Решение по дело №221/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 09.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, осми състав в открито заседание на двадесет и четвърти август, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 221 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

 

            С наказателно постановление № 470202-F506432 от 30.09.2020 год. на Ивайло Стоянов Здравков – Директор на ТД на НАП гр. Велико Търново, упълномощен със Заповед № ЗЦУ –ОПР -17 от 17.05.2018 г., е наложено на „…..“ ООД, гр. Ловеч, БУЛСТАТ ………, представлявано от И.В.И., ЕГН **********, на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от ЗДДС административно наказание – Имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за неотразяване в ДП за съответния период на фактура №*********/09.04.2019 г, за това, че на 12.07.2019 г. в ТД на НАП Велико Търново, Офис Ловеч при извършена проверка на „…." ЕООД -регистрирано по ЗДДС лице, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-04001119077351-ОРП-001/02.05.2019 г. и след направена справка в ПП „VAT" за подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец 04.2019г., установих следното: В законоустановения срок по чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, от „….." ЕООД е подадена справка-декларация с вх. № 11001275225/13.05.2019г. за периода 01.04.2019г.-30.04.2019г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 2364,19 лв., посочен в кл.50. Заедно със справката-декларация са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. За приемане на справката-декларация и отчетните регистри е съставен протокол с вх. № 11001275225/13.05.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В дневника за продажби за данъчен период 01.04.2019г.-30.04.2019г., „….." ЕООД не е отразил издадени от него данъчни документи:

фактура №2390 от 04.04.2019 г. за международен транспорт на „…." с ЕИКБ ……. Фактурата е с данъчна основа 1267,50 лв. и ДДС в размер на 253,50 лв.;

фактура №********** от 09.04.2019г. за широколистна дървесина твърда на „… ЕАД с ЕИКБ …... Фактурата е с данъчна основа 2644,80 лв. и ДДС в размер на 528,96 лв.

Неотразяването на издадените от „……" ЕООД фактури в дневника за продажби за данъчен период м.04.2019г. е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Фактурите са отразени в дневника за продажби, както следва:

 

фактура №2390 от 04.04.2019 г. за международен транспорт на „…." ЕООД с ЕИКБ …., с данъчна основа 1267,50 лв. и ДДС в размер на 253,50 лв. е отразена в данъчен период м.05.2019г., т.е. в периода, следващ данъчния период, а именно м.04.2019г., в който същата е следвало да бъде отразена;

         фактура №********** от 09.04.2019г. за широколистна дървесина твърда на „….." ЕАД с ……, с данъчна основа 2644,80 лв. и ДДС в размер на 528,96 лв. е отразена в данъчен период м.07.2019г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

Нарушенията са извършени в гр.Ловеч, ул."Х." №….. ет…. ап.№… където се намира седалището и адресът на управление на дружеството, на 15.05.2019г.

По отношение на нарушението във връзка с фактура №2390 от 04.04.2019r.&nbsp, на лицето е издадено НП№469386- F 506432/30.09.2019 г.

Посочено е, че нарушен е /осъществен е/ състава на чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Посочено е, че нарушението е за първи път, и че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства.

Посочено е, че срещу съставения АУАН не е постъпило възражение и че за да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, както и че било констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „…“ ООД, гр. Ловеч, БУЛСТАТ ….., представлявано от И.В.И., който го обжалва в срок, чрез адв. Г. П. от ЛАК и моли същото да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при издаването на НП е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и че в момента на проверката дружеството не е нарушило виновно посочената в НП разпоредба. Сочи, че е налице грешна правна квалификация и че допълнителни съображения ще посочи в с.з.

            В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Редовно призован не се явява и процесуалният му представител адв. Г. П..

            Ответникът – ТД на НАП гр. Велико Търново офис - Ловеч, редовно призовани се представляват от ст. юриск. И., която моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. В даденият и от съда срок е депозирала писмени бележки, в които излага аргументи за законосъобразност на обжалваното НП.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р.Н.Д. и С.И.С. от становището на процесуалния представител на ответника и представените от него писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 29.08.2019 г. бил съставен Акт с бл. №F506432 за установяване на административно нарушение от св. Р.Н.Д. в присъствието на св. С.И.С. ***, БУЛСТАТ ….., представлявано от И.В.И., ЕГН **********, за това, че на 12.07.2019 г. в ТД на НАП Велико Търново, Офис Ловеч при извършена проверка на „….." ЕООД -регистрирано по ЗДДС лице, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-04001119077351-ОРП-001/02.05.2019 г. и след направена справка в ПП „VAT" за подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец 04.2019г., установих следното: В законоустановения срок по чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, от „…." ЕООД е подадена справка-декларация с вх. № 11001275225/13.05.2019г. за периода 01.04.2019г.-30.04.2019г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 2364,19 лв., посочен в кл.50. Заедно със справката-декларация са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. За приемане на справката-декларация и отчетните регистри е съставен протокол с вх. № 11001275225/13.05.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В дневника за продажби за данъчен период 01.04.2019г.-30.04.2019г., „…." ЕООД не е отразил издадени от него данъчни документи:

фактура №2390 от 04.04.2019 г. за международен транспорт на „…." с ЕИКБ ….. Фактурата е с данъчна основа 1267,50 лв. и ДДС в размер на 253,50 лв.;

фактура №********** от 09.04.2019г. за широколистна дървесина твърда на „…." ЕАД с ЕИКБ …... Фактурата е с данъчна основа 2644,80 лв. и ДДС в размер на 528,96 лв.

