Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 293 по описа на съда за 2018
г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от М.Д.И. искова молба за осъждане на ответника
Съвместно командване на силите да й заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, съсобствен с трето
лице, и представляващ незастроено място, находящо се в гр. София, м. „НПЗ Къро
ІІ част“ – бивше Слатинско землище, съставляващо частта от имот пл. № 4561 от
к.л. № 504 и 528 от кадастралния план на гр. София от 1975 г., заключваща се
между буквите ЗИКЛЗ и по скицата-копие от неодобрен кадастрален план на фирма „С.“
от 17.02.1993 г. с площ от 1 500 кв.м. и частта от имот пл. № 4562 от к.л.
№ 504 и 528 от кадастралния план на гр. София от 1975 г., заключваща се между
букви АВГДЕЖА по скица-копие от неодобрен кадастрален план на фирма „С.“ от
17.02.1993 г. с площ от 2 300 кв.м.
М.И.
твърди, че в брат си са съсобственици на недвижим имот, като вещното им право е
признато с влязло в сила съдебно решение. Ищцата и брат й нанесли имотите в
кадастралната карта и кадастралните регистри и понастоящем имали идентификатори
съответно 68134.4081.9395 и 68134.4081.9396.
Имотите
попадали в границите на войскови имот ВР 1013, предоставен за управление на
Съвместно командване на силите с МЗ № ЗС-2052 от 30.06.2011 г.
Поради
специалния режим на допускане в имота на ищцата и нейния брат непрекъснато се
създавали пречки за реалното му ползване.
През
2014 г. до ответника била изпратена покана за уреждане на отношенията между
страните, но до решение не се стигнало.
В писмо
изх. № 3-2328 и 2329 от 23.10.2015 г. на началник Военно формирование 22620
майор Бонев се съдържало признание за невъзможността ищцата и брат й да ползват
съсобствените си имоти. Достъпът до тях се извършвал при специален режим и в
този смисъл М.Д. била лишена от ползването им, поради което претендира
обезщетение в размер на 30 000 лева за периода 01.01.2013 г. – 30.06.2014
г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения срещу него иск.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съставът
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
Тежестта за доказване на посочените факти е за ищцовата страна, тъй като всички
те са пораждащи спорното право.
Претенцията си ищцата основава на твърдението, че е
собственик на ½ ид.ч. от имоти с идентификатори 68134.4081.9395 и
68134.4081.9396.
Това нейно право е установено с влязло в сила на
19.06.2000 г. съдебно решение от 12.04.2000 г. по гр.д. № 2165/1998 г. по описа
на СГС, І-11 състав, с което министерство на отбраната е осъдено на основание
чл. 108 от ЗС да отстъпил собствеността и предаде владението на Ж.П.В., П.Д.В.и
М. Д. В.-И. по отношение на недвижим имот, представляващ незастроено място, находящо
се в гр. София, м. НПЗ „Къро-ІІ част“ – бивше Слатинско землище, съставляващо
частта от имот пл. № 4561 от кадастрален лист № 504 и 528 от кадастралния план
на гр. София от 1975 г., заключваща се между буквите ЗИКЛЗ по скицата – копие
от неодобрен кадастрален план на фирма „С.“ от 17.02.93 г., приподписана от
вещото лице инж. В.М., неразделна част от решението, по площ 1 500 кв.м. и
частта от имот пл. № 4562 от кадастрален лист № 502 и 528 от кадастралния план
на гр. София от 1975 г., заключваща се между буквите АВГДЕЖА по скицата – копие
от неодобрен кадастрален план на фирма „С.“ от 17.02.93 г., приподписана от
вещото лице инж. В.М., неразделна част от решението, по площ 2 300 кв.м.
Доводите на ответника, че имотът е публична държавна
собственост и че за това е съставен акт за публична държавна собственост на
26.11.1999 г. (приложен към отговора на исковата молба) не могат да бъдат
съобразявани от настоящия съдебен състав. Актът е издаден докато гр.д. №
2165/1998 г. е било висящо и това възражение е следвало да се направи в
производството по установяване на собственическите права на страните по това
дело. Ответникът е дължал да изчерпи възраженията си във висящия процес, а след
неговото приключване те се преклудират и не могат да се противопоставят на
страната с признати вече собственически права.
Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила на 19.06.2000 г.
решение от 12.04.2000 г. по гр.д. № 2165/1998 г. по описа на СГС, І-11 състав е
задължително за съдилищата.
Установява се от заповед № КД-14-22-627/21.09.2011 г. на
началника на СГКК – гр. София, че в съответствие с границите на описаните в
съдебното решение от 12.04.2000 г. поземлени имоти е променен съществуващ обект
с идентификатор 68134.4081.5026, като са нанесени нови обекти с идентификатори
68134.4081.9395 и 68134.4081.9396.
За установяване правото си на собственост М.Д. В.-И. и П.Д.В.са
се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 73, том VІ, рег.
№ 31088, дело № 1014/31.10.2011 г., според който за имот пл. № 4561 от к.л. №
504 и 528 от кадастралния план на гр. София от 1975 г., заключваща се между
буквите ЗИКЛЗ и по скицата-копие от неодобрен кадастрален план на фирма „С.“ от
17.02.1993 г. с площ от 1 500 кв.м. е даден идентификатор 68134.4981.9395,
а за имот пл. № 4562 от к.л. № 504 и 528 от кадастралния план на гр. София от
1975 г., заключваща се между букви АВГДЕЖА по скица-копие от неодобрен
кадастрален план на фирма „С.“ от 17.02.1993 г. с площ от 2 300 кв.м. –
идентификатор 68134.4081.9396.
От показанията на свидетеля М., който имал юридическо
образование и като правен консултант на ищцата знаел за проблема във връзка с
ползване на собствените й имоти, се установява, че до тях М.Д. не е имала
достъп дълги години и че там е разположено военно поделение. Достъпът бил
крайно ограничен до 2014 г., когато със заповед се дала възможност на ищцата да
ги разгледа. Реалното ползване обаче било невъзможно. От 2012 г. имотите се
ползвали от структура към министерство на отбраната. Няколко пъти опитвали да
отдадат обектите под наем и дори се намерил наемател, който желаел да ползва
базата. При опитите през 2013 г. – 2014 г. да влязат не били допуснати вътре с
доводи, че поделението е строго секретно и достъпът до него е ограничен. По
тази причина М. не могла да го отдава под наем. Преди десетина години се водели
преговори за замяна на този имот с друг, но те приключили без резултат.
Възраженията на ответника, че достъпът е свободен не се
подкрепя от доказателствата по делото. Напротив, той се опровергава категорично
от заповед № 253/22.05.2014 г. на началника на военно формирование 22620 –
София, с която е разпоредено създаване на организация за достъп до възстановените
имоти. Това предполага, първо, че през процесния период 2013 г. – 2014 г. такъв
достъп не е бил осигуряван и второ – че ответникът е лишил ищцата от тяхното
ползване.
На следващо място и във връзка с възражението на
Съвместно командване на силите, че не е легитимиран да отговаря по иска за неоснователно
обогатяване, съдът намира следното:
Съгласно чл. 60д, ал. 1 от ЗОВС (ред. ДВ, бр. 23/2011 г.)
Съвместното командване на силите е юридическо лице, което отговаря за
управлението и поддържането на предоставените му имоти. Със заповед на
министъра на отбраната на РБ № ЗС-2052/30.06.2011 г. на Съвместно командване на
силите е предоставено управлението на войскови райони и имоти на територията на
страната, сред които част от ВР1013 в гр. София, район „Младост“, бул. „*******и
бул. „**************След като управлението и поддържането на имота е
предоставено на юридическо лице на бюджетна издръжка, именно то е легитимирано
да отговаря за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на чужд имот.
Безспорно на територията на собствените на ищцата имоти е разположено военно
поделение, подчинено на Съвместно командване на силите, съгласно чл. 60д, ал. 2
от ЗОВС.
Ответникът не ангажира доказателства, опровергаващи
безспорно налагащия се извод, че е ползвал имота през исковия период.
Налице са предпоставките за уважаването на така
предявения иск - имуществено разместване, за което липсва основание и от което
ответникът се е обогатил, а ищцата се обеднила, поради невъзможност да използват
притежавания от тях имот по предназначение.
Във връзка с размера на иска, дължи се по-малката от
двете стойности между обедняването и обогатяването. Стойността на обезщетението
се определя в размера на месечния наем, който ищцата би получила, ако не беше
лишена от владението.
Размерът на обезщетението се определя според размера на
месечния пазарен наем за процесния период.
По делото е изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза,
според която за процесния период наемната цена на двата недвижими имота възлиза
на сумата от 124 203.03 лева. От тях ищцата има право на половината,
предвид безспорно установеното й право на собственост върху ½ ид.ч., на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
не може да присъди обезщетение над съдебно предявения размер от 30 000
лева. Като доказан по основание и размер искът следва да бъде уважен, а
ответникът – осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски за
производството.
Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, те включват
заплатена държавна такса в размер на 1 200 лева, 200 лева депозит за
експертиза и 1 500 лева адвокатско възнаграждение. Доказателства за това,
че М.Д. е заплатила на адв. Ц. адвокатско възнаграждение липсват. Съгласно т. 1
от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая липсва както договор за правна
защита и съдействие в полза на адв. Ц., така и доказателство за начина на
плащането му от доверителката й. Поради това ответникът следва да бъде осъден
да заплати разноски на обща стойност 1 400 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, Съвместно
командване на силите, с адрес гр. София, бул. *******да заплати на М.Д.И., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за периода
01.01.2013 г. – 30.06.2014 г., с която ответникът неоснователно се обогатил
чрез лишаването й от ползване на ½ ид.ч. от собствените й недвижими
имоти – поземлени имоти с идентификатори съответно 68134.4081.9395, с площ от
2 161 кв.м. и 68134.4081.9396 с площ от 1 514 кв.м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри за район „Младост“, одобрени със заповед №
РД-18-35 от 09.06.2011 г., изменена със заповед № КД-14-22-627/21.09.2011 г. на
началника на СГКК – София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Съвместно
командване на силите, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. *******да заплати на
М.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 400 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: