М О Т И В И
към Присъда № 9
от 21.02.2019 г., постановена по НОХД № 696 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Х.
Окръжна Прокуратура – Х. е предявила обвинение срещу В.К.К.,
ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ******, живущ ***, **** гражданин, ******,
*******, осъждан за това, че на 25.10.2018 г., в с. Г.и., обл. Х., при
управление на моторно превозно средство – л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло“,
с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на М.Н.К., б.ж. на с. Г.и., като
деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
I-во, б. „б“, пр. I-во, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В насроченото на 21.02.2020 г.
разпоредително заседание по делото съдът прие, че на досъдебното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия и наследниците на пострадалата.
На основание чл. 76 от НПК, бяха конституирани като частни обвинители С.К.Й. и П.К.К.
– наследници на пострадалата М.Н.К.. Подсъдимият и неговият служебен защитник -
адв. Д., заявяват, че искат съдебното производство да протече при условията на
глава XXVII от НПК, по реда на чл. 371, т. 2 НПК – с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразено изрично съгласие да не се събират доказателства за
тях, което бе информирано такова с оглед разяснените права и последици по чл.
372 ал. 1 от НПК. Съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVІІ НПК, в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е повдигнато като
излага накратко приетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Излага
съображения, касаещи конкретното нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно скоростта на движение от 77 км/ч, която била
превишена, с оглед ограничението от 50 км/ч в населено място. Настъпилият
съставомерен резултат /смъртта на пострадалата/ бил в пряка и непосредствена
причинна връзка с нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Категорично било налице
и предвидения в правната квалификация на деянието квалифициращ признак „пияно
състояние”, при това петкратно надвишаващ нормата от 0,5 промила алкохол в
кръвта, което от своя страна следвало да се отчете също като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Представителят на обвинението взема становище и по
отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, като предлага
като отегчаващи вината обстоятелства да бъдат отчетени от съда недобрите
характеристични данни, обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и
множеството наложени административни наказания за нарушения на правилата за
движение по ЗДвП. Обръща специално внимание на факта, че подсъдимият веднъж е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК и е осъждан
три пъти за управление на МПС след употреба на алкохол, като настоящото деяние
е извършено само месец след като е подсъдимият е изтърпял приведено в
изпълнение, по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, ефективно наказание „лишаване от
свобода” за престъпление по чл. 343 от НК Пледира за определяне на наказание на
подсъдимия „лишаване от свобода“ в размер около средния – 9 години, което да
бъде редуцирано с 1/3, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок, който не
надвишава повече от 3 години срока на наказанието „лишаване от свобода“.
Частните обвинители се явиха
лично в съдебно заседание, като пледират на подс. К. да бъде наложено
максималното предвидено в закона наказание. Повереникът им – адв. Г., също
пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в максималния предвиден размер,
като се спира и на високата степен на обществена опасност на деянието и на
дееца..
Защитникът на подсъдимия К. в
заключителната си пледоария взема становище единствено по отношение на размера
на наказанието, което да бъде наложено и се солидаризира с предложения от
прокурора такъв.
Подсъдимият, в своя защита
изразява съжаление и разкаяние за случилото се, като предоставя на съда да
определи наказанието. В последната си дума признава вина.
Съдът, като прецени
самопризнанията на подсъдимия и становищата на страните, в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава
ХХVІІ от НПК – чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.К.К. е роден в гр. ******, но живеел в село ****** заедно
с **** **. Бил ****. Осъждан е многократно, в т.ч. за управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол.
На 11.09.2018 год. бил освободен от Затвора – Стара Загора, изтърпявайки
определено общо наказание по одобрено от съда споразумение по НОХД № 1476/2016
г. на PC – Х. и НОХД № 624/16 г. на PC – Димитровград.
С нотариално заверен договор за покупко-продажба от 14.12.2016 година
подс. К. закупил лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ****,
който обаче не бил прехвърлен по надлежния ред в КАТ. От показанията на св. П.К./****
по ***/ бил задържал свидетелството за регистрация – част I в себе си, тъй като подсъдимият не бил заплатил
изцяло цената по договора. Поради тази причина и лекият автомобил не бил
прехвърлен на името на К. *** /виж лист. 84 от ДП/. Макар да управлявал МПС,
подсъдимият не е заплащал задължителната застраховка „Гражданска отговорност”,
като автомобилът не бил минавал и технически преглед.
През месец октомври 2018 год. подс. К. започнал работа към **** фирма,
но без да има сключен трудов договор. Фирмата извършвала **** дейност в с. *****,
обл. Х..
На инкриминираната дата – 25.10.2018 г. сутринта, на път за с. Орлово, подсъдимият
оставил автомобила марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ****, в
автосервиз в с. Г.и., с уговорката да го вземе следобяд. След като приключил
работа, подс. К. употребил концентриран алкохол, като след 16:30 часа отишъл до
автосервиза в с. Г.и. и взел ремонтирания автомобил, като го привел в движение
и тръгнал към дома си в с. ******, решавайки да премине по улица „Околовръстен
път“, а не през центъра на селото. Пътят бил двупосочен, с две ленти за
движение, хоризонтален, със суха частично запрашена асфалтова настилка. Подсъдимият
се движел с управлявания от него лек автомобил в посока юг-север, в дясната
лента за движение. Ширината на пътното платно била 6,60 м., а на левия в
посоката му на движение тротоар – 2
м. Било все още светло и времето било ясно.
Пострадалата М.Н.К. била на ** години и живеела в с. Г.и., обл. Х., но
въпреки напредналата възраст била жизнена и енергична, обслужвала се сама и се
грижела за дома си. На същата дата, след
16,30 часа, същата се движела пеш по ул. „Околовръстен път“, в посока от юг на
север, в западната част на 0,8-1
м. източно от западния бордюр – в лявата част на
платното за движение по посока тази, в която се движел подсъдимият. В момента,
в който К.минавала покрай къща № 23, автомобилът, управляван от подсъдимия навлязъл
в левия завой със скорост от 77 км/час. Тъй като скоростта била по-висока от
критичната за завоя, в зоната на дом № 23, управлявания от подсъдимия автомобил
загубил страничната си устойчивост. Подсъдимият К. презавил волана наляво,
вследствие на което загубил контрол над превозното средство. Колата започнала
да се плъзга с дясната си страница към левия край на платното /по посока на
движение/, преминавайки диагонално в насрещната лента за движение. Преди да
навлезе на тротоара, последвал удар между най-издадената зона на преден десен
калник на колата и долен крайник на пострадалата, която била в гръб. Вследствие
на удара тялото на К.полетяло назад и получило допълнителни травматични
увреждания в лявата си половина, а вследствие на завъртането му – и в дясна
теменна част на главата. Впоследствие то било отхвърлено напред и наляво /по
посока на движение на л.а./ и се установило в западния край върху платното за
движение. Мястото на удара се определя на 12-13 метра северно от
мерната линия на скицата /л. 132 от ДП/ и на 0,8 – 1 метра източно от западния
край на платното.
След удара, автомобилът не спрял движението си, преминал през
двуметровия затревен тротоар и се ударил с предната си лява част в тухлена
стена, в която проникнал. Предвид направлението на ударните сили, последвал
втори удар в стената с дясната част на предницата и трети такъв - между задния
десен ръб на автомобила и електрически стълб, разположен наблизо северно върху
самия тротоар. Автомобилът продължил да се върти в посока, обратна на
часовниковата стрелка около вертикалната си ос, гледано отгоре, докато не се
установил /върнал/ на пътното платно с предна част, насочена на североизток.
Ударът бил чут от св. Д.Г., който отишъл на място и се обадил се на тел.
112, като извадил от мястото на шофьора подсъдимия, който бил в неадекватно
състояние.
Първи на местопроизшествието пристигнали полицейските служител –
свидетелите И.И.и Н.К., а след тях и медицинския екип от Спешна помощ, който на
място установил смъртта на М.Н.К.. Полицейските служители тествали за употреба
на алкохол подсъдимия К. с уред алкотест Дрегер 7410, с фабричен No 0065, който отчел резултат от 2,48 промила алкохол. Впоследствие К.
отказал да даде кръвна проба /л. 80- талон за медицинско изследване/. Подсъдимият
не представил нито свидетелство за правоуправление, нито такова за регистрация
на МПС, нито застраховка „Гражданска отговорност“. За последните му били
съставени АУАН.
От назначената съдебно-медицинска
експертиза в хода на ДП със задачи да се установи кога е настъпила смъртта на
пострадалата К.и какъв е механизмът на причиняването й, след оглед на трупа на
същата и извършената аутопсия, е установена множествена травма при злополука:
счупване на черепната основа; контузия и оток на мозъка, размачкване на продълговатия
мозък, кръвонасядане на меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на
долната челюст; кръвонасядане на езика, счупване на дясното рогче на
подезичната кост с кръвонасядане, охлузвания и кръвонасядания по лицето и
главата, кръвонасядане на меките черепни обвивки, счупване на ребра вдясно I-V и вляво I-XI с кръвонасядане на
междуребрената мускулатура; счупване на лявата лопатка с кръвонасядане;
счупване на гръдната кост; счупване на лявата ключица; контузия на белия дроб;
охлузвания по гръдния кош; разкъсване на слезката с малък кръвоизлив в корема;
охлузване на кожата на корема; разчленяване на лявата кръстцова става с
кръвонасядане, счупване на лявата мишична кост и на костите на лявата
предмишница, кръвонасядане на левите китка, длан и пръсти, счупване на лявата
голяма пищялна кост с кръвонасядане, счупване на лявата малка пищялна кост на
две места с бампер-фрактука и кръвонасядане на местата на счупване;
кръвонасядания по кожата и долните крайници. Експертът посочва, че смъртта е
настъпила вследствие нарушаване структурата на продълговатия мозък, довело до
спиране на жизнено важни функции – дишане и сърдечно-съдова дейност. Описаните
увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети с голяма
кинетична енергия и според вещото лице отговаряли на получени по механизъм от
блъскане на пешеходец с лек автомобил. Бампер-фрактурата на лявата малка
пищялна кост била характерно увреждане, получавано в I фаза – при контакт с атакуващата част от автомобила, като в този случай
показала ниво 20 см
и посока на удара отляво надясно при изправено положение на пострадалата.
Останалите увреждания били получени в следващите три фази: попадане върху
автомобила, отхвърляне и попадане върху терена с придадената от автомобила
скорост. Според експерта смъртта е настъпила бързо и била неизбежна.
Уврежданията били прижизнени, видно от кръвонасяднията, т.е. към момента на
получаването им, пострадалата е имала сърдечна дейност.
По досъдебното производство е назначена и комплексна съдебна
автотехническа, медицинска и трасологична експертиза /л. 107-145 от ДП/. От
заключението на вещите лица е установено, че мястото на удара е на 12-13 м. северно от мерната линия,
когато пострадалата е била в дясната част на платното за движение, заемайки от
него около 0,8 – 1 м.,
насочена с лице предимно на север, под ъгъл около 14-160 на ляво
(западно) спрямо оста на пътя към момента на удара. Експертите са посочили, че
скоростта на лекия автомобил към момента на загуба на страничната си
устойчивост е била около 77
км/ч, а към момента на удара с пострадалата около 74-76 км/ч и около 70 км/ч към момента на
удара с тухлената стена и около 40
км/ч към момента на удара със стълба. Процесното ПТП е
настъпило в светла част на денонощието, при нормална видимост, динамично
ограничена от левия по посока на движение на автомобила завой, суха и частично
запрашена асфалтова настилка в зоната му. Според вещите лица водачът на
автомобила е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
ПТП-то, като при управлението му се съобрази с пътната обстановка, техническите
характеристики на автомобила и скоростта си на движение при завиване на волана
за управление наляво, респ. да подбере траектория на движение по-голяма от
критичната за загуба на страничната устойчивост на автомобила при така
изчислената му скорост на движение. Като механизъм на настъпване, вещите лица
посочват, че на инкриминираната дата, около 17:00 часа, в светлата част на
денонощието, в с. Г.и., при движение по „Околовръстен път“, при преодоляване на
ляв по посока на движението си завой, лекия автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.
№ *******, управляван от подс. К., при движение със скорост от около 77 км/ч губи странична
устойчивост в зоната на дом № 23 и съответно следва пълна загуба на управление
за водача на автомобила, дължаща се на технически неправилен избор на
траектория на движение, чрез презавиване на волана за управление наляво,
несъответстваща на така изчислената скорост на движение. След загубата на
странична устойчивост, автомобилът започнал да се плъзга с дясната си страница
към левия край на платното за движение и отложил след следи по асфалтовата
настилка. Малко след това бил настъпил удар между дясната странична част на
автомобила и пешеходката К., при първоначален контакт, реализиран между долните
крайници на пострадалата и издадената зона на предния десен калник над предното
дясно колело на около 12-13 м.
северно от мерната линия, когато пострадалата била в лявата част на платното за
движение, заемайки от него около 0,8 – 1 м., насочена с лице предимно към север, под
ъгъл около 14-160 наляво /западно/ спрямо оста на пътя. След удара,
предвид направлението на преносната за пострадалата скорост, тя бива отхвърлена
напред и наляво, гледано в посоката на движение на лекия автомобил, като тялото
се установявало непосредствено в западния край на платното за движение. Предвид
направлението на скоростта на масовия си център, лекият автомобил продължавал
движението си косо към левия край на платното за движение, преминавал през
банкета и се удрял с предната си лява част в тухлена стена. След удара със
стената, предвид направлението на ударните сили, лекият автомобил извършвал
равнинно движение с посока на ротация около масовия си център обратна на
часовниковата стрелка, гледано отгоре. Вследствие на това настъпвал удар между
задния десен ръб на автомобила и бетонен ел. стълб на банкета. След удара в
него, лекият автомобил извършвал равнинно движение в посока североизток, с
посока на ротация около масовия си център, обратна на часовата стрелка, гледано
отгоре и се установявал на платното за движение, насочен североизточно с
предната си част. Експертните лица посочват като причина за настъпване на
ПТП-то технически неправилната реакция на водача на автомобила с волана за
управление – рязко завиване наляво /презавиване/, при която настъпвала загуба
на странична устойчивост и съответно пълна загуба на управление за водача.
Видно от заключението на вещите лица по поставената им допълнителна
задача /л. 141-145 от ДП/, критичната скорост за движение на лекия автомобил в
завоя, при която не би настъпила загуба на напречна устойчивост е определена на
67,3 км/ч,
като посочената от вещите лица скорост на движение на лекия автомобил преди
настъпване на ПТП-то от 77
км/ч е по-голяма от тази на загуба на странична устойчивост
в завоя – 67 км/ч.
Технически правилно било скоростта на движение в завоя да бъде по-малка от
тази, при която автомобилът би загубил напречната си устойчивост. Основна
техническа причина за настъпване на ПТП-то била поотделно и кумулативно, от
една страна, загубата на странична устойчивост на лекия автомобил поради
движение със скорост, технически несъобразена с настъпващия ляв по посоката си
на движение завой и/или неправилна реакция на водача с волана за управление –
рязко завиване наляво /”презавиване”/, както излагат експертите в писменото си
заключение.
