Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28
гр.Бургас, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на
тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Михаела Радева,
като разгледа НАХД № 5008 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление – гр. *, ул. „*” № 20, вх. Г, срещу Наказателно постановление № */09.09.2019г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.
414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3500
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, тъй като не били извършени всички
изискуеми по закон действия, поради проблем в системата на НАП. Също така
нарушението не било ясно описано.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
Б.К. ***, който поддържа жалбата и алтернативно моли размерът на санкцията да
бъде намален.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката (л.6) -
НП е връчено на жалбоподателя на 23.10.2019г., а жалбата е депозирана на 30.10.2019г.
). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.07.2019г., около 16.54 часа
св. К.П.Г. ***, извършила проверка на обект: бистро „Лагуна“, находящо се в къмпинг „*“, общ. Созопол, стопанисвано от
жалбоподателя. На място било установено лицето *, ЕГН: **********, която полагала труд в
кухнята на заведението- миела мръсни съдове. При проверка на документи на
30.07.2019 г. се установило, че на 24.07.2019 г., по отношение на Катя Велчева
не е било подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, респ. такова не й е било
връчено.
Горните факти били квалифицирани
от актосъставителя като нарушение по чл. 63, ал.2 КТ,
поради което и на 06.08.2019г. същият съставил срещу„*” ЕООД АУАН с № *.
Актът бил връчен на представител на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а на 09.09.2019г. било
издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган не
дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл.
416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на
жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 3500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното
към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно
са посочени нарушените материалноправни норми. В
АУАН-а е ясно записано, че не е предоставено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, което е нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното
производство против него.
Няма спор, че към датата на проверката
между дружеството-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето Катя
Велчева е бил налице валиден трудов договор, по силата на който Велчева е приел
да изпълнява длъжността „работник кухня” в горепосочения обект. Видно от
показанията на разпитания актосъставител, в хода на
проверката на 24.07.2019г. в периода от 16.45 часа до 17.15 часа - работникът е
полагал труд. Този факт се доказва и от представеното от жалбоподателя копие от
тетрадката за инструктаж на л.27, от което е видно, че на 24.07.2019 г. е бил
проведен инструктаж на Катя Велчева. Видно от приложената Справка от НАП се
установява, че уведомлението по чл. 62, ал.5, вр. с
ал. 3 КТ досежно Велчева е прието и заверено на 25.07.2019г.
В самия трудов договор е вписано (л. 21), че уведомлението е било връчено на
25.07.2019 г. на работника.
При така доказаните факти съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63,
ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел
императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или
служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и
копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, видно от
доказателствата по делото, дружеството-жалбоподател не е изпълнило вменените му
задължения и е допуснало до работа на 24.07.2019г. служителя Велчева, преди да й
връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради
което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че всъщност е била налице обективна невъзможност да изпълни
задължението си. От показанията на св. Дорина Йозова се установява, че на 24.07.2019 г. изобщо не е
правила опит да подаде уведомленията на „*“ ЕООД към НАП, тъй като преди това
при подаването на документи на други дружества, имало технически проблем, т.е.
не е ясно дали при нов опит не е било възможно да се подадат документите. Освен
това, въпросните уведомления могат да бъдат подадени и на хартиен носител. На
последно място, след като е не е било възможно да се подадат документите,
дружеството така или иначе не е следвало да допусне работника до работа.
Настоящият състав счита, че в
конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Както се приема в
актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много
други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва
приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се
приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН,
то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Свидетелката
заявява, че работникът не е заявявал, че работи от деня на проверката, като
всички работници на място са работили от повече време.
Съдът намира обаче, че неправилно
АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се
наложи на жалбоподателя.
По делото липсват данни и
доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди
настоящото. Освен това, съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се
определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление
административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават определения
размер на имуществената санкция от 3500,00 лева, при предвиден от законодателя
размер от 1500 до 15000 лева. По делото липсват доказателства, от които да се
направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен
и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. В този
смисъл е и Решение № 2066 от 14.11.2018
г. по к. адм. н. д. № 1460 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас. Ето защо, настоящият съдебен състав, след
като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на
административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на
дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към
минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, а именно
1500 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното
наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ */09.09.2019г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
63, ал.2 от КТ, на
основание чл. 416, ал.5, вр. с
чл. 414, ал.3 от КТ на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление – гр. *, ул.
„*” № 20, вх. Г, е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 3500 лева., като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената
санкция от 3500 лева на 1500 / хиляда и петстотин / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.