РЕШЕНИЕ
№260006 14.04.2022г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №161 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №2457 от
16.07.2020г., постановено по гр.д.№1252/2018г. по описа на РС- П. е признато за
установено в отношения между страните, че С.И.П., ЕГН **********, дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********, следните суми: 300,56лв.- главница,
представляваща стойност на добавена топлинна енергия за обект на потребление,
находящ се в гр.П., ул.“П.“ **********************,
за периода 01.10.2015г.- 30.04.2017г.; 36,12лв.- обезщетение за забава за
периода 02.12.2015г.- 29.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 30.11.2017г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №11550/01.12.2017г. по ч.гр.д.№18987/2017г.
на ПРС, ХVгр.с.
Осъдена е С.И.П., ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.“ ** следните суми: общо 75лв.- разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№18987/2017г. на ПРС, ХVгр.с. и общо
1357лв.- разноски за настоящото производство.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от С.И.П., чрез пълномощника й адв.А.С..
Твърди се в същата, че
обжалваното решение е частично недопустимо и изцяло неправилно.
По отношение на частичната
недопустимост на решението.
Твърди се, че със Заповед
№11980 за изпълнение на парично задължение от 01.12.2017г. по ч.гр.д.
№18987/2017г. на ПРС е разпоредено П. да заплати на ищеца сумата от 300,56лв.
представляваща стойност на доставена топлинна енергия в обект, находящ се в гр.П.,
ул.„П.“ ****.
Твърди се, че съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се
разделя на (1) топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, (2) топлинна
енергия за отопление на общите части и (3) топлинна енергия за отопление на
имотите. В същия смисъл и т.2 от Методиката към Наредба №16-334 от 6 април
2007г., според която, за топлоснабдяването, топлинната енергия, измерена е
топломер в абонатна станция на сграда- етажна собственост за отчетен период е сбор
от енергията за отопление, енергията за битово горещо водоснабдяване (БЕВ) и
технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция.
Визира се, че съгласно чл.33,
ал.1 от общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ АД (ЕВН), месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от два компонента- сума,
формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по цената за
услугата дялово разпределение. Тоест, понятието топлинна енергия очевидно не
включва в себе си и услугата за осъществяване на дялово разпределение.
Твърди се, че от заключението
на ССЕ се установява, че в претендираната от ищеца сума за доставена топлинна
енергия в размер на 300,56лв. е включена сумата от 98,80лв., представляваща
стойността за процесния период на услугата дялово разпределение, както и ДДС в
размер на 19,76лв. Т.е., непретендирана със заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК сума.
Визира се, че ищецът твърди, че
е доставил топлинна енергия в жилище с посочения по- горе адрес.
В тази насока се сочи, че от
ССЕ и СТЕ се установява, че претенцията по исковата молба за доставената
топлинна енергия в жилището на жалбоподателя е в размер на 0,21лв. и ДДС в
размер на 0,04лв. Останалата сума от 151,47лв. и ДДС в размер на 32,91лв.
представлява разход за сградна инсталация. Т.е. тя не представлява доставена
топлинна енергия в обект, находящ се в гр.П., ул.„П.“ **********************, а
представлява цената на разпределената енергия за сградна инсталация в цялата
сграда, която следва да се заплати от доверителката ми.
Предвид липсата на идентичност
между претенцията по заповедта и предявения иск се приема, че исковата молба е
недопустима, с изключение за сумата от 0.21 лв. и ДДС в размер на 0,04 лв. и
законната лихва върху нея. Съдът е следвало да прекрати производството в тази
му част и да обезсили издадената заповед за изпълнение в частта извън сумата от
0,21лв. и ДДС в размер на 0,04 лв. и законна лихва върху нея, а не да
постановява решение по същество на спора.
Ето защо се приема, че
решението в тази му част е недопустимо.
По отношение неправилността на
решението
Твърди се, че в хода на
производството не е установено съществуването на договор между страните, въз
основа на който ищецът претендира заплащане на процесните суми, като няма
сключен писмен договор между страните, съгласно изискването на относимата,
според жалбоподателката, разпоредба на чл.149, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката.
Визира се, че липсват
доказателства за реално потребена топлинна енергия, дори да се докаже съществуването
на облигационно отношение.
Налице са възражения в насока
оспорване на годността и изправността на топломера в процесната абонатна
станция.
Възразява се относно размерът
на технологичните разходи на абонатната станция.
Оспорват се начислените стойности
за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в сградата, където се
намира процесния имот.
