РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Велико Търново, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Пенко Цанков
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500293 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано въз основа на подадени от страните
въззивна и насрещна въззивна жалба против Решение № 33/10.01.2022г. ,
постановено по гр.д. № 1700/2021г. по описа на ВТРС, с което е осъден ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК: ....., ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. АНГ., ЕГН: **********, на
основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 7000 лв. -
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило на 07.12.2018г. пътнотранспортно
произшествие на гл. път I-4, км. 124+100м, причинено от застрахования при
ответника водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ..........., ведно
със законната лихва върху тази сума от 29.10.2018г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над
уважения размер от 7000 лв. до пълния предявен размер от 9 000 лв. или за
сумата от 2 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Въззивната жалба против решението е подадена от ищеца Й. В. АНГ.. В нея
се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в
отхвърлителната му част, както следва :
Неправилно съдът е определил размера на дължимото се обезщетение за
неимуществени вреди, като не е съобразил, че се касае за загрозяващ
постоперативен белег на лявото коляно, който по смисъла на НК е средна
1
телесна повреда.
Не е съобразено и това, че инцидентът е оставил трайни последици върху
психиката на ищеца, които не е обсъдил заключението на съдебно-
психологическата експертиза.
Така съдът не е приложил правилно и критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД и е постановил неправилен съдебен акт в частта, с която е отхвърлил
предявения иск.
Отправя се искане към съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част и да уважи претенцията на ищеца изцяло.
С насрещната въззивна жалба се обжалва първоинстанционното решение в
частта му, с която искът е уважен за сумата над 1000лв. Навежда се
оплакване, че не е приложен правилно критерият на чл. 52 от ЗЗд, като не е
съобразена тежестта на получената от ищеца травма, която по своя характер е
лека телесна повреда и това, че ищецът не е изпитвал съществени
затруднение в придвижването си по време на оздравителния период.
Навежда се оплакване, че съдът не е съобразил възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, като е управлявал лекия автомобил
„фиат“ с ДКН ....... след като е бил лишен от правоуправление , като му е
отнето СУМПС. Развити са подробни съображения, като е отправено искане
до въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част и да отхвърли иска за сума над 1000 лв.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания и като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното :
Жалбата и насрещната въззивна жалба са подадени срок, от
легитимирани лица, против обжалваем съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
2
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Ищецът твърди, че на 07.12.2018г. в резултат на ПТП, причинено
виновно от водача на лек автомобил л.а. „Фолксваген Пасат” рег. № . е
получил контузна рана по предната повърхност в горната една трета на лявата
подбедрица. Твърди, че лечението на травмата наложило болничен престой
за времето от 08.12.2018г. до 11.12.2018г., вкл. оперативна интервенция, като
поставената му окончателна диагноза била – травма на мускул и сухожилия от
предната мускулна група на ниво подбедрица. Вследствие проведеното
оперативно лечение получил оперативен белег с дължина 12-15 см. в областта
на лявото коляно, както и малък оток и палпаторна болка по седловидните
стави и ограничение в движението на палците на ръцете. Наред с физическите
травми ищецът твърди да е претърпял и психически такива, изразяващи се в
нарушения на съня и на апетита, главоболие, постоянна тревога, фобиен страх
и рецидивиращо депресивно разстройство.
Тъй като автомобилът, при чието виновно управление е настъпило
процесното ПТП е бил застрахован при ответника по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“, за обезщетяване на търпените
от ищеца увреждания на физическото и психическото му здраве , той подал
писмена претенция до ответния застраховател, който е образувал преписка по
щета № **********, но е отказал изплащането на застрахователно
обезщетение.
Считайки , че обезщетение му се дължи, ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 9000 лв. /увеличен размер на иска по реда
на чл. 214 ал. 1 ГПК/, представляваща обезщетение за търпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се гореописаните болки и страдания в
резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 29.10.2020г. до
окончателното му изплащане.
В подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявените искове. Оспорва да е налице виновно и
противоправно поведение на застрахования при него водач при настъпване на
ПТП и да е налице причинна връзка между твърдяните вреди и процесното
ПТП. Възразява, че част от твърдените от ищеца вреди не са причинени от
процесното ПТП и че представената от него документация сочи на получена
единствено разкъсно-контузна рана, за обезщетяването на която, без
прилагане на процент съпричиняване, са достатъчни 1000 лв.
Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ответника, тъй като е управлявал МПС с отнето СУМПС, с
несъобразена скорост и без поставен предпазен колан. С тези доводи моли за
отхвърляне на иска.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
3
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на иска и размера, в който претенцията следва да бъде
уважена.
По оплакванията в жалбите :
Спорът между страните във въззивното производство е ограничен само до
размера на обезщетението, което се дължи на ищеца за причинените му в
резултат на процесното ПТП вреди.
Въззивният съд намира, че справедливият размер на дължимото се на ищеца
обезщетение е този, определен от първоинстанционния съд , а именно- 7000
лв.
Събраните по делото доказателства установяват, че на ищеца са причинени
следните физически травми като пряка и непосредствена последица от
настъпилото ПТП, а именно разкъсно- контузна рана на ляво коляно.
Непосредствено след настъпване на ПТП ищецът е приет за болнично
лечение в периода 08.12.2018г. – 11.12.2018г. с окончателна диагноза травма
на мускул и сухожилие от предна мускулна група на ниво подбедрица. Под
местна упойка му е извършена оперативна интервенция за зашиване на
увредените тъкани послойно. Извършен е кожен шев и е поставена стерилна
превръзка.
От амбулаторен лист от 16.10.2020г. е видно, че ищецът се е оплакал от болки
в основата на двата палеца, които се засилват при захват. Лекарят е
констатирал малък оток и силна палпаторна болка по седловидните стави, по
изразени в ляво, както и че лявото коляно е с пълен обем на движение. След
назначено рентгеново изследване е поставил диагноза „първична артроза на
първа карпо – метакарпална става, двустранна” /лист 11-12 от
първоинстанционното дело/. Според настоящия състав твърденията на ищеца
за наличието на причинна връзка между така поставената диагноза , свързана
с оплакванията за болки в основата на двата палеца, не е доказано.
Заключението на изслушаната по делото съдебно- медицинска експертиза,
което съдът възприема като компетентно и обосновано в неговата цялост,
сочи, че травма в палците е най – вероятно да се получи от силно притискане
на китките във волана. Като се има предвид обаче, че първите данни за
подобни оплаквания у ищеца датират от 2020 г. – повече от година и
4
половина след настъпилото ПТП, не може да се приеме за доказано , че е
налице причинна връзка между болките в палците на двете ръце , поставената
в тази връзка диагноза и процесното ПТП.
Вещото лице сочи, че за възстановяване на ищеца от така получената
разкъсно- контузна травма на коляното са били необходими около 25 дни за
острия период и около 2 месеца за възстановяване и раздвижване. Според
вещото лице ищецът ще се възстанови напълно от тази травма и липсват
данни за усложнения в процеса на лечението й. Според вещото лице през
първите 15-20 дни болките на ищеца са били със значителен интензитет, като
постепенно са намалявали и затихвали. Възможни са преходни поносими
болки в коляното при определени условия. На капачката на лявото коляно е
налице травматично – оперативен белег. Този белег според вещото лице е
голям и има шити мускулни групи, поради което през първите 10 -15 дни
ищецът е можел да се предвижва само с помощни средства и поставена шина.
Възстановяване на травмата на коляното е продължило над 30 дни, но от
съдебномедицинска гледна точка няма трайно затруднение на движението на
този крайник.
Изслушаната по делото съдебно- психологическа експертиза установява, че
ищецът преживява интензивни и продължителни негативни емоции и чувства
като неудобство, срам, вина, безсилие, безпомощност, поради загубата на
самостоятелност и активност като пострадал от ПТП, като са налице и трайни
негативни емоции, водещи до нарушения на съня, нощни кошмари,
натрапливи мисли свързани с травматичната ситуация, увереност, че тя може
да се повтори, повишена тревожност, чувство на страх, безпокойство,
нервност, раздразнителност, неувереност и др. Това състояние, според
изявлението на вещото лице в съдебно заседание, отшумява постепенно и към
момента ищецът може спокойно да говори за настъпилия инцидент.
С показанията си свидетелите А.а и Р. установяват, че за период от около два
месеца ищецът не можел да ходи на работа. Свидетелката А.а- майка на
ищеца , сочи, че в първите дни след инцидента за период от около месец,
ищецът не трябвало да се движи и се е наложило да бъде обслужван на
подлога, а други лица да се грижат за децата му. Тези показания съдът
кредитира като достоверни, тъй като те кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства.
Тези данни от фактическа страна дават основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетението, което се дължи на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди е 7 000 лв. Ищецът е млад човек,
в активна възраст, като инцидентът се е отразил негативно върху качеството
му на живот, като то се е влошило значително в рамките на период от около
месец, какъвто период е бил необходим за преминаване през острата фаза на
възстановяване от получената травма. Изпитвал е остри болки, а отделно от
това е бил принуден да разчита на своите близки за задоволяване на
5
елементарни човешки потребности. Това неминуемо е довело до чувство за
неудобство, и срам, за каквито говори и заключението на СПЕ, тъй като той е
бил принуден да ползва подлога и придвижването му е било само с помощни
средства. Отделно от това, като глава на семейството и лице, което полага
основните грижи за двете си деца, ищецът очевидно е бил притеснен от
състоянието си, което не му е позволявало нито да работи, нито да се грижи
за децата си, а дори и за самия себе си.
От друга страна, травмата, получена от ищеца, не е наложила продължителен
престой в болнично заведение, нито прилагането на сложни хирургични и
друг вид медицински интервенции. Ищецът е бил поставен само под местна
упойка, която общо известно е , че е по- щадяща за човешкия организъм , а и
след проведеното лечение организмът му се е възстановил напълно. Не се е
наложило продължително и тежко лечение, придружено с прием на лекарства
и чести медицински прегледи, както и не е била необходима продължителна и
сложна рехабилитация за възстановяване от травмата. В тази връзка
твърденията на ищеца във въззивната жалба за претърпени тежки болки и
страдания не са основателни, както не са основателни и оплакванията ,
свързани с остатъчния постоперативен белег. Действително такъв е налице, но
по делото липсват данни този белег да е загрозяващ до степен да обоснове
наличието на тежка телесна повреда по смисъла на НК. От друга страна по
делото липсват и данни ищецът да е изпитвал каквото и да е неудобство от
наличието на белега .
По отношение на възраженията на ответника, наведени във въззивната му
жалба, съдът ги намира за неоснователни, като съображенията относно
определяне размера на дължимото се на ищеца обезщетение дават отговор и
на тези възражения, с изключение за наведеното възражение за
съпричиняване. Това възражение също е неоснователно. Действително по
делото е установено, че към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил
лишен от правото да управлява МПС и въпреки това е управлявал такова.
Това му безспорно противоправно поведение обаче не е в причинна връзка с
процесното ПТП, защото с действията си обективно той не е допринесъл по
никакъв начин за настъпването му. С поведението си ищецът нито е създал
предпоставки за възникване на инцидента, нито е допринесъл за настъпването
му . Установеното в случая нарушение на ЗДвП от страна на ищеца търпи
самостоятелна санкция, но не е самостоятелно основание за намаляване на
обезщетението, което му се дължи, поради съпричиняване. В този смисъл
правилно и първоинстанционния съд е отхвърлил възражението на
ответника, че е налице съпричиняване и не е намалил размера на дължимото
се обезщетение.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за
правилност на първоинстанцинонното решение. Същото следва да се
потвърди изцяло.
6
При този изход на делото страните не си дължат разноски, тъй като жалбите и
на двете страни са оставени без уважение.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/10.01.2022г. , постановено по гр.д. №
1700/2021г. по описа на ВТРС.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7