Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело №2007/2018г.
Производството
е по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 44 във връзка с чл. 22 т. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Делото
е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано
от управителя П.Д.П. срещу решение рег.№32-186616/28.06.2018г. на началника на
Митница Варна, понастоящем директора на Териториална дирекция Северна морска към
митническа декларация MRN:
18BG002005H0005271/11.04.2018г. на „Милки Груп Био“ ЕАД.
С
обжалваното решение е отказано да бъде приета митническата стойност на
декларираната стока по митническа декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. на „Милки Груп Био“ ЕАД. Определена е митническа
стойност за внасяната от дружеството стока по цитираната митническа декларация
както следва: палмов олеин IFFCO
TRISTAR, 1120 туби по 20 кг нето тегло или общо 22400 кг нето
тегло с произход Малайзия, ТАРИК код ********** – 1.32 лв/кг, установено по MRN: 18BG002002H0015786 от 29.01.2018г. на DUKE’S BRAND RBD. Разпоредено е да се коригира
митническата декларация MRN:
18BG002005H0005271/11.04.2018г., както следва: стойността в
кл.46 „Статистическа стойност“ вместо 22631.47
да се чете: 29568; клетка 47 „изчисляване на вземанията“ да се чете: вид
А00, основа за изчисляване 29568, ставка
9 %, сума 2661.12, НП – Н; да се вземе под отчет начисленият с решението размер
на държавните вземания; начислените и взети под отчет с ВПО 540/30.04.2018г.
суми са: мито /А00/ - 2036.83 лева, които са заплатени; дължима сума за
доплащане: мито /А00/ - 624.29 лева ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл.114 пар.1 и пар.2 от Регламент /ЕС/
№952/2013.
Жалбоподателят
прави оплакване, че митническите органи неправилно са констатирали, че
митническата стойност на описаната в митническа декларация с МРН /MRN/ 18BG002005H0005271/11.04.2018г. не може да
бъде определена посредством приложението на чл.74 пар.2 б.“б“ от Регламент /ЕС/
№952/2013г., а за определянето следва да бъде приложена разпоредбата на чл.70
т.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., а
именно: „Базата за митническата стойност на
стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.“. Подчертава, че
е представил пред митническите органи систематизирани и в логическа
последователност документи, които доказват цената на стоката. Цитира решение на
Съда на Европейския съюз по дело С-291/15, според което митническите органи
могат да определят митническата стойност по договорената стойност на сходни
стоки – метод, който фигурира в чл.30 от Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета от
12 октомври 1992г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен
с Регламент /ЕО/ №82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември
1996г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки, при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг
начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за
извършен банков превод, представени като доказателство за действително платена
цена на внесените стоки, и вносителят не представя допълнителни доказателства
или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност
на тези стоки. Смята, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които
може да се направи обоснован извод, че стоките са сходни по смисъла на чл.141
от Регламент 2015/2447 и са произведени
в същата страна, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали,
които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да са взаимнозаменяеми в търговията, да са
продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество,
както стоките, подлежащи на остойностяване. Прави оплакване, че изискването
стоките приети за „сходни“ да са продадени на същото търговско равнище е
напълно пренебрегнато от митническите органи, тъй като „Милки Груп Био“ ЕАД за
периода от 01.01.2017г. до 30.11.2017г. е имало относителен пазарен дял от
83.63% от общо внесеното количество палмова мазнина в България. Счита, че не е
било спазено и условието за приблизително същото количество, тъй като с
процесната декларация са внесени 22.4 тона палмов олеин от общо уговорените 448
тона, а с декларацията на третото лице е оформен внос от едва 22 тона, което е
20 пъти по-малко от договореното от жалбоподателя. Няма данни стоките по
декларацията на третото лице да са „сходни“ с тези, внесени от жалбоподателя. Подчертава,
че неправилно митническите органи са наблегнали на средни стойности от 2016г.,
а не тези от 2017г. и неправилно са смесили понятието „кредитен лимит“ с
„договорен лимит“, тъй като цената не се изчислява като отношение на
договорения лимит към общото количество по договора, а като единична цена на
тон за определено количество. Тоест, кредитният лимит не е критерий за
изчисляване стойността на стоката. Обръща внимание, че чл.141 пар.3 от
Регламент №2015/2447 предвижда, когато се установи повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, за митническата стойност на внасяните
стоки се използва най-ниската от тези стойности, т.е. трябва да се вземе
предвид средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки
и една единствена митническа декларация не може да бъде основание за определяне
на по-висока митническа стойност, при положение, че има други с по-ниска цена
от тази на остойностяваната стока. Иска се отмяна на обжалваното решение
и присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Същите доводи се
поддържат в писмени бележки с вх.№1819/30.01.2019г., представени от
процесуалният представител на жалбоподателя адв. Ж..