Неотразяването на издадените от „……" ЕООД фактури в дневника за продажби за данъчен период м.04.2019г. е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Фактурите са отразени в дневника за продажби, както следва:

фактура №2390 от 04.04.2019 г. за международен транспорт на „……" ЕООД с ЕИКБ ….., с данъчна основа 1267,50 лв. и ДДС в размер на 253,50 лв. е отразена в данъчен период м.05.2019г., т.е. в периода, следващ данъчния период, а именно м.04.2019г., в който същата е следвало да бъде отразена;

         фактура №********** от 09.04.2019г. за широколистна дървесина твърда на „…." ЕАД с ЕИКБ ….., с данъчна основа 2644,80 лв. и ДДС в размер на 528,96 лв. е отразена в данъчен период м.07.2019г.

Посочено е, че нарушенията са извършени в гр. Ловеч ул. „Х…..“ №….. ет….., ап….. където се намира и седалището и адресът на управление на дружеството на 15.05.2019 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

В акта, в графа „Възражения“ е вписано „Нямам възражение“. В законно установения срок не е депозирано писмено възражение. Акта е връчен на представляващия дружеството на 29.08.2019 год. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.    

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно - наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и без противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценява като основателна.

            Наказателното постановление е издадено от компетентно лице, с оглед представените по делото писмени доказателства и в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН

В случая е безспорно установено, че в нарушение на  чл. 124, ал. 2 от ЗДДС дружеството не е отразило издадена от него фактура №№********** от 09.04.2019г. в дневника за продажбите за данъчния период м. 04. 2019 г., а е отразена за данъчен период м. 07. 2019 г. Съгласно посочената разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Едновременно с това, от значение за съставомерността на извършеното нарушение е и фактът, че фактурата е отразена в дневника му за продажби но за друг период. Именно поради това, на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в по-малък размер на основание привилегирования състав по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. Приходните органи извършват проверки и установяват административни нарушения на данъчното законодателство при получаване на дадена информация. В тази връзка съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Причините за извършване на деянието са ирелевантни. Следвало е жалбоподателят да организира работата си съобразно изискванията на закона. Същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

            Разпитани в качеството на свидетели – актосъставителката Д. и свидетелят по акта С. потвърждават констатациите в АУАН, въз основа на който е и издадено процесното наказателно постановление. Съдът кредитира изцяло показанията им като логични, последователни и непротиворечиви с приложените по делото писмени доказателства – справка – извлечение от ИС „Контрол“, Справка за ЗЛ /Дневници ДДС/, Продажби/ и приложено копие на процесната фактура.

Следва да се посочи обаче, че в хода на административнонаказателното производство отговорността на задълженото лице е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според което не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение.

Видно от събраните по делото доказателства на дружеството жалбоподател е била извършена проверка на 12.07.2019 г., възложена с резолюция за извършване на проверка № П-04001119077351-ОРП-001/02.05.2019 г. и след направена справка в ПП „VAT" за подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец 04.2019г.  Не е спорно между страните, че в законоустановения срок по чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, жалбоподателят „…." ЕООД е подал справка-декларация с вх. № 11001275225/13.05.2019г. за периода 01.04.2019г.-30.04.2019г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 2364,19 лв., посочен в кл.50., като заедно със справката-декларация били подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Не е спорно между страните и че за приемане на справката-декларация и отчетните регистри е съставен протокол с вх. № 11001275225/13.05.2019г. Не е налице спор между страните, и че процесната фактура е следвало да бъде отразена в дневника за продажби за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. Не е налице и спор между страните, че нарушението е извършено на 15.05.2019 г. След като в законоустановения срок по чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, жалбоподателят „…." ЕООД е подал справка-декларация с вх. № 11001275225/13.05.2019г. за периода 01.04.2019г.-30.04.2019г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 2364,19 лв., посочен в кл.50., ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. При така установените по делото факти и обстоятелства се извлича извод, че за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на процесното нарушение още на 15.05.2019 г. (сряда, работен ден), съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействието. След като процесното нарушение е извършено на 15.05.2019 г.,  а жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.125, ал.5 от ЗДДС в срок, като още на 13.05.2019 г. е представил в ТД на НАП справка-декларация с вх. № 11001275225/13.05.2019г. за периода 01.04.2019г.-30.04.2019г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 2364,19 лв., посочен в кл.50., като заедно със справката-декларация били подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС това води до извода, че актосъставителят е разполагал с абсолютно всички данни, които да му позволят да направи извод за извършено нарушение и неговия автор. В случая срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече на 15.05.2019г. като последният ден, в който е трябвало да се състави акта е 15.08.2019 г. Процесния АУАН е съставен едва на 29.08.2019 г., след като срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.

Неспазването на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо спора да се разглежда по същество. Видно от константната съдебна практика щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти т. е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т. е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши "отказ от компетентност". /"Коментар на АПК", К. Лазаров, Ем. Къндева, Ал. Еленков, София 2007 г., ЦОА "Кр. Цончев", стр. 170 - стр. 181/.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че процесното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

            При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Въпреки изхода на процеса не следва да бъдат присъждани направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и на жалбоподателят, тъй като такива не са претендирани.  

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ№ 470202-F506432 от 30.09.2020 год. на Ивайло Стоянов Здравков – Директор на ТД на НАП гр. Велико Търново, упълномощен със Заповед № ЗЦУ –ОПР -17 от 17.05.2018 г., с което е наложено на „…..“ ООД, гр. Ловеч, БУЛСТАТ ….., представлявано от И.В.И., ЕГН **********, на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от ЗДДС административно наказание – Имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за неотразяване в ДП за съответния период на фактура №*********/09.04.2019 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: