Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
27.06.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На двадесет и девети май две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1729 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба от „Т..С. ЕАД.., против „Ш.В.Д.Р.” ЕООД ***,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 1450/2018г. по описа на
КрлРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че на
10.08.2018г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Ш.В.д.Р.“ ЕООД за сумата от 1561.41 лева, от които – 1336.22 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода
01.05.2016г. - 04.2017г. и 190.13 лева - законна лихва за забава от
01.07.2016г. до 07.08.2018г., суми отразени в изравнителни сметки със следните
номера, а именно: № ********** от 31.08.2017г. за период 01.04.2017г. -
30.04.2017г., № *** от 31.08.2017г. за период 07.2016г. - 04.2017г. и № .. от
31.08.2017г. за периода 05.2016г. - 06.2016г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 35.06 лева, от които 30.00 лева - представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за процесния период и 5.06 лева -
законна лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение, като
претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено
по ч.гр. дело № 1450/2018г. по описа на PC-Карлово било уважено искането им и
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В
срока по чл. 414 от ГПК, ответното дружество, чрез свой пълномощник, е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със
съобщение, получено от дружеството на 26.11.2018г., съдията докладчик им
указвал, че може да предявят иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесат дължимата държавна такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на съществуването на
вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу „Ш.В.д.Р.“
ЕООД. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им
са следните:
Твърди, че между срещу „Ш.В.д.Р.“ ЕООД и „Т.С.”
ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което
длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му
върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. В §
1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ, обн.
ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012г.),
потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата
на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата
на нормативните актове „Ш.В.д.Р.“ ЕООД е потребител на ТЕ, в качеството на
собственик на описания имот, и за него важи действащото за този период
законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1,
т.З от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за
стопански нужди. Общите условия се изготвят от „Т.С.” ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране (КЕВР) към Министерски съвет (КЕВР
към настоящия момент). С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение № ... на КЕВР, Решение №
ОУ-013/06.03.2006г. на КЕВР, както и ОУ одобрени с Решение №
ОУ-ОЗ3/08.10.2007г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „З**, чл. 40, ал. 1 бил определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответника), били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. В този смисъл, задължението на срещу „Ш.В.д.Р.“ ЕООД за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил
най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този
срок, ответникът изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество е имало възражение относно стойността на
начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и
уредената от закона възможност да предяви възражение -
чл. 40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на ищцовото дружество
не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани
съответните начислени суми.
Твърди, че въз основа на чл. 139 от ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършвала по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ,
сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани
от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата - „Б.“ ООД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн.
ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № **. за топлоснабдяването,
обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки,
които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията им, че сумите за
топлинна енергия, били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което
да признае за установено неоснователното обогатяване по отношение на срещу „Ш.В.д.Р.“
ЕООД, като дружеството върне на „Т.С.” ЕАД онова, с което се е обогатило до
размера на обедняването, а именно сумата от 1561.41 лева, от които 1336.22 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.05.2016г. - 04.2017г. и 190.13 лева - законна лихва за забава от
01.07.2016г. до 07.08.2018г., суми отразени в изравнителни сметки със следните
номера, а именно: № ********** от 31.08.2017г. за период 01.04.2017г. -
30.04.2017г., № *** от 31.08.2017г. за
период 07.2016г. - 04.2017г. и № .. от 31.08.2017г. за периода 05.2016г. -
06.2016г. Претендират разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ш.В.д.Р.” ЕООД ***,
е депозирал писмен отговор на исковата молба. Възраженията на ответника са
следните: ответното дружество
намира исковата молба за неоснователна. Твърди, че Заповедта за изпълнение на
парично задължение била издадена на основание чл.410 от ГПК във връзка с чл.55,
ал. 1 от ГПК за процесните суми във връзка с доставена, но неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в град с,
ул. Р.Д. №., вх..., с код на платеца ... Като аргумент, с който обосновава тези
свои вземания, както в заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение,
така и в мотивите към процесната искова молба, ищеца
сочел, че „Ш.В.д.Р.” ЕООД *** ползвало доставена топлинна енергия за
небитови нужди без наличие на сключен за целта писмен договор по чл. 149, ал.
1, т.3 от ЗЕ и не е заплатило същата, вследствие на което неоснователно се е
обогатило със стойността й. Както било видно от приобщения като
доказателство и носпорен от страните по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том III, рег. № 3041,
дело 154/1999г. на нотариус с рег. № 152 на НК, ответникът се явявал собственик на самостоятелен обект -
апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна собственост, находящ се в гр. ул.
Р.Д. №... Именно въпросният недвижим имот се явявал топлоснабдения обект, за отоплението
на който се претендират от съда вземания на „Т***-С** ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 153. ал. 1 от ЗЕ,
клиенти/потребители на ТЕ, доставяна в самостоятелни обекти в сграда – ЕС, са
само собствениците или титулярите на вещно право на ползване на тези обекти.
Дефинирането на понятията битов клиент (§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ) и небитов
клиент (§ 1, т. 33а от ДР на ЗЕ) било направено от закона на плоскостта на
различните нужди, за които ще се използва енергията - битови или стопански.
Макар в сега действащата редакция на закона (след 17.07.2012г.) в дефиницията
„битов клиент“ да не е посочено, че такива са собствениците и носителите на
вещно право на ползване на обектите в сграда – ЕС (за разлика от редакцията
преди това изменение - § 1, т. 42), това изискване се извличало пряко от
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Следователно, съобразно и двете редакции на ЗЕ
преди и след 17.7.2012г. (облигационното правоотношение за доставка на ТЕ в
имот в страда – ЕС, възниква съобразно закона чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) по силата
на договор, сключен при общи условия между дружеството доставчик на ТЕ и
собственика на имота (респ. носителя на вещно право на ползване на имота),
който само има качеството на битов клиент/потребител на ТЕ. Намира за
безспорно, че при това положение, ответното дружеството е „битов клиент“ на топлинна енергия и отношенията между него и
топлофикационното дружество ще следва да се
уреждат по реда на чл.153, ал.1 от ЗЕ, а не по реда на чл. 149, ал. 1, т.2 от
ЗЕ, който се сочи от ищеца. В хипотезата на чл.153, ал.1 от ЗЕ между страните
възниквала облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на
закона, без да е необходимо сключване на
индивидуален договор с потребителя. Следователно, ответното дружество дължи на Т.. процесиите суми на договорно основание, което от своя страна изключва възможността същите
да бъдат претендирани и установени, като обезщетение
за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, равняващо се на стойността на
доставена, но неплатена топлинна енергия, по
реда на чл.55, ал.1. пр.1 от ЗЗД. Аналогично
на това становище било възприето и в съществуващата по въпроса задължителна
съдебна практика на ВКС, според която, вземането от неоснователно обогатяване
възниквало, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува обвързаност от договор, гестия
или деликт. Когато страните са обвързани от договор
(писмен, устен или сключен с конклудетни действия),
както бил в случая, разместването на благата се основавало на постигнатото
съгласие и даденото може да подлежи на връщане според изпълнението или
неизпълнението на дължимите престации,
но не и под формата на неоснователно обогатяване. С оглед така
представените съображения, моли съда да остави без уважение предявената срещу ответника от „Т..- С.. ЕАД - гр.
С..искова молба, като неоснователна и
недоказана. Претендира за направените по делото разноски.
Като трето лице - помагач на ищеца по делото е конституирано „Б..
Б... ООД , ЕИК.., със седалище и адрес на управление:***. В отговора си, депозиран по реда на член 131 от ГПК,
третото лице помагачи твърди следното: абонатът не е отправял до дружеството
възражения във връзка с отчетените показания, не е отправял искания за
допълнителен отчет и/ или преработване на изравнителни сметки, не е отправял
рекламация на извършеното дялово разпределение, включително в нормативно
установения преклузивен рекламационен
срок по чл. 70, ал. 5 и ал. 6 от НТ.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и с оглед изявленията на страните,
намира следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1450/2018г. по описа на КрлРС, в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.10.2018г.
срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 1 366.22 лева,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град С. ул. Р.Д. №.; сумата от 195.19 лева,
представляваща обезщетение за забавено пращане в размер на лихвата за забава за
периода от 01.07.2016г. до 07.08.2018г., ведно със законна лихва
от 10.08.2018г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 31.26 лева – заплатена
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника, като
в рамките на двуседмичния срок, от същия е постъпило възражение срещу заповедта
за изпълнение. На заявителя е указано да предяви иск за вземането си в
едномесечния срок, като съобщението е получено на 26.11.2018г. В изпълнение на
указанията е указано на кредитора да предяви иск за вземането си, като същият е
предявен в срок – на 05.12.2018г. пред РС Карлово, и за разглеждането му е
образувано гр. дело № 1729/2018г. по описа на КрлРС. Ето защо, предвид дотук
изложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Между страните не се спори, че ответникът е собственик
на процесния имот, находящ се в град С. ул. Р.Д. №., което се установява и от
представения нотариален акт № 2, том III, рег. № 3041, дело № 154/1999г. на
нотариус К.А.с район на действие района на СРС. По делото не се оспорва, че за
целия процесен период ответното дружество е ползвало
имота, находящ се на посочения адрес. За периода, за който се претендира заплащането
на топлоенергията, дружеството –ответник е регистрирало адреса си на управление
***, видно от справката с ТР при АВ.
За установяване твърденията на страните по делото са
представени: - Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Т.С. АД на потребители в гр. С., приети с Решение по
Протокол № 23 от 03.08.2007г. на Съвета на директорите на Т.., на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ – 033/08.10.2007г. на ДКЕВР, на основание
чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ; - Договор № **.
за извършване на услугата „Топлинно счетоводство”, сключен между представител
на етажните собственици на адрес: град С., община С. ул. Р.Д. №. и вх.* и „Б**Б**” ООД; - протокол от 13.02.2002г. и 08.03.2002г. от
собствениците на адреса; - Договор при
Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в,
ал. 2 от ЗЕ от 08.07.2011г., сключен между „Т.С. АД и „Б.” ООД, и приложения към него, вкл. и
ценоразпис. Отделно „Б.Б. ООд град С. е представила индивидуални справки за
използване на топлинна енергия за процесния период, форми за отчет, документи
за връчване на индивидуални справки на представител на етажната собственост и
сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинна
енергия за отопление.
С
Писмо № П-4/19.01.2018г. изпратено от Т.. до „Ш.В.д.Р.” ЕООД ***,
ответното дружество е уведомено, че има неплатени задължения, като му е
определен 7-дневен срок за погасяването им. Допълнително, по делото са изслушани заключение на
вещото лице В.П. по допуснатата съдебно–техническа експертиза и заключение на
вещото лице Р.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице Р.М. се установява
следното:
Съгласно заключението на вещото лице, на база предоставени счетоводни данни от „Т.С.” ЕАД по процесни фактури, а именно:
|
|
|
се дължат суми на обща
стойност 1366.22 лева.
Процесните фактури са отнесени от „Т.С.”
ЕАД като съдебни вземания.
Съгласно заключението на вещото лице, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С." ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Б.Б. ООд на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния период за ответника са изготвени следните изравнителни
сметки: За периода 07.04.2017 - 30.04.2017 – 3.96 лева без ДДС, съгласно
документ № **********/31.08.2017г. на стойност 3.96 лева без ДДС или 4.74 лева
с ДДС; За периода 07.2016 - 03.2017 – 104.20 лева без ДДС,
съгласно документ № ***/31.08.2017г. на стойност 104.20 лева без ДДС или 125.04
лева с ДДС; За периода 05.2016 - 06.2016 – 25.39 лева без ДДС,
съгласно документ № ../31.08.2017г. на стойност 25.39 лева без ДДС или 30.47 лева
с ДДС. Сумите са въведени в информационната система на „Т.С.“
ЕАД през м.август 2017г.
Осчетоводената дължима сума за процесния период за
изравняване е в общ размер на 160.25 лева, както следва: За периода 05.2016
- 06.2016г. трябва да се довнесат 30.47 лева с ДДС, съгласно фактура № 12286856/31.08.2017г.; За периода 07.2016
- 03.2017г. трябва да се довнесат 125.04 лева с ДДС, съгласно фактура № 12286857/31.08.2017г.; За периода 07.04.2017 - 30.04.2017г. трябва да се довнесат 4.74 лева с ДДС, съгласно
фактура № 12286858/31.08.2017г.
Осчетоводената дължима сума за ТЕ за процесния
период за дялово разпределение е в общ размер на 30.00 лева. Осчетоводената дължима сума за процесния период за
изравняване е в общ размер на 160.25 лева. Осчетоводената дължима сума за ТЕ за процесния период е в общ размер на 1175.98 лева по пера, както следва: сума сградна инсталация - 0.00 лева; сума отопление - 925.28
лева; сума битова гореща вода (БГВ) – 250.70 лева.
При изчисляване на претендираната
законова лихва върху главницата на процесните фактури, експертизата е взела под
внимание следното: Съгласно чл.40, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т.. С.“ АД на потребители в град С. в забава се
изпада на 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура; какъв ден се пада 20-то число – датата
на изпадане в забава съгласно чл.40, ал.1 от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.. С.“ АД на потребители в град С.; датата до която е изчислена лихвата –
17.08.2018 г
Претендираната законна лихва върху главницата, считано от датата
на изпадане на ответника в забава до 17.08.2018 г., е в общ размер на 202.79
лева, като е дадена разбивка по всяка една фактура. Претендираната
законна лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 17.08.2018г. е в общ размер на 202.79 лева, по пера, както следва: за енергия (при главница 1175.97 лева) - лихва в размер на 182.81 лева; за дялово
разпределение (при главница 30.00 лева) - лихва в размер на 5.24 лева. за изравняване (при главница 160.25 лева) - лихва в размер на 14.74 лева.
От заключението на вещото лице В.П. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза се установява следното: Вещото лице констатира
в табличен вид какви са ежемесечните отчети на общия топломер в АС на процесната СЕС за процесния период, отчислените количества
ТЕ за сметка на „Т.С.“ ЕАД, както следва:
|
ул.Рачо Димчев. 1 |
||||||||
|
М Е С Е Ц |
Г О Д И Н А |
показание на топломера -СТАРО |
показание на топломера -НОВО |
ОТЧЕТЕНА ЕНЕРГИЯ |
ЗАГУБИ в АС |
енергия
за разпределение |
сл. енергия |
Забележка |
|
|
|
кВтч |
кВтч |
кВтч |
кВтч |
кВтч |
кВтч |
|
|
5 |
2016 |
3657520 |
3662650 |
5130 |
217 |
4913 |
0 |
|
|
6 |
2016 |
3662650 |
3666960 |
4310 |
202 |
4108 |
0 |
|
|
7 |
2016 |
3666960 |
3670910 |
3950 |
192 |
3758 |
0 |
|
|
8 |
2016 |
3670910 |
3674430 |
3520 |
167 |
3353 |
0 |
|
|
9 |
2016 |
3674430 |
3678350 |
3920 |
183 |
3737 |
0 |
|
|
10 |
2016 |
3678350 |
3696060 |
17710 |
209 |
17501 |
0 |
|
|
11 |
2016 |
3696060 |
3732790 |
36730 |
232 |
36498 |
0 |
|
|
12 |
2016 |
3732790 |
3784210 |
51420 |
282 |
51138 |
0 |
|
|
1 |
2017 |
3784210 |
3848440 |
64230 |
324 |
63906 |
0 |
|
|
2 |
2017 |
3848440 |
3890960 |
42520 |
259 |
42261 |
0 |
|
|
3 |
2017 |
3890960 |
3922780 |
31820 |
268 |
31552 |
0 |
|
|
4 |
2017 |
3922780 |
3928050 |
5270 |
49 |
5221 |
0 |
|
|
4 |
2017 |
3928050 |
3943310 |
15260 |
176 |
15084 |
0 |
|
Общият топломер в АС на СЕС е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно изискванията за
Закона за измерванията, което е видно от приложените копия на протоколи. Отчетите
на уредите за дялово разпределение са представени е справката- приложение към
делото от ФДР „Б.“ ООД. Разпределението на ТЕ е процесната
СЕС се извършва по прогнозни месечни стойности и изготвяне на изравнителни
сметки от ФДР „Б.Б. ООдна
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Количествата ТЕ
разпределена за имота на ответника, са в съответствие с действащата нормативна
уредба (Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването).
Обобщената изравнителна сума за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. възлиза
на 160.25 лева. Размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена
от ответника за процесния период възлиза на 1336.22 лева. Сумите, начислени за
ТЕ за имота на Ответника, са в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, а именно: Закон за енергетиката - ДВ, бр. 107/2009г.;
Наредба № 16-334/16.04.2007г. за топлоснабдяването -
ДВ, бр.34/2007г.; Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД
на клиенти в гр. С., одобрен с решение № ОУ- 002/03.02.2014г. на ДКЕВР. В
заключение, вещото лице прави извод, че не са установени несъответствия с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Съдът кредитира всички заключения по делото като
обективни, компетентно изготвени от вещи лица, притежаващи специални знания в
съответната област.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Според нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая такъв
договор между страните е сключен и ответникът се е съгласил тези общи условия
да се прилагат по отношение на него, като между страните е възникнало
индивидуално правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди. Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата
СТЕ, че за процесния период в имота, посочен в договора, е доставяна топлинна
енергия. Същата е била отчитана на база отчет от уреди за дялово разпределение.
Отчислените за сметка на „Т.С.“ ЕАД количества ТЕ за технологични разходи на
абонатната станция в СЕС са в съответствие с нормативната уредба. Сумите за ТЕ
за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № **.
Установиха се и количествата топлинна енергия,
доставена за имота на ответника за процесния период, като видно от заключението
на вещото лице доставените и начислени такива от топлинния счетоводител
съвпадат с начислените на ответника от ищцовото дружество. Установи се и
техният размер, който е изчислен съобразно изискванията за това.
Съгласно чл. 28, ал. 2 от Общите условия, в случаите
при наличие на съмнение относно отчетеното и фактурирано количество ТЕ страните
по договора се уведомяват взаимно, като в 5-дневен срок продавачът е длъжен да
организира проверка по случая. Доколкото ответникът не твърди да е възразил по
количествата доставена и начислена топлинна енергия, то следва да се приеме, че
той се е съгласил със същите. Страните по делото са търговци, ответникът е
потребител на ТЕ за стопански нужди, получавал е доставената му топлинна
енергия и не е изпълнил задължението си по Общите условия да възрази писмено в
случай на съмнение относно количествата начислена и фактурирана ТЕ, ето защо
същият мълчаливо е приел изпълнението от страна на ищцовото дружество.
Следователно за него е възникнало задължение да заплати доставената му топлинна
енергия в имота, на който е бил потребител. Същата, ведно с дължимите такси за
процесния период е на обща стойност 1336.22 лева. Дължимата мораторна
лихва върху неплатения остатък възлиза на 202.79 лева, като претенцията на
ищеца е в по-нисък размер – 190.13 лева.
Неоснователно се явява възражението на ответното
дружество, че претенцията на ищеца е на основание чл. 55,
ал. 1 - неоснователно обогатяване за негова сметка, тъй като вземането от
неоснователно обогатяване възникна, когато е налице разместване на блага, без в
отношенията между страните да съществувала обвързаност от договор. В случая,
видно от исковата молба, с която е сезиран съда, ищецът претендира установяване
на задължения по консумирана топлинна
енергия, в т.ч. – главница и лихва. Искът се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. С оглед представените доказателства
на страната следва да се присъдят сторени такива в размер на 73.39 лева –
платена държавна такса, 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 400.00 лева – възнаограждение за
вещи лица. Общият размер на разноските в исковото производство, които следва да
се присъдят в полза на ищеца е 623.39 лева.
Направено е искане от ищеца за присъждане на
разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е
издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 81.26 лева
и в този размер съдът уважава искането.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „Т.С.” ЕАД, ЕИК: **, със седалище
и адрес управление: град С., р-н „К.с. ул. Я. №., представлявано от С.Ч.-
Изпълнителен директор и „Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:
град К., ул. Б. №., представлявано от П.К.Г. - управител, че „Ш.В.Д.Р.” ЕООД,
ЕИК: ** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ** следните суми: 1 336.22 (хиляда
триста тридесет и шест лева и двадесет и две стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена на топлоснабден имот, находящ се на адрес: град С. ул. Р.Д. №.,
за периода 01.05.2016г. - 04.2017г., ведно със сумата от 190.13 (сто и
деветдесет лева и тринадесет стотинки) лева, представляваща законна лихва за
забава от 01.07.2016г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.08.2018г. до изплащането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
806/16.10.2018г. по ч.гр.д. № 1450/2018г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА „Ш.В.Д.Р.”
ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: град К., ул. Б.Б. №., представлявано от П.К.Г. – управител да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес управление: град С., р-н „К.с. ул. Я. №.,
представлявано от С.Ч.- Изпълнителен директор, разноските направени в исковото
производство в размер на 623.39 лева.
ОСЪЖДА „Ш.В.Д.Р.”
ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: град К., ул. Б.Б. №., представлявано от П.К.Г. – управител да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес управление: град С., р-н „К.с. ул. Я. №.,
представлявано от С.Ч.- Изпълнителен директор, разноските, направени по частно
гражданско дело № 1450/2018г. по описа на КрлРС в размер на 81.26 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на подпомагаща
страна - „Б.. Б... ООД , ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Б.Б. №., представлявано от управителя – Н.Г.Ж..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.