Горната
фактическа обстановка се доказва от безспорен и категоричен начин от дадените
от подсъдимия обяснения в хода на ДП, които са изключително оскъдни, в
присъствието на защитник, от разпита на свидетелите И.Х.И., Н. В.К., Д.Х.Г. и П.Ч.К.,
приобщени по реда на чл. 371, т. 2 НПК; от приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени материали по ДП № 705/2018 г., по описа на РУ на МВР – Димитровград, от
назначените по делото съдебно-медицинска, комплекса съдебно-медицинска,
автотехническа и трасологична експертиза и допълнителна такава, както и съдебно-химическа
експертиза. Така събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, са еднопосочни и безпротиворечиви, установяващи времето, мястото и
авторството на деянието, като същите кореспондират и с направените от самия
подсъдим самопризнания.
Изложените от прокурора факти се
подкрепят още от събрание по делото гласни доказателствени средства,
посредством разпита на посочените по-горе свидетели, въпреки липсата на
очевидец, който в по-голяма степен да даде светлина относно деятелността на
подсъдимия към момента на настъпване на инцидента, както и от обясненията на
подсъдимия, въпреки тяхната лаконичност.
Събраните писмени доказателства,
като еднопосочни и безпротиворечиви, също подпомагат тезата на обвинението. От
приобщените писмените доказателствени средства, с най-голям принос за
изясняване на обстоятелства, попадащи в предмета на делото е протоколът,
обективиращ извършения оглед на местопроизшествието. Няма спор, на база
показанията на полицейските служители, че местопроизшествието е било запазено
за предприемане на съответните процесуално-следствени действия, като не се установяват
и нарушения на процедурата по чл. 156 от НПК при събирането на доказателства
посредством този способ. Именно доказателствата, събрани при огледа, са
послужили като база на експертните лица за констатациите им, обективирани в
заключението по комплексната експертиза. Видно пък от фиш за СМП, пристигналият
на място екип е констатирал смъртта /exitus letalis/ на пострадалата К..
Съдът кредитира изцяло
заключенията на описаните по-горе експертизи като обективни, безпристрастни и
компетентно изготвени, поради което въз основа на същите се извеждат факти и
обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина. Експертите
са взели предвид всички данни, имащи значение за обосноваността и пълнотата на
техните отговори по поставените им задачи.
Съдът кредитира в пълна степен
показанията на св. Г., И.и К.. Св. Г. споделя, че около 16:40 ч. на
инкриминираната дата се е намирал на ракиен казан, на около 100-на метра от местопроизшествието,
когато чул удар и излязъл. Възприел лек автомобил „Фолксваген Поло“ и непозната
за него възрастна жена, лежаща на пътя по очи. Първоначално не възприел човек в
автомобила. Обадил се на телефон 112, откъдето получил указания да отиде до
автомобила и ако има човек – да го извади. Въпреки шока и уплахата, видял
шофьор в автомобила, когото извадил и забелязал, че е неадекватен. След това на
място пристигнали полицейските служители.
Напълно се кредитират от съда и
сведенията на полицейските служители – св. И.и К. като пълни, точни,
хронологически подредени и изчерпателни и не на последно място – съответстващи
на останалите доказателства по делото. Категорични са в своите възприятия, че
били изпратени по сигнал, където запазили местопроизшествието. Възприели реализирано
пътно произшествие, като автомобилът бил разположен на пътя, предната му част
сочела посока изток, респ. задната запад. Според свидетелите, автомобилът на ляв завой, поради движение с несъобразена
скорост, загубил контрол над управлението, излязъл вляво по посока на движение,
при което ударил пешеходка, движеща се срещу него плътно вдясно до бордюра,
която починала на място в следствие на удара. При движението си, автомобилът се
бил блъснал в тухлена ограда и в ел. стълб. Полицаите установили водача, който
бил извън автомобила, а именно подсъдимия. К. бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство алкотест Дрегер, който уред отчел 2,48 ‰, а и
миришел силно на алкохол. При разговор, подсъдимият им споделил, че е пътувал
към с. Ябълково, като не представил СУМПС и свидетелство за регистрация на
автомобила - част II, нито задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Двамата свидетели съпроводили подсъдимия до ЦСМП –
Димитровград, където той отказал да даде кръвна проба, за което е съставен и
протокол /л. 81 от ДП/.
Показанията на св. К.не
способстват за изясняване на фактическата обстановка, тъй като касаят
единствено обстоятелства по сключена между него и подсъдимия сделка, по силата
на която последният е придобил
собствеността върху управлявания автомобил, с който е причинено процесното ПТП.
На последно място, съдът следва
да обсъди и обясненията, дадени от подсъдимия при неговия разпит в качеството
му на обвиняемо лице по досъдебното производство. Въпреки двоякия им характер –
на защитна теза и годно доказателствено средство, които съответстват на
останалите събрани по делото доказателства. Подсъдимият е признал вината си,
като посочва, че на ляв завой загубил управление, ударил се в стена и с това се
изчерпват неговите спомени относно инкриминираната нещастна случка. След това
били пристигнали полицаите. Признава за употребата на алкохол преди да се качи
в автомобила. Въпреки липсата на пространност и хронологическа
последователност, няма основания обясненията на подсъдимия да не се кредитират,
тъй като не са в противоречие с останалите събрани доказателства.
Съдът приема, че
гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен
начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото
доказателства, като същевременно липсват доказателства, разколебаващи
обвинителната теза.
