Р Е Ш Е Н И Е
№ 862
гр.Пловдив, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 11.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ИЗЕВА
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов гражданско въззивно дело №
800/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано е образувано по въззивни жалби от И.Г.Г.
и В.К.Г. против решение № 1361/28.04.2017г. по гр.д. № 8849/2014г. на ПдРС, VІ
гр.с., с което е постановено да се издаде в полза на "Алианц банк България“
АД дубликат на изпълнителен лист,
издаден на 10.06.2014г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№8849/2014г. по описа на ПРС, VІ гр.с. против Г. И. Г. за сумата от 71230,41 лева, включваща
сумата от 36351,48 лева– просрочена главница, дължима по договор за ипотечен
кредит № 25814 от 03.09.2007г., сумата от 2358,41 лева- наказателна лихва върху
просрочената главница за периода от 25.04.2012г. до 04.06.2014г. включително,
сумата от 8262,39 лева- просрочена договорна лихва за периода от 25.04.2012г. до 16.04.2014г. включително, сумата от 1411,64
лева- просрочена договорна лихва за гратисен период от 25.12.2011г. до
25.03.2012г., сумата от 17018 лева- неустойка върху просрочени договорни лихви
за периода от 25.04.2012г. до 04.06.2014г. включително, сумата 5827,75 лева- неустойка върху просрочени договорни лихви за
периода от 25.12.2011г. до 04.06.2011г.
включително, ведно със законната лихва върху сумата от 71230,41лева, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда- 06.06.2014г. до
изплащане на вземането, както и разноски
по делото, включващи сумата 1424,61 лева за държавна такса и сумата 1580,00 лева
за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите оспорват обжалваното решение като
недопустимо и незаконосъобразно. Твърдят, че жалбоподателите- син и съпруга на
Г. Г., против когото е издаден изпълнителният лист, не са надлежни страни в
процеса тъй като са се отказали от наследството му.
От въззиваемата банка оспорват
жалбите като неоснователни.
ПОС,
ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Против Г. И. Г. е издадена заповед за незабавно изпълнение № 5799/09.06.2014г. по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№8849/2014г. на ПдРС, VІ
гр.с. за горепосочените суми.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист от
10.06.2014г.. По молба от кредитора е образувано изпълнително дело №
1192/2014г. на ЧСИ М. А. с район на действие ОС- гр.****. Г. И. Г. е починал на 11.09.2016г. и е оставил за
свои наследници В.Г. /съпруга/ и И.Г. /син/. ПДИ са връчени на наследниците на
17.10.2016г.. На 02.11.2916г. и на 03.11.2016г. от В. и И. Г. са подадени
възражения по чл.414 от ГПК. С молба от 22.12.2016г. от "Алианц банк
България“ АД е представена искова молба, с която са предявени искове по чл.422
от ГПК. На 28.02.2017г. е подадена молба от същото дружество за издаване на
дубликат от изпълнителния лист поради унищожаване на горепосоченото
изпълнително дело в резултат от умишлен палеж.
С подадените от жалбоподателите отговори на молбата по чл.409 от ГПК са
представени заверени копия от удостоверения, издадени по ч.гр.д.№ 14974/2016г.
и ч.гр.д.№ 14973/2016г. на ПдРС, І бр.с. в уверение на това, че с определения
от 04.11.2016г. са вписани откази от същите от наследството, останало от
покойния им наследодател Г. Г.. В проведеното на 03.04.2017г. публично съдебно
заседание по гр.д.№ 8849/2014г. удостоверенията не са оспорени от страна на
банката, като е взето становище, че въпросът относно наследственото
правоприемство подлежи на разглеждане в изпълнителното производство и в това по
исковете по чл.422 от ГПК, но не и в производството по издаване на дубликат от
изпълнителния лист, в който като длъжник следва да бъде отразен наследодателят.
В мотивите към обжалваното решение също е прието, че обстоятелството, че
длъжникът, против когото е издаден изпълнителният лист, е починал, е неотносимо
при преценка относно допустимостта на искането по чл.409 от ГПК.
Първоинстанционното решение е обжалвано и е потвърдено от въззивната
инстанция, но с решение от 08.04.2019г. по гр.д.№ 1640/2018г. на ВКС решението
на ПОС е отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивните жалби и
произнасяне по същество по направените от жалбоподателите възражения за това,
че същите не са пасивно легитимирани в производството по издаване на дубликат
на изпълнителния лист.
