Решение по дело №2713/2018 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

197/6.3.2019г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 2713/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК, във фазата по допускане на делбата.

Образувано по искова молба от С.П.Д. ***, против М.П.Д. ***, в която е предявен иск, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК, за съдебна делба на два недвижими имоти в град Шумен: апартамент и гараж, обективно съединен с насрещен иск за трансформация на лично имущество, с правно основание чл. 21, ал. 1 СК /отм./, вр. чл. 34 ЗС, вр. чл. 342 и сл ГПК,.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че бракът с ответника бил прекратен с решение по ГД № 3380/2010 г., по описа на РС Шумен. По време на брака придобили, като съпружеска имуществена общност, следните недвижими имоти: апартамент № 6, находящ се в град Ш., ***, ведно с избено помещение, с идентификатор 83510.675.104.1.6 и гараж, с идентификатор 83510.675.104.1.9. След прекратяване на брака с развода през 2010 г. станали съсобственици на процесните имоти при равни дялове, като ползването на семейното жилище било предоставено на двамата съпрузи, но тя била лишена изцяло от това ползване. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати съсобствеността върху посочените имоти при равни квоти - по 1/2 ид. ч., както и ответникът да бъде осъден да й плати обезщетение за лишаване от възможността за ползването на апартамента и гаража в общо размер на 453 (четиристотин петдесет и три) лева на месец, считано от предявяването на настоящият иск, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху същите суми.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, като намира искът за неоснователен. Твърди, че процесните имоти не са придобити по режима на съпружеска имуществена общност, тъй като с НА ***, продал на Н. С. П. и А. С. П. собствени 94/100 ид. ч. от дворно място от 264 кв.м., съставляващо парцел XII-4500, в кв. 257, по плана на гр. Шумен, ведно с построената в него къща, при съответните граници, като учредява на купувачите право на строеж на жилищна сграда по одобрен архитектурен проект в парцела, като си запазва правото на ползване върху 6/100 ид. ч. от дворното място в северозападния ъгъл на парцела, срещу задължението на купувачите, вместо плащане на цената, да построят и предадат на продавача в двегодишен срок в окончателно завършен вид целия трети жилищен етаж. След завършване на строежа купувачите го предали, съгласно договора в изцяло завършен вид и страните по настоящото дело не били влагани семейни средства за довършителни работи, поради което намира, че е налице придобиване на имот, чрез пълна трансформация на лично имущество. Твърди, че имотът, който продал с НА № ***, придобил по наследство от свята майка Д. Т. А., която го е придобила по наследство от своята майка М. И. Х.. Бил налице и отказ от наследството на майка му от неговата сестра С. П. К., поради което счита, че бил изключителен собственик на парцела, който продал на Н. и А. П., а ищцата нямала принос в придобиването на имотите предмет на делбата, тъй като в НА изрично било указано, че задължението на купувачите „вместо плащане на цената за продаваемия негов имот“, е да построят в двегодишен срок и предадат в завършен вид целия трети жилищен етаж, ведно с едно избено помещение и средния от трите южни гаража, с вход от ул. “***“, като в акта подробно била описана степента на завършеност. След завършване строежът бил предаден съгласно договора. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищцата, чрез представител, поддържа исковата молба. Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

Недвижимите имоти, предмет на настоящото производство за съдебна делба, са: апартамент № 6, находящ се в град Ш., *** с идентификатор 83510.675.104.1.6, ведно с избено помещение – съгласно Схема на имот № 15-641115/07.09.2018 г. /л. 9/ и гараж, с идентификатор 83510.675.104.1.9 - съгласно Схема на имот № 15-641119/07.09.2018 г. /л. 10/.

От представеното Удостоверение за данъчна оценка. /л. 11/ се установява, че данъчната оценка на жилището е 85 111.20 лв., а на гаража 21 121.00 лв.

С отговора на исковата молба, във връзка с предявения иск за трансформация на лично имущество, ответникът представя писмени доказателства, от които се установява, че с НА № *** /л. 28/, К. С. С., продава на Т. З. Х. недвижим имот в гр. Ш. представляващ къща в градската част на гр. Ш., под № 393, при граници Л. Ив. П., Д. С., К. М., ул. *** и ул. ***. С Договор за доброволна делба от 07.10.1965 г. /л. 30/ М. И. Х. и Т. З. Х. разделят съсобствения между тях имот по НА № *** и Съдебно решение № 53/11.02.1965 г. по ГД № 531/1964 г. на Коларовградски народен съд, I район, като М. И. Х. получава в дял къща с дворно място, с общо застроена и незастроена площ от 264 кв. м., находящо се в гр. Ш., ***. От Удостоверение за наследници на М. И. Й., родена на *** г., изх. № 4080/18.12.2018 г., издадено от Община Ш., /л. 34/, се установява, след смъртта си е оставила единствен наследник Д. Т. А. – дъщеря. От Удостоверение за наследници на Д. Т. А., починала на 26.06.1980 г., изх. № 4078/18.12.2018 г., издадено от Община Ш. /л. 32/, се установява че след смъртта си е оставила наследници: П. Д. А. – съпруг, починал на 22.07.1993 г.; С. П. К. – дъщеря, която е направила отказ от наследство оставено от майка й, вписан в особената книга на РС Шумен под № 44, стр. 122 на 28.06.1993 г. /л. 35/ и М.П.Д. – син. От Удостоверение за наследници на П. Д. А., изх. № 4079/18.12.2018 г., издадено от Община Ш. /л. 34/, се установява че след смъртта си е оставил наследници С. Й. Й. – съпруга, починала на 25.04.2018 г., С. П. К. – дъщеря и М.П.Д. – син.

Съгласно НА № ***, /л. 4/, ответникът М.П.Д., прехвърля на трети за делото лица – Н. и А. П., правото на собственост върху 94/100 ид. ч. от Дворно място, с площ 264 кв. м., съставляващо парцел XII-4500 в кв. 257 по плана на гр. Ш., при граници: ул. ***, ул. ***, парцел XIII-4501 и XI-4509, ведно с построената в него къща, като си запазва правото на реално ползване върху 6/100 ид. ч., равняващи се на 15.84 кв. м. в северозападния ъгъл на парцела, срещу задължението на приобретателите, вместо плащане на базисна оценка на имота в размер от 46 080 лева, да построят и предадат на продавача, в двегодишен срок, по одобрен архитектурен проект, в окончателно завършен вид, целия втори жилищен етаж от сградата, която ще построят в имота, ведно с едно избено помещение и средният от трите гаража с вход на ул. ***, при следните подобрения в жилищния етаж: паркет в две от стаите, мокет в спалнята, теракот в кухнята и сервизните помещения, фаянсова облицовка и мивки в сервизните помещения, измазване с фасаген на стаите и поставяне на лъчисто отопление в една от стаите, като материалите за последното се предоставят от продавача. С НА № *** /л. 6/, е допусната поправка в НА № ***, като на стр. първа, ред 18 и на страница втора ред 4 след думата „целия“ вместо думата „втори“ да се чете „трети“.

С Решение постановено по ГД № 3380/2010 г., по описа на ШРС, /л. 8/ сключения между С.П.Д. и М.П.Д. граждански брак, съгласно Акт № 463/20.09.1992 г. на Община Шумен, е прекратен по взаимно съгласие.

Съгласно утвърденото Споразумение придобитите по време на брака апартамент № 6, находящ се в гр. Ш., ул. ***, ведно с избено помещение и гараж след прекратяване на брака остава в обикновена съсобственост на двамата съпрузи при дялове по ½ ид. ч. Страните са се споразумели, че апартаментът представлява и семейно жилище, което след прекратяване на брака ще се ползва от двамата съпрузи.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното.

При предявен иск, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК, с оглед особеностите на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е доказване на изгодните за него факти, като всеки е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, като всяка от страните по делото следва да установи: съществуването на делбените имоти; наличието на имуществена общност по отношение на имотите, предмет на делба и начина на възникване на същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръгът на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственик на имотите, предмет на делба; както и размер на притежавания дял.

Между страните в настоящото производство не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства еднозначно се установява, придобиване право на собственост от М.П.Д. по време на брака му със С.П.Д., сключен на 20.09.1992 г. и прекратен по реда на чл. 50 СК със Споразумение одобрено с бракоразводно Решение постановено по ГД № 3380/2010 г., по описа на ШРС, влязло в законна сила на 08.11.2010 г., върху апартамент № 6, находящ се в град Ш., ул. ***, с идентификатор 83510.675.104.1.6, ведно с избено помещение и гараж, с идентификатор 83510.675.104.1.9 - средният от трите гаража с вход на ул. ***, чрез НА за № ***, /л. 4/, с който ответникът прехвърля на трети за делото лица, 94/100 ид. ч. от собствено Дворно място с площ 264 кв. м. съставляващо парцел XII-4500 в кв. 257 по плана на гр. Ш., ведно с построената в него къща.

Спорът между страните е относно размерът на притежаваните от С.П.Д. дялове в общността след развода, въведен от ответника с насрещния установителен иск за пълна трансформация на лично имущество, с правно основание чл. 23, ал. 1 СК /чл. 21, ал. 1 СК /отм.//, на което ищцата противопоставя, както възражение за недопустимост, така и твърдения за наличие на съвместен принос при придобиване на процесните имоти и утвърденото с бракоразводното решение Споразумение по чл. 51 СК, съгласно което след прекратяване на брака процесните имоти остават в обикновена съсобственост на двамата съпрузи при дялове по ½ ид. ч.

Относно възражението на ищцата за недопустимост на иска за трансформация на лично имущество, с правно основание чл. 23, ал. 1 СК /чл. 21, ал. 1 СК /отм.//

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК /чл. 19, ал. 1 СК - 1985 г. /отм.// съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, като всеки от съпрузите може да установява трансформация на лично за него имущество - по обща правило бракът не е средство за неоснователно обогатяване /в този смисъл е ТР № 5/29.12.2014 г., ТД № 5/2013 г., т. 4, ОСГТК/. В този смисъл съпругът, притежавал преобразувано лично имущество, може както по всяко време на брака така и след неговото прекратяване да предяви иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеска имуществена общност. Исковете за трансформация на лично имущество уреждат правната възможност от обхвата на съпружеската имуществена общност да се изключи изцяло или отчасти право на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, който са придобити по време на брака, когато за придобиването им някой от съпрузите е вложил извънсемейни, лични средства, което обстоятелство изключва изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. В действащия СК, както и в отменения СК/85 г., законодателно са уредени двете хипотези на трансформация на лично имущество: претенцията по чл. 23, ал. 1 СК, аналогично на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК/85 г. /отм./ - за пълна трансформация и претенцията по чл. 23, ал. 2 СК, аналогично на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК/85 г. /отм./ - за частична трансформация на лично имущество. Претенциите за трансформация на лично имущество, могат да се предявят и в рамките на един делбен процес без ограничение във времето, като намират приложение за имуществените отношения на бивши съпрузи в хипотезите на прекратен брак /развод, унищожаване или смърт/, в периода преди влизане в сила на СК/2009 г. и след отмяната на СК/1968 г., без значение, че действащи са правните норми и режим на СК/2009 г./.

Предвид изложеното възражението на ищцата за недопустимост на иска за трансформация на лично имущество, с правно основание чл. 23, ал. 1 СК /чл. 21, ал. 1 СК /отм.//, съдът намира за неоснователно.

Предмет на иска за трансформация на лично имущество, е правото да се признае индивидуална собственост на страната - ищец по отношение на имущество, придобито в режим на съпружеската имуществена общност - предвид презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК /чл. 19, ал. 1 СК - 1985 г. /отм.//, поради вложени, в придобиването на съответния недвижим имот /движима вещ на значителна стойност/, лични на бившия съпруг средства т. е. такива по см. на чл. 22 СК /чл. 20 СК/85- отм.//. В тежест на ищеца по този иск е да установи наведените от него положителни твърдения за фактите, на които основава правата и исканията си, а ответникът да проведе насрещно доказване насочено към оборване доказването на ищеца, но с предмет същите факти. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупен през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.

В процесния случай искова претенция по насрещния установителен иск на М.П.Д. е за трансформация на придобито по наследство на 26.06.1980 г. право на собственост върху 94/100 ид. ч. от Дворно място, с площ 264 кв. м., съставляващо парцел XII-4500 в кв. 257 по плана на гр. Ш., при граници: ул. ***, ул. ***, парцел XIII-4501 и XI-4509, ведно с построената в него къща, в недвижимите имоти, предмет на настоящата съдебна делба, съгласно НА № ***, построени по одобрен архитектурен проект, в двегодишен срок от 1994 г..

Предвид, че характерът на собствеността върху придобититие имоти се определя от този на вложените в придобиването средства, обективиращи приноса за него, както и че в случая те са били изцяло лични на ответника, то се налага извода, че ищцата няма принос в придобиването и дори не участва в придобивната сделка. В този смисъл възражението за наличие на съвместен принос за придобиване на процесните имоти, обосновано с твърдението, че в договора между ответника и приобретателите - трети за делото лица, обективиран в НА за № ***, било предвидено, че материалите за поставяне на лъчисто отопление в една от стаите се предоставят от ответника, съдът намира за неоснователно: от една страна това е поето задължение за подобрение, нямащо отношение към собстваността, а от друга е задължение поето само от ответника, за съвместното изпълнене, на което ищцата не е представила никакви доказателства.

Не така стои обаче въпросът с противопоставеното от ищцата Споразумение по чл. 51 СК, утвърденото с бракоразводното решение, съгласно което след прекратяване на брака процесните имоти остават в обикновена съсобственост на двамата съпрузи при дялове по ½ ид. ч. По своята правна характеристика редовното Споразумение по чл. 51 СК е необходимо условие, както за допустимостта на производството на развода по взаимно съгласие, така и за уважаване на молбата за развод по взаимно съгласие. В тази връзка, предвид че никоя от страните на твърди и не представя доказателства това споразумение да е нередовно или недействително, съдът съобрази задължителните указания в ППВС № 5/15.III.1978 г., ГД № 77/1977 г., т. 8, съгласно които определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени вещи по споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението. В процесния случай бракоразводното решение, постановено по ГД № 3380/2010 г., по описа на ШРС, с което е одобрено въпросното Споразумение между страните по чл. 51 СК, е влязло в законна сила на 08.11.2010 г., при което считано от този момент е настъпило прехвърлителното действие на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, поради което след прекратяване на брака последните са останали в обикновена съсобственост на двамата съпрузи при равни дялове.

Предвид изложеното предявеният насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК /чл. 21, ал. 1 СК /отм.// се явява неоснователен и следва да се отхвърли, а, що се касе до иска за допускане имотите до делба, поради възникването на съсобствеността и разпределението дяловете между страните със споразумение по чл. 51 СК, приема, че делбата между същите следва да се допусне при равни квоти: ½ за ищцата и ½ за ответника – придобити след прекратяване на брака помежду им.

Относно разноските:

Ищцата не претендира рзноски. При този изход на спора по отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане, по реда на чл. 211 ГПК, насрещен установителен иск, следва дължимата държавна такса в размер на 531.16 лв. да бъде възложена в тежест на ищцовата страна по този иск, на основание чл. 71, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Допуска до делба между С.П.Д., с ЕГН: ********** и адрес: *** и М.П.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в град Ш., ***, с идентификатор 83510.675.104.1.6 – съгласно Схема на имот № 15-641115/07.09.2018 г. и гараж, с идентификатор 83510.675.104.1.9 - съгласно Схема на имот № 15-641119/07.09.2018 г., при квоти 1/2 ИЧ за С.П.Д. и 1/2 ИЧ за М.П.Д., на основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК.

Оставя без уважение искът, предявен по реда на чл. 211 ГПК, от М.П.Д. с ЕГН **********, да бъде признато за установено по отношение на С.П.Д., с ЕГН: **********, че е собственик на недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в град Ш., ***, с идентификатор 83510.675.104.1.6 и гараж, с идентификатор 83510.675.104.1.9, вследствие на трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./, вр. чл. 34 ЗС, вр. чл. 342 ГПК, като неоснователно и недоказано.

Осъжда М.П.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 531.16 лева (петстотин тридесет и един лева и шестнадесет стотинки), представляваща държавна такса по насрещния иск, на основание чл. 71, ал. 2 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

 

Районен съдия:……………………….