№ 680
гр. Варна, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500906 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1784/03.02.2022 год. по рег. на ЧСИ Станимира
Данова с рег. № 718, подадена от П. АЛ. М., Н.А. И., ИГБ. АХМ. ИБР. и ИБР. АХМ. ИБР.,
всички от гр. Варна, длъжници по изпълнението, срещу Разпореждане от 11.01.2022 год. по
изп. дело № 371/2013 год. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на
действие района на ОС-Варна, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното
производство по цитираното изп. дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваният отказ е незаконосъобразен.
Неправилно е прието, че не е налице предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за
прекратяване на изпълнителното производство. Твърди се, че първоначалният длъжник
Ахмед И. Мехмедов, чиито наследници по закон за четиримата жалбоподатели, е починал
на 22.12.2017 год.; последното действие, което прекъсва давността е от 11.04.2017 год.;
наследниците на длъжника (настоящите жалбоподатели) са конституирани на 17.09.2021
год. Считат, че в период повече от три години спрямо тях не са извършвани никакви правни
действия, които да прекъснат давността за принудително изпълнение. Излагат, че
ежегодните заявления на взискателя за извършване на изпълнителни действия, извършвани
след смъртта на наследодателя им на дата 22.12.2017 год. са упражнявани върху
несъществуващ правен субект и като такива, поради липса на правосубектност, са нищожни.
Отправено е искане за отмяна на отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати
1
изпълнителното производство по цитираното изп. дело.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят – държавата в лицето на НАП ТД-Варна –
не е подал писмени възражения срещу жалбата.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Станимира Данова счита жалбата за
неоснователна.
Съдът съобрази следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20137180400371 по описа на ЧСИ Ст.
Данова е образувано по молба на държавата чрез НАП ТД Варна от 18.04.2013 год. и въз
основа на приложен изп. лист № 7207/10.12.2012 год., изд. по адм. дело № 1081/2011 год. на
АдмС Варна, с който Ахмед И. Мехмедов действащ и като ЕТ с фирма „Анонс 91 – Ахмед
Мехмедов“ със седалище гр. Варна е осъден да заплати на НАП ТД Варна сумата от 5272, 31
лева.
С молбата за образуване е поискано и налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
В хода на изпълнителното производство е извършено пълно проучване на
имуществото на длъжника; на 08.05.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на
Ахмед И. Мехмедов - лично и като ЕТ "Анонс 91 - Ахмед Мехмедов", открити в "Банка
ДСК" ЕАД; на 04.09.2013 г. са наложени възбрани върху Апартамент № 42 в гр. Варна, ул.
"Тодор Влайков" № 12, Апартамент № 43 в гр. Варна, ул. "Тодор Влайков" № 12 и
Апартамент № 64 в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" бл. 304, вх. 5, ет.7; на 27.09.2013 г. са
наложени възбрани върху НИВА с площ 6, 011 дка в м. "Басладжа"и НИВА с площ от 9, 851
дка, м. "Кюклюк"" - с. Голямо Градище, обл. Търговище; на 27.09.2013 г. е наложен запор
върху 2 бр. МПС.
С молби от 05.03.2014 год. и от 11.03.2015 год. взискателят е поискал да бъде
насрочен опис на движими вещи, находящи се на адреса на управление на длъжника.
ПДИ е връчена на длъжника на 11.03.2015 год.
С молби от 29.02.2016 г.; 15.03.2017 г. и от 31.05.2018 г. взискателят е поискал
извършване на опис на движими вещи, принадлежащи на длъжника.
На 25.06.2018 год. след справка в НБД „Население“ (л. 154 от изп. дело), ЧСИ е
констатирал, че длъжникът Ахмед И. Мехмедов е починал, като в цитираната справка
липсват данни за датата на смъртта му.
Със съобщение от 13.07.2018 год., връчено му на 24.07.2018 год. (л. 159 от изп. дело)
взискателят е уведомен, че длъжникът е починал и му е дадена възможност да заяви дали
желае наследниците на починалия да бъдат конституирани като длъжници.
Със заявление от 29.05.2019 год. взискателят е поискал извършване на опис на
движими вещи, находящи се на адреса на управление на задълженото лице (на
първоначалния длъжник).
На 27.11.2019 год. взискателят е депозирал заявление, с което е уведомил съдебня
2
изпълнител, че длъжникът ЕТ „Анонс 91 – Ахмед Мехмедов“ с ЕИК ********* е с
прекратена регистрация, а лицето Ахмед И. Мехмедов е починал.
С уведомление от 03.12.2019 год., връчено на 12.12.2019 год. ЧСИ отново е
предоставил възможност на взискателя да заяви дали желае конституиране на наследниците
на длъжника по делото.
На 25.08.2020 г е постъпило заявление от взискателя, с което същият е поискал
наследниците на починалия длъжник да бъдат конституирани като длъжници, посочил е и
способ на изпълнение – запор върху вземанията им по банковите им сметки.
На 19.08.2021 год. взискателят отново е поискал запор върху банковите сметки на
наследниците на длъжника.
Видно от удостоверение за наследници от 10.09.2021 год. (л. 189-190 от изп. дело)
Ахмед И. Мехмедов е починал на 22.12.2017 год. и негови наследници по закон са
четиримата жалбоподатели – П. АЛ. М. – преживяла съпруга и трите му деца – Н.А. И.,
ИГБ. АХМ. ИБР. и ИБР. АХМ. ИБР., всички от гр. Варна.
С разпореждане на ЧСИ от 17.09.2021 год., на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, като
длъжници по изпълнението са конституирани наследниците П.А. Ахмедова, Н. АХМ. ИБР.,
И.А. Ибархимова и ИБР. АХМ. ИБР..
До всеки от новоконституираните длъжници е изготвено и изпратено съобщение,
което съдържа информация за изпълнителното дело и основанието за конституирането на
лицето като длъжник. Със съобщенията е даден срок на основание чл. 51 от ЗН за приемене
или отказ от наследството на починалия.
Със заявление от 06.01.2022 год. новоконституираните длъжници в изпълнителното
производство са поискали прекратяване на производството поради настъпила перемпция –
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По молбата е постановен отказ за прекратяване на изпълнително дело. ЧСИ е приел, че от
образуване на изп. производство до момента, в който е констатирана смъртта на длъжника,
от взискателя регулярно, ежегодно са подавани молби за предприемане на конкретни
действия, поради което и в този период перемпция не е настъпила. Посочил е още, че със
смъртта на длъжника производството е било спряно до конституиране на наследниците му,
като по време на спряното производство сроковете, в това число и срокът по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, не са текли, поради което не е налице перемпция.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
3
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В изпълнителното производство взискателят е този, който трябва да поддържа
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършване на изпълнителните действия за осъществане на посочения изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество за пазене на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещи на длъжника и др. под.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, а също и да иска прилагането на нови
изпълнителни способи. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява – чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата за закона, а постановлението на съдебния изпълнител
има декларативно действие – то само констатира настъпилото по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под
изпълнително действие се разбират т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е.,
действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко
насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на
пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан и др. подобни.
Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с
обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на
длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1
съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като
постановлението за прекратяване влезе в сила.
Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл.
433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с
обратна сила на вече извършените такива. Изпълнително действие, извършено след изтичане
на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуално незаконосъобразно и няма
никаква процесуална стойност. Като изключение в чл. 433, ал. 4 ГПК е предвидено
запазване на правата на третите лица, придобити преди това, въз основа на изпълнителните
действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на
съдебния изпълнител – чл. 433, ал. 4 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид запазване на
правата, придобити в резултат на изпълнителни действия, извършени преди настъпването на
основанието за прекратяване; в случая на прекратяване на изп. производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК това са правата, придобити в резултат на изпълнителни действия,
извършени преди изтичането на двугодишния срок, а не преди постановлението на ЧСИ за
прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От анализа на съдържащите се в изпълнителното дело доказателства се налага извода,
че фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен.
В случая след образуването на изп. дело на 18.04.2013 год. давността за принудително
4
изпълнение е прекъсвана с молбите на взискателя от 05.03.2014 год., от 11.03.2015 год., от
29.02.2016 г. и от 15.03.2017 г., с които той е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия върху имущество на длъжника и е започвала да тече нова давност.
Установено е също, че на дата 31.05.2018 год., взискателят отново е поискал
извършване на опис на движими вещи на длъжника.
Длъжникът е починал на 22.12.2017 год., като това смъртта на длъжника е
констатирана от съдебния изпълнител на дата 25.06.2018 год. На 24.07.2018 год. взискателят
е бил уведомен от съдебния изпълнител, че длъжникът е починал и е поканен да заяви дали
желае наследниците му да бъдат конституирани като длъжници в изпълнителното
производство.
От изп. дело е видно, че последното искане на взискателя за извършване на
изпълнителни действия преди смъртта на длъжника е отправено на 15.03.2017 год.
В периода от 15.03.2017 год. до 25.08.2020 год. – когато взискателят е поискал
конституиране на наследниците на починалия длъжник и насочване на изпълнението върху
тяхно имущество чрез налагане на запори върху банковите им сметки – няма данни
взискателят да е проявил инициатива за да поддържа висящността на изпълнителния процес,
включително и след като на дата 24.07.2018 год. е бил уведомен, че длъжникът е починал и
е бил поканен да заяви дали желае конституиране на наследниците му. Молбата на
взискателя от 29.05.2019 год., с която е поискал извършване на изпълнителни действия
срещу длъжника, не прекъсва давността за принудително изпълнение, доколкото още на
24.07.2018 год. (девет месеца по – рано) същият е бил уведомен, че длъжникът е починал,
при което и молбата е насочена против правен субект, който не съществува в правния мир.