По правната
квалификация на деянието:
При така
направените от подсъдимия самопризнания, съпоставени със събраните по делото
доказателства, имащи значение за производството, разгледани в тяхната взаимовръзка
и хронологическа последователност, съдът намира обвинението за доказано по
безспорен и категоричен начин. Всички доказателства по делото – първични и
производни, преки и косвени служат като основа на единствения възможен за съда
извод, а именно, че подсъдимият е автор на извършеното престъпление, като е
доказан и механизмът на същото.
Безспорно
установено по делото от обективна страна е, че на инкриминираната дата - 25.10.2018
г., в с. Г.и., при управление на МПС – л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло“, с
рег. № ******* подсъдимият нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Н.К., б.ж. на с. Г.и.,
като деянието е извършено в пияно състояние, поради следните съображения:
Деянието по чл.
343, ал. 3, б. „б“ от НК се характеризира с нарушение на правилата за движение
при управление на МПС, като законодателят предпоставя в пряка и непосредствена
причинна връзка настъпването на общественоопасните вредоносни последици – настъпилата
смърт. Цитираната норма препраща към нормата на чл. 342 от НК, която като
такава, регламентираща престъпление против транспорта има бланкетен характер,
поради което съдържанието й подлежи на
попълване с правилата, регулиращи правилата за движение в ЗДвП и Правилника за
прилагането му.
На първо място,
действията на подсъдимия К. напълно покриват характеристиките на вложения от
законодателя смисъл в понятието „управление“ на МПС. Съгласно обвързващите
съдилищата указания на ВС, изложени в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.
№ 8/82 на ПВС. Понятието „управление“
включва всички действия или бездействия от страна на водача с механизмите и
приборите на превозното средство, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици. По делото е безспорно,
че именно подс. К. е управлявал МПС при движение на което е настъпило и
процесното ПТП. Установено е, че след ляв, по посока на движение, завой
управляваният от подсъдимия К. автомобил, при избрана от него скорост на
движение от 77 км/ч
е загубил напречната си устойчивост, като е следвало да подбере такава
траектория на движение, която да е по-голяма от критичната загуба на странична
устойчивост, тъй като избраната от подсъдимия скорост е надвишавала критичната
такава – 67 км/ч.
Именно избраната от подсъдимия скорост и траектория на завоя са довели до
технически неправилната реакция на К., изразяваща се в рязко завиване на волана
за управление наляво. След загубата на напречна устойчивост, автомобилът
започнал да се плъзга към левия край на платното за движение, в пътната лента
за насрещно движение, където и пред дом № 23 е настъпил ударът с пострадалата
пешеходка К.. Предвид косото движение на автомобила, със странично приплъзване,
той преминава през банкета, удря се в тухлена стена с предната си лява част,
завърта се около оста си в посока, обратна на часовниковата, което причинява
удар между задния десен ръб на автомобила и бетонен ел. стълб, последва ново
завъртане на автомобила около оста му, в посока обратна на часовниковата и
установяване на автомобила на платното за движение, възприето от полицейските
служители. В тази връзка съдът цени заключението на комплексната експертиза и
допълнителната такава, както по-горе се посочи в изложението, като единствено
загубата на страничната устойчивост е причината управлявания от подсъдимия
автомобил да започне приплъзване с траектория в лентата за движение в обратна
посока. Не може да бъде придадено самостоятелно значение, имащо характер на
самостоятелно нарушение правилата за движение, на извършените от подсъдимия
действия с кормилната уредба на автомобила, изразяващи се в презавиване, тъй
като същото се дължи на изначално избраната от него величина на скорост на
движение, с която да премине траекторията на левия завой, която надвишава критичната
такава за преодоляване на завоя с такава траектория, без загуба на странична
устойчивост. Първопричинителят на тази верига от последователни и
взаимосвързани обстоятелства по настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие се корени в нарушение на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от
страна на подсъдимият, който е избрал да се управлява МПС, категория В, със
скорост от 77 км/ч
в населено място, която скорост категорично е несъобразена такава, доколкото
максимално допустима е до 50
км./ч., поради което съдът приема, че е осъществил и
посоченото от прокурора нарушение на правилата за движение по пътищата.
Характера на
причинените телесни увреждания, механизма на получаването им и причината за смъртта
на пострадалата К.се установяват от констатациите на съдебния медик в експертизата
му относно получените вследствие на ПТП телесни увреждания. Същите отговарят на
автомобилна политравма, получени в резултат на блъскане на пешеходец от
лек автомобил. Няма данни да е компрометирана пряката и непосредствена връзка
между нарушаването на правилата за движение от подсъдимия, възникването на ПТП
и настъпването на обществено опасните вредоносни последици от него – смъртта на
К..
За пълнота на
изложеното, съдът следва да обсъди, въпреки липса на въведени такива доводи,
въпроса за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата пешеходка. Няма спор, че наличието на пешеходец винаги предполага
усложнена пътна обстановка и пешеходците са специална категория участници в
движението, поради което и участието им винаги предполага евентуална опасност
за движението, която може да възникне. В насока за съпричиняване би могло да се
разсъждава в настоящия случай единствено досежно обстоятелството, че
пострадала, като пешеходец, е заемала около 0,8 – 1 м от лентата в посока за
движение, обратна на тази на автомобила. Такова съпричиняване настоящият състав
намира, че не е налице. Настъпилият фатален резултат е в пряка
причинно-следствена връзка и се дължи изцяло на поведението на подсъдимия, тъй
като управляваното от него МПС към момента на удара е било изцяло позиционирано
в насрещната пътна лента, в която се е движила пострадалата. Установи се движението
на автомобила на подсъдимия, който е преминал през банкета и е ударил тухлена
стена. Т.е. траекторията на странично приплъзване на автомобила е такава, че
ударът би бил неизбежен за пострадалата пешеходка, дори да се е движила по
банкета. Не може да се приеме, че пострадалата е представлявала опасност за
движението, въпреки нарушението й по чл. 108 от ЗДвП да се движи по банкета или
тротоара, тъй като е била изцяло в насрещната лента за движение. Това нейно
нарушение да не се движи по тротоар или банкет не обуславя съпричиняване на
вредоносния резултат.
Налице е и квалифициращият признак на
деянието „пияно състояние“ по смисъла на чл. 343, ал. 3, предл. I-во от НК. Несъмнено се установи, че подсъдимият е бил
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410“, с фабричен No 0065 за наличие на алкохол в
кръвта. Съобразно показанията на полицейските служители, извършили теста,
уредът отчел 2,48 ‰. Този резултат е бил вписан в Талон за изследване №
0058026, в който подсъдимия удостоверил с подписа си, че прие приема
показанията на техническото средство. Впоследствие, пред лекар от ЦСМП ф-л
Димитровград, подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, за което също
удостоверил с подписа си, както и медицинското лице. Именно този резултат е бил
вписан в съставения на подсъдимия АУАН с бланков № серия Д 0669864, който
подсъдимият подписал без възражения. Редът за установяване употребата на алкохол от водачите
на МПС намира уредба в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Безспорно
количеството алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по надлежен ред и е
2,48 ‰. За квалификацията на деянието в „пияно състояние“, съдът се позовава на
задължителните постановки на ВС, изложени в ТР № 19 от 17.05.1985г. по н.д. №
13/85г. на ОСНК, съгласно които по време не извършване на изпълнителното деяние
в кръвта на дееца е имало не по-малко от 0,5‰, което да обуслови квалифициращия
белег. В тази насока са и постановките на т. 4 а) и от Постановление № 1 от
17.01.1983г. по н.д. № 8/82 на ПВС. В 4 в) от последното пък, се сочи, че
законът не предпоставя наличие на конекситет между пияното състояние и
допуснатото нарушение на правилата за движение, поради което и този въпрос не
попада сред изследваните от съда.
От субективна
страна, К. е действал
при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ като форма на вина. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици – че ще причини ПТП, в резултат на което ще
настъпи смърт, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При управлението на
автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва правилата за движение, като е
могъл да предвиди, че нарушавайки посочените правила за движение по пътищата –
движение с несъобразена скорост и в пияно състояние, е възможно настъпването на
ПТП и причиняването на общественоопасни последици, но не е предприел никакви мерки
за предотвратяване на тяхното настъпване. На първо място, подс. К. е бил длъжен
да предвиди, че избраната от него скорост на движение и траекторията,
предприета за преодоляване на левия завой, при това в населено място са могли
да доведат до загуба на управлявания автомобил. На следващо място, подсъдимият
е бил длъжен да предвиди, че консумирания алкохол от него непосредствено преди
предприетото пътуване от с. Г.и. до с. Ябълково, за да си прибере колата след
ремонт, би могъл да повлияе на неговите реакции при управлението на МПС и да
причини пътно-транспортно произшествие, от което увреждания да претърпят участници
в движението. Напротив, не се забелязват признаци на проявена от подсъдимия
осторожност и внимание, знаейки че привежда в движение лек автомобил след
употреба на алкохол, близо 4 пъти надвишаващо максимално допустимите стойности.
С оглед
гореизложеното, съдът призна за виновен подс. В.К.К. затова, че на 25.10.2018
година в с. Г.и., обл. Х., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, рег. № ****, нарушил правилата за
движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил
смъртта на М.Н.К., б.ж. на с. Г.и., като деянието е извършено в пияно състояние
/2,48 %о на хиляда/ - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, б. „б”,
предл. 1-во, вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК
По вида и размера
на наказанието:
За престъплението
по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алтерн. 2-ра, б. „б“, предл. 1-во вр. ал. 1,
вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от три
до петнадесет години. Съгласно чл. 343г НК се предвижда и „лишаване от право да
се управлява МПС”.
Подсъдимият В.К.К.
е роден на *** ***, **** гражданин, *****, осъждан, ****, като към момента на
извършване на деянието работел без трудов договор във фирма, извършваща ***** ****.
Видно от неговата декларация за семейно и материално положение и имотно
състояния, същият ** * ***, не получава доходи и не притежава в имущество
недвижими и движими вещи.
При преценка
наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие,
че са налице многобройни отегчаващи отговоростта такива, в т.ч. изключително,
като събраженията в тази насока са следните:
На първо място, съдът отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство завишената степен на обществена опасност на
деянието /престъпление против транспорта/, тъй като с общественоопасните му
последици е засегната най – висшата ценност – човешкият живот. Обект на
престъплението по чл. 342 от НК са обществените отношения, свързани със
спазването на правилата за движение по пътищата и запазване телесната
неприкосновеност на участващите в движението, поради което и същото се
характеризира със своята двуобектност. Престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК
се характеризира с висока обществена опасност, като деянието поставя в опасност
участващите в движението лица и пътни превозни средства, и най-вече телесната
неприкосновеност, телесна цялост и нормалното функциониране на човешкия
организъм, с оглед негативното въздействие, което причиняват автомобилните травми
върху анатомичната цялост и физиологичните функции на организма. Поради
изложеното и настоящият състав намира, че престъплението се характеризира с
висок обществен укор спрямо извършителите, които поради своята самонадеяност
или небрежност, при управление на МПС причиняват ПТП, вследствие на което
настъпват телесни увреждания, а в не редки случаи костват и човешки животи,
както и в настоящия.
Налице е завишена обществена
опасност и на самия деец, което също се отчита като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Същата произтича от лошите характеристични данни на подс. К.. Видно
от изготвената характеристична справка същият не се ползва с авторитет сред
съселяните си, които имат отрицателно мнение за негово поведение. Системно
употребявал алкохол и имал склонност да управлява МПС след употреба на такъв, а
и се движел в компания на лица, които били склонни да употребяват алкохол и не
можели да контролират поведението си. Наличието на наложени административни
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, които показват
тенденция в отношението на подсъдимия към безопасността на движение, съдът също
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
Отегчаващи такива са
също, че подсъдимият е управлявал МПС без управлявания от него автомобил да е
преминал технически преглед, без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, поради което и на 23.05.2017 година е била прекратена
регистрацията на автомобила, на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Т.е. все груби нарушения на правилата за движение по пътищата,
в това число касаещи изправността МПС.
Висока обществена
опасност на подс. К., се обуславя и от обремененото му съдебно минало, на което
следва да се обърне специално внимание. Изключвайки постановените присъди, по
които е настъпила реабилитация, следва да се отбележи, че К. е осъждан четири
пъти, три от които за управление на МПС след употреба на алкохол. С одобрено от
съда споразумение № 36 от 10.02.2016 година, постановено по НОХД № 120 по описа
за 2016 г.
на РС-Асеновград, подс. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343Б, ал. 1 от НК, като установената концентрация на алкохол в кръвта е
3,66 на хиляда /!?/. Било му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от 4 години,
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, както и наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 2 години. В изпитателния срок обаче К. е извършил две нови
престъпления от общ характер. Наказанието по тази присъда е приведено в
изпълнение, на осн. чл. 68, ал. 1 от НК, с одобрено споразумение по НОХД №
1476/2016 година на РС-Х. и с присъда № 7 от 31.01.2017 година, постановена по
НОХД № 624 по описа за 2016 г.
на РС-Димитровград. С посоченото одобрено от РС-Х. споразумение по НОХД № 1476
по описа за 2016 г.,
К. отново е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, като
му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, като е
определен първоначален „строг” режим на изтърпяване, както и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 година. От отбелязванията върху бюлетините за
съдимост на подс. К., се установява, че същият е освободен от Затвора-Стара
Загора на 11.09.2018 година, т.е. близо месец и половина преди датата, на която
е извършено деянието по настоящото производство. Изложеното категорично навежда
на извод, че личната превенция на закона – да се превъзпита и поправи осъдения К.
не е дала необходимия резултат.
Във връзка с
посочените осъждания на подс. К., съдът счита, че към датата на извършване на
деянието същият е бил лишен от право да управлява МПС, макар в обвинителния акт
прокурорът да е приел, че „не е разполагал със свидетелство за правоуправление”
/виж 1-ва стр. от обвинителния акт/. Този извод се налага от следните факти по
делото: В справка за нарушител/водач /л. 77 от ДП/ е посочено, че на 08.01.2014
година на подс. К. е било издадено СУМПС № **********, валидно до 06.01.2024
година.
С одобреното от
РС-Асеновград споразумение по НОХД № 120/ 2016 година, К. е осъден на наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години. Споразумението е
одобрено с определение № 36 от 10.02.2016 година.
Деянието по чл.
343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е признат за виновен и осъден по НОХД №
1476/2016 година на РС-Х., е било извършено на 06.07.2016 година. От издадения
АУАН на същата дата /л. 175 от ДП/ се установява, че СУМПС е било иззето като
доказателство, като е била издадена Заповед за прилагане на ПАМ – „временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6
месеца” /л.176 от ДП/. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е за
срок от 1 година.
От тези две
осъждания се налага извод, че подс. К. има наложени две наказания „лишаване от
право да управлява МПС”, съотв. за срок от 2 години и 1 година. Деянията и по
двете присъди са извършени през период от 5 месеца. От така изложеното се
налага извод, че към месец октомври 2018 година тези наказания не са били
изтърпени от подс. К.. В самия АУАН от 25.10.2018 година /л.39 от ДП/ е
посочено, че водачът управлява МПС след като СУМПС му е било отнето от съда.
Впоследствие е издадено и НП № 18-0254-001008 от 15.11.2018 година от РУ-Димитровград,
с което на осн. чл. 177, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП му е била наложена Глоба в размер
на 300 лева, затова, че управлявал МПС, след като е лишен от това право по
съдебен ред. Реализирането на административнонаказателната отговорност, обаче
не представлява пречка това обстоятелство да се отчете от съда. Фактът, че към
датата на инкриминираното деяние подс. К. е бил лишен от право да управлява МПС
по съдебен ред е изключително отегчаващо отговорността обстоятелство.
На следващо място и
независимо от факта, че управлението на МПС в пияно състояние е част от признаците
на състава на престъплението, в което К. е обвинен, невъзможно е да не се
отчете, че това деяние не само не е изолиран случай, но то се характеризира и с
изключително неразумното поведение на подсъдимия като водач на МПС. Отчетената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е 2,48 на хиляда, т.е. почти 4
пъти надвишаваща максимално допустимата такава, което неминуемо се отразява на
реакциите на вода, а и обяснява възприетото от св. Д.Г. „неадекватно състояние”
на същия. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че съгласно таблицата на проф, Р.за съпоставяне
на измерената концентрация на алкохол в кръвта и ефектите върху човека,
подсъдимият е бил почти на горната граница на средна степен на алкохолно
опиване /1,5 – 2,5 ‰/, причиняващо значителни нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции, признаци на значително потискане на ЦНС, с
понижение на чувствителността за болка и др.
Всички горепосочени
обстоятелства съдът отчете като отегчаващи отговорността такива, като изрично
посочи и кои приема като изключителни по смисъла на закона.
По отношение на
самопризнанието на подсъдимия К. безспорно следва да се отчете процесуалното му
поведение в хода на цялото наказателно производство. Както бе посочено по-горе
в мотивите, обясненията му във фазата на ДП са изключително лаконични и
съдържанието на обясненията въобще не може да бъде отчетено като форма на
съдействие за установяване на обективната истина. Същите дори не съдържат
конкретика къде и какъв алкохол е приел, а само факти, които така или иначе са
били установи от разследващите. Формалното волеизявление на подсъдимия К., че
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
и изразеното формално съжаление и разкаяние за стореното настоящият състав
приема, че не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
при индивидуализация на наказанието. Това е така, защото благоприятната последица
от този вид самопризнание е предопределена от закона- чл. 373, ал. 2 НПК. В
този смисъл е и ТР № 1/ 2009 година по тд № 1/2008 година на ОСНК на ВКС. Процесуалното
поведение на подсъдимия, според съда, цели да облекчи процесуалното му положение.
Други смекчаващи отговорността обстоятелства също не бяха установени.
Поради изложените
съображения, съдът, намира че при индивидуализацията на наказанието и предвид
факта, че прие наличие единствено на многобройни отегчаващи отговорността
обстоятелства, съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието
и дееца, наказанието
следва да бъде определено при изключителен превес на отегчаващите такива, на плоскостта на чл.
54 от НК, тъй като не се установяват основания за приложението на чл. 55 от НК.
Предвид изложените съображения и нуждата определеното от съда наказание да
окаже в пълна степен поправителен и превъзпитателен ефект върху подсъдимия К.,
последният следва да бъде изолиран от обществото за един продължителен период
от време, като по този начин се предотврати неговата криминалната деятелност. Поведението
му сочи на трайна престъпна наклонност с висока степен на обществена опасност,
като търпените от него наказания, включително лишаване от свобода очевидно не
са изиграли своя поправителен ефект. К. не се е превъзпитал, което налага
отнемането на възможността да извърши друго престъпление. Напротив, малко
повече от месец след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, К. извършва
престъплението, предмет на настоящото производство, т.е. личността му се
характеризира с криминална упоритост и грубо погазване на установените правни
норми в държавата. При така изброените дотук обстоятелства и съждения на съда,
наказанието на подсъдимия следва да бъде отмерено в размер от средния към
максималния предвиден, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12
години, което според настоящия състав се явява годно да постигне целите на
личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК. Така определеното наказание съответства
на обществената опасност на дееца и деянието, поради което и покрива всички
критерии за справедливост. След индивидуализацията, така определеното от
съда наказание, по реда на чл. 58а, ал.
1 от НК, след редукцията се намали с 1/3, т.е. окончателният размер на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е 8 години, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, следва да се изтърпи от К. при първоначален „общ”
режим.
На основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подс. К. и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10
години, тъй като в случая се касае за водач, който трайно погазва установените
правила за безопасно движение по пътищата.
С така наложените
по вид и размер наказания, съдът счита, че ще бъде постигната целта както на
личната, така и на генералната превенция на закона.
По отношение на вещественото
доказателство, представляващо лек автомобил марка и модел „Фолксваген Поло“, с
рег. № *******, рама № ******, съдът разпореди същото да се върне не неговия
собственик – подс. К.. За съда няма спор относно собствеността върху вещта.
Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите, същият отговаря на изискванията на закона, сключен е в
писмена форма, с нотариално заверени подписи на страните по него – св. К., в
качеството му на продавач, и подсъдимия К., в качеството му на купувач, както
предвижда чл. 144, ал. 2 от ЗДвП. Регистрирането му по реда на чл. 145, ал. 2
от ЗДвП не представлява елемент от договора, а наведените от св. К.доводи
касаят гражданскоправни отношения между страните, свързани с неизпълнение на
договора, поради което и тези доводи не касаят собствеността на върху
автомобила, която е преминала върху приобретателя К..
В тежест на
подсъдимия, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, бяха възложени разноските от
досъдебната фаза на производството – 2 192,93
лева, която сума следва да се заплати по сметка на ОД на МВР Х..
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :