Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 326
21.01.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 821 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.Е.Т. с посочен
постоянен адрес: *** против Решение №260152 от 29.06.2021 г., постановено по
АНД №306 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато
съществено нарушаване на процесуалните правила, както и същото било
необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че на 06.05.2019г. управлявал
личното си МПС – марка „Нисан“, модел „Примера“ с ДКН №******* по ПП I-5 км.313
в посока с. К., Община Хасково. Управлявал автомобила със скорост, изцяло
съобразена с нормативно предписаната в
ЗДвП. В конкретния случай, шофирайки, бил принуден да предприеме маневра, за да
избегне ПТП с насрещно движещо се МПС, като в резултат на това управляваният от
него автомобил излязъл извън пътното платно и при спиране опрял леко в клон от
дърво. Предприемането на посочената маневра бил единствения възможен начин да
избегне ПТП с друго превозно средство и
по този начин предотвратил настъпването на значителни вреди – както за себе си,
така и за насрещно движещия се водач. Както при предприемане на маневрата, така
и в момента на спирането на автомобила, а и впоследствие, на мястото на
инцидента не присъствал полицейски автомобил, както и каквито и да е други
свидетели. Сочи, че от събраните в административнонаказателното производство, а
впоследствие и по делото доказателства, по никакъв начин не се установявало
безспорно с каква скорост се движел. В тази насока съвсем необоснован се
оказвал изводът за движение с несъобразена скорост. В този смисъл нарушението
не било несъмнено и по тази причина административнонаказателната отговорност
спрямо него не можело да бъде ангажирана. Абсолютно неизяснен за него оставал
въпроса как и въз основа на кое събрано по надлежния ред доказателство районният
съд правел извода, че невъзможността да се контролира автомобила се дължала на
несъобразена скорост. Предвид
обстоятелството, че актосъставителят не присъствал на място и по време на
извършване на твърдяното нарушение, той бил и в невъзможност да установи този
факт, поради което цялото административнонаказателно производство се развило на
базата на предположения, което било недопустимо. Навеждат се доводи, че
констатациите по фактите в наказателното постановление били недоказани. Тяхното
наличие не било установено и в хода на съдебното следствие пред районния съд. В
контекста на горното се твърди, че административнонаказващият орган не изпълнил
своята основна задача в процеса – да докаже по безспорен начин пред съда, че е
налице административно нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП и то е извършено
виновно от наказаното лице, поради което наказателното постановление се явявало
незаконосъобразно. Моли се за отмяна на оспореното решение и на наказателното
постановление.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Хасково.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260152 от 29.06.2021г.,
постановено по АНД №306/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №19-1253-001140 от 01.11.2019г., издадено от Началник Сектор към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на С.Е.Т., за нарушение
на чл.20, ал.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 200 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно
нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил е, че не се касае за
маловажен случай по чл.28, ал.1 от ЗАНН. Относно наложената глоба съдът е
приел, че същата е определена съгласно предвиденото в закона.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно като краен извод.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на ал.20 ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В чл.179 ал.2 от ЗДвП е предвидено, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място при управление на лекия автомобил водачът С.Е.Т. е
загубил контрол върху управлението и се е блъснал в крайпътен скат и е
реализирал ПТП с материални щети. При анализа на доказателствата по делото се
налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното от
касационния жалбоподател административно нарушение е доказано от обективна и
субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. Твърденията му, че не е извършил същото, се
опровергават от събраните по делото доказателства. При така събраните
доказателства за настоящата инстанция не остава никакво съмнение относно
осъществяването както от обективна, така и от субективна страна на вмененото
деяние именно от касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в
оспореното НП.
Ирелевантно в случая се явява направеното в касационната жалба
възражение, че скоростта на водача била изцяло съобразена с нормативно предписаната.
Следва да се обърне внимание, че в конкретната хипотеза жалбоподателя е
санкциониран, не защото скоростта е несъобразена с предвидената такава по
закон, а несъобразяването й с оглед релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, по
начин по който да е в състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Всички
тези обстоятелства са въведени като съставомерни белези на деянието, както с
АУАН, така и с процесното НП и жалбоподателя е имал възможност да разбере за
какво деяние е санкциониран. В случая жалбоподателя не само не оспорва, а и сам
излага в жалбата си ситуация при което е предприел маневра изпреварване и с
оглед предотвратяване ПТП с насрещно движещ се автомобил е излязъл от пътното
платно и е реализирал процесното ПТП. Всичко това говори именно за
несъобразяване скоростта на движение с интензивността на движението,
обстоятелства който се установяват от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства. Същите обстоятелства са съставомерни по дадената от
органа правна квалификация на деянието и са описани както в АУАН, така и в
НП.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Хасково правилно е приложил закона като е потвърдил наказателното
постановление изцяло, макар и с аргументи различни от изложените. Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити,
същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да
бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260152 от 29.06.2021г.,
постановено по АНД №306/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.