За период от около 3 години и пет месеца по изпълнителното дело не са положени
никакви усилия от страна на взискателя за реализиране на целта на изпълнителния процес –
удовлетворяване на взискателя.
Настоящият състав не споделя становището на съдебния изпълнител, че в случай на
смърт на длъжника при спиране на изпълнителното производство по силата на закона не
възникват задължения за срочни действия, нито за ЧСИ, нито за взискателя и това спиране и
бездействие могат да продължат неограничено във времето и че законът не обвързва със
санкцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК бездействието на взискателя, тогава, когато
длъжникът е починал в хода на изпълнителното производство. Съдът намира, че дори и при
смърт на длъжника взискателят има задължения за предприемане на необходимите действия
за поддържане на висящността на изпълнителното производство. В настоящия случай,
считано от 15.03.2017 год. до смъртта на длъжника на 22.12.2017 год., за която взискателят е
узнал на 24.07.2018 год., той не е поискал извършване на никакви изпълнителни действия,
което бездействие е продължило и до 25.08.2020 год., когато е поискал наследниците на
починалия длъжник да бъдат конституирани като длъжници в изпълнителното производство
и насочване на изпълнението върху тяхно имущество чрез налагане на запори върху
банковите им сметки, поради което нищо не оправдава неговото бездействие по
5
изпълнителното дело. Ето защо и на осн. чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да се приеме,
че след 15.03.2019 год., в случая считано от 19.03.2019 г. (чл. 60, ал. 6 ГПК) изпълнителното
производство е прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо от това,
че смъртта на длъжника е спряла изпълнението на осн. чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК. Спирането
на изпълнението в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК не препятства възможността
взискателят да поиска извършване на изпълнителни действия (в случая – да иска
конституирането на наследниците на длъжника и извършване на действия по осребряване на
тяхно имущество), а препятства единствено възможността някои изпълнителни действия да
бъдат извършени докато трае спирането. Спирането на изпълнението по силата на закона
при смърт на длъжника не дава възможност за процесуално бездействие на взискателя и не
препятства инициативата му да посочи наследниците на починалия длъжник и възможността
му да насочи изпълнение спрямо тях.
В случая дори и да се приеме, че до 24.07.2018 год. взискателят не е знаел, че
длъжникът е починал, то след тази дата до 24.07.2020 год. същият не е поискал
извършването на адекватни действия, с които да прекъсне давността за принудително
изпълнение и да поддържа висящността на изпълнителното производство. Както се посочи и
по – горе, молбата на взискателя от 29.05.2019 год., с която е поискал извършване на
изпълнителни действия срещу длъжника, не прекъсва давността за принудително
изпълнение, доколкото още на 24.07.2018 год. (девет месеца по – рано) същият е бил
уведомен, че длъжникът е починал.
Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда специфична хипотеза на
прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие на взискателя. Тази
норма е специална, безусловна и изключва приложението на общите разпоредби, които
противоречат на нейната цел. Именно защото за разлика от исковия процес в изпълнителния
процес взискателят е длъжен да обезпечи движението на производството, нормите, които са
приложими в исковия процес не във всички случаи са приложими и в изпълнителния
процес. В този смисъл е Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV
г. о., ГК, с което е прието, че задължението за предприемане на адекватни действия в
изпълнителния процес съществува за взискателя дори и при спряно изпълнение.
Неприложимостта в изпълнителното производство на нормата на чл. 230, ал. 2 от ГПК,
която предвижда, че при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от
съобщаването да посочи негови правоприемници, като при неизпълнение на това
задължение делото се прекратява, се установява и от обстоятелството, че в изпълнителното
производство основанията за прекратяване по чл. 433 от ГПК са изчерпателно изброени,
като сред тях липсва хипотеза на прекратяване на изпълнително производство поради
неизпълнение на указанията по чл. 230, ал. 2 от ГПК от взискателя.
Доводите на ЧСИ, изложени в мотивите му по обжалваните действия с позоваване на
Решение № 37/24.02.2021 год. по гр. дело № 1747/2020 год. на ВКС на РБ, ІV г. о., ГК, са
неоснователни, доколкото цитираното решение на ВКС разглежда въпроса за прекъсване на
погасителната давност (давността относно вземането), а не и давността за принудително
6
изпълнение (т. нар. „перемпция“) по конкретно изпълнително дело.
Предвид изложеното по-горе настоящият съд намира за незаконосъобразен отказа на
ЧСИ, поради което същият следва да бъде отменен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 11.01.2022 год. по изп. дело № 20137180400371 по описа
на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на ОС-Варна, с което е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство по цитираното изп. дело
по заявлението на длъжниците с вх. № 254/06.01.2022 год.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район
на действие района на ОС-Варна за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7