Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 02.04.2019г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Д.Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 558 по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение №376/9.11.2018г. съдът е прекратил производството по
предявените от “БАНКА
ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”№19, ЕИК
*********, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.
срещу А.П.Д. с ЕГН ********** ***,
в качеството й на кредитополучател и Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, в качеството
му на поръчител евентуални осъдителни искове за солидарно
заплащане на „Банка ДСК" ЕАД следните
суми: сумата от 3766,04/три хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и 4 ст./
главница, сумата от 311,35/триста и единадесет лева и 35 ст./ договорна лихва
от 10.04.2017г до 5.4.18г; сумата от 15,93/петнадесет лева и 93
ст./-наказателна лихва за забава от 10.04.2017г до 5.4.2018г, сумата от 155/сто
петдесет и пет/ лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата
от 3766,04 лв, считано от 5.4.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание неизпълнение на сключените Договор за кредит за текущо потребление
от 18.10.2007г. и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Договор за
поръчителство от 18.10.2007г. и Допълнителни споразумения от
18.10.2007г.,03.09.2015г. и 5.11.2016г., като недопустими.
Отхвърлил
е исковете на “БАНКА ДСК” ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”№19, ЕИК *********,
представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н., да бъде признато за установено по отношение на А.П.Д. с ЕГН ********** ***, в качеството й на
кредитополучател и Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, в качеството му на поръчител , че дължат на “БАНКА ДСК” ЕАД следните суми: сумата от 3766,04/три хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и 4 ст./ главница, сумата от 311,35/триста и единадесет
лева и 35 ст./ договорна лихва от 10.04.2017г до 10.12.2017г; сумата от
15,93/петнадесет лева и 93 ст./-наказателна лихва за забава от 10.04.2017г до
10.12.2017г, сумата от 155/сто петдесет и пет/ лева заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата от 3766,04лв, считано от 11.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, съставляващи вземания по сключените Договор за кредит за текущо
потребление от 18.10.2007г. и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Договор за
поръчителство от 18.10.2007г. и Допълнителни споразумения от
18.10.2007г.,03.09.2015г. и 5.11.2016г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№1280/12.12.2017 година по ч.г.д.№2017/17г. по описа на Районен съд
Димитровград.
С Решение
№97/19.3.2019 година Окръжен съд-Хасково е потвърдил Решение №376/09.11.2018г., постановено
по гр.д.№558/2018г., в частта в която са
отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ЕАД- гр.София да бъде признато за установено
по отношение на А.П.Д.,ЕГН ********** ,в качеството й на кредитополучател и Р.Д.Р.,ЕГН
**********,в качеството му на поръчител,че дължат на „Банка ДСК“ЕАД- гр.София
следните суми: сумата от 3766,04лв.-главница,сумата от 311,35лв. договорна
лихва от 10.04.2017г. до 05.04.2018г., сумата от 15,93лв.-наказателна лихва за
забава от 10.04.2017г. до 05.04.2018г.,сумата от 155лв.-заемни такси,ведно със
законната лихва върху главницата от 3 766,04лв.,считано от 05.04.2018г. до
окончателното изплащане на вземането,на основание неизпълнение на сключените
Договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г. и Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление,договор за поръчителство от
18.10.2007г. и допълнителни споразумения от 18.10.2007г.,03.09.2015г. и
05.11.2016г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1280/12.12.2017г. по
ч.гр.д.№2017/2017г. по описа на РС-Димитровград и е отменил
Решение
№376/09.11.2018г.,постановено по гр.д.№558/2018г.,в частта имаща характер
на определение,в която се прекратява производството по предявените от „Банка
ДСК"ЕАД-гр.София срещу А.П.Д..в качеството й на кредитополучател и Р.Д.Р.,в
качеството му на поръчител евентуални осъдителни искове за солидарно заплащане
на „Банка ДСК“ЕАД,следните суми: сумата от 3766,04лв.-главница,сумата от
311,35лв. договорна лихва от 10.04.2017г. до 05.04.2018г., сумата от
15,93лв.-наказателна лихва за забава от 10.04.2017г. до 05.04.2018г.,сумата от
155лв.-заемни такси.ведно със законната лихва върху главницата от 3
766,04лв.,считано от 05.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание неизпълнение на сключените Договор за кредит за текущо потребление от
18.10.2007г. и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление,договор за поръчителство от 18.10.2007г. и допълнителни
споразумения от 18.10.2007г.,03.09.2015г. и 05.11.2016г.,като недопустими и в
частта за разноските.Върнал
е делото на PC-Димитровград на
същия състав за произнасяне по същество по предявените от „Банка
ДСК“ЕАД-гр.София осъдителни искове и с оглед изхода на спора -за окончателното
определяне на разноските по делото.
В изпълнение цитираното решение на
Окръжен съд Хасково, съдът намери следното:
В исковата молба ищецът „Банка ДСК” ЕАД моли съда да постанови съдебно решение, с което признае за
установено по отношение на ответниците, че „Банка ДСК" ЕАД има вземания
срещу А.П.Д. с ЕГН ********** *** в качеството и на кредитополучател и срещу Р.Д.Р.
с ЕГН ********** *** в качеството му на поръчител, произтичащи от сключените
Договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г и Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, договор за поръчителство от
18.10.2007г и допълнителни споразумения от 18.10.2007г,03.09.2015г и
25.11.2016г ,с размер на вземанията както следва: сумата от 3766,04лв главница,
сумата от 311,35лв договорна лихва от 10.04.2017г до 10.12.2017г; сумата от
15,93лв-наказателна лихва за забава от 10.04.2017г до 10.12.2017г, сумата от
155лв заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 3766,04лв,
считано от 11.12.2017г до окончателното изплащане на вземането.При условията на евентуалност и в случай, че съдът прецени,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от главницата по кредита, да се постанови съдебно
решение ,с което да се признае за установено, че „Банка ДСК" ЕАД има
вземания срещу А.П.Д. с ЕГН ********** *** в качеството и на кредитополучател и
срещу Р.Д.Р. с ЕГН ********** *** в качеството му
на поръчител, произтичащи от сключените договор за кредит за текущо потребление
от 18.10.2007г и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
договор за поръчителство от 18.10.2007г и допълнителни споразумения от
18.10.2007г,03.09.2015г и 25.11.2016г ,с размер и падежи на вземанията както
следва: сумата от 52,45лв с настъпил падеж на 10.05.2017г, сумата от 81,81лв с
настъпил падеж на 10.06.2017г, сумата от 81,81лв с настъпил падеж на
10.07.2017г, сумата от 81,81лв с настъпил падеж на 10.08.2017г, сумата от
81,92лв с настъпил падеж на 10.09.2017г, сумата от 81,92лв с настъпил падеж на
10.10.2017г, сумата от 81,92лв с напъпил падеж на 10.11.2017 г.
