Р      Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                    град София, 02.10.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                     

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12808 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.        

          С решение №461925 от 31.07.2018г., постановено по гр.дело №48429/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, е признато за установено, че „ДЗИ - О.З.” АД дължи на З.”Б.В.И.Г.” на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 2982.47 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за застраховане на товари по време на превоз от 07.12.2015г., по силата на който са застраховани дрехи и аксесоари по време на международен превоз №02090145370 от Великобритания до България, извършени с товарен автомобил с рег.№М8847ВА/М0133ЕХ с товарителница от 07.12.2015г., ведно със законната лихва от 01.07.2016г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за сумата от 490.00 лв., ликвидационни разходи за авариен комисар, като неоснователен. Със съдебното решение е осъден  „ДЗИ - О.З.” АД да заплати на З.”Б.В.И.Г.” на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 938.94 лв., представляваща направени по делото разноски. Със съдебното решение е осъден З.”Б.В.И.Г.” да заплати на „ДЗИ - О.З.” АД на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 14.12 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - З.”Б.В.И.Г.”, чрез адв.И., с която се обжалва решение №461925 от 31.07.2018г., постановено по гр.дело №48429/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 490.00 лв., ликвидационни разходи за авариен комисар, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъбразност на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в противоречие на материалния закон. Излага се, че неправилно СРС е приел, че в отговорността на застрахователя на превозвача се включва единствено стойността на увредената стока, като последният не дължи възстановяване на направените разходи за издаване на авариен протокол. Този извод противоречи на разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./, според която с плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. неговия застраховател до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Поддържа, че размерът на вредата включва не само стойността на увредената стока, а и пряко извършените разходи за определяне вида и размера на вредата, представляващи ликвидационни разноски. Твърди се, по делото е доказано, че са направени разноски - заплатена аварийна такса за издаване на авариен протокол, които представляват обичайни разноски по определяне размера на щетата и като такива подлежат на възстановяване от застрахователя на превозвача на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът - „ДЗИ - О.З.” АД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.

         Предявен е от З.”Б.В.И.Г.” срещу „ДЗИ - О.З.” АД установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.213, ал.1 КЗ /отм./.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от анализа на които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №36598/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 26 състав, въззивника-ищец- З.”Б.В.И.Г.” е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 01.07.2016г. и е постановена на 09.07.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „ДЗИ - О.З.” ЕАД за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „ДЗИ - О.З.” ЕАД възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.   

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя досежно неговата незаконосъобразност.

За да постанови обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 490.00 лв., ликвидационни разходи за авариен комисар, първостепенният съд е приел, че тази сума не е част от претърпяната от застрахованото лице вреда в следствие на установените липси и същата не представлява обичайни разноски за определяне на дължимото застрахователно обезщетение, което е основание да се приеме, че предявеният регресен иск досежно посочената сума е неоснователен и недоказан. Така обоснованият краен извод на СРС е незаконосъобразен, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон  - КЗ /отм./ и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл.213, ал.1 КЗ /отм., но приложим в настоящото производство/, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителят на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената отговорност може да предяви вземанията си направо към застрахователя по гражданската отговорност. Видно от законовата разпоредба, чието систематично място е в гл.12 "Имуществено застраховане", раздел "Общи положения", предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

В настоящия случай доколкото постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е уважен иска за заплащане на сумата от 2982.47 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за застраховане на товари по време на превоз от 07.12.2015г., по силата на който са застраховани дрехи и аксесоари по време на международен превоз №02090145370 от Великобритания до България, извършени с товарен автомобил с рег.№М8847ВА/М0133ЕХ с товарителница от 07.12.2015г., е влязло в законна сила, то следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо е установено, че в конкретния случай са налице всички предпоставки на предвидената в чл.213 КЗ /отм./ суброгация за ангажиране отговорността на ответното дружество. Спорен между страните е единствено въпросът дали ответното дружество дължи сумата от 490.00 лв. - заплатена от ищеца такса за авариен комисар.

Договорната отговорност на превозвача е уредена чл.17, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/, която е приложима в конкретния случай и според която превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Съгласно чл.25 във вр. чл.23, ал.1, 2 и 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична повреда, което се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, а освен това се връщат изцяло и превозната цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката в случай на цялостна липса и пропорционално, когато има частична липса.

Съгласно чл.213, ал.1 КЗ  /отм./ дължими са и  обичайните разноски за определяне на обезщетението, в които влиза и платената такса за съставянето на авариен протокол, който документ трябва да бъде представен на застрахователя по застраховка "отговорност на превозвача" при предявяване на претенцията към него, т.е. таксата за авариен протокол представлява обичайна разноска при имуществената застраховка "карго". Ето защо, сумата от 490,00 лв. се дължи от ответното дружество наред с обезщетението за установени липси на товара, поради което предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изложеното и поради несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният установителен иск да бъде уважен изцяло, както и се отмени постановеното решение в частта, в която са възложени в тежест на ищеца разноски в размер на сумата от 14.12 лв.. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят изцяло сторените от него разноски в заповедното производство и пред СРС, т.е. в полза на ищеца следва да се присъди още сумата от 154.44 лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК в производството пред първата инстанция. На въззивника-ищец следва да се присъдят и направените от него разноски пред въззивната инстанция в общ размер на 385.00 лв., от които 25.00 лв. - платена държавна такса за въззивно обжалване, и 360.00 лв. - платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК в производството пред СГС.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №461925 от 31.07.2018г., постановено по гр.дело №48429/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от З. ”Б.В.И.Г.” срещу „ДЗИ - О.З.” АД установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 490.00 лв., ликвидационни разходи за авариен комисар, както и В ЧАСТТА, в която е осъден З.”Б.В.И.Г.” да заплати на „ДЗИ - О.З.” АД на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 14.12 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение;

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. ”Б.В.И.Г.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; срещу „ДЗИ - О.З.” АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***; установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, че „ДЗИ - О.З.” АД дължи на З.”Б.В.И.Г.” сумата от 490.00 лв. - неплатена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка "Карго" представляваща направени обичайни разноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.07.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.” АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***; да заплати на З. ”Б.В.И.Г.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 154.44 лв., представляваща направени разноски в заповедното и първоинстанционното производство, както и сумата от 385.00 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.                 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ: 1./               

 

 

                                                2./