Р Е Ш Е Н И Е
гр.София., …………..2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IV въззивен състав, в публично
заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Антоанета Панчева,
разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД
№ 1602 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на глава XXI НПК.
С
присъда от 16.01.2019г. на Софийски районен съд, НО, 94-ти с-в от 16.01.2019 г.
по НОХД № 7250/18 г. подсъдимият Л.Н.Н. е признат за виновен в това, че на
03.04.2017 г., около 20.35 ч. в гр. София, жк. „Толстой“, на алеята зад блок №
2, с посока на движение от блок № 2 към блок № *, при управление на лек
таксиметров автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“ с per. № ********, жълт
на цвят, с монтирана табела на покрива с надпис „Такси“, със стикери с надписи
на фирма „ОК Супертранс“, с включена светлинна индикация за клиенти „зелено“, с
включен касов апарат, упражнявал професия - таксиметров превоз на пътници, без
да притежава „Удостоверение за психологическа годност“ /валидността на същото е
изтекла на 20.12.2001 г./ съгласно чл. 18 и чл. 31 от Наредба № 34 за
таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. - обн. ДВ бр. 109 от 14.12.1999
г., изм. бр. ДВ № 99/08.12.2006 г. /Водачът на лек таксиметров автомобил трябва
да отговаря на следните изисквания: 1. Да притежава свидетелство за управление
на МПС; 2. Да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е
лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява моторно
превозно средство; 3. Да е психологически годен по смисъла на Наредбата по чл.
152, а.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, 4. Да е физически здрав и да
не е инвалид /доказва се с медицинско свидетелство/; 5. Да притежава
удостоверение: „Водач на лек таксиметров автомобил“, издадено след успешно
полагане на изпит, валидно за съответната община/ - административно нарушение
по чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП вр. чл. 18 т. 3 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г.
за таксиметров превоз на пътници, поради което и на основание 305 ал. 6 НПК вр.
чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, като на основание чл.
304 НПК съдът го е признал за невиновен и го оправдал за това да е упражнявал
професия – таксиметров превоз на пътници, без да има съответна правоспособност
- престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от СРП, в който се
твърди, че първоинстанционната присъда е неправила и несъобразна с наличните по
делото доказателства. Във връзка с горното се твърди, че в хода на досъдебното
производство са събрани доказателства, които в своята съвкупност по несъмнен
начин доказват, че подсъдимият Н. е осъществил деянието, за което е предаден на
съд. В подкрепа на горното твърдение се посочва, че последният е осъществил
състава на процесното престъпление, доколкото на инкриминираната дата е
упражнявал професия – таксиметров превоз на пътници, без да има съответната
правоспособност съгласно чл. 18 и чл. 31 от Наредба № 34 за таксиметров превоз
на пътници от 06.12.1999 г. - обн. ДВ бр. 109 от 14.12.1999 г., изм. бр. ДВ №
99/08.12.2006 г., а именно не е притежавал удостоверение за психологическа
годност /валидността на последното е изтекла на 20.12.2001г. С протеста се
прави искане съдебния акт да бъде отменен, а въззивната инстанция да постанови
нов, с което да признае подсъдимият Н. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 324, ал.1 от НК, като му наложи справедливо наказание. С протеста не се
прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.
В
разпоредително заседание на 18.04.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи
на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
Пред
въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста, като изразява
становище, че по делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият е
извършил вмененото му престъпление, доколкото цитираните документи в Наредба №
34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. - обн. ДВ бр. 109 от
14.12.1999 г., изм. бр. ДВ № 99/08.12.2006 г. са изчерпателно изброени, като
изискването за наличието е кумулативно предвидено, с оглед на което всички тези
документи следва да са налице, за да се приеме, че водачът на таксиметровия
автомобил е правоспособен да упражнява професията – таксиметров превоз на
пътници. В заключение моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимото
лице да бъде признато за виновно в извършване на престъпление по чл. 324, ал.1
от НК.
Защитникът
на подсъдимия Н. – адв. У. сочи, че безспорно установено по делото е, че към
датата на проверката подсъдимото лице не е имал удостоверение за психологическа
годност, но за нарушение на това задължение е предвидена санкционна норма в чл.
93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Според защитата
първоинстанционният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 301, ал.4 от НПК
правилно е приел, че извършеното от подсъдимия деяние съставлява
административно нарушение, което се наказва по административен ред, като
обосновано го е признал за виновен в извършване на административно нарушение по
чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и го е оправдал по
обвинението да е упражнявал професия без съответната правоспособност -
престъпление по чл. 324, ал.1 от НК. В заключение се моли присъдата на
първоинстанционният съд да бъде потвърдена,
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на
подсъдимия – да се защитава. Въззивният съд, действайки като инстанция по
фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, съдържащи се в протеста, както и заявеното от страните в публичното
съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствата по делото и
въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка, която не се
различава съществено от възприетата от първата инстанция.
Анализирайки
задълбочено всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи
следните констатации от фактическа страна:
Подсъдимият
Л.Н.Н., с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин,
осъждан, разведен, със средно образование, трудово ангажиран, живущ ***.
Подсъдимият
Л.Н. се водел на отчет като водач на МПС, като му било издадено СУМПС №
*********/27.06.2002г. със срок на валидност до 27.06.2012г. и с придобити
категории: В, М, АМ. Подсъдимият не бил лишаван от право да управлява МПС, като
имал издадено удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ серия ВТ №
000540/08.10.1998г. /дубликат/, валидно до 31.12.2017г.
На
Н. било издадено и удостоверение за психологическа годност на 20.12.2000г.,
като същото било валидно до 20.12.2001г. След тази дата на подсъдимия Н. не се
бил явявал на психологическо изследване, с оглед на което повече не му било
издавано въпросното удостоверение за психологическа годност.
За
времето от 19.00 часа на 03.04.2017г. до 07.00 часа на 04.04.2017г. свидетелите
Д.А.и Е..С.– служители на 02 РУ - СДВР, били назначени като ППГ 445.
Около
20.35 часа на 03.04.2017г. в гр. София, ж.к. „Толстой“ на алеята зад бл. № 2,
свидетелите спрели за проверка лек таксиметров автомобил марка „Хюндай“, модел
„Елантра“ с peг. №********, който се движел е посока на движение от блок № 2
към блок № 6. Автомобилът бил облепен с рекламни надписи „ОК Супертранс“,
табелата „такси“ светела, касовият апарат бил включен и светлинният индикатор
тип „черешки“ светел със сигнал „свободно“. Като водач на автомобила
полицейските служители установили подсъдимия Л.Н.. Свидетелите С. и А.
предприели проверка на водача и автомобила, при която подсъдимият не представил
удостоверение за психологическа годност и удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил"“. Полицейските служители установили и че СУМПС на
подсъдимия е с изтекъл период на валидност и задържали Н. за срок от 24 часа по
реда на ЗМВР, като го транспортирали до сградата на 02 РУ – СДВР за снемане на
обяснения.
С
Постановление от 12.07.2017г. било образувано досъдебно наказателно
производство срещу Л.Н.Н. за престъпление по чл.324, ал.1 от НК.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема
след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран
по делото, а именно: обясненията на подсъдимия Н., показанията на свидетелите Д.А./вкл.
и приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т.
2 НПК/, Е..С./вкл. и приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281
ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК/; писмените доказателства – справка за съдимост,
заповед за задържане на лице от 03.04.2017г., /л.8 ДП/, протокол за обиск на
лице от 03.04.2017г. /л. 14 ДП/, справка от СДВР, ОПП, peг. № 226р-5379/12.04.2017г.
/л. 14 ДП/, справка – картон на водача /л. 15-18 ДП/, справка от ИА „АА“ изх. №
17-00-00- 144/12.04.2017г. /л. 19 ДП/, справка за явявания на психологическо
изследване на Л.Н.Н. /л. 22 ДП/, справки от ИА „АА“ Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - София /л. 24-25 ДП/, справка от ИА „АА“ /л. 38 ДП/.
Настоящият
въззивен съд споделя извода на контролираната инстанция, че доказателствата по
делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е
направил съответен доказателствения анализ.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
ангажираните по делото доказателствени източници. Липсват основания, които да
мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите към атакуваната присъда са
обсъдени всички събраните по делото доказателства, като не е допуснато
превратното им тълкуване
Въззивният
съд намира за правилно решението на контролираната инстанция да постави в
основата на фактическите си изводи за случилите се събития на инкриминираната
дата показанията на полицейските служители Д.А.и Е. С., дадени от тях пред
съда, допълнени с показанията на свидетелите от досъдебната фаза на процеса, приобщени
по делото чрез прочитането им на съответното процесуално основание. При
доказателствена проверка на процесните гласни доказателствени средства
въззивната инстанция, подобно на първия съд, констатира липсата на спомен у
свидетелите за подробности около извършването на процесната проверка по време
на разпита пред първия съд, в това число и относно конкретната дата и времето
на извършване на проверката на таксиметровия автомобил. Констатираните
непълноти по време на разпитите на свидетелите пред съда законосъобразно са
били отстранени от страна на СРС чрез приобщаването по реда на чл. 281 от НПК
на показанията им от досъдебното производство, като въззивната инстанция, също
както първият съд, отдава последните на изминалия период от време от случилите
се събития до проведения разпит на свидетелите в съдебно заседание, както и на
естеството на служебните има задължения. От изложеното от двамата свидетели пред
орган на разследването се установяват с категоричност времето и мястото на
извършената от тях проверка на управлявания от подсъдимия таксиметров
автомобил, характеристики за последния, а именно, че автомобилът е бил облепен
с рекламни надписи „ОК Супертранс“, като табелата „такси“ светела, касовият
апарат бил включен, а светлинният индикатор тип „черешки“ светел със сигнал
„свободно“ (зелено), както и изхода от проверката, а именно че таксиметровият
шофьор, установен от тях като подсъдимия Н., не им представил удостоверение за
психологическа годност и удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“. При
оценка на доказателствената стойност на процесните гласни доказателствени
източници, въззивната инстанция отчете факта, че в съдебно заседание свидетелите
дават сведения за конкретни обстоятелства около извършената от тях проверка на
подсъдимия (свидетелстват за марката на спрения за проверка таксиметров
автомобил, фирмата към която е работел, както заявяват с категоричност, че
автомобилът е бил в движение), както и обстоятелството, че показанията им от
досъдебната фаза на процеса се отличават с еднопосочност, последователност и
конкретика, с оглед на което кредитира показанията им с доверие, като ги
използва при изграждане на фактическите си изводи.
При
анализа на обясненията на подсъдимото лице въззивният съд отчете двойствената
им правна природа – като средство за защита и доказателствено средство,
необвързано със задължение за установяване на обективната истина, като ги
подложи на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им
логическо съдържание и на отношението им към останалите доказателства. Съгласно
правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други доказателства,
а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства. В настоящия
случай въззивният съд, аналогично на контролираната инстанция констатира, че
обясненията на подсъдимия, в частта, в която дава сведения, че не е извършвал
таксиметрова дейност към момента на проверката, доколкото в този момент автомобилът
е бил паркиран, като той извършвал ремонтни дейности по моторното превозно
средство, убедително се опровергават от показанията на полицейските служители А.
и С., преки очевидци на събитията, явяващи се и незаинтересовани от изхода на
делото свидетели, с оглед на което прие, че обясненията на подсъдимия в
посочената по-горе част, представляват защитна теза, която не е достоверно отражение
на действително случилите се събития. Към обясненията на обвиняемото лице в
останалата им част, в която последният дава сведения за времето и мястото на
извършването на процесната проверка, като и относно обстоятелството, че към
инкриминираната дата не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,
настоящият съдебен състав подходи с доверие, доколкото сочените от него обстоятелства
намират доказателствена подкрепа в приложените по делото писмени доказателства
(справка от ИА „Автомобилна администрация“, както и в показанията на свидетелите
А. и С.).
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства. При
служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът намира, че първият съд
им дал вярна интерпретация, като същите, преценени в съвкупност с гласните
доказателствени средства, допринасят за изясняване на цялостната фактическа
обстановка по делото.
Констатация
относно съдебното минало на обвиняемия, първият съд законосъобразно е извел въз
основа на наличната по делото справка за съдимост на подсъдимото лице.
При
така установена фактическа обстановка и след задълбочен и прецизен анализ на
доказателствената съвкупност въззивната инстанция намира от правна страна, че в
мотивите си първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си подсъдимият
Н. не е осъществил състава на престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК.
По
делото безспорно се установи, че подсъдимият Л.Н.Н. на 03.04.2017 г., около 20.35
ч. в гр. София, жк. „Толстой“, на алеята зад блок № 2, с посока на движение от
блок № 2 към блок № 6, управлявал лек таксиметров автомобил марка „Хюндай“,
модел „Елантра“ с per. № ********, жълт на цвят, с монтирана табела на покрива
с надпис „Такси“, със стикери с надписи на фирма „ОК Супертранс“, с включена
светлинна индикация за клиенти „зелено“, с включен касов апарат и упражнявал
професия – таксиметров превоз на пътници, без да притежава „Удостоверение за
психологическа годност“ /валидността на същото е изтекла на 20.12.2001г./
съгласно чл.18 и чл.31 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от
06.12.1999 г. - обн. ДВ бр. 109 от 14.12.1999 г„ изм. бр. ДВ № 99/08.12.2006
г./.
С
оглед така установените обстоятелства от фактическа страна контролираната
инстанция обосновано е приела, че фактът, че в момента на проверката в
автомобила на подсъдимия не е установен пътник (видно от показанията на
разпитаните по делото полицейски служители), както и обстоятелството, че при
извършване на проверката от фискалния апарат в таксиметрови автомобил не е
разпечатан отчет, не опровергават извода на съда, че на инкриминираната дата подсъдимият
е упражнявал таксиметрова дейност. Като аргумент в подкрепа на горния извод
правилно районният съд е отчел дефиницията за „таксиметрови превози“, дадена в §
1 т. 26 от ДР на ЗАвП („таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат
в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел), както и обстоятелството,
че установяването на факта на извършване на таксиметрова дейност може да се установява
с всички допустими способи, а не единствено посредством веществено
доказателство от категорията на писмените (каквото би представлявал отчета от
касовия апарат, като в конкретния случай с оглед). В конкретния случай от показанията
на полицейските служители, извършили процесната проверка, с категоричност се
установява, че към момента на проверката управляваният от подсъдимия лек
автомобил е бил означен като таксиметров, имал е монтирана на покрива табела
„такси“, която е светела, на предно панорамно стъкло е имало светлинен
индикатор тип „черешки“, който е светел със сигнал „свободно“ (зелено), а в
автомобила е имало и монтиран касов апарат, с оглед на което заключението на
двете съдебни инстанции, че към посочената в обвинението дата и час подсъдимият
Н. е осъществявал таксиметрова дейност, се явява безспорно доказано.
Независимо
от горното в настоящият случай първият съд е стигнал до верен извод, че с действията
си подсъдимото лице не е осъществило състава на престъплението по чл. 324, ал.1
от НК.
За
да стигне до горния извод настоящата въззивна инстанция намери, че законосъобразно
първоинстанционният съд се е позовал на ТР № 31/16.10.1969 г., съгласно което
под „съответна правоспособност“ трябва да се разбира признатата по съответния
ред подготовка за правилно упражняване на определена професия или занаят от
едно физическо лице, както и че административното разрешение, което с известни
случаи се дава за упражняване на занаята, не създава правоспособност.
Предвид
горното обосновано първоинстанционният съд е приел, противно на доводите,
застъпени в протеста, че липсата на валидно удостоверение за психологическа
годност не изпълва състава на престъплението по чл. 324 ал. 1 НК и не
представлява управление на лек таксиметров автомобил без съответната
правоспособност.
Изводите
на съда са в тази насока са обосновани, почиват на вярна интерпретация на
доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона (изследвани са с
нужната задълбоченост множество законови и подзаконови разпоредби), като в тази
насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства се установява с категоричност,
че към датата на проверката подсъдимият Н. е разполагал с издадено удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“ серия ВТ № 000540/08.10.1998г., валидно до
31.12.2017г. Последното съгласно чл. 19 ал. 1 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници
от 06.12.1999 г. - обн. ДВ бр. 109 от 14.12.1999 г„ изм. бр. ДВ № 99/08.12.2006
се издава от ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ на лица, които отговарят на изискванията по
чл. 18, т. 1 – 3 от същата наредба (да притежава свидетелство за управление на
МПС; да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен
по съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно
средство; да е психологически годен по смисъла на наредбата почл. 152, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата) и са положили успешно изпит по
модулите, определени в приложение № 7а от същата Наредба. Видно от модулите, по
които се полага изпит за придобиване на удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“, правоспособността, необходима за управление на лек таксиметров
автомобил е по-широка от правоспособността, изискуема за управление на МПС,
като изисква придобиването на допълнителни познания, каквито не се изискват при
придобиване на правоспособност за управление на МПС, като придобиването на
допълнителните познания за упражняване на таксиметрова дейност се установява
именно с издаване на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, с
каквото подсъдимото лице безспорно е разполагал към датата на проверката.
Предвид
горното и доколкото, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд, издаването на удостоверение за психологическа
годност не се свързва с придобиване на подготовка за правилно упражняване на
определена професия или занаят, нито се придобива чрез получаване на специални
знания за съответната професия или занаят (с оглед чл. 6 от цитираната от първия съд Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания), въззивната инстанция изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че констатираната липса на валидно удостоверение за
психологическа годност не изпълва състава на престъплението по чл. 324 ал. 1 НК,
като не е равностойно на управление на лек таксиметров автомобил без съответната
правоспособност. Наличието на съответна правоспособност, на придобити знания и
умения за упражняването на професията „водач на лек таксиметров автомобил“,
видно от разгледаната нормативна уредба, се удостоверява с издаването на
удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“. В конкретният случай по
делото с категоричност се установи, че подсъдимият Н. към сочената в
обвинението дата е разполагал с такова. В тази връзка настоящата съдебна
инстанция аналогично на първия съд, намира за нужно да отбележи, че горното обстоятелство
не се опровергава от наличните данните, че подсъдимото лице е спряло да отговаря
на някои от изискванията регламентирани в чл. 18, т. 1 – 3 от Наредба № 34 за
таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. - обн. ДВ бр. 109 от 14.12.1999
г., изм. бр. ДВ № 99/08.12.2006 г., доколкото спрямо него не е била провеждана
предвидената в закона процедура по изземване на издаденото му удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“ (уредена в чл. 19 от процесната наредба),
с оглед на което не може да се приеме, че последният е бил лишен от
правоспособността да осъществява таксиметрова дейност, както и че е извършил
вмененото му престъпление.
Въззивният
съд споделя
и виждането на
първоинстанционния съд, че извършеното от подсъдимия Н. деяние не е престъпление по
324, ал.1 от НК, но същото
съставлява административно нарушение по чл. 93 ал. 1 т. 1
от Закона за автомобилните превози, съгласно която разпоредба, се наказва с
глоба 2000,00 лева, при първо нарушение, водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Доколкото по
делото по категоричен начин се установи, че към посочената в обвинението дата,
подсъдимият е осъществявал таксиметрова дейност, като същевременно не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност (последното
издаденото му удостоверение е било валидно до 20.12.2001г.), изискуемо съгласно
чл. 18 т. 3 от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници, и предвид
разпоредбата на чл. 301, ал.4 от НПК (която задължава решаващият съд да се
произнася не само дали деянието съставлява престъпление, но дали извършеното
деяние съставлява административно нарушение) и чл. 305 ал. 6 НПК
законосъобразно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен, в точа
че на посочената в обвинителния акт дата и място е управлявал таксиметров автомобил и да е
извършвал таксиметрова дейност без валидно удостоверение за психологическа
годност, с което е осъществил административно нарушение по чл. 93 ал. 1 т. 1
Закона за автомобилните превози, като го е оправдал по обвинението да е
осъществил състава на престъпление по чл. 324 ал. 1 НК.
Според
настоящия съдебен състав законосъобразно първият съд е наложил на подсъдимия за
извършеното административно нарушение наказание „глоба“ в размер на 2000.00
лева, доколкото последната е определена в абсолютен размер в разпоредбата на чл.
93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, като същевременно няма данни за
приложение на втората точка от процесната разпоредба, която предвижда по-висока
санкция за констатирано повторно извършено нарушение.
В
заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност
на атакувания съдебен акт, което от своя страна обуславя цялостното му
потвърждаване, както и оставянето на протеста на СРП без уважение, като
неоснователен.
При
служебната проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на
първоинстанционният съдебен акт, както и да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Водим
от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.01.2019г. по н.о.х.д. № 7250/2018 г. по
описа на СРС, НО, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.