С настоящата искова молба на основание
чл.210,ал.1 ГПК и в условията на евентуалност спрямо главните установителни
искове, предявяват и молят съда да приеме за съвместно разглеждане осъдителни
искове срещу А.П.Д. с ЕГН ********** *** в качеството и на кредитополучател и Р.Д.Р.
с ЕГН ********** *** в качеството му на поръчител на основание неизпълнение на сключените Договор за кредит за
текущо потребление от 18.10.2007г и Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, договор за
поръчителство от 18.10.2007г и допълнителни споразумения от
18.10.2007г,0З.09.2015г и 25.11.2016г. Счита, че предявените осъдителни искове
са допустими, поради което и
в случай, че се отхвърлят частично или изцяло предявените установителни искове,
да се постанови съдебно решение, с което да се осъди А.П.Д. с ЕГН ********** ***
в качеството и на кредитополучател и Р.Д.Р. с ЕГН ********** *** в качеството
му на поръчител да заплатят солидарно на „Банка ДСК" ЕАД следните суми:/след
допуснато изменение на размера на исковата претенция/ 3766,04лв главница,
сумата от 472.37лв договорна лихва от 10.04.2017г до 5.4.2018г; сумата от
19.61лв-наказателна лихва за забава от 10.04.2017г до 5.4.2018г, сумата от
155лв заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 3766,04лв,
считано от 5.4.2018г. до окончателното изплащане на вземането , на основание
неизпълнение на сключените договор за кредит за текущо потребление от
18.10.2007г и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, договор за поръчителство
от 18.10.2007г и допълнителни споразумения от
18.10.2007г,03.09.2015г и 5.11.2016г..В случай, че съдът прецени, че банката не е обявила
надлежно на кредитополучателя правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и/или счете, че
предсрочната изискуемост не е настъпила, да се счита момента
на връчване на настоящата искова молба на кредитополучателя 25.4.18г., като
изявление на банката до кредитополучателя А.П.Д. за обявявана на остатъка от
главницата за предсрочно
изискуем.
Ответникът
А.Д. оспорва изцяло по основание и размер всички предявени искове, като намира
същите за неоснователни. Клаузите на договорите и анексите за лихва били
нищожни, тъй като са неравноправни. Ищецът вдигал лихвата многократно, без да
има основание за това, повишавал вноските и променял погасителния план, като
отнасял по-голяма част от предвидената за лихва и по- малка за главница от това
което се разбрали, поради което счита, че е изплатила много повече от
твърдяното в ИМ. Ищецът я накарал да разписва анексите, тъй като казал, че
иначе ще трябва да плаща и разноски. По отношение на лихвата счита, че не дължи
договорна и наказателна лихва след 24.11.2017 г., тъй като договорът вече е бил
прекратен. Съгласно анексите дължимата лихва се превръщала в главница и дължа
лихва върху тях, което било заобикаляне на закона и налагане на лихва върху
лихва. Счита, че кредита не е бил изискуем на посочената в ИМ дата, тъй като
дадените от нея пари за лихва, които не дължала /тъй като били събрани на
нищожна клауза/ покривали неплатените няколко вноски и към датата на изпращане
на уведомлението не е било налице твърдяното неизпълнение. Не дължала заемни
такси, тъй като са основавали на нищожни клаузи, не била запозната с тях и не
се е съгласявала да ги плаща.
С допълнителен отговор
твърди, че на 18.10.2007 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление
между ищцовото дружество и А.П.Д.. От представения с ИМ договор не можело да се
разбере какъв е вида на валутата за която се сключва договора —лева, EUR или
USD, тъй като не е отбелязано в т. 1 от договора, а е посочен единствено
размера — 5000. В т. 2 бил уговорен срок за издължаване 120 месеца, считано от
18.10.2007 г. — т.е. до 18.10.2017 г. В т. 5 била договорена падежна дата за издължаване на
месечните вноски — 15-то число на месеца. В т.б от договора било предвидено, че
Д. следва да заплаща лихва формирана от БЛП за този вид кредити, определен
периодично от ответника, и надбавка. Към датата на сключване на договора
размера на лихвата е 12,70 % формирано сбора от БЛП 5,19 % и стандартна
надбавка 7,51 „% процентни пункта".В т. 7 било предвидено, че договорът се
обезпечава с поръчителство.В
т. 8 било предвидено, че ГПР е в размер на 15,05. ГПР можел да бъде променян
при предпоставките предвидени в ОУ. В т. 12 от договора било предвидено, че Д. заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ответника прилага
по извършвани услуги на клиента.В т. 13 било предвидено, че Д. е запозната с Тарифата,
действаща към деня на сключване на договора, както и с дължимите от нея такси
за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит.В договора било предвидено, че към същия има
приложения — съответно №1— погасителен план, №2 условия за ползване на
преференциален лихвен процент, № 3 —Тарифа и ОУ, които приложения не са
представени от ищеца по делото и Д. не е запозната с тях, тъй като не са й
връчени.Счита, че по отношение на
сключения договор намира приложение ГПК действащ към момента на сключване на
договора. Следвало да се приеме, че със ГПК отм. /в сила от 01.10.2006 година до 12.05.2010 год./ са въведени
особени изисквания при предоставяне на
потребителски кредити, както и такива към съдържанието на договорите, сключвани
въз основа на него. В тази връзка в нормата на чл. 13 от същия закон са
поставени конкретни изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, които са задължителни, а липсата им съобразно нормата на чл. 14 от ГПК
/отм./ обуславя недействителността на договора. В настоящия случай било видно,
че в договора, не са били спазени изискванията на чл. 6, ал. 1 и 2 и чл. 7,
т.т. 4, 7, 8, 11, 12 и 13 от ГПК. Липсата на което и да е от тези императивни
изисквания водело до настъпване на последиците по чл. 14, ал. 1 от ГПК /отм./ -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.
14, ал. 2 от ГПК /отм./ когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
и други разходи по кредита.
По отношение на чл. 6, ал.
1 и ал. 2 и чл. 7 от 3ПК — Д. не била уведомена за всички условия на
потребителския кредит преди сключването на договора — липсвало каквото и да е
предварително уведомяване. На Д. не бил предоставен екземпляр от договора. Дори
след сключване на договора размера на лихвата не бил ясен за Д.. От договора
било видно, че Д. следвало да заплаща лихва формирана от БЛП за този вид
кредити, определен периодично от ответника, и надбавка. Посочено било, че към
датата на сключване на договора БЛП е 5,19 %, а стандартната надбавка 7,51 ,,%
процентни пункта". От така изписаното не било ясно надбавка и стандартна
надбавка припокриват ли се и колко е стандартната надбавка — посоченото число %
ли е или процентни пункта. Не било ясно и лихвата сбор ли е от двата посочени
компонента или БЛП се увеличава със 7,51 %. Ако надбавката е в %, то това
означавало, че 5,19 % увеличени със 7,51% било равно на 5,579%, докато ако
надбавката е в процентни пункта, то това означавало, че 5,19 % увеличени със
7,51 процентни пункта е равно на 12,70%. Не било ясно, тъй като не било
посочено никъде в договора, така формирания процент годишен, месечен или може
би за целия период на договора. Не било ясно и договорените вноски какви са
анюитетни, намаляващи или други.
По отношение на чл. 7, т. 4 ГПК — в договора — т. 1 бил
посочен размер — 5000 лева/EUR/ USD, от което не ставало ясно 5000 лева, EUR
или USD и при това положение следвало да се приеме, че договора не съдържа на
ясен и разбираем език чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване
главница на кредита).По отношение на чл. 7, т.
7 3ПК — в договора било предвидено, че
ГПР може да бъде променян при предпоставките предвидени в ОУ. ОУ обаче не са
били представени, защото такива не са разписвани от Д.. При това положение,
следвало да се приеме, че договора не съдържал на ясен и разбираем език
условията, при които посочените в т. б разходи по кредита могат да бъдат
променяни. По отношение на чл. 7, т. 8 ГПК- договорът не съдържал условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер
на тези плащания.По отношение на чл. 7, т.
11 ГПК— договорът не съдържал свързаните с договора разходи, които трябвало да
се понесат от потребителя, доколкото очевидно имало такива, предвид една от
претенциите на ищеца за заплащане на заемни такси в р-р на 155 лв. Отделно от
казаното в договора било предвидено заплащането на лихва в размер на 12,70 % и
ГПР 15,05, което означавало, че освен договорна лихва потребителят дължал и
други разходи. В ГПК било предвидено, чл. б, ал. 2- Потребителят не е длъжен да
извършва каквито и да са плащания, включително на лихви, такси, комисиони или
други разходи, които не са включени в условията на сключения договор за
потребителски кредит. Намира, че именно чл. 7, т. 11 от 3ПК задължава в
договора да се посочат всички дължими лихви, такси, комисиони или други разходи
които са включени в ГПР, което в случая не било сторено. В т. 12 и 13 в
договора се споменавало нещо за такси и т.н., но с така изписаното не можело да
се приеме, че е изпълнен закона на ясен и разбираем език.
По отношение на чл. 7, т.
12 ГПК — договора не съдържал правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита и указание, че в този случай той има
право на намаление на размера на задълженията си съгласно чл. 18, ал. 2, както
и условията за прекратяване на договора. По
отношение на чл. 7, т. 13 ГПК — в договора било предвидено, че кредита се
обезпечавал в поръчителство, но договора не съдържал информация за условията,
при които могат да бъдат освободени обезпеченията. В т.6 от договора било предвидено, че Д. следвала да заплаща лихва
формирана от БЛП за този вид кредити, определен периодично от ответника, и
надбавка /не било записано каква е, колко е и как се формира, единствено
предвидено, че може да се намали с отстъпка, която също не е ясно как, колко и
при какви условия/. Към датата на сключване на договора размера на лихвата е
12,70 % формирано сбора от БЛП 5,19 % и стандартна надбавка 7,51 % процентни
пункта". От сключването на договора до настоящия момент лихвата по кредита
била променяна многократно и то едностранно от ищеца, като дори не била
уведомявана за това. Счита, че предвидената в т. 6 от сключения договор
възможност за едностранно изменение на договорената лихва е нищожна на
основание чл. 143, т. 10 от 33П, т.е. като клауза, която позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Нищожността на клаузата на т. 6 се обуславя и от
нормата на чл. 143, т. 12 от 33П, доколкото визираното в договора право на
банката за едностранна промяна на лихвения процент не е обвързано и с право на
потребителя да се откаже от договора, предвид, че окончателно определената цена
- начислени и платени от ищеца лихви по договора се явява значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключване на договора. В подкрепа на извода
за нищожност на клаузата на т. 6 от договора на основание чл. 143, т. 10 от 33П
следва да се има в предвид и нормата на чл. 147 от 33П, съгласно която клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие, то
се тълкувала по благоприятен за потребителя начин. В тази насока следвало да се
изхожда от липсата на изрична в договора клауза, съдържаща ясна и разписана
изчислителна процедура /формула/, в която да се посочат видът, количествените
изражения и относителната тежест на отделните компоненти /пазарни индекси и/или
индикатори/.Предвид изложеното, прави
възражение и моли съда да обяви /прогласи/ нищожността на клаузата на т.6 от
Договор и целия Договора за недействителен /нищожен/ съгласно чл. 14, ал. 1 от
3ПК /отм./, както и за недействителни /нищожни/ Анексите от 2012, 2015 и 2016
г. по посочените по-долу основания. Дава
становище и по Анексите от 2012, 2015 и 2016 г.
