Решение по дело №1558/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Д.Ф.С.,***, чрез адвокат С.П., е оспорила решение № 678/05.07.2023г., постановено по АНД № 108/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 5881800, издаден от ОД на МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба, в размер на 100 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че при издаване на оспорения електронен фиш е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че дадената правна квалификация на нарушението е непълна, тъй като е посочена само нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП без да е посочена самата санкционна норма на чл.182, съответно ал.1 или ал.2, в зависимост от вида на нарушението, като по този начин е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Иска оспореното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменен обжалваният пред районния съд електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът Д.С. ***, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Прокуратурата счита, че оспореното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателната отговорност на Д.С. е била ангажирана за това, че на 07.05.2022г. от 12:31 часа в гр.Бургас, бул. „Тодор Александров“ до надлез „Владимир Павлов“ към ул.„Спортна“ се движил лек автомобил с рег. № А7691МТ със скорост от 63 км/ч при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта е установена с техническо средство, а нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К, № 5030796. Според електронния фиш нарушена е нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Като санкционна норма е посочена тази на чл.182, ал.4 от ЗДвП.

Според мотивите на обжалваното решение на Районен съд Бургас при издаване на електронния фиш не са констатирани допуснати нарушения на процедурата. Фишът съдържа всички реквизити, изискуеми по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е намерил, че нарушението е установено безспорно от показанията на техническото средство и приложения снимков материал. Фактите сочат за наличие на съставомерно деяние, изразяващо се в управление на автомобил със скорост над максимално допустимата в населено място. Затова съдът е потвърдил електронния фиш. С решението не са обсъдени основните възражения на процесния касатор, които са наведени и пред районния съд, а именно, че в електронния фиш няма посочена санкционна норма, което води до нарушение правото на защита на лицето.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба са основателни.

От установените факти става ясно, че автомобилът на Д.С. се е движил в населено място със скорост, която превишава максимално допустимата с 13 км/ч. Това обосновава извода, че санкционна норма следва да бъде чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч с 50 лв. Според ал.4 на същия член, която се съдържа в процесния електронен фиш, когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В конкретния случай в електронния фиш действително липсва санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, което е съществено процесуално нарушение и води до накърняване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В случая се твърди, че нарушението е извършено в условията на повторност, но изписването на чл.182, ал.4 от ЗДвП не е достатъчно, тъй като тази норма е бланкетна. В нея е регламентирано наказанието, което се следва при наличието на повторност, но не са описани конкретните нарушения, а се препраща към нарушенията, описани в ал.1, ал.2 и ал.3.

На следващо място съдът установи, че по делото няма доказателства за наличието на повторност. Вярно е, че при описанието на нарушението в електронния фиш е записано, че то е извършено в условията на повторност, тоест в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К, № 5030796, но в административно-наказателната преписка този фиш не се съдържа. Не се съдържат и данни кога е влязъл в сила. Тази липса препятства възможността съдът да провери дали в случая има предпоставки да се приеме, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност. След като няма доказателства, прилагането на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е в противоречие с установените и доказани факти.

Ако беше допуснато само последно цитираното нарушение, съдът можеше да измени основанието за налагане на санкцията при прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест като измени електронния фиш чрез отпадане на по-тежката квалификация за повторност и да основната квалификация на извършеното нарушение. Но в случая административнонаказващият орган не е посочил нормата на основната квалификация и този пропуск сам по себе си е друго съществено процесуално нарушение. Затова обжалваното решение на Районен съд Бургас следва да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменен електронният фиш.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника по касация в размер на 800 лв., представляващи платените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред районния съд и пред настоящия.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 678/05.07.2023г., постановено по АНД № 108/2023г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 5881800, издаден от ОД на МВР Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Д.Ф.С.,*** направените по делото разноски за две съдебни инстанции в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: