№ 530
гр. Русе, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ш.Е.С.
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520105501 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Претенцията на ищцата С. Б. Т. се основава на твърдения, че през 2002 г. е
извършила дарение на сина си П.И. на недвижим имот подробно посочен в исковата
молба, като си е запазила пожизнено право на ползване върху имота. Дареният
починал на 07.12.2020 г., а единствен негов наследник била ответницата – внучка на
ищцата. Тя поддържала връзка с баща си, тъй като редовно била подкрепяна
материално от него. След смъртта му ответницата контактувала с ищцата само веднъж
по телефона с искане да й предаде комплект гуми на автомобил, който й бил
предоставен от бащата й. Тя не изпитвала никакво чувство на емпатия към ищцата,
независимо че наследила дарения апартамент от баща си. Осъзнала, че не може да
очаква морална и материална подкрепа от ответницата. Твърди, че пенсията й е в
размер на 727 лева и среща трудности и невъзможност да осигури отоплението си през
зимата. Също така като възрастен човек се нуждаела от медикаменти, тъй като
страдала от цирозен колит. С оглед на това отправила покана до ответницата за
заплащане на 150 лв. месечно, каквито били разходите за консумирана ел. енергия и
отопление считано от 01.07.2022 година. Поканата била връчена на ответницата на
16.06.2022 година. Въпреки това не последвал отговор от страна на ответницата,
поради което ищцата счита, че са налице основания за отмяна на дарението.
Предвид твърдените от ищцата факти и формулирания петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.
Ответницата П. П. И. оспорва иска. Счита, че искът Позовава се на това, че не е
1
страна по договора за дарение, а е придобила имота на различни основания -
наследствено правоприемство. Счита, че не е надлежен ответник по иска, който може
да се заведе само срещу надареното лице, но не и срещу наследниците. В условията на
евентуалност оспорва основателността на иска. Твърди, че заплащането на такава
издръжка от нейна страна към ищцата е непосилно за нея. Посочва, че е в отпуск по
майчинство, и че ищцата е обезпечена жилищно, че ответницата продължава
образованието си във висше учебно заведение. Освен това страда от сериозно
заболяване - хроничен здравословен проблем, който изисква съответната терапия и
хранителен режим и дори е подпомагана от свои близки. Твърди, че не са верни
твърденията на ищцата за пренебрежително отношение към нея.
Във връзка с възражението за недопустимост на иска ищцата е подала
допълнително становище, в което са изложени нови твърдения неизложени в исковата
молба. Твърди се, че надарения приживе е приел да подпомага материално ищцата и е
поел заплащането на всички разходи по дома за вода, ел. енергия и данъци. Посочва
се, че ищцата е очаквала ответницата да встъпи в това поето от него задължение до
размера на средствата посочени в нотариалната покана.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С нот.акт №***/08.03.2002 г., том І, дело ***/02 г. на 215-ви РН е сключен
договор, по силата на който ищцата С. Б. Т. е дарила на сина си П.Г.И. собствения си
недвижим имот – апартамент ***, бл.*** №5 по ул.**** в гр.Русе със застроена площ
от 68,57 кв.м., състоящ се от дневна-столова, две спални, кухненски бокс, баня-
тоалетна и коридор, заедно с посочено избено помещение, ведно с 2,759% идеални
части от ОЧС и ОПС, а той приел с благодарност направеното дарение. Дареният е
починала на 07.12.2020 г. и негов единствен наследник е ответницата – дъщеря. Налице
е договор за дарение и изпълнение на задължението на прехвърлителите по него. По
силата на договора не възникват задължения за дарения за гледане/полагане на грижи/
или за издръжка на дарителя. Законът обаче предвижда възможности за отмяна на
дарението поради определено поведение на дарения/чл.227, ал.1 от ЗЗД/, което най-
общо може да бъде квалифицирано като проява на непризнателност. В хипотезата на
чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД такава е налице, когато при поискване дареният не
предоставя на дарителя цялата или значителна част от сумата, необходима за
допълване на издръжката му, като от значение разбира се са и неговите материални
възможности, така че той и лицата, които по закон е длъжен да издържа, да не изпаднат
в по-тежко затруднение от дарителя/в този смисъл Реш. №751 по гр.д. №132/2001г. на
ВКС, ІІ г.о./. В настоящия случай съдът счита, че не са налице законовите
предпоставки за отмяна на дарението по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД. На първо място
ответницата не е дарен по договора и тя не придобива собствеността на дарения имот
на основание договор за дарение, а по силата на наследствено правоприемство от соя
наследодател, който е страна – дарен по договора. Това на изключва възможността
2
договорът за дарение да бъде отменен по отношение на нея, но само доколкото
основанието за отмяна е възникнало приживе на наследодателя. Само в този случай
неговото неизпълнение би се включило в наследствената маса и би било наследено. В
случая от самото изложение на ищцата, вкл. и по допълнителното представеното
становище е видно, че това не е така. Докато е бил жив дарения от него не е искана
издръжка, ищцата не е изпадала в нужда от такава, респ. не било възникнало основание
за отмяна на дарението. Това се потвърждава дори от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Не съществува възможност за наследника на дареното лице да
възникне задължение по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД след смъртта на дарения. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 96 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 352/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева; Определение № 63
от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3106/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника
Михайлова; Определение № 604 от 8.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2219/2016 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева. Съгласно същата наследниците на дарения
дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал
издръжка от дарения преди неговата смърт. В случая това не е така и предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. Т., ЕГН:********** от гр.Русе против П. П. И.,
ЕГН:********** от гр.Русе иск за отмяна на дарение, направено с нот.акт
№***/08.03.2002 г., том І, дело ***/02 г. на 215-ви РН, по силата на което С. Б. Т. е
дарила на сина си П.Г.И., който е баща и наследодател на П. П. И., собствен недвижим
имот – апартамент ***, бл.*** №5 по ул.**** в гр.Русе със застроена площ от 68,57
кв.м., състоящ се от дневна-столова, две спални, кухненски бокс, баня-тоалетна и
коридор, заедно с посочено избено помещение, ведно с 2,759% идеални части от ОЧС
и ОПС.
ОСЪЖДА С. Б. Т., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на П. П. И.,
ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 1500 лв.- разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3