№ 1071
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203822 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-0435-000297/20.10.2020 г. на *** при ***, с което
М.Д.П., ЕГН: ********** е санкционирана с „глоба“ в размер на 50.00 лева
за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката, М.П., оспорва цитираното НП и моли същото да
бъде отменено. По същество не оспорва нарушението, и по-конкретно фактът,
че към момента на проверката е управлявала МПС без поставен
обезопасителен колан, но посочва, че причината за това е здравословен
проблем, за което представя и медицински документи.
Въззиваемата страна *** при *** моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно.
От фактическа страна:
При извършена проверка на 06.10.2020 г. в град Пловдив, на бул.
„Шести Септември“ № 126 по отношение на водач на л.а. *** с рег. № ***,
установен в последствие като М.Д.П., било установено, че същата, като водач
на МПС, не използва обезопасителен колан по време на управление, с какъвто
1
автомобилът е оборудван. В резултат на това срещу М.Д.П. бил съставен
АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което на
същата е наложена глоба в размер на 50 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства,
както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител, който
изцяло потвърждава описаните от него в АУАН фактически констатации.
Съдът кредитира тези показания като логични, и неопровергани от събрания
по делото доказателствен материал, в това число от изложеното в жалбата.
От правна страна:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна. За да
достигне до този извод настоящият съдебен състав взе предвид следното:
В конкретния случай няма спор, че на визираните в НП и АУАН дата и
място жалбоподателката П. е управлявала МПС без поставен обезопасителен
колан. В тази връзка от страна на същата се твърди, че страда от *** ***,
което не позволява носенето на обезопасителен колан, като в подкрепа на
твърденията си е представила и медицинска документация (*** – л.17-19 от
АНД).
Съгласно нормата на чл. чл.137а, ал.1 ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В ал. 2 на чл.137а ЗДвП е предвидено, че могат да не
използват обезопасителни колани пет категории лица, като в т. 2 са посочени
лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. По делото, обаче, не беше установено, че
жалбоподателката страда от ***, което да е несъвместимо с носенето на
обезопасителен колан. В тази връзка по делото са представени единствено
няколко медицински документа с давност от миналата година,
удостоверяващи, че към юли 2020 г. същата е страдала *** ***. При това
положение няма как да се приеме, че представената документация от една
страна отразява актуалното здравословно състояние на жалбоподателката, а
от друга - че същото е несъвместимо с носенето на обезопасителен колан. В
тази връзка следва да се посочи, че на жалбоподателката бе указано изрично
от страна на съда, че следва да представи доказателства в посочената насока,
2
които указания така и не бяха изпълнени без посочена причина за това или
посочване на необходимост от по-дълъг срок за ангажиране на такива.
Последното обуславя и извода, че в конкретния случай липсват
доказателства, които да очертават наличието на някоя от хипотезите,
визирани в чл. 137А, ал. 2 ЗДвП. Ето защо следва да се приеме, че правилно в
случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършеното
от нея административно нарушение по визираната норма.
Правилно е бил определен и размерът на санкцията, който е законово
фиксиран и не подлежи на редукция.
Съдът не намери и основания за квалифициране на случая като
маловажен, доколкото констатираното нарушение не се характеризира с по-
ниска степен на обществена опасност от останалите такива случаи.
Мотивиран от горното ПРС XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0435-000297/20.10.2020 г. на *** при ***, с
което М.Д.П., ЕГН: ********** е санкционирана с „глоба“ в размер на 50.00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3