РЕШЕНИЕ № 554
гр. Монтана, 5 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 25.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: С. КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в
присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия
РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 505 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 356/03.09.2019
г. по АНД № 1175/2019 г. на районен съд Монтана е отменено Наказателно
Постановление № 32-0000167 от 10.07.2018 г. на Началник ОО „АА” в ГД „АИ” -
Монтана, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с което на Д.Л.И.,***, е наложено административно
наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в която
твърди, че съгласно
Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, § 1, т. 1 „Обществен превоз" е превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, т. 23
„Специализирани автобусни превози" са превози на работници, служители и
учащи по договор. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗАвтП „Специализирани и
случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени
с клиента цени, което води до заключението, че специализирания превоз е
обществен, поради което и правилно административнонаказващия орган е
издал Наказателно постановление срещу водач извършващ обществен превоз на
пътници. Моли на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 348 от НПК,
съдът да отмени Решение № 356/2019г. по АНД 1175/19 г. на Районен съд
Монтана, в частта, с която е отменено НП и да постанови ново, с което да
потвърди НП № 32-0000167/10.07.2019 г.
Ответната
страна, чрез адв. Г. оспорва жалбата. В писмени бележки навежда съображения, че
задължението
за снабдяване на автобуса с удостоверение за преминат допълнителен преглед за
проверка на оборудването е на превозвача, евентуално на натоварено от него
длъжностно лице от фирмата, което отговаря за това, а не е задължение на
шофьора, който работи на трудов договор и в това му качество му е наредено да
извърши съответния специализиран превоз. Не е извършил деянието виновно, поради
което липсва неговият субективен елемент. Неправилно му е наложено наказание по чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, във връзка с твърдяното нарушение на чл. 23б, ал. 2 от ЗАвтП,
защото: Първо, адресат на нормата на чл. 23б, ал. 2 от т.з. са лицензираните
превозвачи, а не физическите лица - шофьори, работещи по трудов договор при тях; Второ, носещият
административнонаказателна отговорност субект по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП,
е водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари, за които видове превози е дадена дефиниция в § 1 т.1 и
т.4 от ДР на ЗАвтП. В тази връзка водачът на ППС не извършва нито обществен
превоз срещу заплащане, нито превоз за собствена сметка. В случая е извършен
специализиран превоз на ученици, като шофьор по трудов договор, с месторабота
„Монтана АТ" ЕООД, което дружество е сключило договора за специализиран
превоз с община Монтана видно от приложеното на л. 8 от делото маршрутно
разписание. Наказващият орган не е извършил разследване на спорните
обстоятелства и не е проверил съставения АУАН с оглед на неговата
законосъобразност. Дори от формална страна да се приеме, че са осъществени
признаците на административно нарушение, то се касае за маловажен случай на
нарушение, от което не са последвали вреди и че е налице основание за прилагане
на чл. 28 ЗАНН във връзка с чл. 9, ал. 2 и чл. 93, т.9 от НК, поради което моли
решението по АНД № 1175/2019 г. на МРС да остане в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението правилно, поради допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. Нарушен е
материалният закон, като при установената фактическа обстановка е приложена
неправилна санкционна правна норма Предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови
обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Монтана приема, че в хода на административното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения и не е бил
приложен правилно материалния закон. Според него деянието, което е било
извършено от жалбоподателя, правилно е било квалифицирано по чл. 23б, ал. 2 от
ЗАвтП. Наложеното наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, обаче не
съответства на правната квалификация на нарушението, поради което е налице
противоречие и съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН. Субект
на административна отговорност по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП е водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. За тези видове превози е дадена легална дефиниция в § 1, т. 1 и т. 4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвтП. Понятието „специализиран автобусен
превоз" е отразено в § 23 от Допълнителните разпоредби на Закона. Самият
нормативен акт прави разграничение между понятията „обществен превоз на пътници”,
който се извършва по утвърден от общините, областите и Министерството на
транспорта транспортни схеми и е уреден в Глава Трета, Раздел I, чл. 17 и сл.
от закона и специализираните превози, които са уредени в Глава Трета, Раздел
II, чл. 23 и сл. от закона. Очевидна е разликата между различните видове
превози. В конкретния случай административнонаказващият орган не е разграничил
вида на превоза, извършен от жалбоподателя - специализиран превоз на ученици и
неправилно му е наложил наказание като водач, извършващ обществен превоз на
пътници. За извършеното от него нарушение е следвало да му се наложи санкция по
чл. 105 от ЗАвтП.
Предмет на касационна
проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ.
допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон.
Действително специализираните превози
са обществени такива, въпреки приетото обратно от районния съд. Това следва по
аргумент на чл. 1, т. 1 и чл. 17 – 34 от ЗАвтП, които текстове посочват кои превози
са обществени или това са вътрешните, в т.ч. и специализираните автобусни
превози на пътници и товари, включително и на ученици и международните превози
на пътници и товари, като в случая превозът е вътрешен. Това че специализираните
автобусни превози са обществени такива, обаче, само по себе си не може да
обоснове административнонаказателна отговорност на водача на МПС.
В тази връзка въпреки
неправилният правен извод, като краен резултат съдът е постановил правилно
решение. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП - по смисъла на този закон "Обществен превоз"
е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. В
случая по делото е установено извършването на превоз, но не е установено дали
същият се извършва срещу заплащане, за да бъде квалифициран като обществен. Заплащането
е основен елемент на обществения превоз, поради което неговото неустановяване
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушение и на
материалния закон. Никъде нито в АУАН, нито в НП са посочени обстоятелства, и
доказателствата, от които се установяват, че превозът е извършван срещу
заплащане, респ. между кои лица е това заплащане.
С оглед на изложеното касационната
инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 356 от 03.09.2019 г. по АНД № 1175/2019 г. на районен съд
Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: