№ 859
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100500756 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:21 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът К.С.Л., редовно призован, явява се лично.
Въззиваемата страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно
призована, не се явява представител.
ВЪЗЗИВНИЦАТА : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
на К.С.Л., срещу Решение №33/04.02.2021г., постановено по гр. дело № 9797 по описа за
2020г. на РС-Варна, с което, са отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно
основание чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1 ЗМВР е чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ОД на МВР
Варна да й заплати:сумата от 4320лв., представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за
храна в размер на 120 лв. месечно за периода 01.07.2017 г. -20.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и 678,73лв.-обезщетение за забава
за периода 01.08.2017 г.-12.08.2020 г. В жалбата се излага, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че служебното
правоотношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР се урежда единствено с
1
разпоредбите на ЗДСл. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл.1 ЗМВР,
който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона и според
която ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на
МВР, както и статута на служителите в него. ЗДСл е приложим относно статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР само при липса на изрично специално
правило в ЗМВР. Излага се, че разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР не съдържа ограничение
относно служителите от системата на МВР, на които следва да се осигури храна или
левовата й равностойност. Наредба №8121з-773/01.07.2015г. определя единствено реда и
условията за осигуряване на такива средства, но с нея предвид липсата на изрична законова
делегация, Министъра на ВР не може да определя кои лица ще имат право да получат храна
или парична равностойност. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд
досежно това, че изчерпателното изброяване на разпоредбите в ЗМВР, приложими към
служителите, заемащи длъжности по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, което е въведено със
ЗИДЗМВР/ДВбр.66/07.07.2020 г., в сила от 01.10.2020 г. представлява връщане на част от
привилегиите, които са били отнети от законодателя през 2016г. за тази група служители.
Според жалбоподателя тълкуването на закона от ВРС, поставя дългогодишни държавни
служители от МВР в неравностойно положение спрямо други служители, които са
назначени по трудово правоотношение или служебно правоотношение. Счита, че не
отговаря на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лица
по трудово правоотношение се осигурява храна или изплаща левово равностойност, а на
тези по служебно правоотношение по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, не. Твърди, че неправилно
съдът е приел, че с разпоредбата на §69 от ПЗР на ЗМВР/в сила от 2017г./, законодателят по
целесъобразност е отнел привилегии на определена категория служители и нормативно е
включил в основната им заплата допълнително възнаграждение в размер на левовата
равностойност за храната. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение,
с което да уважи изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове.
Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемата страна ОД на МВР Варна, не е депозирала в срока по чл. 263 от ГПК
писмен отговор на жалбата.
ВЪЗЗИВНИЦАТА : Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ВЪЗЗИВНИЦАТА: Считам решението на ВРС за незаконосъобразно. Изложила съм
подробно становище във въззивната жалба, което моля да имате предвид. Представям
2
писмено становище.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.24 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3