Решение по дело №1161/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. М. П. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000194/01.11.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ - Свиленград (Б. П. Р.).

С жалбата се оспорва наличието на компетентност у издателя на обжалвания административен акт. От съдържанието на акта не ставало ясно каква е точната длъжност, която издателят му заема, както и от коя от точките на Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР - Хасково черпи компетентността си. Оспорва се и твърдението, че жалбоподателката е изменила конструкцията на автомобила си. Заявва се, че автомобилът се ползва единствено от сина й. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна оспорената ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат И. Д., поддържа жалбата. Излага допълнителни съображения за незаконосъобразнаст на заповедта. Пледира, че били събрани убедителни гласни доказателства, които опровергали твърденията на административния орган относно извършена промяна в конструкцията на автомобила. Свидетелят установил, че конкретният модел автомобил бил фабрично произведен с такива кухини, като именно тази особеност била причината за избора му за извършеното деяние. От събраните доказателства се установило също, че П. П. била собственик на автомобила единствено формално, без да имала реален досег с него или да го била използвала. Липсвали каквито и да е доказателства, че тя изменила конструкцията на автомобила или че създала тайници по смисъла на Закона за митниците. Твърденията, изложени в съставения от органите на ТД Митница Бургас акт, били бланкетни и не били подкрепени с реални доказателства за тяхната достоверност. С оглед на това следвало да се приеме, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 170 от АПК за доказване на изложените в акта фактически твърдения. Моли за отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото, като представя договор за правна защита и съдействие, както и списък на направените разноски.

Ответникът по жалбата - младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ - Свиленград (Б. П. Р.), редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административен съд - Хасково, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000194/01.11.2024 г., издадена от Б. П. Р. - младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ - Свиленград, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на автомобил [Наименование]с рег. № [рег. номер] до отстраняване на неизправността, като е отнето СРМПС № *********. В заповедта е посочено, че собственикът на автомобила П. М. П. е изменила конструкцията на автомобила си без съответното разрешение, което е установено при съставяне на АУАН № [Наименование]/1000/М-4845 от 01.11.2024 г. Заповедта е връчена на адресата й на 07.11.2024 г., видно от направеното отбелязване върху нея.

Заповедта е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № [Наименование]/1000/М-4845 от 01.11.2024 г., съставен от инспектор в Териториална дирекция на Агенция "Митници" в ТД Митница - Бургас. Актът е съставен срещу М. Ж. С., за това, че на 01.11.2024 г. в 16:30 часа на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси" е констатирано, че в управлявания от лицето лек автомобил [Марка], с регистрационен № [рег. номер], след демонтиране на задните седалки са открити специално пригодени два броя тайници, в които са укрити две лица. Констатирано е нарушение на чл. 238в, ал. 1 от Закона за митниците.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Ж. С., син на жалбоподателката. В показанията си пред съда същият заяви, че след проверка от полицейските органи автомобилът бил спрян от движение за извършено от него правонарушение, а именно транспортирал хора през границата, използвайки фабричен тайник на автомобила. Подлъгал се да извърши това деяние поради финансови затруднения, съжалявал за постъпката си и изтърпявал наложеното наказание. М. С. уточнява, че автомобилът бил закупен от него именно заради наличието на фабричен тайник. Посочва, че тайникът бил фабричен елемент, характерен за модела на автомобила. Пояснява, че автомобилът е регистриран на името на майка му, П. М. П., но тя не била запозната нито с неговите действия, нито с характеристиките на автомобила. Свидетелят добавя, че майка му дори не била виждала автомобила преди инцидента. По негови думи, митническите служители не извършили детайлен оглед, но въпреки това записали в акта, че тайникът е саморъчно направен.

Според представено от жалбоподателя писмо с рег. № 272000-4342/08.03.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, в ОДМВР – Хасково има обособени РУ, като в РУ - Свиленград има група „Охранителна полиция“, в която има длъжности младши автоконтрольор и полицейски инспектор, но няма звено „Пътен контрол“.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Хасково, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна, следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От разпоредбите на чл. 165 от ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ. В тази връзка по делото е представена Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково, която удостоверява, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, предвид предвидената в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. От цитираната заповед се установява, че оправомощени да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково. Видно от представеното писмо с рег. № 351000-7738/22.11.2024 г. на Началник РУ - Свиленград, е, че Б. П. Р. заема длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково категории служители, но в т. 12, а не в т. 10, както неправилно е посочено в писмото. Следователно, в случая не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ, като цитираната от процесуалния му представител съдебна практика е неотносима, доколкото от съдържанието на съдебните решения е видно, че същите са постановени при наличието на обстоятелства, които се отличават от тези по настоящето дело и не могат да послужат като правна основа за извеждане на съответни изводи. Тук е уместно да се отбележи, че писмо с рег. № 351000-7738/22.11.2024 г. в частта, с която е удостоверено, че Б. П. Р. работи като младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ - Свиленград представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, която не е опровергана в настоящото производство. Представеното от жалбоподателя писмо с рег. № 272000-4342/08.03.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково е издадено по повод друго производство, с оглед различни фактически обстоятелства и същото удостоверява факти, относими към датата на издаването му (преди почти две години). В този смисъл не е налице основание за прогласяване нищожността на акта.

По отношение на съответствието на обжалваната ЗППАМ с материалния закон следва да бъде отбелязано следното:

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

Съгласно чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се спира от движение ППС, когато същото е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, до отстраняване на неизправността. В случая административният орган е приел наличие на изменение на конструкцията на автомобила, без съответно разрешение.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В изпълнение на цитираната законова разпоредба е издадена Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

При тази законова регламентация, следва извод, че за да са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната мярка, следва да е установено по надлежен ред управление на ППС, чиято конструкция е изменена без необходимото разрешение, съгласно изискванията на Наредба № Н-3/18.02.2013 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В тази връзка настоящият състав намира, че процесният акт е издаден при непълно изясняване на всички относими към разпоредбата на чл. 171, т. 2, буква "а" от ЗДвП факти. В АУАН е посочено, че на 01.11.2024 г. е констатирано, че в управлявания от М. Ж. С. лек автомобил [Марка], с регистрационен № [рег. номер], са открити специално пригодени два броя тайници, в които са укрити две лица. В АУАН обаче не се твърди да се касае за изменение в конструкцията на автомобила, още по-малко същото да е извършено в разрез на която и да било законова разпоредба, нито се твърди същото да е осъществено без разрешение или направено не по установения ред.

Въз основа на така изложеното, съдът намира, че административният орган е следвало да изясни и установи по категоричен начин, че тайниците представляват изменение в конструкцията на автомобила, което попада в приложното поле на чл. 171, т. 2, буква "а" от ЗДвП. В административната преписка не се съдържат доказателства за извършени от органа служебни справки относно конструкцията на автомобила, доколкото е напълно възможно в някои модели и версии на автомобила да са налице съхранителни отделения, проектирани от производителя с функционална цел, които биха могли да бъдат оприличени на "кухини" или "тайници" поради тяхното местоположение или скрит характер. Не са представени доказателства, под формата например на експертно становище или техническа документация, че в случая тайниците са създадени чрез неразрешена намеса в конструкцията на автомобила. Такава проверка е особено важна, предвид свидетелските показания на М. Ж. С., който заявява, че тайниците са фабрични компоненти, характерни за модела на автомобила, и че именно поради тази характеристика автомобилът е бил закупен.

Освен това в административната преписка липсват данни за наличието или липсата на издадено разрешение за изменение в конструкцията на процесното превозно средство съгласно разпоредбите на Наредба № Н-3/18.02.2013 г. Липсата на такива данни е съществен пропуск, тъй като именно тези обстоятелства са релевантни за преценката дали е налице нарушение на изискванията за изменение в конструкцията на регистрирани превозни средства.

Необходимо е да се отбележи, че за да бъде процесният акт законосъобразен, административният орган следва да разполага с ясни и недвусмислени доказателства, които да подкрепят изводите му за наличие на изменение в конструкцията, извършено в разрез с нормативните изисквания.

С оглед на изложеното, съдът намира, че оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл. 35 от АПК, което обуславя и материалната незаконосъобразност на акта.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваната заповед за издадена в противоречие с материалния закон, предвид което същата следва да бъде отменена.

Относно разноските:

При този изход на спора, предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 010 лв., от които 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. - заплатена държавна такса за образуване на делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000194/01.11.2024 г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ - Свиленград (Б. П. Р.).

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ХАСКОВО да заплати на П. М. П., [ЕГН] от [населено място] [жк], вх. 3, ет. 5, ап. 119, сумата в размер на 1 010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.