№ 2762
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. П.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. П.А Административно наказателно
дело № 20231110217587 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четварта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 17587 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. Ч. срещу Наказателно постановление N 22-4332-0085525/
11. 05. 2022 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел "ПП", с което на М. Г. Ч., ЕГН-
**********, са наложени административни наказания, както следва: по т.1-Глоба в размер
на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 24 месаца, за нарушение на чл. 174,
ал.3 от ЗДП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДП, по т.2-Глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, на основание чл.183, ал.1, т. 1 от ЗДП и по т.3-Глоба в
размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДП, на основание чл.183, ал.1, т. 1
от ЗДП.
В съдебно заседание жалбоподателят -редовно призован не се явява. Ползва процесуален
представител-адв.П.В. от САК, който пледира за отмяна на НП с довод за недоказаност на
нарушението. В жалбата иска отмяна на процесното НП без изложени аргументи.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и
не изпраща представител. Приложени са писмени бележки от гл.юрк. ****, в които е
изложена позиция за потвърждаване на НП поради осъществен състав на нарушение и
правилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбаподоталея.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
На 12.04.2022 г. св. Ц. С. управлявал л.а „БМВ“ с рег. № *** в гр. София,
бул“Цариградско шосе“. Заедно с него в автомобила била ***. По време на движението им
на кръговото движение на 4-ти км. Св. Цв.С. забелязал в платното срещу него, че се движи
лек автомобил „Ситроен'' с рег. № СВ *** *** . Той подал сигнал на водача да спре и при
осъществения контакт последният поискал да го упъти. Св. Цв.С. възприел, че водъчът е в
нетрезво състояние и поради това подал сигнал на тел. 112, след което потеглил като бил
последван от лицето, управлявало л.а „Ситроен“. Св. Цв.С. се отправил към 01 РУ-СДВР и
пред сградата на полицейското управление оставил водача на л.а“Ситроен“ за извършване
на проверка. Св. С. и *** попълнили сведения по случая като не присъствали на
извършената на водача проверка от органите по контрол. На същата дата 12.04.2022г. на ж-
ля М. Ч. бил съставен АУАН № 575065 от акт. В. С. в присъствието на св. Ц. С.. В акта било
отразено, че на посочената дата около 23.00ч. в гр. София, на бул. 'Шипченски проход'' с
посока на движение от ул. ''Н. Коперник'' към ул. „А.Жендов“ управлявал л. а. „Ситроен'' с
рег. № СВ *** *** проявил неадекватно управление на автомобила. В акта било отразено, че
водачът е с нестабилен стоеж, завален говор и лъха на алкохол, категорично отказал
проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № 0143. По време на проверката
водачът не представил СУМПС, контролен талон към СУМПС и свидетелство за
регистрация на МПС. Отбелязано било, че е връчен талон за медицинско изследване №
077447 за МБАЛ “Св.Анна“ и седем броя стикери, както и връчена покана по чл. 271 АПК
№957 и ПАМ № 958.
Нарушението било квалифицирано от контролния орган като такова по чл.174, ал.3 от
ЗДП, по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДП.
Актът бил предявен на жалбоподателя М. Чергаров, който го подписал и отбелязал, че
има възражения.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-акт. В. С. и
на св. Ц. С.; талон за медицинско изследване № 077447 за МБАЛ “Св.Анна“; справка картон
на водач; Заповед № 8121з-1632/02.12. 2021г. на министъра на вътрешните работи; Заповед
№ 8121к-13318/23.10.19 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 513з-
5632/31.07.2019г. и др.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят В. С., който не дава данни във
връзка със съставения АУАН и направените констатации от извършената проверка на
водача на л.а“Ситроен“. Съдът намира за обяснимо изложеното от актосъставителя, че не
може да даде конкретни данни за съставения акт, предвид естеството на заеманата длъжност
и отминалия период от време. Съдът предяви на актосъставителя АУАН №575065 като след
предявяването същият потвърди съставянето, но не даде никакви данни за осъществената от
него проверка, мястото и установеното при тази проверка. Посоченият свидетел е издал и
талон за медицинско изследване № 077447 за МБАЛ “Св.Анна“, който е приложен към
материалите по преписката и съдът го прие като годно писмено доказателство. От
показанията на актосъставителят обаче не се установи съществения факт по делото, а
именно упрвлениетието от ж-ля М. Ч. на МПС-то на 12.04.22г. , извършената спрямо него
проверка и отказа на последния да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
за употреба на алкохол, както и неносенето на контролен талон към СУМПС и на
свидетелство за регистрация на МПС-то.
От показанията на св. Ц. С. се установяват обстоятелствата относно управлението на
процесното МПС от жалбоподателя, възприетото нетрезво състояние на водача и
съпровождането на същия до сградата на 01 РУ-СДВР. Свидетелят сочи, че не е присъствал,
нито спъничката му е присъствала на извършената на водача проверка пред сградата на
полицейското управление. Съдът средитира изцяло показанията на посочения свидетел като
2
ги намери за за правдиви, логични, последователни и нетенденциозни.
Съдът кредитира и прилогжените писмени доказателства по делото като ги намери за
единни и непротиворечиви.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът
следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, а за неуредените
случаи чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на НП АНО е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес. В производството пред съда се
прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се
установиха по несъмнен и безспорен начин.
Относно нарушението по т.1 на НП: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП има за цел
ангажирането на административнонаказателната отговорност на лице, което отказва да бъде
проверено за наличието на алкохол (или наркотични вещества и техните аналози ) в
организма му. За да е изпълнен съставът на нарушението лицето следва да е отказало да бъде
тествано и след това да не е изпълнило предписанието по съставения му от органите талон
за медицинско изследване. Посочената норма на чл.174,ал.3 от ЗДП е
административнонаказателна и следва да се прилага според точния и тесен смисъл, вложен
от законодателя. Задължението на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта осигурява контрол
върху спазването на забраната, регламентирана в чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДП, а именно да не се
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Тази цел не може да бъде постигната след като е изминал период от време след
преустановяване управлението на МПС. Във всеки конкретен случай следва да се преценява
дали все още съществува задължението по чл.174, ал.3 от ЗДП с оглед определението по §6,
т.25 от ДР на ЗДП, тъй като субект на отговорността по посочената норма е именно и само
водачът на МПС.
Във връзка с това основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС към момента на
отказа му да бъде тестван. Съобразно анализираната норма, за да притежава лицето
качеството "водач", то трябва към момента, към който се прави преценката, да управлява
МПС. Т.е, това, че лицето е управлявало МПС в един предходен момент, не е достатъчно, за
да се приеме, че то е водач по смисъла на закона. От момента на преустановяване на
дейността по управление на превозното средство, то лицето ще загуби качеството си на
водач, поради което и за него отпадат задълженията, субект на които е именно водачът на
МПС. В случая следва да се установи лицето загубило ли е качеството си на водач към
момента, в който му е разпоредено да бъде тестван за установяване употребата на алкохол,
т. е. отказът му бил ли е правомерен или за него все още е съществувало задължението му на
водач на МПС. Поради това и неслучайно в чл.15, ал.5 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда
3
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за
явяване, определен в талона за изследване. Т.е, за да бъде едно деяние съставомерно по
чл.174, ал.3 от ЗДП, е необходимо деецът да притежава качеството водач на МПС към
момента на отказа. С оглед изложеното, за да е осъществен съставът на процесното
административно нарушение от обективна страна, по делото следва по категоричен начин да
е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС-то преди акт. В.С. да го покани да бъде
тестван с техническото средство Алкотест Дрегер 7510 за установяване употреба на алкохол.
В случая от показанията на актосъставителя това обстоятелство не бе установено. От
показанията на св. Цв.С., които съдът кредитира, се установи, че жалбоподателят е
управлявал МПС на 12.04.2022г. , както и че е съпроводил жалбоподателя до сградата на 01
РУ-СДВР. Свидетелят не дава данни да е присъствал на извършената проверка на водача М.
Ч., нито колко време след като са били пред сградата е извършената поканата да бъде
тестван от мл.автоконтрольор В.С.. посоченият служител на ОПП-СДВР също не дава данни
в насока на извършената Поради това съдът прие, че не е доказан основният факт, свързан с
предмета на производството, и съответно-недоказано, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДП.
Относно нарушението по т.2 на НП: разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП (в
редакцията към датата на извършване на нарушението) въвежда задължение за водачите на
моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролен талон към него. Съгласно разпоредбата на
чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му /ал. 1/, като ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя /ал. 2/. По-благоприятен във всички случаи е този закон,
който изключва наказауемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като
административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по-размер или вид.
С измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, обн. в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролния талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство. От това следва, че е отпаднала
наказауемостта по отношение на деянието за неносене на конролен талон, макар същото да е
попадало под административнонаказателния състав на изменената разпоредба към датата на
извършването му.
Относно нарушението по т.3 на НП- Нормата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП задължава
водачът на МПС да носи със себе си СРМПС, което управлява. От събраните по делото
доказателства не бе установено по безспорен начин, че жалбоподателят на процесната дата
12.04.2022 г. не е представил в хода на извършената му проверка въпросният документ,
който е бил длъжен да носи у себе сисвидетелство за регистрацшия на МПС. От
приложените по административно-наказателната преписка доказателства и от събраните в
4
хода на проведеното съдебно следствие такива не бе установено фактическото твърдение,
отразено в АУАН и виздаденото НП. Поради изложеното съдът намирпа, че неправилно е
издадено НП и в тази част като поради недоказаност на въведеното административно
обвинение, НП и в тази част следва да бъде отменено.
По изложените аргументи съдът намира , че обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 22-4332-0085525/ 11. 05. 2022 г., издадено от
началник група в СДВР, Отдел "ПП", с което на М. Г. Ч., ЕГН-**********, са наложени
административни наказания, както следва: по т.1-Глоба в размер на 2000 лева и Лишаване
от право да управлява МПС за 24 месаца, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДП, на основание
чл.174, ал.3 от ЗДП, по т.2-Глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДП, на основание чл.183, ал.1, т. 1 от ЗДП и по т.3-Глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДП, на основание чл.183, ал.1, т. 1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5