В
срока за отговор вторият ответник Р. твърди, че същият е подписал в качеството
си на поръчител, договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г.,
сключен между А.П.Д. като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор, с
който договор по смисъл на чл. 138 от ЗЗД, се е задължил като поръчител спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на задължението на Д.. Задължението по
договор първоначално е било в размер на 5000 лева, което е следвало да се върне
на кредитора в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване -
18.10.2007г. Поръчителят се е задължил и по отношение на задължението за заплащане на лихва, формирана
ОТ базов лихвен процент - 5,19% и стандартна надбавка - 7,51% или общ лихвен процент
-12,70%. Кредиторът е имал право да направи промяна в лихвения процент на
кредита. Задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задължение при
тези условия, като не е приемал други условия например - „Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление“. Това не фигурирало в договора
му за поръчителство и Р. не е подписвал и не е бил информиран за съдържанието
им.С Допълнително споразумение от 17.10.2012г., към договор за текущо потребление
от 18.10.2007г., са предоговорени условията, като поръчителят се задължил
спрямо „Банка ДСК“ ЕАД за намалена обща сума на заема - 3690 лв.. който е следвало да се върне в
срок от 120 месеца, считано от 17.10.2012г. В така подписаното споразумение не
е станало ясно как е формирана сумата на задължението 3690 лв., тъй като в
буква Б от
споразумението е описана главница - 3558,68 лв., лихви - 258,17 лв. или общо
длъжниково задължение - 3816,85лв., от които Д. е внесла според точка В - 79 лв. Общото
оставащо задължение е 3737,85 лв. А според Т.4, задължението, за което е поето
поръчителство е 3690 лв. Известно е, че към 17.10.2012г. лихвеният процент е
бил 14,95%. Падежът на месечното задължение е 17 число на месеца. С
Допълнителното споразумение, Р. отново не се е задължавал по отношение на други
условия на кредита. Това са били и последните условия, при които той е приел да
поръчителства задължението на А.Д. спрямо „Банка ДСК“ ЕАД.На 03.09.2015г.
банката и длъжникът подписват ново допълнително споразумение, с което уреждат
взаимоотношенията, предоговарят главница и лихви, но този договор не е
подписван и не е известен за Р.Р..С Нотариална покана с изх. №
12-20-01440/06.10.2016г. до А.Д. и Уведомление с изх. №
12-20-01337/28.07.2015г. до А.Д. и Р.Р., „Банка ДСК“ ЕАД обявява кредита за
предсрочно изискуем. Към датата 06.10.2016г. банката е отправила валидно
волеизявление до кредитополучателя, а на 28.07.2015г. до
солидарно задължения поръчител за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита.Това
било потвърдено като факт в допълнително споразумение от 25.11.2016г. към
Договор за текущо потребление от 18.10.2007г. , в което банката декларира, че е
на лице просрочие по дълга и е обявила изискуемостта на същия. Допълнителното
споразумение от 25.11.2016г., в което банката едновременно приема в точка Д, че
кредитът е предсрочно изискуем и счита, че последиците от това уведомление не
са настъпили (в точка Е) – не било известно и не било подписвано от поръчителя. За същия не са били известни и бъдещите
взаимоотношения между банката и длъжника.Допълнителното споразумение от
25.11.2016г., което уреждало взаимоотношенията само между кредитора и
кредитополучателя не било подписвано от
поръчителя Р.. „Новото“ уведомление за предсрочна изискуемост с изх. №
12-20-01246/15.11.2017г. нямало действие по отношение на втория ответник, тъй
като: Към този момент той вече е бил валидно уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, като уведомление с изх. № 12-20-01337/28.07.2015г. не е
било оттегляно от „Банка ДСК“ ЕАД по отношение на поръчителя;Уведомлението не е
било адресирано и получавано от поръчителя и за същото последният не е бил
уведомен;Известието за доставяне на препоръчана пратка (писмо от „Банка ДСК“ ЕАД) № 01246 не представлява и
доказателство, за получаване на уведомление за предсрочна изискуемост от
длъжника, тъй като от същото не е видно съдържанието на пратката.Оспорва, че Р.
Радев е солидарно задължено лице за сумата от 3766,04 лв. - главница, неплатена
договорна лихва 311,35 лв., за периода от 10.04.2017г. до 10.12.2017г., лихвена
надбавка 15,93 лв. за периода от 10.04.2017г. до 10.12.2017г. и заемни такси
155 лв. Оспорва, че отговорността на Р. Радев да поръчителства задължението на
кредитополучателя е на лице към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и за срока до 17.10.2022г. Оспорва, че датата
на получаване на уведомлението до А.П.Д., получено с известие за доставяне №
01246 на дата 24.11.2017г. е датата на настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита по отношение на същия.Оспорва, че писмова пратка с известие за
доставяне № 01246 съдържа уведомление от кредитора за настъпване на предсрочна
изискуемост. Оспорва твърдението, че не е изтекъл преклузивния срок по чл.147,
ал.1 от ЗЗД, в който „Банка ДСК“ ЕАД може да ангажира отговорност за заплащане
на задължението на кредитополучателя от поръчителя. Оспорва предявените в
условията на евентуалност осъдителени искове , които са предявени на различно
основание - предсрочна изискуемост, настъпила с подаване на заявлението на
основание чл.417 от ГПК - 11.12.2017г.Навежда следните насрещни твърдения,
като твърди, че
възможността на кредитора и ищец по делото „Банка ДСК“ ЕАД да ангажира
солидарна отговорност на поръчителя за заплащане на дължимите от длъжника суми
се е преклудирала на датата 28.01.2016г., с изтичане на шестмесечния срок
считано от датата на уведомлението за предсрочна изискуемост с изх. № 12-20-01337/28.07.2015г.
до Р.Р., но не късно от датата - 25.05.2016г., на която изтича шестмесечния
срок, считано от датата на която страните приемат, че е настъпила предсрочна
изискуемост по отношение на главния длъжник. Р. Радев не е бил уведомен за
предсрочната изискуемост с Уведомление с изх. № 12-20- 01246/15.11.2017г. Това
уведомление не адресирано до него, а банката не е изпращала друго писмо
адресирано до Р. съдържащо уведомление за предсрочна изискуемост. А.Д. не е
получавала адресирана до него пратка от „Банка ДСК“ ЕАД. Получената такава с
известие за доставяне № 01246 на дата 24.11.2017г. няма доказателства да е
съдържала уведомление за предсрочна изискуемост.Твърди, че към датата на
образуване на заповедното производство 11.12.2017г., Р. не може да се счита за
уведомен за предсрочната изискуемост, като същият е за първи път уведомен за
претенциите на банката едва с исковата молба. Като към тази дата „Банка
ДСК“ЕАД, съгласно т. 11 б от Тълкувателно решение № 4/2013 г., т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС може да се предяви осъдителен иск при условията на евентуалност
, съединен с установителния иск по чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за разликата между
размера на вземането, което е предмет на заповедта за изпълнение, и пълния
размер на вземането, станало изискуемо след подаване на заявлението за заповед
изпълнение, а не за сумата от 3766,04лв. Счита, че предявените с исковата молба
искове против Р. Радев са недопустими, поради следното:По отношение на същия е
изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който кредиторът
е можел да ангажира отговорността му за заплащане на сумата от 3690 лв. и
акцесорните вземания по кредита на А.Д.. Налице били всички предпоставки за
това, а именно:Поради допусната забава в изплащането на дължимите по кредита
погасителни вноски, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД с нотариална покана с
изх. № 12-20-01440/06.10.2016г. уведомява длъжника А.Д., че счита кредита за
предсрочно изискуем:Поръчителят Р. Радев бил уведомен за предсрочната
изискуемост с уведомление с изх.№ 12-20-01337/28.07.2015г.;Поръчителят не е
участвал и не е информиран за последващи договори между кредитора и кредитополучателя. За него последно
известният факт е, че банката е уведомила за предсрочната изискуемост кредитора
още на 28.07.2015г., а с нотариална покана на 06.10.2016г.Отговорността на поръчителя по договор
за кредит, обезпечен с поръчителство, е погасена, тъй като към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК 11.12.2017г. бил изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.Счита искът
предявен срещу ответника Р. за неоснователен поради основанията посочени във
възражението за недопустимост; Счита искът за неоснователен тъй като
поръчителят не е валидно уведомен за предсрочната изискуемост на заема на А.Д.,
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,
т.2 от ГПК. Уведомление с изх. № 12-20- 01246/15.11.2017г. не е адресирано до Р.Р..
Банката не е изпратила или връчила друго уведомление за предсрочна изискуемост на
доверителя ми, дори и чрез майка му - А.Д.. Няма доказателства, писмова пратка
с известие за доставка 01246 да съдържа уведомление за предсрочна изискуемост.
Уведомлението за предсрочна изискуемост не съдържа информация за задължението ,
което е обявено за изискуемо. С допълнително споразумение , последно за
доверителя ми/ от 17.10.2012г. поръчителят се е задължил да поръчителства
главница в размер на 3690 лв., а не в посочения в уведомлението размер от 5000
лева. Съществувало разминаване по отношение на претендираните от доверителя ми
размери на дълга - 3766,04 лв. - главница и последно подписаното от него
споразумение, в което главницата по дълга е определена на 3690 лв.Счита за
неоснователен и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. По
отношение на ответника Р. бил изтекъл преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД, в
който банката можела да предяви иск за заплащане на вземането. В случай, че
искът на правно основание чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен, поради това, че
длъжникът не е уведомен валидно за настъпилата предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 11.12.2018г., то размерът на превения
евентуален осъдителен иск не може да бъде равен на размера по установителния -
3766.04 лв. за главницата, както и по отношение на всички други акцесорни
вземания. След като банката не е упражнила правото си да направи непогасения
остатък от кредита предсрочно изискуем, Р. не отговарял в размер на предсрочно
изискуемия непогасен остатък от кредита. Отговорността на поръчителя следвало
да се определи в размер на всички ликвидни и изискуеми вземания според погасителния
план, към датата на подаване на исковата молба. Моли да се отхвърлят
предявените от „Банка ДСК“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.4 и чл.124, ал.1 и предявения при
условията на евентуалност иск по чл.430, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ
и чл.79 и 86 от ЗЗД срещу Р. на посочените
основания, моли да се присъдят разноски на Р.Д.Р.. Претендира и за разноските
сторени от този ответник в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2017/2017г. на PC Димитровград при
отхвърляне на исковете срещу него.
Съдът,
като взе предвид всички събрани по делото доказателства, приема за установена
фактическата обстановка, посочена в Решение №376 от 9.11.2018 г., постановено
по г.д. №558/2018 г. на РС-Димитровград.
По
отношение на осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност съдът
намери следното.Както е отбелязала и въззивната инстанция в цитираното решение
в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№482013г. на ОСГК и ТК на ВКС е прието,че
в производството по иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, въвеждането
на друго основание,от което произтича вземането,различно
от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,може да се заяви
чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.Това е
единствената хипотеза,която ВКС е обсъдил и за която е приел,че е допустимо
съединяването на положителния установителен иск,предявен по реда на чл.422 от ГПК с осъдителен иск в рамките на същото производство при условията на
евентуалност.В конкретния случай ищецът е предявил при условията на
евентуалност осъдителни искове със същата искова молба,с която е предявил
исковете по чл.422 ал.1 от ГПК,като обаче е изложил други обстоятелства
,различни от тези,въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение/различни фактически обстоятелства за дължимост на сумите/.В производството по
чл.422 от ГПК не е допустимо изменение на иска при условията на чл.214 от ГПК
чрез изменение на основанието,на което е предявен иска.Това означава,че
основанието,от което произтича вземането по заповедта за изпълнение и
основанието на чл.422 ал.1 от ГПК следва да бъдат идентични .Допустимо е
изменение на основанието,от което произтича вземането в установителното
производство,което е различно от това в заповедното производство, само чрез
предявяване на осъдителен иск и то при условията на евентуалност на
искането/ако не се установи основанието на вземането в заповедното
производство,което съвпада с това в исковото производство да се осъди ответника
да заплати исковата сума на друго правно основание-напр.като получена без
основание,при начална липса на основание,на отпаднало или неосъществено
основание и др.,включително и за изпълнение на договора за кредит и настъпила
изискуемост на вземането,различна от предсрочната изискуемост,на която
кредиторът се е позовал в проведеното заповедно производство/.Т.е. не е
допустимо в исковото производство по чл.422 от ГПК основанието на
установителния и осъдителния иск,предявен в условията на евентуалност на
искането да бъде идентично.При идентичност на основанията осъдителния иск е
процесуално недопустим,тъй като е лишен от правен интерес от неговото предявяване.
В случая обаче съдът възприема тезата на въззивната инстанция,че предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове са допустими и ищецът има правен
интерес от предявяването им,тъй като наличието на този интерес се преценява не
с оглед изхода на спора по предявения главен иск с правно основание чл.422 ал.1
от ГПК,който е отхвърлен,а към началния момент на предявяването на исковата
молба-05.04.2018г.В настоящият случай основанието на тези осъдителни искове
според фактическите твърдения в исковата молба не съвпадат с основанието на
установителната претенция по чл.422 ал.1 от ГПК,поради което по тези осъдителни
искове предявени в условията на евентуалност първоинстанционният съд дължи
произнасяне по същество.Ищецът основава осъдителните си претенции на друго
основание-друг юридически факт относно момента на настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането му,следващ приключилото по време заповедно
производство и обявена на ответниците по иска с връчване на препис от исковата
молба.Вземането е същото/парично/ и то се претендира на друго правно основание
произтичащо от друг начален момент на изискуемостта,респективно евентуален друг
размер на вземането,като в случая първоначалните претенции по установителните и
осъдителните искове/предявени в условията на евентуалност/ съвпадат по
размер.Даденото разрешение в посоченото ТР,чрез въвеждането на друго
основание,от което произтича вземането,различно от това въз основа на която е
издадена заповедта за изпълнение,действително касае хипотезите на предявяване
на осъдителен иск,за разликата между размера на вземането,предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер,но този размер следва да бъде установен в
рамките на исковото производство по същество.В този смисъл исковете, предявени
при условията на евентуалност са
процесуално недопустими.В тази част обжалваното решение на PC-Димитровград е
имало характер на определение,поради което то е било отменено и е върнато на
същия съд и същия състав за постановяване на съдебен акт по същество.
При
връщане на делото за ново разглеждане от същия състав на съда ще следва да се
обсъдят всички възражения направени от ответниците за недължимост на
претендираните от ищеца суми по предявените осъдителни искове.Тези възражения
от страна на първата ответница са свързани с наличието на неравноправни клаузи
в Договора за кредит за потребление от 18.10.2007г. ,а на втория ответник се
отнасят до приложението на разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД.Първоинстанционният съд ще следва да определи окончателно и разноските по делото,включително
и тези,които са направени пред въззивната инстанция.
В настоящия случай, предвид цялостното отхвърляне на главния
иск, съдът дължи произнасяне по основателността на евентуалните осъдителни
искове.
Не се спори между страните, че с договор за
кредит за текущо потребление от 18.10.2007г „Банка ДСК" ЕАД е предоставила
на А.П.Д. с ЕГН ********** *** кредит за текущо потребление в размер на 5000
лв/пет хиляди лева/ със
срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът се усвоявал чрез разплащателна
сметка на кредитополучателя А.П.Д. и се отчитал по кредитна сметка.Кредитът бил
усвоен на същата дата 18.10.2007г.3а предоставения кредит кредитополучателят се
е задължил да заплаща лихва, която към датата на сключване на договора за
кредит била в размер на 12,70%.За
обезпечаване на вземанията на банката от кредитополучателя по отпуснатия кредит бил сключен договор за поръчителство между
„Банка ДСК" ЕАД от една страна като кредитор и Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***,
от друга страна като поръчител. Не е спорно и, че задължението по договор
първоначално е било в размер на 5000 лева, което е следвало да се върне на
кредитора в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване -
18.10.2007г. Поръчителят се е задължил и по отношение на задължението за заплащане на лихва, формирана
от базов лихвен процент - 5,19% и стандартна надбавка - 7,51% или общ лихвен процент
-12,70%. Не е спорно и това, че с Допълнително споразумение от 17.10.2012г.,
към договор за текущо потребление от 18.10.2007г., са предоговорени условията,
като поръчителят се задължил спрямо „Банка ДСК“ ЕАД за намалена обща сума на
заема - 3690 лв., който е следвало да се върне в срок от
120 месеца, считано от 17.10.2012г.
Осъдителният иск е с правно
основание чл.79 от ЗЗД и е предявен на различно основание – предсрочна
изискуемост, настъпила с получаването на
исковата молба от кредитополучателя.
Същият не е обусловен от издадената заповед за изпълнение и поради това
не е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство. Според изложеното по-горе в мотивите и съгласно постановката на
т.18 от ТР №4/2013 г. моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е обвързан от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало
до длъжника,и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. Събраните по делото доказателства, в т.ч. и
заключението на изслушаната съдебно – икономическа експертиза дават основание
на съда да направи извод, че уговорените между страните условия за настъпване
на предсрочната изискуемост са настъпили поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за плащане на главница и лихви за повече от три месеца.
Т.е.обективните факти, относими към предсрочната изискуемост и свързани с
неплащането на погасителни вноски, са осъществени.
Ответникът Р. прави възражение,че Банката е пропуснала
6-месечния срок да предяви иск срещу
длъжника, поради което не може да ангажира отговорността му като поръчител.Това
възражение има характер на правопогасяващо защитно средство,уредено в
чл.147,ал.1 от ЗЗД,според който поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение,ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.Съгласно т.4.б от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС,срокът по чл.147,ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен, като
с изтичането му се прекратява самото поръчителство.За да установи,че не е
осъществен фактическия състав,който ще прекрати отговорността на ответника като
поръчител,в тежест на ищеца е да докаже,че в шестмесечен срок от настъпване на
изискуемостта на 25.04.2018г./датата на връчване на исковата молба/, банката
е предявила иск срещу длъжника по
процесния договор.Безспорно установено е, че ИМ е депозирана от ищеца на
5.4.18г., предвид което възражението на ответника Р. в тази връзка е
неоснователно.
Относно възражението на ответника Д. за наличието на
неравноправни клаузи в Договора
за кредит за потребление от 18.10.2007г., съдът намери следното: От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
доказа сключването на договор за кредит,
изпълнението, на който е било обезпечено с поръчителстването на ответника Р.Р..
Поръчителството
е самостоятелно облигационно правоотношение между банката и трето за договора
за кредит лице, поради което и може да бъде
поето и без знанието и съгласието на длъжника, дори и при противопоставянето му. Поради това и в зависимост от конкретния случай то може да бъде
инкорпорирано в самия договор за кредит, както
е в настоящия казус, или в отделен документ, за
действителността на който е достатъчно в него да се съдържат основните
параметри индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава.
Видно от съдържанието на сключения договор за поръчителство,
тези изисквания са налице - главното задължение, което
се обезпечава е индивидуализирано по размер, посочен е и конкретния договор –
Договор за кредит за текущо потребление, като освен размера на главницата е индивидуализирана и дължимата лихва. Налице е следователно валидна
облигационна връзка между страните по договор за поръчителство, обективиран в
единен документ с договора, за обезпечаването, на който е учредено, като
поръчителството на ответника Р. е възникнало с факта на подписване на договора.
Осъдителният иск за главница по чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.430 от ТЗ, е за сума в размер на 3766,04лв, която
представлява неизплатената главница по договора за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г., в случай, че същият
е обявен за предсрочно изискуем. В настоящия казус, в съответствие с казаното
по-горе относно т.19.2 от ОУ и упражненото от ищеца право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с предявяването на
настоящия иск, съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила с
получаване от ответника А.Д. на препис от исковата молба.
Ответникът
е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП – физически лица, които придобиват
стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Безспорно е, че процесният договор е потребителски
договор, тъй като страни по него са физическо лице, което използва кредита за
свои лични нужди, явяващо се потребител по смисъл на §13, т. 1 ЗЗП и търговска
банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, като по отношение на него са
приложими разпоредбите на ЗЗП. Неравноправните клаузи в потребителски договори
са уредени в гл.VІ от Закона за защита на потребителите. В чл.143 ЗЗП е дадена
дефиниция на неравноправна клауза и са неизчерпателно изброени хипотезите, при
които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената
разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква
да се приеме, че при всеки един от примерите, изброени в т.т.1 до 19,
посочените в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като
неравноправна са налице, или законът презумира, че във всеки един от изброените
случаи клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на
страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат предпоставките по
чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не
са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, което ще
рече, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да са
неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез
метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. Банката не доказа, че посочените преференциални условия по
кредита по са били представени на кредитополучателя, съответно, че същият ги е
приел, доколкото приетото по делото Приложение № 2, съдържащо тези условия,
въобще не е подписано от страните, т.е. остава недоказано твърдението, че тъкмо
тези представени и приети по делото условия са неразделна част от подписания
между страните Договор. Освен това, посочените уговорки се съдържат в Общите
условия, които действително, съгласно чл. 12 от Договора, ответникът с
подписването на договора е приел. Това обстоятелство, обаче, не е достатъчно процесните
уговорки, да бъдат квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид
разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и с оглед направеното възражение от
ответника, че те са част от стандартни, изготвени предварително и типови
условия на Банката. В конкретния случай е очевидно, че процесните клаузи са
стандартни, изготвени предварително и типови такива, поради което и съдът
намира, че същите не са индивидуално уговорени.В спорните клаузи на от Общите
условия са предвидени условията за заплащане и изменение на възнаградителната
лихва, като стойността й се формира от два компонента – базов лихвен процент и
надбавка. В т. 9.3. от Общите условия е предвидено, че кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, за което уведомява Кредитополучателят по подходящ
начин, и че при промяна на базовия лихвен процент, Кредиторът определя нов
размер на месечната вноска – т.8.1. от Общите условия. По делото, от Банката не
са ангажирани доказателства за уведомяване на потребителя относно промяната на
БЛП въз основа на т.9.3 от Общите условия. По-нататък в т. 9.3. от Общите
условия са лимитативно изброени условията, при които може да бъде извършена
промяната в БЛП. От така формулирания в Общите условия механизъм и предпоставки
за промяна на БЛП, се извежда, че Кредиторът определя нов размер на месечната
вноска за лихва и/или главница във всеки случай на промяна на БЛП. Последното,
обаче, е предвидено като право единствено в полза на Кредитора, едностранно по
негова преценка в зависимост от настъпване на някое от предвидените условия. От
друга страна, в Договора, както и в Общите условия липсва възможност и право на
Кредитополучателя да поиска аналогична промяна, тогава, когато промяната в
условията, определящи БЛП, биха довели до намаляване на същия, т.е. в случаите,
в които промяната на условията са в интерес на Кредитополучателя. От изложеното
следва, че задължението на Кредитора по т. 8.1. и т. 8.2 от Общите условия,
свързано с определяне на нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница, е поставено в зависимост от условията по т. 9.3. от Общите условия –
промяна на БЛП, чието изпълнение е поставено в зависимост единствено от
неговата воля.В конкретния случай, в Общите условия на Банката не се съдържа
конкретна методология, по която Банката променя БЛП, съобразно промяната в
посочените в т. 9.3. обективни фактори – дали ги преценява комплексно или
поотделно, както и какво е съотношението между процентната промяна на
съответните индекси с конкретната промяна на БЛП. С други думи, не е предвидена
формула, установяваща това съотношение. Клаузата не съдържа и възможност, при
намаляване на определените индекси, да се намалява и БЛП. В Общите условия не е
посочено и като сбор от какви компоненти или въз основа на кой компонент е
определен БЛП. Няма тежест на компонентите, въз основа на която да се формира
БЛП. Следователно Банката си е осигурила възможността едностранно да променя
възнаградителната лихва, като предпочете едно или друго условие. В този смисъл,
съдът намира, че процесните клаузи са неравноправни и по смисъла на чл.143,
т.10 ЗЗП.Предвид обстоятелството, че в договора, както и в Общите условия, не е
предвидена възможността потребителят да се откаже от договора, ако с оглед
уговорено, окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
първоначално уговорената, съдът намира, че са налице и предпоставките по чл.
143, т. 12 ЗЗП, също определящи процесните клаузи като неравноправни. С оглед,
изложеното по – горе, съдът намира, че процесните клаузи поставят
Кредитополучателя в отношенията му с Банката, в положение на по-слаба страна и
от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се
предоставят да предоговаря предложените му от Банката условия. Ето защо и в
тези случаи, в които търговецът използва положението си на икономически по -
силна страна, принуждавайки приемането от потребителя на предварително
установени условия, които са във вреда на последния, създават неравновесие
между правата и задълженията на страните. Вследствие на подобна практика,
безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на
договорите. Спазване на принципа на добросъвестност изисква в облигационните
отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото
интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. Тези
изисквания, в случая са нарушени, с включване на процесните клаузи в Общите
условия, доколкото с тях се предвижда ограничаване възможностите на
потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но и до незачитане
на неговите интереси.
Предвид
изложеното, съдът приема, че тъй като извършените от Банката увеличения на
лихвения процент по договора се основават на нищожни клаузи, то тези
увеличения, както и настъпилите в резултат на тях увеличения на погасителните
вноски, съответно на целия размер на кредита, не пораждат права и задължения за
страните. Това обстоятелство означава, че валидното задължение за ответника по
договора за банков кредит произтича от първоначално уговорените условия по този
договор.
В съответствие със заключението на
в.л. по изготвената от нея съдебно-счетоводна експертиза, сумите, постъпили за
погасяване на кредита са 6 956,07 лв., от които :
договорна лихва - 4 554,04 лв.; такси -
210,00 лв.; санкциоина лихва— 18,21 лв. и главница — 2 173,82 лв.Установено е, че размера
на дълга по кредита
към дата 05.04.2018 г.
/дата на подаване на исковата молба/ с дата на краен падеж 18.10,2017 г, - главница, договорна лихва,
наказателна лихва
за забава, заемни
такси, като изчисленията са съгласно условията па Договора за
кредит за
текущо потребление от
18.10.2007 г., Общите условия към него и представения Погасителен
план, без да се вземат предвид извършените преструктурирания на дълга въз основа
на сключените в последствие споразумения от 17.10.2012 г.; 03.09.2015
г. и 25.11.2016 г., са
както следва:дължима гланница - 1836,50 лв.,дължима
договорна лихва — 305,61 лв. -от 18.06.2015 г. до 18.10.2017 г., дължими такси - 70 лв., санкциоина
лихва - 202,98 лв. — от 18.06.2015 г. до 18.10.2017 г., лихва
за забава — 86,65 лв. - от 18.10.2017 г. до 05.04.2018 г.
Не са ангажирани доказателства, от които да е установено, че
задължението по договора за кредит е изцяло изпълнено от кредитополучателя или
поръчителя, поради което и предявените осъдителни искове се явяват основателни до
тези размери- главница
в размер на 1836,50 лв.,
като искът до сумата от 3766,04 лева следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан; дължима договорна лихва —
305,61 лв. -от 18.06.2015 г. до 18.10.2017 г., като в останалата част до размера на 472.37 лева следва да се
отхвърли, дължими такси - 70 лв., като до претендирания размер
от 155 лева следва да се отхвърли.Основателна е претенция за наказателна лихва
в размер на 15.93 лева, както е претендирана от ищеца за периода от 18.10.2017 г. до 05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1836.50лв,
считано от 5.4.2018г до окончателното изплащане на вземането.
По разноските, предвид изхода на делото и
частично уважаване на предявените осъдителни искове, в тежест на ответниците
следва да се възложат направените от ищеца разноски в исковото производство и
тези пред въззивна инстанция по В.г.д.№78/19г. по описа на Окръжен съд Хасково,
с оглед представени списъци с разноски, съразмерно с уважената част на
исковете, както следва: пред ХОС в общ размер на 369 лева и пред ДРС в общ
размер на 729 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.П.Д. с ЕГН ********** ***,
в качеството й на кредитополучател и Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, в качеството
му на поръчител да заплатят солидарно на „Банка ДСК" ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Московска”№19, ЕИК *********, представлявано
от В.М.С.и Д.Н.Н. сумата от 1836.50/хиляда
осемстотин тридесет и шест лева и 50 ст./-главница, като ОТХВЪРЛЯ същия до
претендираната от 3766,04/три хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и 4 ст./
лева, като неоснователен, сумата от 305.61/триста и пет лева и 61 ст./-
договорна лихва за периода от 18.6.2015г. до 18.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска
до сумата от 472.37/четиристотин седемдесет и два лева и 37 ст./ за периода от
10.04.2017г до 5.4.18г, като неоснователен; сумата от 15.93/петнадесет лева и
93 ст./-наказателна лихва за забава за периода от 18.10.2017 г. до 05.04.2018 г ., сумата от 70/седемдесет/ лева заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата от 1836.50 лв, считано от 5.4.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание неизпълнение на сключения
Договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г.
ОСЪЖДА А.П.Д. с ЕГН ********** ***
и Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, да
заплатят солидарно на „Банка ДСК" ЕАД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Московска”№19, ЕИК *********, представлявано
от В.М.С.и Д.Н.Н. сумата 729/седемстотин
двадесет и девет/ лева, представляващи сторени по настоящото
дело разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция и сумата от 369/триста шестдесет и девет/ лева,
представляващи сторени по В.г.д.№78/19г. по описа на Окръжен съд-Хасково разноски,
съразмерно с уважената част на исковете.
УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 02.04.2019. г.
Секретар: Д.Петрова