РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. гр. Хасково, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101505 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. С., ЕГН **********, с адрес:
*******, адв. Ж.Г. от АК - Хасково против К. Х. Б., роден на *******, гражданин на
Република Гърция, с която първоначално е предявен иск с правно основание чл.34 от Закона
за собствеността /ЗС/, вр. чл.28 от СК за делба на съсобствен недвижим имот, придобит в
режим на СИО по време на брака помежду им.
В изпълнение на разпореждане № 1886 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1505
по описа за 2023 г. на РС-Хасково с уточняваща молба с вх. рег. № 16624 от 19.12.2023 г.
ищцата поддържа наличие на индивидуална собственост върху процесния имот поради
липса на съвместен принос, респ. иска да бъде установено по отношение на ответника, че
същият няма никакъв принос в придобиването на процесния имот, съответно че ищцата е
индивидуален собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
77195.714.5.1.33 по КККР на гр.Хасково, одобрени със заповед № РД-18-65/05.10.2006
год.на ИД на АК, с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ на 60.81 кв.м., с
административен адрес: *******, брой нива на обекта 1 /едно/, при граници - на същия
етаж: № 77195.714.5.1.34, 77195.714.5.1.32, под обекта: № 77195.714.5.1.16, над обекта №
77195.714.5.1.50, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор № 77195.714.5.1 - жилищна
сграда-многофамилна, в поземлен имот: № 77195.714.5, ведно с прилежащото избено
помещение № 33 с площ от 2.54 кв.м., както и ведно с 0.705% идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота, т.е. предявява иск с правно
основание чл.21, ал.4 от Семейния Кодекс СК/.
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.714.5.1.33 по КККР на гр.Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-65/05.10.2006 год.на ИД на АК, с предназначение
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ на 60.81 кв.м., с административен адрес: *******, брой
нива на обекта 1 /едно/, при граници - на същия етаж: № 77195.714.5.1.34, 77195.714.5.1.32,
1
под обекта: № 77195.714.5.1.16, над обекта № 77195.714.5.1.50, находящ се на етаж 2 в
сграда с идентификатор № 77195.714.5.1 - жилищна сграда-многофамилна, в поземлен имот:
№ 77195.714.5, ведно с прилежащото избено помещение № 33 с площ от 2.54 кв.м., както и
ведно с 0.705% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху имота.
Описаният имот бил придобит чрез сделка- покупка на 11.08.2020 година. Към този
момент ищцата се намирала в брак с ответника. С влязло в сила решение №
260462/03.12.2021 г. по гр.д.№ 556 по описа на РС - Хасково за 2021 г. бракът между
страните бил прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. В
това съдебно производство съдът приел за доказано, че била налице фактическа раздяла
между съпрузите повече от девет години, като всеки сам се грижел за себе си, без да се
интересува за другия. Тези обстоятелства ищцата установила със свидетелски показания.
Ищцата поддържа, че закупила процесния имот сама и изцяло със собствени средства,
както и такива, придобити от продажба на нейни лични имоти. Ответникът от началото на
фактическата раздяла живеел в Гърция на неизвестен за ищцата постоянен или настоящ
адрес, не участвал със средства или труд в покупката и ремонта на жилището, нито пък му
било известно, че такова било закупено. Двамата не се виждали или чували през този
продължителен период. Съсобствеността на процесния имот била разделена между двамата
при равни квоти- по ½ идеална част от имота.
Поддържа се от ищцата в исковата молба, че поради невъзможността да осъществи
контакт с ответника и доброволно да уредят взаимоотношенията си като съсобственици,
както и предвид факта, че живее постоянно в процесния имот, грижи се за него и го
поддържа, без каквото и да е участие или намеса от страна на ответника, за нея се пораждал
правен интерес от водене на настоящото исково производство.
Предвид изложеното, ищцата иска съдът да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че същият няма никакъв принос в
придобиването на процесния имот, респ. че същата е негов едноличен собственик.
Ответникът, призован при условията на чл. 47, ал. 6 вр. чл. 48, ал. 2 ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок.
Такъв отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в
указания му срок, който счита предявеният иск за неоснователен.
Поддържа се в отговора, че процесният апратмент бил закупен през брака между
страните и представлявал СИО, както и че ответникът имал принос в средствата за
придобиване на апартамента. Оспорва се твърдението на ищцата, че покупката на
апартамента била изцяло със средства, придобити от продажбата на лични имоти на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото и влязло в сила на 23.12.2021 г. Решение №
260462/03.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 556 по описа на РС - Хасково за 2021 г. се
установява, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 22.10.2000
г. в гр.Хасково е бил прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство. Със същото решение е постановена промяна на фамилното име на съпругата
Т. Д. Б., която след прекратяване на брака ще носи предбрачното си фамилно име – С..
Представен по делото в заверен препис е и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 178, Том I, рег. № 3795, дело № 141 от 11.08.2020 г. на нотариус Д.С., с
рег. № 698 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, вписан в СВ –
Хасково с вх. рег. № 3941 от 11.08.2020 г., акт № 161, том XII, дело № 1857/2020 г., от който
2
се установява закупуването на процесния недвижим имот по време на брака на бившите
съпрузи.
Видно от схема № 15-86056/27.01.2023г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.714.5.1.33, издадена от СГКК – гр.Хасково е, че процесният имот е с
посочения идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково,
одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 24.01.2023 г., адрес на
имота: *******; СОС се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 77195.714.5.1., с
предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 77195.714.5; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
– в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ 60,81 кв.м.; прилежащи части:избено помещение №
33- 2,54 кв.м. и 0,705 % ид.ч. от ОЧС; ниво:1; със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 77195.714.5.1.34; 77195.714.5.1.32; под обекта: 77195.714.5.1.16 и над
обекта: 77195.714.5.1.50; стар идентификатор – няма. За собственик по данни на КРНИ е
посочена ищцата Т. Д. С. - нотариален акт № 161, Том XII, рег. № 3930, дело № 1857 от
11.08.2020 г. на СВ – Хасково.
Не се спори, а и видно от приложеното от ищцата нареждане за кредитен превод от
11.08.2020 г., покупната цена от 50 000 лева е платена от същата на продавача по сделката.
С вносна бележка от същата дата - 11.08.2020 г., за сумата от 50 002,00 лева ищцата е
захранила сметка си в ПИБ – гр.Хасково.
Във връзка с твърденията на ищцата, че е закупила процесния недвижим имот сама и
изцяло със собствени средства, придобити включително от продажба на нейни лични имоти
са приобщени към доказателствения материал по делото в заверени преписи и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том I, рег. №3762, дело № 140 от 2020 г.
на нотариус с рег. № 698 по регистъра на Нотариалната камара на Република България и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том I, рег.№ 3760, дело №
139 от 2020 г. на нотариус с рег. № 698 по регистъра на Нотариалната камара на Република
България, съгласно които ищцата е продала два свои собствени недвижими имота, а именно
ПИ с идентификатор 77195.720.218.1 по КККР на гр.Хасково за 18 200 лева и ПИ с
идентификатор 77195.720.218 по КККР на гр.Хасково за 5000 лева.
За установяване на обстоятелствата по делото бяха допуснати и събрани и гласни
доказателства по искане на ищцата.
От показанията на свид. Р.Н.Н. се установява, че след 2009 г. ответникът е заминал за
Гърция, а ищцата се установила да живее в гр.Хасково и оттогава двамата не поддържат
никакъв контакт като дори не знаят дали е жив. Не бил открит и през 2021 г., когато се
развели. Посочва още, че когато ищцата през 2020 г. закупила апартамента, това станало с
нейни спестени през годините парични средства, в това число и с такива, получени след
продажба на имот, останал в наследство от нейната майка, починала през 2008 г.
Свид. В.К.Д. – внук на ищцата, в своите показания сочи, че баба му се оженила през
2000 г. за ответника К., като двамата живели заедно до 2009 г. в Гърция, а след това се
разделили. След раздялата през 2009 г. те не поддържали никаква връзка, ответникът
заминал за Гърция и повече не се върнал в България. Баба му си закупила жилището през
2021 г., преди развода с парите от къщата, която била наследствена от нейните родители
като дъщерите й също и помогнали. К. през това време бил в Гърция, развода бил през
2021г. в гр. Хасково, но той не бил открит, за да участва в производството. Свид. Д.
допълва, че знае от неговия брат, че е станал клошар.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на допуснатите свидетели, като
тези на свид. В.К.Д., с оглед правилото на чл.172 ГПК, тъй като са последователни и
3
логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия и съответстват както помежду
си, така и на събраните писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4 СК, който е
процесуално допустим, а разгледан по същество се явява изцяло основателен, като
съображенията за това са следните:
Съпружеската имуществена общност /СИО/ следва да се възприема като бездялово,
неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна по договор между тях,
съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на
брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. За съвместен
принос следва да се разбират всички прояви /установени факти/, касаещи общите усилия на
двамата съпрузи без оглед на формата на съдействие за набавяне на парични средства,
полагане на труд за създаване на имуществата, работа в домакинството или по друг начин.
Законовата презумпция на чл. 21, ал. 3 от СК /чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. отм./ променя
доказателствената тежест, а оборването й по исков ред, с регламентирания специален иск по
чл. 21, ал. 4 от СК. Искът, съгласно изменението на текста с ДВ.бр. 100/2010 г., е
установителен иск, който може да бъде предявен от всеки един от съпрузите както по време
на брака, така и след прекратяването му. Това право не се погасява по давност. Основанието
за предявяване на иска е "липса на принос" в придобиване на конкретно вещно право,
доказването е изцяло в тежест на ищеца и следва да бъде осъществено при условията на
пълно, пряко главно доказване на фактите, изключващи приноса на съпруга - ответник по
повод придобиване на конкретното вещно право. Доказателствената тежест не се променя и
при липса на възражения от страна на ответника.
Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е
налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът определя двете възможни
форми на приноса – с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото и с
косвено – и установява законно предположение за съществуването му. В основата на всяко
законно предположение лежи нормалното състояние на нещата /"това което обикновено
става"/. Когато е налице отклонение от нормалното състояние на брачните отношения,
съпругът, който твърди това, следва го установи като докаже пълна липса на съвместен
принос /нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата/
от другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично.
Липсата на съвместен принос може да се установява за всички имущества или за отделни
имуществени обекти.
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК, съпружеска имуществена общност са само вещните права и
то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос.
Следователно, ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно
право /каквото е правото на собственост върху недвижим имот/, без това да е станало на
абсолютно лично основание /каквито са даренията и наследяването/, единственият начин, по
който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да
се обори предположението за съвместен принос. Това може да стане само по съдебен ред,
чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК.
За възникването на съпружеска имуществена общност определящ е момента на
придобиването на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то
става съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в
обстоятелствата. Безспорно е, че процесния апратамент, находящ се в ******* е придобит
през 2020 г. от ищцата по време на брака й с ответника, доколкото същият е прекратен с
развод по-късно – с влязлото на 23.12.2021 г. Решение № 260462/03.12.2021 г., по гр.д.№ 556
4
по описа на РС - Хасково за 2021 г.
Значението на приноса за възникването на общността не е в неговото количество, а в
неговото качество – преценката е за това дали съществува принос в някоя от горепосочените
две форми или не. Значението и формите на приноса се тълкуват във връзка със
задълженията на съпрузите по чл. 17 СК - съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство
и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието,
образованието и издръжката на децата.
Според тълкувателното решение № 35/1971 г. на ВС, ОСГК, когато СК въвежда СИО
по отношение на придобитите по време на брака имущества, "има предвид имуществата,
придобити през време на нормалните бракове, браковете, характеризиращи се със съвместно
живеене на съпрузите и общи усилия от двамата за осигуряване благополучие на
семейството. Продължителната фактическа раздяла на съпрузите обаче се характеризира с
прекъсването на физическата, духовна и икономическа връзка между тях, в резултат на
което е изключена всякаква възможност за придобитите имущества от някой от съпрузите
другият съпруг да има принос. Ето защо при дълга фактическа раздяла между съпрузите,
макар и да се включва в рамките на началния и краен срок на понятието "през време на
брака", не може да се приеме, че има нормален брак между съпрузите, че придобитите от тях
имущества са резултат на съвместните им усилия".
Следователно, за да се приеме, че един имот, макар и придобит по време на действие
на граждански брак между съпрузите, представлява индивидуална собственост на единия от
двамата, то следва да бъде доказано, че между съпрузите е била налице дълга фактическа
раздяла към момента на придобиване на имота, т. е. такава раздяла при която всякаква
връзка между двамата е прекъсната, изключено е общото домакинство и общата грижа за
децата и това време е достатъчно, че единия от съпрузите да кумулира толкова лични
средства, че да заплати изцяло продажната цена за имота, при пълно изключване на
възможността за принос на другия съпруг по единия от двата начина - с пряко материално
съдействие за придобиване на имуществото и с косвено такова – грижа за общо
домакинство, деца и семейна собственост.
В този смисъл, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства - Решение № 260462/03.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 556 по описа на РС
- Хасково за 2021 г. и показанията на свидетелите В.К.Д. и Р.Н.Н., по категоричен начин се
установява, че двамата бивши съпрузи са се разделили през 2009 г., т.е. преди повече от 10
години преди закупуване на процесното жилище и прекратяване на брака помежду им като
тази раздяла е довела до прекъсване на всякакви взаимоотношения между тях, двамата са
живеели в различни държави, нямали са общо домакинство и деца, липсвала е каквато и да е
комуникация помежду им. Следователно е била напълно прекъсната физическата, духовна и
икономическа връзка между съпрузите. Индиция за давността на прекъсване на връзката
между бившите съпрузи е и обстоятелството, че по време на бракоразводното дело,
ответникът отново не е бил открит, за да вземе лично участие в производство, като и в
настоящия процес е бил призован отново по реда на чл.48 ГПК, доколкото той няма
регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България. Периодът от време е бил
достатъчно дълъг, така щото единият от съпрузите, в случая ищцата, да е имала възможност
да кумулира толкова лични средства, че да заплати изцяло продажната цена за имота. Освен
това, противно на ответното становище, от представените по делото нотариални актове –НА
№ 177, том I, рег. №3762, дело № 140 от 2020 г. и НА № 176, том I, рег.№ 3760, дело № 139
от 2020 г. на нотариус с рег. № 698 по регистъра на Нотариалната камара на Република
България се установява, че ищцата е продала и непосредствено преди закупуване на
процесното жилище и други свои имоти – нейна лична собственост. За житейски логична
съдът намира възможността ищцата за над 10 години да е имала спестявания в размер на
5
около 30 000 лева, доколкото покупната цена на процесния апартамент е 50 000 лева, а
продажната на нейните лични имущества е 23 200 лева. Освен това, от показанията на свид.
В.К.Д. се установява, че дъщерите са и помогнали също финансово.
Ето защо, в случая следва да се приеме за безспорно установено и доказано, че
ищцата Т. Д. С. е закупила апартамента изцяло с нейни лични средства, установи се
наличието и на трайна фактическа раздяла между съпрузите и са събрани категорични
доказателства, които водят до единствено възможния извод за липса на какъвто и да е било
принос - пряк или косвен на ответника в придобиване на процесния имот.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл.21, ал.4 СК е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, в полза на ищцата е
възникнало правото на разноски, но доколкото не се прави искане за присъждането им, то
съдът не следва да се произнася по този въпрос, въпреки представените доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като ищцата е била освободена от внасяне на определения депозит за
възнаграждение за особен представител, ответникът К. Х. Б. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС – Хасково направените разноски на основание чл.78 ал.6 ГПК в
размер на 1500,00 лева за определеното възнаграждение на назначения особен представител
на ответника, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист. На адв. В. З. от АК – Хасково, следва да бъде изплатено така
определеното възнаграждение, респ. да бъде издаден РКО за сумата от 1500,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Т. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: *******, адв. Ж.Г. от АК - Хасково против К. Х. Б., роден на *******, гражданин на
Република Гърция, иск с правно основание чл.21, ал.4 СК, че К. Х. Б. няма никакъв принос
в придобиването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.714.5.1.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД –
18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с предназначение: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ с площ от 60.81 кв.м., с административен адрес: *******, брой нива на
обекта 1 /едно/, при граници - на същия етаж: № 77195.714.5.1.34, 77195.714.5.1.32, под
обекта: № 77195.714.5.1.16, над обекта № 77195.714.5.1.50, находящ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор № 77195.714.5.1 - жилищна сграда-многофамилна, в поземлен имот: №
77195.714.5, ведно с прилежащото избено помещение № 33 с площ от 2.54 кв.м. и 0.705%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота,
както и че Т. Д. С. е едноличен собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 77195.714.5.1.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на
АК, с предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ от 60.81 кв.м., с административен
адрес: *******, брой нива на обекта 1 /едно/, при граници - на същия етаж: №
77195.714.5.1.34, 77195.714.5.1.32, под обекта: № 77195.714.5.1.16, над обекта №
77195.714.5.1.50, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор № 77195.714.5.1 - жилищна
сграда-многофамилна, в поземлен имот: № 77195.714.5, ведно с прилежащото избено
помещение № 33 с площ от 2.54 кв.м. и 0.705% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху имота.
ОСЪЖДА К. Х. Б., роден на *******, гражданин на Република Гърция, на основание
6
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково
сумата от 1500,00 лева, представляваща дължими разноски по делото, както и сумата от 5,00
лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното
събиране.
Да се изплати на адв. В. З. от АК – Хасково определеното възнаграждение за особен
представител от 1500,00 лева. Да се издаде РКО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
7