Действително, след като дубликатът
следва да се издаде със съдържание, напълно идентично с това на оригинала, той
може да се ползва против всеки от действителните наследници на посочения в него
длъжник, независимо от това, кои са те. Това обаче не означава, че е без
значение спрямо кого е насочено искането по чл.409 от ГПК. Пасивната
легитимация е от съществено значение за действителността на съдебния акт,
независимо от допустимостта на искането, с оглед наличието на активна
легитимация у кредитора. И двете страни в процеса следва да имат надлежна
легитимация. Липсата на активна или
пасивна процесуална легитимация означава
, че правото на иск / искане/ не е надлежно упражнено. В конкретния случай в резултат от вписаните
откази от наследство жалбоподателите са загубили качеството си на наследници на
длъжника по изпълнителния лист и поради това не са пасивно легитимирани в
производството по издаване на дубликат. Вписаните откази от наследство не са
оспорени и не се опровергават от действия на жалбоподателите, които да се
тълкуват като фактическо приемане на наследството по смисъла на чл.49, ал.2 от ЗН. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде обезсилено, като делото се
върне на първоинстанционния съд с указание в производството по чл.409 от ГПК да
бъдат установени и конституирани следващите по ред наследници и молбата за
издаване на дубликат да бъде разгледана с тяхното участие.
Съобразно с крайния изход на
производството по отношение на жалбоподателите И.Г.Г. и В.К.Г. ще следва да им бъдат
присъдени направените от тях съдебни разноски в следните размери поотделно за
всеки от тях: по 1580 лева за адв.възнаграждения по ч.гр.д.№ 8849/2014г. на
ПдРС, VІ гр.с.; по 15 лева за държавна такса и по 300 лева- адв.възнаграждение
по в.гр.д.№ 1561/2017г. на ПОС; по 250 лева за адв.възнаграждение по гр.д.№
1640/2018г. на ВКС. Отделно по настоящето дело на основание чл.38, ал.2 от ЗА в
полза на пълномощникът им адв.О.Д. ще следва да бъде определено и присъдено
адв.възнаграждение в размер от по 300 лева по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
настоящето производство няма за предмет спор относно дължимостта на сумите по
изпълнителния лист, а е с предмет искане за издаване на дубликат от
изпълнителния лист.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1361/28.04.2017г. по гр.д. № 8849/2014г.
на ПдРС, VІ гр.с., постановено при участието в качеството на ответници на И.Г.Г.
и В.К.Г., с което е постановено да се издаде в полза на "Алианц
банк България“АД дубликат на изпълнителен лист, издаден на 10.06.2014г. въз
основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№8849/2014г.
по описа на ПРС, VІ гр.с. против Г. И. Г.
за сумата от 71230,41 лева, включваща сумата от 36351,48 лева– просрочена
главница, дължима по договор за ипотечен кредит № 25814 от 03.09.2007г., сумата
от 2358,41 лева- наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
25.04.2012г. до 04.06.2014г. включително, сумата от 8262,39 лева- просрочена
договорна лихва за периода от
25.04.2012г. до 16.04.2014г.
включително, сумата от 1411,64 лева- просрочена договорна лихва за гратисен
период от 25.12.2011г. до 25.03.2012г., сумата от 17018 лева- неустойка върху
просрочени договорни лихви за периода от 25.04.2012г. до 04.06.2014г.
включително, сумата 5827,75 лева-
неустойка върху просрочени договорни лихви за периода от
25.12.2011г. до 04.06.2011г.
включително, ведно със законната лихва върху сумата от 71230,41лева, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда- 06.06.2014г. до
изплащане на вземането, както и разноски
по делото, включващи сумата 1424,61 лева за държавна такса и сумата 1580,00
лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Алианц банк България“АД- гр.****, ЕИК:
********* да заплати на И.Г.Г. ***, ЕГН: ********** и на В.К.Г. ***, ЕГН: **********
по общо 2145 лева- съдебни разноски за всеки от двамата жалбоподатели, както и
да заплати на адв.О.А.Д., с адрес ***, адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за
процесуално представителство на жалбоподателите в размер от по 300 лева.
ВРЪЩА делото на ПдРС с указание
в производството по чл.409 от ГПК да бъдат установени и конституирани като
ответници следващите по ред наследници на Г. И. Г. и молбата за издаване на
дубликат да бъде разгледана с тяхното участие.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: