Р Е Ш
Е Н И Е
№ 106 21.10.2016 ГОДИНА ГР. СРЕДЕЦ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. СРЕДЕЦ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 21.09. /двадесет и първи
септември/ 2016 /две хиляди и шестнадесета/
година
В публично заседание в следния състав :
СЪДИЯ : Стоян Георгиев
Секретар – Костадинка Лапова
като разгледа докладваното от Ст. Георгиев
гражданско дело № 77 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по исковата молба,
подадена от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД - БУЛСТАТ
********* - гр. Бургас, кв.
"Победа", ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г. Й. Т., против Н.Ш.Г.
– гражданка на Руска Федерация, родена на *** година и И.В.Л. – гражданин на Руска Федерация, роден на *** година, с
претенция същите да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 107,02 лева –
задължение произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода по издадени
фактури за периода от 26.08.2013 година до 23.12.2015 година, с отчетен период
по фактури от 29.03.2013 година до 26.10.2015 година, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,
а също и разноските по делото.
Направено
е искане за назначаване на съдебно–техническа експертиза, по която вещо лице,
след оглед на място във водоснабдявания обект, да отговори на въпросите :
1. Какво представлява
и къде се намира водоснабдявания обект?
2. Колко са
измервателните уреди на абоната и къде са разположени?
3. Какво е общото
изразходено количество вода, преминало през измервателните средства за периода
от 28.02.2013 година – 11.09.2015 година?
Предявено е искане и за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза, по която вещо лице, след проверка в
счетоводството на ищеца, да отговори на въпросите :
1.
Осчетоводени
ли са представените с исковата молба фактури в счетоводството на дружеството?
2.
Редовно
ли е водено счетоводството на “В и К” ЕАД?
Ответниците не са
намерени на посочения по делото адрес. Предвид обстоятелството, че нямат
регистриран адрес в Република България са призовани чрез публикуване на
съобщение в неофициалния раздел на ДВ. Назначен им са особени представители. В
определения от Закона срок са депозирани писмени отговори от особените
представители.
В отговора на
особения представител на ответницата Н.Г. се изразява становище, че предявения
иск е процесуално недопустим пред Районен съд – гр. Средец, с оглед
разпоредбата на чл. 105 от ГПК. Прави възражение относно местната подсъдност.
Посочва, че предвид на това, че адреса на ответника е в гр. Черноморец,
компетентен да разгледа иска е Районен съд – гр. Бургас и моли делото да бъде
прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.
Оспорва предявения
иск по основание и размер. Счита претенцията за неоснователна. Описва, че
сумата е начислена без законово основание и в нарушение на Общите условия.
Посочва, че основание за плащане е действително доставена, отведена и
пречистена питейна вода, поради което ищцовото дружество следва да докаже
реална доставка, за да възникне за него правото да получи претендираната сума,
ако изобщо се приеме, че Г. има качеството на „потребител”. Описва, че : за
сгради – етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от един
потребител, изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 от Общите условия, че
операторът издава фактури за дължимите суми въз основа на отчетени по надлежния
ред показания на водомерите, че не са представени карнети за надлежно отчитане
на водомера, нито някакви други доказателства, които безспорно да установят, че
действително служители на ищеца редовно са отчитали водомера. Счита, че за да
възникне за ВиК оператора правото да претендира заплащане на цена за доставена,
отведена и пречистена питейна вода, той е длъжен надлежно да изпълни
регламентираната в Наредба № 4 и Общите условия процедура по измерването,
отчитането и разпределението на изразходваното количество питейна вода за
сгради – етажна собственост. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило
предвидената в Наредбата и Общите условия процедура, поради което за ответника
не съществува задължение да заплати начислената с процесните фактури сума за
питейна вода.
Оспорва твърдението
в исковата молба, че между ищеца и Г. е налице облигационна връзка. Твърди, че
ищецът, чиято тежест е да докаже качеството „потребител на ВиК услуги” на Г.,
не е представил никакви доказателства в подкрепа на това обстоятелство, че
НСаиля Г. няма качеството „потребител на ВиК услуги”
Посочва, че
некоректно ищецът е вписал в исковата молба, че представя като доказателства 31
бр. фактури, като от тях само четири са фактури, а останалите представляват
известия за начислени лихви.
Оспорва
представените по делото четири броя фактури, тъй като според посоченото, същите
са издадени в „пълно” нарушение на Закона за ДДС, Закона за счетоводството и в
частност на основния принцип в счетоводството, а именно този за Текущо
начисляване, не е спазен чл. 113 ал. 4 от ЗДДС, според който фактурата се
издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното
събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни
от датата на получаване на плащането.
Вписано е, че е
налице и друго грубо нарушение – неспазването на разпоредбата на чл. 31 от
Общите условия, с което доставчика е длъжен да издава ежемесечни фактури, като
фактура № 29017646 е от дата 26.08.2013 година за начален период 28.02.2013
година – шест месеца по-късно, а фактура № 30627341/25.08.2014 година и фактура
№ 32402992/25.09.2015 година са за периоди от една година.
Изразява се
становище, че действията на ищцовото дружество навеждат на извода, че се води
нередовно счетоводство и счетоводните извлечения не могат да имат обвързваща
доказателствена сила спрямо съда, че въпросните фактури са издадени с цел
заобикаляне на закона, а също, че дори и ответницата да е имала желание да
заплати сумата, то това е било невъзможно докато няма излязла фактура.
Прави искане, при
условията на евентуалност, ако съдът уважи претенцията, да не бъде уважавана в
претендирания размер, а в размер на 90,48 лева, тъй като остатъка до
претендираните 107,02 лева представляват лихви за забава.
С отговора на
исковата молба от особения представител на ответника И.Л. също се прави
възражение относно местната подсъдност, тъй като адреса на ответниците е в гр.
Черноморец.
Възразява се срещу
основателността и размера на предявения иск. Оспорва предявените с исковата
молба писмени доказателства, тъй като не са заверени и подписани от ищцовата
страна.
Правят се искания :
Вещото лице по съдебно-техническата
експертиза да отговори и на въпроса : Какви са партидните номера на
водоизмервателните уреди на абоната в имота, находящ се на адрес : гр.
Черноморец, м. „Аклади”, бл. Д, вх. 4, ет. 1, ап. Д-29?
Предявеният
иск за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по
издадени фактури, е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В проведеното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба, а назначените особени
представители на ответниците поддържат писмените отговори.
Като взе предвид изложеното, настоящият
състав, изхождайки от доказателствата по делото, намира за доказано, че ответниците
са собственици на имот – самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
81178.5.420.4.17, с административен адрес – гр. Черноморец, област Бургас, местност
„Аклади”, блок D, вход 4, етаж 1, апартамент D– видно от приложения нотариален акт № 147, том. I, рег. № 1639, дело № 134 от 2012 година на нотариус М.
Илчева. Въз основа на заявление за
откриване на партида /л. 111/, подадено от ответницата Н. Г. на 30.08.2012 година, имотът е бил
присъединен към водоснабдителната и канализационната системи на ищеца и е
идентифициран с абонатен № 980412. Безспорно съгласно Наредба №4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и на публично известните Общи
условия на ВиК оператора, между ищеца в качеството му на ВиК оператор и ответниците
в качеството им на собственици на имота и потребители на услугите е възникнало
облигационно правоотношение.
Според доказателствата, съдът приема за
безспорно установено и доказано, че ищецът е изпълнявал точно задълженията си,
като предоставял услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода в имота
на ответниците за периода от 29.03.2013 г. до 26.10.2015 г.. Във връзка с
отчитането на измервателното средство в имота, според показанията му, са били
издадени фактури в периода от 26.08.2013 г. до 23.12.2015 г. на обща стойност 107,02
лева.
Ответниците не са изпълнили
задължението си по чл. 31, ал. 2 от публично известните Общи условия на ВиК, да
заплащат консумираните услуги в 30 дневен срок от издаване на съответната
фактура, за посочения по-горе отчетен период.
Видно от представените доказателства,
за дължимите суми за ВиК услугата – доставена, отведена и пречистена вода са
издадени следните фактури : фактура № ********** от 25.09.2013 година – за
сумата от 3,12 лева и фактура № ********** от 26.08.2013 година за сумата от 59,28
лева, или фактури на обща стойност 62,40 лева.
Останалите, посочени като фактури в
исковата молба документи, са известия за начислени лихви върху сумите по
посочените фактури.
Следва
да се отбележи, че към съда не е отправено искане за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца и лихвите за забава върху посочените по-горе суми по
фактурите, а се иска единствено осъждане на ответниците да заплатят сумата от 107,02
лева – задължение произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода по
издадени фактури за периода от 26.08.2013 година до 23.12.2015 година, с
отчетен период по фактури от 29.03.2013 година до 26.10.2015 година, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата, поради което предявената претенция би следвало да се уважи
за посочената по-горе сума от 62,40 лева и да се отхвърли за разликата над тази
сума.
=
С
уважаването на предявената претенция /макар и частично/, основателно е искането
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски,
но съразмерно с уважената част от иска, по формулата :
заплатена сума като
разноски дължима сума като разноски
претендирана сума с и.м. уважена сума
= = 723,01 лева
или . 1240 . х .
107,02
62,40
а също и искането да бъдат осъдени да заплатят
дължимата сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
претенция – 19.02.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, Районен съд – гр. Средец
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Ш.Г. – гражданка на Руска Федерация, родена на ***
година и И.В.Л. – гражданин на Руска
Федерация, роден на *** година, ДА ЗАПЛАТЯТ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал
Владимир Вазов” № 3, ЕИК *********, представлявано от инж. Г. Й. Т., сумата от 62,40 лв.
/шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/ – задължение произтичащо от
доставена, отведена и пречистена вода по фактури № ********** от 25.09.2013
година – за сумата от 3,12 лева и фактура № ********** от 26.08.2013 година за
сумата от 59,28 лева, за имот с адрес - гр. Черноморец, област Бургас, местност
„Аклади”, блок D, вход 4, етаж 1, апартамент Д-29, според
исковата молба - издадени фактури за периода от 26.08.2013 година до 23.12.2015
година, с отчетен период по фактури от 29.03.2013 година до 26.10.2015 година,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2016
година, до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 723,01 лв. /седемстотин двадесет и три лева и една стотинка/ – разноски по делото държавни такси и възнаграждения на особени представители,
юрисконсулт и вещи лица, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над размера от 62,40 лв. /шестдесет и два лева и
четиридесет стотинки/, до претендирания такъв от 107,02
лв. /сто и седем лева и две стотинки/, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ :