Решение по дело №166/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 май 2018 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20187140700166
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № 246/02.04.2018 г., гр.Монтана

 

                                                         В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав :  

                                                          Председател: Соня Камарашка

     Членове: Бисерка Бойчева

                      Мария Ницова

                                                                     

при секретар Д*** и с участието на прокурора Цветкова

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 166/2018 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

            Обжалва се решение № 61 от 27.02.2018 г. на Районен съд  Монтана, постановено по АНД № 191/2018 г. по описа на съда, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1135432 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана. Със същия на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 50 лева  на  Д*** М*** Д. ***, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.

            Касаторът Д. обжалва решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърдения с него електронен фиш, като навежда доводи за неправилност на решението на първата съдебна инстанция поради нарушаване  на съдопроизводствените правила, твърди се и  погасителна давност.

            Ответникът, чрез юрк.Димитрова  изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано.

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

            Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата, намери за установено следното:

            За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че е налице извършено от административнонаказаното лице нарушение, като в същото време при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е също така, че доказателствата по делото не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в приложените по преписката доказателства и електронния фиш за налагане на глоба. Приел е за безспорно е установено, че нарушението е заснето със стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация но пътни нарушения ”SITRAFFIK  ERS – 400” с № *********B8D, за която са приложени доказателства, че последвана проверка е извършена на 27.02.2015 г. В решението са изложени и съображения защо не следва да бъде прието, че наказанието е погасено по давност.

            Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона, нито съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. При анализа на приложените към административнонаказателната преписка доказателства, съдът не откри нарушения  при провеждане на административно наказателната процедура и в прилагането на закона. Спазени са разпоредбата на чл.189, ал.4 във връзка с чл.165, ал.1 и ал.2, т.7 от ЗДвП. Заснемането на нарушението е станало със стационарна камера, наличието на която е обозначено с пътен знак, при което са налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП – установяване на нарушението при отсъствие на контролен орган. Следователно е приложим специалния ред за налагане на административно наказание. Времето 29.10.2015 г., 07.01.36 часа, посока на движение  Видин – Монтана,  в обхвата на действие на стационарната камера за контрол на ул.В*** ,  на извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и са дали възможност на собственика на МПС да осъществи правото си на защита в пълен обем. Жалбоподателят, като собственик на заснетото МПС, не се е възползвал от процесуалните си права по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, да посочи в декларация лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Писмените доказателства по делото не опровергават по никакъв начин констатациите на електронния фиш за налагане на глоба. Съставът на въззивния съд не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП – превишение 63 км/ч при максимално допустимата скорост 50 км/ч, т.е.  с 13 км/ч, а оттам и извършването на нарушение от административнонаказаното лице. Липсват доказателства, които да оборят установените на фазата на административнонаказателното производство факти – наличие на ограничителни скоростта на движение знаци и превишаване от жалбоподателя при управлението на автомобила на тази скорост.

            Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство. Както правилно е отбелязал в мотивите си и въззивният съд, представените по делото доказателства  установяват по категоричен начин, че техническото средство –  видео радарна система е стационарно, технически годно, преминало е проверка и като такова е използвано по предназначение. Неоснователно е възражението и по отношение на поддържаните от касатора доводи за липса на реквизити на акта – електронния фиш е издаден по утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи, при което същия отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както правилно е констатирал и въззивния съд. В производството пред въззивната инстанция са обсъдени  възраженията и същите не са приети за основателни, като касационната инстанция изцяло възприема изложените мотиви и не намира за необходимо да ги преповтаря.

            Въззивният съд е преценил правилно фактите и липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство и като е потвърдил обжалвания електронен фиш, е постановил един правилен съдебен акт, напълно съответстващ на разпоредбите на материалния закон, който следва да бъде оставен в сила, поради което

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 27.02.2018 г. на Районен съд Монтана по АНД № 191/2018 г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1135432  на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: