Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 2038/2021г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.27а ал.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е
въз основа на жалба на К.Х.П. чрез адв.Б.Б. срещу заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-012/19.08.2021г.,
заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-013/19.08.2021г. и заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-014/19.08.2021г. и
трите издадени от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Долни
Чифлик.
В
жалбите срещу трите административни акта
се излагат съображения за незаконосъобразността им поради липса на посочени
фактически и правни основания за временното настаняване на децата, както и
липса на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето им, която да
обосновава риск за децата по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗЗД /предвид решение №8178 от 16.06.2014г. на ВАС
по адм.дело №5980 от 2014г./. Иска отмяна на трите акта и присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представения договор за
правна помощ и съдействие, сключен с адв. Б.Б..
На
основание чл.27а ал.1 от ЗЗД, заповедта на директора
на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27,
ал. 1 от ЗЗД, може да се
обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Съдът с
разпореждане №11767/13.09.2021г. е дал указания към ответника за представяне на
доказателства за датата, на която трите заповеди са били съобщени на К.Х.П.. Дирекция „Социално подпомагане“ Долни Чифлик е
представила доказателства с придружително писмо вх.№13606/16.09.2021г., но сред
тях липсва такова, сочещо датата на съобщаване, поради което съдът приема, че
трите жалби са постъпила в срока за обжалване. Оспорването е направено от лице
с активна процесуална легитимация срещу актове, подлежащи на обжалване, поради което трите жалби са
процесуално допустими.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните и
техните пълномощници, установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
К.Х.П. е баща на Х. К.Х. с ЕГН **********, А.К.Х. с ЕГН ********** и М.К.Х.с
ЕГН **********. С решение №2045/04.05.2015г. на Районен съд гр.Варна е бил
прекратен по взаимно съгласие брака на К.Х.П. и Р.К.Х.и със същото съдебно
решение родителските права върху трите
им деца са били предоставени на бащата и те заживели при него, в чието
отглеждане с помощ и подкрепа участват
неговите родители и братя. През месец март 2021г. К.Х.П. е бил привлечен
в качеството на обвиняем по досъдебно производство №224/2021г. по описа на
Областна дирекция на МВР гр.Варна и спрямо него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която по-късно е изменена в „домашен
арест“. Според доклада на социалните работници от дирекция „Социално
подпомагане“ – Долни Чифлик, майката проявява незаинтересованост към
оглеждането и развитието на трите деца. След предприетата мярка „задържане под
стража“ спрямо бащата К.Х.П., грижата за трите му деца е поета изцяло от
неговите родители М.А.П./баба на децата/ и Х. К.П. /дядо на децата/.
Със
заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-012/19.08.2021г., директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Долни Чифлик е наредил временно настаняване на детето Х. К.Х. с
ЕГН ********** в семейството на неговите баба и дядо М.А.П.и Х. К.
П.. Със заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-013/19.08.2021г.,
директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик е наредил временно
настаняване на детето А.К.Х. с ЕГН ********** в семейството на неговите баба и
дядо М.А.П.и Х. К.П.. Със заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-014/19.08.2021г., директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик е наредил временно настаняване
на детето М.К.Х.с ЕГН ********** в семейството на неговите баба и дядо М.А.П.и
Х. К.
П..
В
заповедите са мотивирани със заключенията на социални работници в дирекция
„Социално подпомагане“ – Долни Чифлик в изготвените от тях три доклада за оценка на случаите и
предприемане на мярка за закрила спрямо всяко от трите деца, съответно с изх.№ № СЛ/Д-В-ДЧ/479-004/19.08.2021г.,
СЛ/Д-В-ДЧ/480-003/19.08.2021г. и СЛ/Д-В-ДЧ/481-003/19.08.2021г. В докладите е
описано, че М.К.Х.и Х. К.П. са в добро здравословно състояние, дядото на децата
има трудови доходи по трудов договор. Във формирането на доходите на
домакинството участва и чичото на децата Б. Х.П., който също работи. Децата се
отглеждат от дядо си и баба си при добри битови условия и между тях има
създадена емоционална връзка на близост и привързаност. И трите деца се
чувстват обичани и защитени в
семейството на баба си и дядо си. В социалните доклади и отбелязано, че в
семейството на М.А.П.и Х. К.П. се
поддържат добри взаимоотношения и всяко от децата се чувства спокойно и на
сигурно място, за тях е осигурена безопасна и здравословна среда за развитие.
Бабата и дядото, при които децата са временно настанени живеят в същото
населено място, където досега децата са живели с баща си, а именно: с.Попович, община Бяла, област Варна. Приложени
са декларации по чл.27 ал.3 от ЗЗД подписани от М.А.П.и Х. К.П., с които дават
съгласието си всяко от трите деца да бъде настанено в тяхното семейство.
В
случая, трите заповеди са издадени в изпълнение на чл.27 ал.1 от ЗЗД, като децата са временно
настанени при своите роднини – баба и дядо по бащина линия /родители на баща
им/, поради привличането на баща им като обвиняем и налагането спрямо него на
мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е изменена в „домашен
арест“, видно от протокол №146/17.08.2021г. по въззивно частно наказателно дело
№20213000600252/2021г. по описа на Варненския апелативен съд.
В
съдебното заседание на 21 септември 2021г. пълномощника на жалбоподателя адв.Б.
отбелязва, че К.Х.П. живее със своите родители М. и Х. П., които винаги са му
помагали в отглеждането на трите деца. Подчертава, че К.П. е единствения
работещ, тъй като майка му е безработна, а баща му е с тежко заболяване, а
братята му не живеят при тях. Сочи, че ако жалбоподателят запази родителските си права върху своите три деца
това ще му помогне за промяна на мярката му за неотклонение от „домашен арест“
на „подписка“, което от своя страна ще му позволи да работи и да изхранва
децата си и своите родители, тъй като семейството е в тежко финансово
състояние.
Въз
основа на приетата за установена фактическа обстановка, по която не се спори,
съдът извежда следните правни заключения:
Привличането
на бащата като обвиняем и налагането му на мярка за неотклонение „домашен
арест“ сами пи себе си не са достатъчни, за да се приеме, че децата са
поставени в риск, защото данни за това в административната преписка няма. За да
се прецени законосъобразността на
временното настаняване на децата при
техните баба и дядо, трябва да се
изследва въпроса дали това е свързано с
осигуряване на техния „най-добър интерес“ по смисъла на чл.3 т.4 от ЗЗД. В
Конвенцията на Организацията на обединените нации /ООН/ за защита правата на
детето е използван терминът „висш интерес“ на детето, който описва благосъстоянието на децата, което е
определено от много широк кръг обстоятелства като: възраст, ниво на зрялост, роля на семейството,
социални и културни норми и очаквания, а също така индивидуалната история и
опит на детето. Не може да бъде прието, че висшият интерес на детето е
обективен факт. Няма препоръчителни определения, които са приложими универсално
към всяко дете и във всеки контекст. Възможни са много схващания при
определянето на висшият интерес на детето. Съществуват четири
взаимосвързани измерения за оценка на висшият интерес на детето: 1/изпълнението
на Конвенцията за правата на детето; 2/съобразяване с гледната точка на детето;
3/цялостен подход за оценка на висшият интерес; 4/съобразяване с краткосрочните
и дългосрочните интереси на детето. В случаите когато различни права на детето
влизат в конфликт помежду си, като например правото на образование и на
адекватен стандарт на живот, висшият интерес на детето трябва да има ролята на
междинен принцип. Може да възникнат и справедливи конкуриращи се помежду си
претенции между различни групи: между родители и деца, между отделни деца и
по-голяма група от деца или между дете и неговата общност или обществото, в
което живее. При оценяване на висшия
интерес на детето трябва да се има предвид запазване на неговото здраве и
безопасност, както и правото му да поддържа
редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители.
В глава втора „Права на детето“ на Закона за закрила
на детето се съдържат: право на закрила /чл.10/, закрила срещу насилие /чл.11/,
закрила на личността на детето /чл.11а/, право на изразяване /чл.12/, право на
информиране и консултиране /чл.13/, защита на религиозни убеждения /чл.14/,
участие в процедури /чл.15/, зачитане на родителите, настойниците, попечителите и
другите членове на обществото /чл.15а/, тайна на информацията, засягаща детето
/чл.16/. В нашия закон липсва изрична защита на правото на детето за запазване
на своите семейни връзки и най-вече тези с родителите си, поради това съдът ще
се спре на следните разпоредби на
Конвенцията на ООН за защита правата на
детето:
Член 3
1. Висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
2. Държавите – страни по Конвенцията се
задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими
за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на
неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон
за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и
административни мерки.
Член 5
Държавите – страни по Конвенцията, зачитат
отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая
на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните
обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за
детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите
на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата,
признати в тази Конвенция.
Член 8
1. Държавите – страни по Конвенцията, се
задължават да зачитат правото на детето да запази без незаконна намеса
своята самоличност, включително своето гражданство, име и семейни връзки,
както са признати от закона.
Член 9
1. Държавите – страни по Конвенцията,
осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля,
освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и
процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо
за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в
някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от
родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение
относно местоживеенето на детето.
Право на зачитане на личния и семейния
живот, регламентирано в член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
включва:
1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и
семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
2.
Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен
в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Зачитането на личния и семейния живот е регламентирано и в чл.7 от
Хартата на основните права в Европейския съюз, според който: „Всеки има право
на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговите съобщения.“.
Според практиката на Европейския съд по
правата на човека в Страсбург, правото на детето на зачитане на семейния живот
може да бъде ограничено с оглед обезпечаване на висшия му интерес. Правото
на детето на зачитане на семейния живот включва редица съставни права, като
например правото на детето да бъде отглеждано от своите родители, правото му да
поддържа контакт с двамата си родители, правото му да не бъде разделяно от
родителите, освен когато това отговаря на неговия висш интерес, и правото
на събиране на семейството.
Според Наръчника по европейско право в
областта на правата на детето, изготвен от Агенция на Европейския съюз за
основните права и Съвет на Европа: Държавите членки имат позитивни
задължения да осигурят на децата ефективното упражняване на правото им на
зачитане на семейния живот. Съгласно правото на ЕС и на Съвета на Европа
съдебните и административните органи трябва да вземат предвид висшия
интерес на детето във всяко решение, свързано с правото на детето на
зачитане на неговия семеен живот. Правото на Европейския съюз гарантира едно от
основните права на детето: правото му да бъде отглеждано от своите родители
/или поне от единия от своите родители/, което е сред основните компоненти на
правото на децата на зачитане на семейния им живот.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ при
тълкуване приложението на член 8 от Европейската конвенция за правата на
човека /ЕКПЧ/ преди всичко се установява
задължение на държавата да не се намесва в семейния живот /решение от
18 юни 2013 г. по дело R.M.S. срещу Испания (жалба
№ 28775/12), точка 69/. Въпреки това, държавите членки имат също
и позитивно задължение да предприемат необходимите мерки както за подпомагане
на родителите и семействата, така и за закрила на децата от
потенциално насилие /решение от 18 юни 2013 г. по дело R.M.S.
срещу Испания (жалба № 28775/12), точка 69 и следващи/. Децата следва
да бъдат разделяни от родителите си само при изключителни обстоятелства.
В тези случаи трябва да се направи всичко, за да се запазят личните
отношения и, когато е уместно, семейството да се възстанови. Държавите
членки разполагат с широка свобода на преценка при вземане на
първоначалното решение за разделяне на децата от техните родители /решение от
13 март 2012 г. по дело Y.C. срещу Обединеното кралство (жалба № 4547/10),
точка 137/. Въпреки това, необходимо е по-строго и внимателно
разглеждане на всякакви допълнителни ограничения, като например ограничаване на
родителските права на достъп, както и въвеждане на законни гаранции,
предназначени да осигурят ефективна защита на правото на родителите
и децата на зачитане на семейния им живот. Такива допълнителни ограничения
са свързани с опасност семейните отношения между едно малко дете
и единия или двамата му родители да бъдат съществено нарушени.
Правата на детето според чл.24 от Хартата на
основните права в Европейския съюз са:
1. Децата имат право на закрила и на
грижите, необходими за тяхното благоденствие. Те могат да изразяват свободно
своето мнение. То се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в
зависимост от възрастта и зрелостта им.
2. При всички действия, които се
предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата,
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
3. Всяко дете има право да поддържа
редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато
това е против неговия интерес.
В своята практика Съда на Европейския съюз
/СЕС/ изтъква, че това право на детето да поддържа контакт със своите родители
безспорно е част от висшия интерес на всяко дете. Според СЕС мярка, която
не позволява на детето да поддържа редовно лични отношения и пряк контакт
с двамата си родители, може да бъде оправдана само от друг интерес на
детето с такава важност, че той да има приоритет пред интереса, обосноваващ това
основно право /СЕС, решение от 23 декември 2009 г. по дело Jasna
Detiček срещу Maurizio Sgueglia, C-403/09 PPU, точка 59/. Това
включва временните, включително защитните мерки, предвидени в член 20
от Регламента „Брюксел II bis“. Според СЕС балансираната и разумна оценка на всички
засегнати интереси, която трябва да се основава на обективни съображения,
отнасящи се към конкретната личност на детето и неговата социална среда,
трябва по принцип да се извърши съгласно процедура в съответствие
с разпоредбите на Регламента „Брюксел II bis“ /СЕС, решение от
23 декември 2009 г. по дело Jasna Detiček срещу Maurizio
Sgueglia, C-403/09 PPU, точка 60/.
Съгласно правото на Съвета на Европа, правото на всяко дете да поддържа контакт
с двамата си родители влиза в обхвата на в член 8 от ЕКПЧ.
ЕСПЧ приема, че „взаимното удоволствие на родителя и детето, дължащо се на
общуването помежду им, представлява основен елемент на семейния живот“ /решение
от 12 юли 2001 г. по дело K. и T. срещу Финландия [голям
състав], (жалба № 25702/94), точка 15/. Съдът също така подчертава обаче, че това право може
да бъде ограничено от висшия интерес на детето.
Процесът на осигуряване на правото на
детето да поддържа контакт с неговите родители и събирането на
семейството предполага съблюдаване на висшия интерес на детето като
първостепенно съображение, като се отдава дължимото значение на мнението на
детето в съответствие с неговата възраст и зрялост. По делото
няма данни за допитване до гледната точка на децата относно грижите, които
техния баща полага за тях. При съобразяване на краткосрочните и дългосрочните интереси на трите деца
следва да се има предвид финансовата обезпеченост на семейството, която е от
значение за осигуряване на тяхното благосъстояние. По делото стана ясно, че
бащата на трите деца осигурява основните доходи на семейството, което обуславя
и висшия интерес на децата да получават достатъчна грижа и закрила, която да им
осигурява нормално физическо и интелектуално развитие.
В административната преписка липсват данни, които да
сочат към неблагоприятно влияние на бащата към децата си, дори напротив, той се
грижи за тяхното оглеждане от съвсем малки и те живеят в спокойна и любяща
семейна атмосфера /според докладите на
социалните работници/. Макар и временното им настаняване да не е свързано с
преместване на друго място за живеене, подобна защитна мярка не е оправдана от
друг интерес на децата, който да е с по-голяма важност /например, защита на живота
и здравето им/ от правото им да поддържат редовно лични отношения и пряк контакт
с баща си и възможност той да им осигурява прехраната.
Съгласно чл.4 от ППЗЗД,
при осъществяване на своите функции и правомощия
органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси
на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Органите
за закрила на детето са длъжни да осигурят на детето закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички
необходими законодателни и административни мерки. Неспазването на тези
изисквания води до незаконосъобразност на прилаганите мерки за закрила.
В случая, съдът счита, че предприетата
мярка по чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗД - настаняване
в семейство на роднини или близки не е съобразена с висшия интерес на трите деца, който изисква
родителските права за отглеждането им да са упражняват от баща им в
съответствие с решение №2045/04.05.2015г. на Районен съд гр.Варна, с което са
му били предоставени при развода. Не се установи нито една от хипотезите по §1 т.11 от ДР на
ЗЗД, отнасящи се за „дете в риск“ по
отношение на А.К.Х., М.К.Х.и Х. К.Х.. Няма данни техния живот и здраве да
са застрашени от баща им. Не се установиха други застрашени интереси,
които да са в конкуренция с правото на децата на семеен живот със своя родител.
Несъобразяването на мярката за закрила с най-добрия
интерес на всяко от децата /чл.3 т.3 от ЗЗД/ води да материална
незаконосъобразност на обжалваните заповеди, което налага тяхната отмяна.
При този изход на делото, жалбоподателя има право да
му бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 10 лева – платена държавна
такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл.27а от Закона за
закрила на детето и чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на К.Х.П., заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-012/19.08.2021г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ –
Долни Чифлик, с която е наредил временно
настаняване на детето Х. К.Х. с ЕГН ********** в семейството на неговите баба и
дядо М.А.П.и Х. К.П..
ОТМЕНЯ по жалба на К.Х.П., заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-013/19.08.2021г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ –
Долни Чифлик, с която е наредил временно
настаняване на детето А.К.Х. с ЕГН ********** в семейството на неговите баба и
дядо М.А.П.и Х. К.П..
ОТМЕНЯ по жалба на К.Х.П., заповед
№ЗД/Д-В-ДЧ-014/19.08.2021г. на директора
на дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик, с която е наредил временно настаняване на детето М.К.Х.с
ЕГН ********** в семейството на неговите баба и дядо М.А.П.и Х. К.П..
ОСЪЖДА дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик да
заплати на К.Х.П. съдебни разноски в общ размер от 310 лева.
На основание чл.27а ал.6 от Закона за закрила на
детето, настоящото решение може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: