Решение по дело №3793/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1522
Дата: 14 август 2019 г. (в сила от 20 септември 2019 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20195330203793
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 5 2 2

гр. Пловдив 14.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ ХVІІ н. с. в публично заседание на пети август две хиляди и деветнадесета година в състав

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 3793/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 407622-F427664/12.02.2019 г. на Заместник директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Х.Х.Х. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството /ЗС/ на основание чл.74 ал.1 от ЗС.

         Жалбоподателят Х.Х.Х. се явява в съдебно заседание. Иска се от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода на административното производство  съществени процесуални нарушения, сочи се в жалбата като причина за неизпълнението в срок на задължението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗС обстоятелство за неработещ Търговски регистър.   

Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител прави искане до съда за потвърждаване на наказателното постановление.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното.

         Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Жалбоподателят Х.Х.Х. *** е управител и представляващ търговското дружество „Х. ГРУП 1” ЕООД с ЕИК *********. За това юридическо лице, имащо качеството на търговец по см. на чл.1 от Търговския закон /ТЗ/ и на предприятие по см. на чл.2 от ЗС, съществува задължение съобразно изискването на чл.38 ал.1 т.1 от ЗС за публикуване на годишния финансов отчет /ГФО/ чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 – ти юни на следващата година, за изпълнението на което задължение отговаря съобразно пък чл.16 ал.1 т.4 от ЗС ръководителя на предприятието – в случая представляващия Х.Х.. Жалбоподателят не изпълнил това си задължение относно публикуването на годишния финансов отчет на „Х. ГРУП 1” ЕООД за календарната 2017 г. в срока за това – до 30.06.2018 г. включително /за 2018 г. – до 02.07.2018 г. включително, доколкото 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неработни дни/.

На 07.08.2017 г. в НАП постъпило уведомление от Агенцията по вписванията, препратено на ТД на НАП гр. Пловдив на 17.08.2018 г., със задължените по см. на чл.38 ал.1 от ЗС предприятия, неизпълнили задължението си за публикуването на годишния финансов отчет за изминалата 2017 г. чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срока за това до 30.06.2018 г., като едно от тези предприятия било търговското дружество „Х. ГРУП 1” ЕООД. Заради неизпълнението на това задължение, установено и след извършена проверка от свидетелката Я.О. – ******** в ТД на НАП Пловдив, в Търговски регистър при Агенцията по вписванията, ***** О. на 19.10.2018 г. съставила на жалбоподателя Х.Х. като представляващ „Х. ***.2018 г., за прието за извършено административно нарушение по см. на чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗС. Актът бил съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя след изпратена покана за съставяне на акт и неявяване. При предявяване на АУАН на 22.10.2018 г. на нарушителя Х. били направени възражения против констатациите по акта, като се твърдяло че многократно опитвал да подаде ГФО на дружеството за 2017 г., но не успял да го стори в срок, поради натовареност на системата, а в последствие срив на същата.

Годишния финансов отчет /ГФО/ на „Х. ГРУП 1” ЕООД за 2017 г. бил заявен за вписване и обявяване в Търговски регистър със заявлението по образец за това – форма Г2, на 28.08.2018 г.  – почти два месеца след изтичане на крайния за това срок - в случая 02.07.2018 г. /доколкото 30.06. и 01.07.2018 г. са почивни дни/.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка и въпреки подаденото възражение, административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на лицето нарушител Х.Х.Х. административно наказание глоба в минимално предвидения в санкционната разпоредба за стореното нарушение – в чл.74 ал.1 от ЗС, размер, а именно глоба 200 лв.

         Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. О., АУАН № 427664/19.10.2018 г., възражение /наименовано заявление/, известия за доставяне, справки, уведомления, оправомощителна заповед, извлечения от Търговски регистър, удостоверения, копия на годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО.

         Съдът кредитира показанията на св. О. като последователни, логични, съответстващи на писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.

         При така изложената фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Х.Х.Х. *** е осъществил от обективна и субективна страна елементите от състава на административното нарушение по см. на чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗС, тъй като като представляващ „Х. *** – търговец по см. на чл.1 от ТЗ и предприятие по см. на чл.2 от ЗС, не е изпълнил в срок задължението си, за което пряко отговаря като ръководител на предприятието – да публикува годишния финансов отчет на „Х. ГРУП 1” ЕООД за календарната 2017 г. в срока за това до 02.07.2018 г. включително /доколкото 30.06. и 01.07.2018 г. са почивни дни/  чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър.

Неизпълнението на това задължение за публикуване на финансовия отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срока за това към датата 03.07.2018 г. не се и оспорва нито с жалбата против НП, нито от санкционирания в съдебно заседание.

Правилно според съда нарушението е подведено към уреждащите състава му правни норми както в АУАН, така и в НП, изложени са при описанието на обстоятелствата на нарушението всички, които са от значение за правилната преценка за съставомерността им като административно нарушение по см. на чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗС, и по начин санкционираното лице нарушител да е наясно с вмененото му за извършено административно нарушение без да бъде ограничавано в правото му на защита.

Правилно е ангажирана и административната отговорност спрямо Х.Х.Х. за процесното административно нарушение. Съгласно чл.16 ал.1 т.4 от ЗС „Ръководителят на предприятието: 4.отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон;”. Х. е управител и представляващ търговското дружество „Х. ГРУП 1” ЕООД, което пък юридическо лице има качеството на търговец по см. на чл.1 от ТЗ и на предприятие по см. на чл.2 от ЗС, а като представляващ предприятие същият се явява и ръководител на това предприятие по см. на чл.16 ал.1 т.4 от ЗС, респ. субект на административната отговорност за нарушението по чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗС. 

Според съдебния състав са спазени сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или незаконосъобразно. Не може да се приеме за такова обстоятелството, че поканата за съставяне на АУАН е подадена и по електронен път, доколкото в жалбата не се отрича, че е изпратена такава покана и същата е била узната. Ето защо и съдът не счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съдът не прие за основателен доводът в жалбата и поддържан и в съдебно заседание като причина за извършване на нарушението – срив на системата на Търговския регистър. Безспорно е, че такова събитие е било налично, но е ноторно известно, че това събитие е настъпило през месец август 2018 година, поради което и няма как да бъде прието, че жалбоподателят е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни законовото си задължение. С оглед на това и съдът приема, че не е имало независещи от жалбоподателя причини, които да не му позволяват  своевременно да изпълни задължението си по чл.38 ал.1 от ЗС.   

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението по чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗС санкционна разпоредба – на чл.74 ал.1 от ЗС, като относно размерът на наложеното наказание глоба /съобразен със субектът на административната отговорност – физическо лице/ - в размер на 200 лв., то същият е определен в неговия предвиден от законодателя минимален размер /предвижда се глоба от 200 до 3000 лв./ и съдът не би могъл да го промени в насока евентуално на неговото намаляване.

Случаят според съда не следва да бъде квалифициран като маловажен такъв по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението по чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗС не се характеризира в случая с по – ниска обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно нарушение. Липсата на други налагани наказания на санкционираното лице с влезли в сила наказателни постановления е взета предвид от наказващият орган при определяне на размера на следващото се административно наказание – глоба 200 лв. – минимален предвиден за това нарушение. Размерът на глобата от 200 лева според съда се явява съответен на обществена опасност и на нарушение, и на нарушител, а и целесъобразен.

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

         Мотивиран от горното РС Пловдив – ХVІІ н. с.

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 407622-F427664/12.02.2019 г. на Заместник директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Х.Х.Х. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството /ЗС/ на основание чл.74 ал.1 от ЗС.

         Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

         Вярно с оригинала.

         А. Д.