Ответникът:
Началникът на Митница Варна в резултат на устройствени и структурни промени на
Агенция Митници преобразуван в хода на съдебното производство в директора на
Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си представител Л С.
искат жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Подчертава, че обжалваното решение е издадено при спазване на
административно-производствените правила и при правилно приложение на
материалния закон. В писмени бележки вх. №1817/30.01.2019г. сочи, че посоченото
от жалбоподателя общо количество стока по договора отнесено към договорения
размер на кредитния лимит не потвърждава цена от 574 щатски долари за тон, тъй
като 1 700 000 /щатски долари кредитен лимит/: 448 тона = 3794.64
/щатски долари/ за тон. Смята, че липсват доказателства, че фактура
№37638420/06.02.2018г. е издадена във връзка с договор BUL/SV/171120/256/01 от
20.11.2017г., защото във фактурата е вписан договор №24119031. Отделно от това,
съгласно договор BUL/SV/171120/256/01
от 20.11.2017г. всички поръчки е трябвало да бъдат платени в период от 60 дни
от датата на коносамента – 06.02.2018г. и няма доказателства за извършено
плащане в този кредитен период. Бил е извършен валутен превод на основание
фактура №37638420/06.02.2018г. едва на 28.05.2018г. Сочи, че митническата
стойност на стоки от код по КН 15119099 с произход Малайзия, внасяни в Република
България е най-ниска, а именно 0.37 евро/кг, по-ниска е от средната за всички
държави-членки 0.74 евро/кг. Отбелязва, че в подкрепа на техните твърдения е
митническа декларация №В18202003942/05.02.2018г. за износ на палмов олеин,
представена от ОЛАФ с писмо ОСМ/2018/18661 от 3 септември 2018г. по дело
№ОС/2018/0052/В1 с посочен номер на фактура, различен от този на фактурата,
отнасяща се до съответната вносна операция в България. Декларирана е фактурна
стойност на доставка между FELDA
IFFCO SDN BHD към „Милки Груп Био“ ЕАД, като посочените стойности в
износните декларации превишават с около 30 % стойността, декларирана в
българската вносна митническа декларация, като всички реквизити от документите
по процесната доставка, посочени в процесната митническа декларация за
допускане за свободно обръщения и в малайзийската декларация са идентични с
изключение на номера на фактурата и обявената стойност на стоката, декларирани
в българската вносна митническа декларация, което потвърждава съмненията на
митническите органи за занижена митническа стойност в декларацията на „Милки
Груп Био“ ЕАД, което от своя страна възпрепятства приложението на чл.70 от
Регламент /ЕС/ №952/2013г. на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013г. да създаване
на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Затова правилно митническата стойност е
била определена по реда на чл.74 пар.1 от същия регламент, като се позовава на
същото решение на СЕС /посочено и от жалбоподателя/ от 16 юни 2016г. по дела С-291/15 относно
тълкуването на чл.181а от Регламент /ЕИО/ №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993г.
за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността /съответно чл.140 от Регламент
за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на
подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ №952/2013
на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза/.
Решение
рег.№32-186616/28.06.2018г. към MRN:
18BG002005H0005271/11.04.2018г. на началника на Митница
Варна, понастоящем директора на Териториална дирекция Северна морска е било
съобщено на „Милки Груп Био“ ЕАД на 02.07.2018г. видно от обратната разписка.
Жалбата е постъпила в Митница Варна на 09.07.2018г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок за обжалване. Подадена пред компетентния съд, от лице с
активна процесуална легитимация, при
наличие на правен интерес от оспорването, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Предвид приложените към жалбата писмени доказателства и тези,
представени с административната преписка, както и събраните в хода на
производството, и с оглед изявленията на страните, съдът установява следното от фактическа
страна:
На
11.04.2018г. в МП Пристанище Варна при Митница Варна е представена от „Милки
Груп Био“ ЕАД със седалище гр.София митническа декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. за
поставяне по режим „допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет
на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка“ на стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR, 1120 туби по 20 кг нето
тегло или общо 22400 кг нето тегло с произход Малайзия и ТАРИК код **********.
Общата фактурна стойност в митническата декларация за режим „допускане за
свободно обращение“ е 12 857.60 щатски долари при курс за митнически цели
– 1.59192 лева за 1 щатски долар.
Осъществен
е документен контрол на митническата декларация и на основание чл.74 пар.1 и
пар.2 б.“б“ във връзка с чл.5 т.39 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. и с решение рег.№32-186616/28.06.2018г.
на началника на Митница Варна е отказано приемането на декларираната митническа
стойност, като е определена друга такава
– 1.32 лева/кг въз основа на митническата стойност на „сходна стока“ по
митническа декларация с MRN
18BG002002Н0015786/29.01.2018г. на DUKE’S BRAND RBD. В резултат на това са
начислени за досъбиране държавни вземания – мито в размер на 624.29 лева. Прието,
че митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.70 пар.1 от
Регламент /ЕС/ №952/2013г., тъй като съгласно договор за продажба BUL/SV/171120/256/01 от 20.11.2017г.
всички поръчки са в рамките на кредитен лимит в размер на 1 700 000
щатски долари и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента, който е бил
издаден на 06.02.2018г. и стоката не е
била заплатена до 07.04.2018г. Представена е информация за плащане – банков
суифт №OSW2903180000269 – нареждане за валутен
превод от Банка ДСК от 29.03.2018г. в размер на 139 949.74 щатски долари
по фактури с №№ 37637609/15.12.2017г. и 37637671/20.12.2017г., като посочените
основания за плащане не касаят процесните стоки и никоя от двете фактури не е
представена при вноса на стоки. Цената на палмовия олеин по процесната
митническа декларация при условие на доставка FOB Малайзия е в размер на 574 щатски
долара за тон. Представена е фактура №**********/11.04.2018г. за продажба на
процесния палмов олеин на румънското дружество
CROKO SRL с
посочена цена без ДДС в размер на 1 щатски долар или 1.59 лева за кг при курс
1.59192 лева за 1 щатски долар. Разглеждайки статистическите данни за
митническата стойност на стоки от код по КН 15119099 с произход Малайзия,
митническите органи са установили, че митническата стойност за 2016г. в
България е най-ниска, а именно 0.37 евро/кг, т.е. по-ниска от средната за
всички държави-членки – 0.74 евро/кг. След извършен анализ на митническата
стойност на същите стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия във всички
държави-членки за 2017г., митническите органи са установили, че стойността им в
България 0.50 евро/кг запазва тенденцията за най-ниска от тази на сходни стоки
в останалите държави-членки – 0.77 евро/кг. Същото е положението и за месеците
януари, февруари, март и април на 2018г., в които митническата стойност на тези
стоки в България е от 0.48 евро/кг до 0.53 евро/кг, а средната за останалите
държави-членки е варирала от 0.70 евро/кг до 0.76 евро/кг. Прието е, че стоките
по митническа декларация MRN:
18BG002002H0015786 от 29.01.2018г. на DUKE’S BRAND RBD са „сходни“ по смисъла
на чл.1 пар.2 т.14 от Регламент за изпълнение на /ЕС/ 2015/2447 на Комисията и
прилагайки решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15 по тълкуването на
чл.181а от Регламент /ЕИО/ 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993г. за определяне
на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване
на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент /ЕО/ №3254/94 на
Комисията от 19.12.1994г., като е определена митническа стойност в размер на
1.32 лв/кг за 22400 кг нето тегло палмов олеин с произход Малайзия.
По
делото е приложена Бланка на ОЛАФ /Европейска служба за борба с измамите/ с №ОСМ/2018/18661
от 03.09.2018г. по дело №ОС/2018/0052/В1 с отбелязване, че е подписана с
електронен подпис на Д Х С/директор отдел/. Посочено е, че във връзка със
занижени цени на палмово масло в България след проведена среща в Каула Лампур
на 30 юли 2018г. малайзийските власти са представили на ОЛАФ декларации за
износ за 23 пратки палмово масло, изпратени в България и съответстващи на вноса
в България, данни за който българските митнически власти за изпратили за
проверка. Посочено е, че декларираните за износ стойност показва, че вносителят
системно занижава с 30% стойността на
стоката, декларирана при вноса в България. Обръща се внимание, че фактурата,
посочена в декларацията за внос е различна от фактурата, посочена в
декларацията за износ.
В
хода на съдебното производство беше допусната съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице К.К. с вх.№222/07.01.2019г., в която се сочи следното:
съгласно договор за продажба BUL/SV/171120/256/01
от 20.11.2017г., подписан между ФЕЛДА ИФКО СДН БХД, Порт Кланг, Малайзия и
„Милки Груп Био“ ЕАД гр.София е договорена покупко-продажба на растителна
мазнина CP8 марка IFFCO TRISTAR, опаковани по 20 кг BIB в кашон /торба в кашон/. Договорена е доставка
на 448 тона /плюс-минус 2% от договореното количество/ при цена от 574 щатски
долари за тон, без добавяне на всякакви такси към цената. Срокът на товарене е
м.декември 2017г. – м.януари 2018г. Всички поръчки по договора са в рамките на
кредитен лимит, даден на клиента в размер до 1 700 000 щатски долари
и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Договорено е всички
плащания да се правят от купувача към продавача без никакви такси и без
удръжки, насрещен иск или намаляване от каквото и да е естество. Всички банкови
такси, наложени от банката на купувача следва да са за сметка на купувача, а
всички банкови такси наложени от банката на продавача следва да са за сметка на
продавача. ФЕЛДА ИФФКО СДН БХД, Порт Кланг, Малайзия е издал търговска фактура №37638420/06.02.2018г.
за доставка на 67.200 тона палмов олеин, марка IFFCO TRISTAR с единична цена от 574 щатски долари,
пакетирана в 3360 по 20 кг BIB
в
кашон на стойност 38 572.80 щатски долари общо. За начина на плащане в
процесната фактура е посочено: в брой срещу представени документи и банкови
данни – HSBC банк
Малайзия СДН БХД, Лебон Ампанг №2, 50100 Куала Лампур сметка номер
101-298404-725 с титуляр Фелда Ифко СДН БХД. Вещото лице след като се е
запознало с дневника за покупки и
дневника за продажби на жалбоподателя е установило, че по фактура
№37638420/06.02.2018г. са взети счетоводни записвания по сметка 304/1 „Стоки“ -
склад 111 Митнически склад група 2 „Растителни масла“ към 03.04.2018г. за доставка на 67 200 кг палмов олеин,
което кореспондира със сметка 401/2 „Доставчици във валута“ за 61 190.73
лева. По дебита на сметка 304/1 са отразени още застраховка на МЗ – 74.12 лева,
вътрешен транспорт – 450 лева, митническо представителство – 105 лева,
пристанищни такси – 1056.15 лева и международен транспорт и такси – 6415.93
лева, т.е. общо 69 291.93 лева. По сметка 401/2 е осчетоводена фактура
№37638420/06.02.2018г. с контрагент Фелда Иффко СДН през м.април 2018г. на
стойност 38 572.80 щатски долари от 61 190.73 лева при курс от
1.586399 лева/ 1 щатски долар, т.е. толкова, колкото е фактурираната стойност
към датата на издадената фактура, а към датата на плащането – 28.05.2018г. – в
размер на 64 790.35 лева по курс от 1.6796901 лева/ 1 щатски долар. Вещото
лице е установило, че платената цена на
палмовия олеин 67 200 кг /67.200 тона/ с произход Малайзия, по фактура
№37638420/06.02.2018г. съгласно счетоводните и банковите документи е в размер
на 38 572.80 щатски долари. Плащането от 38 572.80 щатски долари е
отразено по дебита на сметка 401/2
„Доставчици във валута“ и по кредита на сметка 504/3 „Разплащателна
сметка във валута“, с което счетоводно записване, разчита с доставчика по
процесната фактура е закрит.
С
преводно нареждане за кредитен превод във валута /щатски долари/ на
28.05.2018г. „Милки Груп Био“ ЕАД нарежда от своя сметка, открита в Банка ДСК
по сметка на Фелда Иффко СДН №
712044001147, BIC
***н
превод в размер на 250 505.78 щатски долари с основание за превода „inv.37638170, 37638420, 37638633, 37638703, 37638751,
37648803 и 37638805. Посочените в преводното нареждане фактури
са за следните суми: фактура №37638170 – 26 013.68 щатски долари; фактура
№ 37638420 – 38 572.80 щатски долари; фактура № 37638633 – 57 896.30
щатски долари; фактура № 37638703 – 57 896.30 щатски долари; фактура №37638805
– 23 158.52 щатски долари или общо 250 505.78 щатски долари. Платената
стойност на процесната стока от 67 200 кг, с произход Малайзия по фактура
№ 37638420/06.02.2018г. съгласно счетоводните и банковите документи е в размер
на 38 572.80 щатски долари. Плащането
по фактура №37638420/06.02.2018г. е извършено с банков валутен превод в размер
на 250 505.78 щатски долари на 28.05.2018г. заедно с плащането по фактури: № 37638170,
37638633, 37638703, 37638751, 37638803 и
37638805. В митническа декларация
MRN:
18BG002005H0005271/11.04.2018г. е посочена фактура
№37638420/06.02.2018г. Палмовият олеин е деклариран с нето тегло от 22 400
кг /22.400 тона/, пакетиран в 1120 туби по 20 кг нето тегло в кашони. В клетка
22 „Валута и обща фактурна стойност“ и в клетка 42 „Цена на стоката е посочена
стойност от 12 857.60 щатски долари при валутен курс от 1.59192 лева за 1
щатски долар. Стойността на цялото фактурирано количество по фактура №37638420/06.02.2018г. е 38 572.80 щатски долари /67.200 тона по 574 щатски долари/тон =
38 572.80 щатски долари/. Стойността на количеството от процесната стока,
което е декларирано с митническа декларация
MRN:
18BG002005H0005271/11.04.2018г. от жалбоподателя е
12 857.60 щатски долари /22.400
тона по 574 щатски долари/тон = 12 857.60 щатски долари/. Вещото лице е
направило заключението, че е налице съответствие между: фактурирания вид и
декларирания вид на стоката; номерът на фактурата за доставка и декларираната
фактура, посочена в митническата декларация; видът на пакетирането – по 20 кг BIB в кашони /1120 туби по 20 кг нето
тегло в кашони/; единичната цена на стоката по
фактура №37638420/06.02.2018г. е съответно 574 щатски долари и съвпада с
тази, посочена в митническа
декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. при
посочване на количеството – нето – клетка 38 и цена на стоката – клетка 42
/22.400 тона по 574 щатски долари/ тон = 12 857.60 щатски долари/.
Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер от 38 572.80 щатски
долари или за 67.200 тона общо. Декларираната стойност по процесната митническа
декларация е за количество в размер на 22.400 тона, т.е. за част от
фактурираното количество.
От
счетоводните документи, вещото лице е установило, че жалбоподателят е извършил
последваща продажба на стоката по фактура №37638420/06.02.2018г., като е издал
фактура № **********/11.04.2018г. на
румънското дружество CROCO
SRL за
продажба на 22 400 кг палмов олеин
на цена 1 щатски долар/ кг. На 06.06.2018г. „Милки Груп Био“ ЕАД
получава по своя сметка, открита в Банка ДСК валутен превод от 111 216
щатски долари с основание за превода „invoice 250525, 246833, 250937, 246831“. Плащането е
осчетоводено по дебита на сметка 504/3 „Разплащателна сметка във валута“ и по
кредита на сметка 411/2 „Клиенти във валута“.
В клетка 44 на митническа декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. е
посочена фактура №**********/11.04.2018г. и номер по ДДС RO 6268054 на румънското дружество CROCO SRL. „Милки Груп Био“ ЕАД е
издало търговска фактура №**********/11.04.2018г. за доставка на 22 400 кг
палмов олеин с единична цена от 1 щатски
долар/кг на стойност 35 442.62 лева или 22 400 щатски долари с
получател CROCO SRL.
Дружеството-жалбоподател е издало и търговска фактура №
№**********/11.04.2018г. за доставка на 22 400 кг палмов олеин с единична
цена 1 щатски долар/кг на стойност 35 442.62 лева или
22 400 щатски долари с получател CROCO SRL. Също така е издало търговска фактура
№**********/11.04.2018г. за доставка на 22 400 кг палмов олеин с единична
цена 1 щатски долар/кг на стойност
35 442.62 лева или 22 400 щатски долари с получател CROCO SRL. Издадените фактури са
отразени по дебита на сметка 411/2 „Клиенти във валута“ и по кредита на сметка
702/3 „Приходи от клиенти“.
При
изслушване на заключението в съдебното заседание на 23 януари 2019г. вещото
лице уточнява, че в самата митническа декларация в клетка 44 е посочена фактура
№**********/11.04.2018г. и данъчния номер на румънското дружество – купувач RO 6268054.
Варненският
административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и
след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.146 от АПК прави следните правни изводи:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган
– митническия орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на
решение по реда на чл.84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 30 от Правилника за прилагане на закона за
митниците, във връзка с чл.19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29 във връзка с чл. 22 и чл.101
пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно началника на митническото
учреждение, където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало
митническото задължение, и в предвидената от закона форма и реквизити.
Не
се твърдят и не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, водещи до незаконосъобразността на акта само на
това основание. В деня на подаване на декларацията получателят е надлежно
уведомен да представи допълнителна информация по чл. 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, уведомен е и за започнало производство за издаване
на решение за определяне на нова митническа стойност, като на основание чл. 22,
пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са му съобщени мотивите на евентуалното решение
и му е предоставена възможност да изрази становище в определен срок.
Между страните липсва спор по фактите. Спорът е
правен и е формиран по въпроса, каква е митническата стойност на стоката по
митническа декларация с MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г., получател по която е оспорващото дружество,
и в частност обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по
смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и
спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2,
буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност
по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Решение рег. рег.№32-186616/28.06.2018г.
на началника на Митница Варна, понастоящем директора на Териториална дирекция
Северна морска към митническа декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. на
„Милки Груп Био“ ЕАД е издадено
вследствие на осъществен контрол на декларирането по смисъла на чл. 48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, при който е прието, че
митническата стойност на внесените от „Милки Груп Био“ ЕАД стоки по посочения
ЕАД не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, а следва да бъде определена по реда на чл. 74, пар. 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Приложимата
към процесните обществени отношения нормативна уредба се съдържа в Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и
Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
прието от Европейска комисия. Съгласно чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като според пар. 2 на същия член действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за
продажбата на внасяните стоки. В чл. 70, пар. 3 от Митническия кодекс са
изброени кумулативните условия, които следва да бъдат изпълнени, за да се
приложи договорната стойност. Член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е озаглавен
„Вторични методи за определяне на митническата стойност“ и в своя пар. 1
регламентира, че когато митническата стойност на стоките не може да се определи
съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а)
до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките. В пар. 2 на посочената
разпоредба на правото на Европейския съюз /ЕС/ от буква „а“ до буква „г“ са
изброени методите, по които се определя митническата стойност при невъзможност
за определянето ѝ съгласно член 70
от Митническия кодекс.
От анализа на цитираните норми на правото на ЕС се
налага извод, че при внос на стоки митническата им стойност се определя по реда
на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и само ако митническата стойност не може
да се определи съгласно посочената разпоредба, се пристъпва към
последователното прилагане на методите, регламентирани в чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Тоест, чл. 74 от Митническия кодекс е субсидиарно приложим
спрямо чл. 70 от същия нормативен акт на вторичното право на ЕС, респ. методът
за определяне на митническа стойност по всяка следваща буква от пар. 2 на чл.
74 е субсидиарно приложим спрямо метода по предходната буква, доколкото
европейският законодател е предвидил последователно прилагане на букви от „а“
до „г“ от пар. 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Следователно, когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те
могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация съгласно
чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и
след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи
по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай
следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по
чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Доколкото актът, издаден в такова производство, е
неблагоприятен за получателя и се основава на различни от декларираните от него
данни, митническите органи носят тежестта за доказване на твърденията си, че са
налице обстоятелства, които изключват прилагането на общия ред за определяне на
митническата стойност, както и на твърденията си за стойността, приета за
митническа стойност по правилата на чл. 74 от Митническия кодекс.
Митническите органи са извършили допълнително
проучване на база сравнителен анализ след направена справка в „Система за
предоставяне на информация за управленчески цели от митнически и акцизни
документи – МИС3А“ за стоки с произход Малайзия, продадени в Европейския съюз и
изнесени в същото или приблизително същото време, в същото или в приблизително
същото количество, са установили, че DUKE’S BRAND RBD е подало митническа
декларация MRN:
18BG002002H0015786 от 29.01.2018г. по която са определили нова
митническа стойност в размер на 1.32 лв/кг на палмов олеин IFFCO TRISTAR, 1120 туби по 20 кг нето
тегло или общо 22400 кг нето тегло с произход Малайзия, ТАРИК код **********,
внесен от „Милки Груп Био“ ЕАД. Цената на вътрешния пазар на ЕС също не може да
бъде определяща за договорената и/или подлежащата на плащане цена. Сами по себе
си тези обстоятелства не могат да породят съмнение в декларираната стойност на
стоката, тъй като релевантни за нея са действителните договорености за цената,
която според анализа на счетоводните и банковите документи, извършен от вещото лице е платената цена по процесната
фактура. По делото беше безспорно установено, че стоката по процесната фактура
с №37638420/06.02.2018г. е идентична с
декларираната стока включително, че е налице съответствие между: номерът на
фактурата за доставка и декларираната фактура, посочена в митническата
декларация; видът на пакетирането – по 20 кг BIB в кашони /1120 туби по 20 кг нето
тегло в кашони/; единичната цена на стоката по
фактура №37638420/06.02.2018г. е съответно 574 щатски долари и съвпада с
тази, посочена в митническа
декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. при
посочване на количеството – нето – клетка 38 и цена на стоката – клетка 42
/22.400 тона по 574 щатски долари/ тон = 12 857.60 щатски долари/.
Митническите
органи са се позовали и на Бланка на ОЛАФ /Европейска служба за борба с
измамите/ с №ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018г. по дело №ОС/2018/0052/В1 с
отбелязване, че е подписана с електронен подпис на Д Х С/директор отдел/.
Посочено е, че във връзка със занижени цени на палмово масло в България след
проведена среща в Каула Лампур на 30 юли 2018г. малайзийските власти са
представили на ОЛАФ декларации за износ за 23 пратки палмово масло, изпратени в
България и съответстващи на вноса в България, данни за който българските
митнически власти за изпратили за проверка. Посочено е, че декларираните за
износ стойност показва, че вносителят системно
занижава с 30% стойността на стоката, декларирана при вноса в България.
Обръща се внимание, че фактурата, посочена в декларацията за внос е различна от
фактурата, посочена в декларацията за износ.
В
действителност, съгласно 16 от
Регламент № 1073/1999 год., докладите на ОЛАФ трябва да имат статут на
допустими доказателства в административното и наказателното производство.
Допустимостта на доклада в административното производство е призната изрично с
чл. 9, пар. 2 от Регламент № 1073/1999 год., като разпоредбата въвежда
изискването, при изготвянето на тези доклади да се отчитат и процедурните
изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави –
членки, както и да са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими
за административните доклади, изготвени от инспектори от националната
администрация и имат идентична стойност на тях.
Разпоредбата
на чл. 11, парграф 2 от Регламент /ЕС, Евратом/ №
883/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 год., в
сила от 01.10.2013 год. относно разследванията, провеждани от Европейската
служба за борба с измамите, и за отмяна на Регламент № 1073/1999 год. на ЕП и
Съвета и Регламент № 1074/1999 год. на Съвета, доразвива приетото в цитираните
по-горе регламенти. След
завършване на дадено разследване от Службата се изготвя доклад под
разпореждането на генералния директор. В доклада се представя правното
основание за разследването, предприетите процесуални действия, установените
факти и първоначалната им правна квалификация, оценка на финансовите последици
от установените факти, спазването на процесуалните гаранции в съответствие с
член 9 и заключенията от разследването. Докладът е придружен от
препоръки на генералния директор за това дали да се предприемат действия или
не. В тези препоръки при необходимост се посочват евентуални дисциплинарни,
административни, финансови и/или съдебни действия на засегнатите институции,
органи, служби и агенции и на компетентните органи на засегнатите държави-членки
и се прави по-конкретно оценка на размера на сумите, които следва да бъдат
възстановени, и предварителна правна квалификация на установените факти.
При това положение, обосновано може да се приеме, че окончателният доклад
на ОЛАФ, който е изготвен от длъжностни лица, в резултат на разследване,
възложено в правомощията на Комисията, то същият има сила на официален
свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена /удостоверителна/ сила по отношение на установените в него
факти.
В случая, представения от ответника документ озаглавен
Бланка
на ОЛАФ и подписан от директор на отдел, не представлява окончателен доклад по
смисъла на чл.11 от Регламент /ЕС, Евратом/ №
883/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 год., в
сила от 01.10.2013 год. относно разследванията, провеждани от Европейската
служба за борба с измамите, тъй като не съдържа реквизитите, посочени в
цитираната разпоредба и не е подписан от генералния директор, както изисква
същата. Поради това, Бланка на ОЛАФ, подписана от директор на
отдел няма характеристиките на официален документ, който да има овързваща за съда материална доказателствена сила, каквато би имал
окончателния доклад по чл.11 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 883/2013 год. на Европейския парламент и на
Съвета от 11 септември 2013 год., в сила от 01.10.2013 год. относно
разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите.
От съвкупния анализ на представените по делото
доказателства се налага извод, че митническата стойност на процесните стоки
може да се определи по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като според
т. 30 от Решение 16 юни 2016 година на Съда на ЕС по дело C‑291/15,
доколкото за целите на митническото остойностяване е отдаден приоритет на
договорната стойност, този метод за определяне на митническата стойност се
счита за най-подходящ и най-често използван. Още при оформяне на вноса е
представена фактура към ЕАД, като посочената в нея цена съответства на
декларираната в митническата декларация. В хода на съдебното производство, от
изготвеното заключение по назначената по делото ССЕ, се доказва, че реално
платената от вносителя цена е тази, която е била договорена между търговците и
декларирана в ЕАД. Вещото лице К. е установила идентичност между фактурирания и
декларирания вид и количество стока, номера на фактурата за доставка и
декларираната фактура по ЕАД, видът на пакетирането и единичната цена на
стоката по фактурата и по ЕАД, като е констатирала, че плащането е извършено по
банков път и е осчетоводено в счетоводството на жалбоподателя.
Доказателствата,
представени от „Милки Груп Био“ ЕАД не са анализирани в дълбочина и това е
довело до неяснота относно причините,
поради които е приложен именно методът
по чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 за „сходни“ стоки при
положение, че разпоредбата на чл. 74, пар.1 от Регламента предвижда
последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от пар. 2, докато се стигне до
първата, по която митническата стойност може да бъде определена. Тоест, липсват
мотиви защо не е приложен най-напред регламентираният в чл. 74, пар. 2, буква
„а“ от Митническия кодекс метод за „идентични“ стоки. Възможността на
митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните
стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява
основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или
платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава
същата администрация от задължение да мотивира решението си.
Съгласно чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ за целите на определяне на
митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването
на търговска марка.
За да обосноват неприложимостта на чл. 70 от
регламента, митническите органи са анализирали и митническата стойност на стоки
със същия код по ТАРИК за приблизително същия период, при което са установили,
че стойността в декларацията на жалбоподателя е значително по-ниска от стойността на
идентични/сходни стоки, внесени от DUKE’S BRAND RBD в друга държава-членка. Не е проведен, обаче, анализ
на конкретни данни за договорена цена именно на този вносител, за който е
посочено, че е в положение, аналогично или възможно най-близко с това на
жалбоподателя, поради което информацията в неговата митническа декларация,
ползвана за сравнение не може
категорично да подкрепи твърденията на митническите органи за необичайно ниска
цена, декларирана от самия жалбоподател. Митническите органи е следвало да
анализират информацията за сделки на търговското равнище на жалбоподателя, на
стоки от същата марка или от същото качество със същата репутация и въз основа
на този анализ да обосноват изводите си дали цената в декларацията е необичайно
ниска и защо я определят като такава.
Освен това е посочен само един ЕАД, като по този
начин не е възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на
по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. Във връзка с
горното обстоятелство следва да бъде отбелязано, че въпреки позоваването на
Решение 16 юни 2016 година на Съда на ЕС по дело C‑291/15 от страна на
ответния административен орган, съдът намира, че за разлика от фактическите
обстоятелства, установени по спора в главното производство, във връзка с което
е постановено решението по дело C‑291/15, в разглеждания случай
вносителят е представил, в отговор на искането на митническия орган,
допълнителни доказателства за установяване на точността на декларираната
договорна стойност на стоките. В оспорения индивидуален административен акт не
са изложени никакви доводи относно приблизителната еднаквост на стоките, както
и констатира ли се съответствие и по отношение на артикулите на декларираните и
приетите за сходни стоки, с цел установяване еднаквостта на характеристиките,
които биха позволили да изпълняват едни и същи функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговията, каквото е изискване е въведено в чл. 1, пар. 2,
т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Чл. 141, пар. 1 и пар. 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предвиждат корекция на договорната
стойност на сходни стоки, когато те се продават на различно търговско равнище
или в различни количества, за да се вземат предвид разликите, за да се вземат
предвид разликите в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се
на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Такива корекции в обжалваното
решение не са обективирани, като липсват указания за начина на изчисляване на
възприетата митническа стойност.
Всичко гореизложено е довело до постановяване на
административен акт в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, вменяващи на
административния орган изясняване на всички факти и обстоятелства по случая и
служебно събиране на доказателства. Това процесуално нарушение следва да се
квалифицира като съществено, тъй като пряко е повлияло на волята на
административния орган и е имало за своя правна последица неправилното
приложение на материалния закон. В резултат на опорочената процедура и в
противоречие с чл. 35 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ, митническият орган не
е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Той е формирал
извода си за занижаване на декларираната митническа стойност и по-висока цена
на внесените стоки при необоснована преценка на релевантните доказателства,
обосноваващи изключването на чл. 70 и прилагането на методите по чл. 74, пар. 2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 съобразно предвидената в нормата последователност.
В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в
Решение № 516 от 15.01.2018 г., постановено по адм. д. № 6104/2017 г.; Решение № 9571 от 18.07.2017 г., постановено
по адм. д. № 2245/2017 г.; Решение № 3901
от 29.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11264/2016 г.; Решение № 13707 от 14.12.2016 г.,
постановено по адм. д. № 6382/2016 г.; Решение
№ 9122 от 21.07.2016 г., постановено по адм. д. № 541/2016 г.; Решение № 7237 от 15.06.2016 г., постановено
по адм. д. № 542/2016 г.; Решение № 8442
от 7.07.2016 г., постановено по адм. д. № 14577/2015 година.
От горното се налага обоснован извод за
незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради което
се дължи неговата отмяна.
При основателност на оспорването, жалбоподателят има
право да му бъдат възстановени, направените по делото съдебни разноски, съгласно
представения списък на разноските: 50 лева държавна такса, 300 лева депозит за
вещо лице и 360 лева адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението на юрисконсулт С. за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
предвид определения нов размер на мито от 2661.12 лева и разпоредбата на чл.8 ал.1
т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143
ал.1 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
рег.№32-186616/28.06.2018г. на началника на Митница Варна, понастоящем
директора на Териториална дирекция Северна морска към митническа декларация MRN: 18BG002005H0005271/11.04.2018г. на
„Милки Груп Био“ ЕАД.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „Милки Груп Био“
ЕАД с ЕИК *********, представлявано от управителя П.Д.П. съдебни разноски в общ
размер от 710 /седемстотин и десет/ лева.
Решението
може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: