ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………
гр. София,……………………2019г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VI –
12 състав в
закрито заседание на ……………………….2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Колев
Никола
Чомпалов
при участието на секретаря………….., като взе предвид
докладваното от съдия П. Колев ч.гр.д. № 11416 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по жалба
на К.И.Т., чрез пълномощника А.В.Ч.,
адвокат от САК, със съдебен адрес ***, срещу Отказ от 03.07.2019 г. на съдебния изпълнител В.Д.М.,
Рег. № 860 на ЧСИ да прекрати
принудителното изпълнение по изп. Дело №20198600401243, за изменението на постановление за
разноските обективирани в Съобщение Изх.№ 55032/19.06.2019г. и присъждане на адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на
процесуалния представител на длъжника.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на отказа, касаещ всички искания на длъжника в следната насока :
вземането, предмет на изпълнителното производство е недължимо поради факта, че
взискателят не е титуляр на вземанията по изпълнителния лист и длъжникът не е
бил уведомяван за извършвани договори за цесия, с които вземанията са били
прехвърляни; вземанията, предмет на изпълнителното производство за погасени по
давност; с оглед недължимостта на вземанията не се дължат и разноски; липса на произнасяне от частния съдебен
изпълнител по искане за присъждане на разноски за оказана безплатна правна
помощ на длъжника от неговия пълномощник.
Взискателят
е изложил становище за недопустимост, обоснована с постановено спиране на
изпълнението и евентуална неоснователност на жалбата.
В отговор на настоящата жалба, ЧСИ е изложил следните съображения: Частният
съдебен изпълнител не може да се произнася по дължимостта на вземания,
обективирани в изпълнителен лист. Сключените цесии пораждат действие между
цедента и цесионера от момента на сключването им, а не от момента на
уведомяването на длъжника и неговото неуведомяване не води до невалидиране на
договорите за цесия. С връчването на Съобщението за образувано изпълнително
дело се е спазила разпоредбата на чл. 99
ал. 4 ЗЗД, а именно, че прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено; ЧСИ няма правомощие да следи служебно за изтекла в
полза на длъжника погасителна давност. Възраженията на длъжника за недължимост
на вземанията по изпълнителния лист поради изтекла след издаването му
погасителна давност имат материалноправен характер и като такива разглеждането
им е извън правомощията на съдебния изпълнител; По отношение на разноските,
искането на длъжника да се намалят разноските по изпълнението за адвокатско
възнаграждение до 200 лв. би засегнало дори минималното възнаграждение за
подаване на молба за образуване, тъй като адвокатът е регистриран по ДДС и
възнаграждението би възлизало на 166.67 лв без ДДС. Отделно се дължи и
възнаграждение за процесуалния представител, за защита, съдействие и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.; По отношение на
искането ЧСИ да задължи взискателя да заплати лично на адвоката възнаграждение
в размер на 179.54 лв., ЧСИ не е материалноправораздавателен орган, поради
което не може да присъжда вземания и да постановява осъдителни актове за тяхно
събиране, следователно не е овластен от законодателя да присъжда разноски в
полза на длъжника.
Жалбата е депозирана в срок, срещу действия,
подлежащи на обжалване съгласно чл. 435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК – отказ на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и за разноските по изпълнителното
дело, следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното
производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2010 г.
издаден в полза на „М.“ЕАД, разпоредил се с вземането посредством договор за
цесия от 21.12.2017 г. в полза на взискателя – „БАС Е.“ООД.
По делото е представено запорно
съобщение изх.№ 55031/19.06.2019 г., инкорпориращо постановлението на ЧСИ за
разноските по изпълнението, което
съобразно писмо от длъжника от 24.06.2019 г. съдържащо признание за получаване
на документа, е било получено от него, явяваща се най ранната дата на
получаване на документа.
С молба
от 01.07.2019 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното
производство и изменение на постановлението в частта за разноските.
С
обжалваното разпореждане от 03.07.2019 г. ЧСИ е постановил отказ, получен от
молителя на 19.07.2019 г., когато е била депозирана и процесната жалба.
С така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Правомощията
на съдебения изпълнител са очертани в
нормата на чл.431 ГПК и не предвиждат
възможност да извършване на материално правна
преценка относно съществуване на вземането обективирано в изпълнителен лист, включително
дали е погасено по давност. Чл. 433, ал. 1
изчерпателно изброява основанията за прекратяване на изпълнителното
производство, а такова не е налице. Защитата
при наличие на правопогасяващи фати, настъпили в периода след издаване на изпълнителното основание, е по реда на чл.439 ГПК, включително носител ли е взискателят на изпълняемото право придобито чрез
цесия. Постановената обезпечителна мярка - спиране на изпълнението няма
отношение към основанията за прекратяване на производството.
Относно разноските за
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба №1, за защита и съдействие по изпълнително дело
то се състои от две пера: За образуване
на изпълнително дело – 200 лв. и за процесуално
представителство. Длъжникът не е извършил плащане, наложило извършване на
действия по процесуална защита на кредитора, налагащо извода за дължимост на
възнаграждение и по двете пера. Следва да се отчете
и §2а от ДР на Наредба №1, относно дължимото ДДС, тъй като съгласно регистъра на НАП АД „“Гергова и
Петкова“, осъществявало защитата на взискателя, е регистрирано по ДДС. С оглед
на това съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв., за които са налице доказателства, че са били платени, не са
прекомерни, което налага извода, че не са налице основания за тяхното
намаляване.
Относно таксата по чл.26 от
ТТР към ЗЧСИ жалбоподателят бланкетно е посочил, че са в завишен размер. Съдът
намира, отчитайки материалния интерес по изпълнителното дело, че тя е правилно изчислена.
В
жалбата се сочи, че ЧСИ не се е произнесъл по отношение на искането за присъждане
на разноски за оказана правна помощ. Следователно жалбата в тази част има
характер на искане за допълване на постановения акт на ЧСИ.
Воден от горното Софийски градски съд
Р Е Ш Е Н И Е:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.И.Т., подадена чрез пълномощника адвокат
А.В.Ч., срещу Отказ от 03.07.2019 г. на ЧСИ В.Д.М., Рег. № 860 по изп. Дело №20198600401243.
Изпраща
жалбата ЧСИ В.Д.М., Рег. № 860 по изп. Дело №20198600401243 за
произнасяне по искането за присъждане на
разноски за оказана правна помощ
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.