Оспорва се количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за процесния имот и общо за
сградата, като се оспорва и формулата по т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение- Приложение към чл. 61, ал. 1 от действалата за процесния период
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Оспорва се количеството
топлинна енергия за отопление в сградата, където се намира процесния имот,
поради обстоятелството, че Методиката за дялово разпределение била невярна.
Твърди се, че за процесния
период, количеството на енергията, отдадена от сградната инсталация е било по-
голямо от 50% от количеството на енергията за отопление на имотите в сградата,
като по този начин се ощетявали интересите на потребителите.
Твърди се, че при изчисляването
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, от страна на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД са използвани неверни данни за средномесечната
температура на въздуха в гр.П..
Твърди се, че Методиката за
дялово разпределение- Приложение към чл.61, ал.1 от действалата за процесния
период Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването е научно
необоснована, като вместо нея следвало да се прилага Закона на Нютон за
топлоотдаването и изготвения от Б.П.- брат на жалбоподателката, „Математически
модел“, който бил депозиран от него в Министерство на енергетиката през 2013г.,
но по неизвестни причини бил игнориран.
Твърди се, че счетоводните записвания
на ищцовото дружество са нередовни, като „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не е
издавало фактури за доставената на ответника топлинна енергия.
Твърди се, че не се дължи
обезщетение за забавено плащане тъй като „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не е било
изпълнило задължението си по чл.31, ал.4- 6 от публично известните общи условия
за продажба на топлинна енергия- да издаде и изпрати на ответника фактури за
доставената до процесния имот топлинна енергия.
Излага се възражение, че
обективираното във фактурите, издадени за доставената топлинна енергия в
процесния имот не отразява реалното енергийно потребление на ответника, поради
което същите противоречат на чл.9, § 1 от Директива 2012/27/ЕС.
Визира се, че доставката на
топлинна енергия в процесния имот е непоискана доставка по смисъла на чл. 62,
ал. 1 от ЗЗП.
В тази връзка се излагат
подробни съображения.
Искането е да се обезсили
Решение №2458 от 16.07.2020г. постановено по гр.д.№1252/2018г. на РС- П.,
алтернативно да го отмени, като неправилно.
Моли се за присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.С.П..
В същият се заявява, че се
оспорва изцяло жалбата на С.П., като неоснователна.
Счита се, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като е постановено в рамките на
правораздавателната власт на съда, от законен състав и съдържа всички реквизити
по чл.235 от ГПК. Приема се, че същото е правилно, като наведените с въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
В тази насока са изложени
подробни доводи.
Искането е за потвърждаване на
обжалваното решение, като се остави без уважение подадената въззивна жалба.
Моли се, на основание чл.78,
ал.8, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ, да бъдат присъдени
деловодни разноски за втората инстанция, а именно: юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
С Определение №260821 от
14.09.2020г., постановено по гр.д.№1252/2018г. по описа на РС- П. е оставена
без уважение молбата на ответника С.И.П. от 12.08.2020г. по чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното Решение в частта за разноските- относно присъденото
на ищеца юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Против това определение е
постъпила частна жалба от С.П., чрез пълномощника й адв.А.С..
Твърди се в същата, че
обжалваното определение е неправилно.
В тази връзка се изразява
несъгласие с изразеното становище на районния съд, че определеното
възнаграждение не е прекомерно.
Счита се, че настоящото
производство не се различава от позицията, която е заела ответницата по
гр.д.№12336/2016г. на ПРС и нейния брат по гр.д.№5295/2017г. на ПРС.
Сочи се, че в тези производства
са събирани част от доказателствата събрани в това производство /тези
обстоятелства се установяват от представените към исковата молба
доказателства/.
Твърди се, че обстоятелството,
че ищецът е взимал становища по възраженията на ответника не обосновава
определянето на едно по- високо възнаграждение. В този смисъл се визира, че във
всички производства, ответникът е заемал една и съща позиция и не представлява
отклонение от производството, което да е ангажирало по- високо усилие от страна
на ищеца.
Моли се, да се отмени
обжалваното определение, като се определи възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер.
В срок е постъпил отговор на
подадената частна въззивна жалба от другата страна в процеса- „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.С.П..
В същият е изложено становище,
в което се приема, че подадената частна жалба е допустима.
По нейното същество са изложени
съображения в насока на неоснователност на наведените в нея доводи.
Искането е за оставяне без
уважение на подадената частна жалба.
В съдебно заседание,
жалбоподателят- С.И.П., редовно призована, не се явява. От страна на процесуалния
й представител- адв.С. се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли
същата да бъде уважена. В тази насока излага доводи. Подробни съображения в
насока нейната основателност са излагат в представени в срок от съда писмени
бележки. Прави се искане за отправяне на преююдициално запитване. Претендират
се разноски.
От страна на процесуалния
представител на жалбоподателката- адв.С. се излагат съображения в насока, че
законът за енергетиката е противоречив. Съответно, законодателят е изключил
прилагането на Директива №2011/83, влязла в сила на 04.06.2014г., което е
недопустимо, като има Решение на Европейския съд по този въпрос- Дело №С-119.
Прави искане за допускане на преюдициално запитване.
Ответникът по жалбата- „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, редовно призован не се явява законен представител.
За същият се явява юриск.П.. От страна на същият се оспорва въззивната жалба,
по съображения изложени в отговора на въззивната жалба. Моли се за отхвърляне
на същата и да се остави в сила първоинстанционното решение.
В указания от съда срок не са
постъпили писмени бележки от страна на процесуалния представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- П. е
образувано по повод на подадена искова молба от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК ******** против С.И.П., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се същата от страна на ищецът, че същият има
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.126, ал.1 и чл. 129 от Закона
за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо
водоснабдяване.
Сочи се, че ответницата, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.„П.“ **********************
има качеството на клиент на топлинна енергия, и като такава била длъжна да
заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл.34 от Общите
условия.
Твърди се, че при неизпълнение
в срок, същата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
С оглед сключения при общи
условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия се твърди от страна на
дружеството, че е доставило топлинна /ТЕ/ на стойност 300,56лв. през периода
01.10.2015г.- 30.04.2017г., която не била платена. Предвид забавата се дължала
и сумата от 36,12лв.- лихва за периода 02.12.2015г.- 29.11.2017г.
Визира се, че ответницата не е изпълнила
задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №11550/01.12.2017г. издадена по
ч.гр.д.№18987/2017г. на РС- П., XVгр.с., срещу която в срок било подадено
възражение за недължимост, при което се породил правен интерес от предявяване
на настоящите претенции в срока по чл.415 ГПК.
Искането е тези претенции да
бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК от страна
на ответницата С.П., чрез процесуалния й представител адв.С. е подаден писмен
отговор. В него е изложено становище в
насока оспорване на предявените искове, в т.ч.- наличието на облигационно
правоотношение между страните, поради липсата на писмен договор; реалното
ползване и потребление на ТЕ; верността на начислената и разпределена ТЕ;
годността на измервателните уреди и изправността на абонатната станция;
редовността на счетоводните записвания; размера на претендираните суми.
Твърди се, че фактури не са издавани
и изпращани, както и че е налице непоискана доставка, при което плащане не се
дължало. Издаването на фактури за заплащане на непоискана ТЕ, представлявало
нелоялна търговска практика, която била забранена от закона /чл.68в от ЗЗП/.
Сочи се, че нямало реално
потребление на ТЕ в имота за процесния период, като отоплителните тела не били
в състояние да отдават такава, при което сумите не били дължими.
Искането е за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от материалите
по ч.гр.д.№18987/2017г. по описа на РС- П. се установява, че със Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№67876 от 30.11.2017г.
подадено от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу длъжника С.И.П. е
претендирано парично вземане срещу последната в размер на 300,56лв., Лихва:
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 02.02.2015г. до 29.11.2017г. в размер на 36,12лв.; законна лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до
пълното й изплащане.
Посочено е в
заявлението, че паричното вземане е стойност на топлинна енергия, доставена за
периода от 10.12.2015г. до 30.04.2017г., на основание Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
във връзка с чл.150 и чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Топлинната
енергия е доставена по партидата на С.И.П., с клиентски номер №**********,
отнасяща се за обект на потребление, находящ се в гр.П., ул.“П.“ **********************,
ИТН:1958765.
Претендирана е
със заявлението сумата от 175лв., представляваща деловодни разноски, включващи
държавна такса в размер на 25лв. и 150лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с
така подаденото заявление от страна на заповедния съд е издадена Заповед №11580/01.12.2017г.
постановена по ч.гр.д.№18987/2017г. по
описа на РС- П., от която се установява, че е разпоредено на длъжникът С.И.П.,
да заплати на кредитора „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, сумата от 300,56лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр.П., ул.“П.“ **********************, за периода от 01.10.2015г.
до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2017г. до пълното й изплащане, както и сумата от 36,12лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода, от 02.12.2015г. до
29.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2017г. до пълното й изплащане, както и сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски, включваща платена държавна такса в размер на 25лв. и 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Оставено е без
уважение искането на заявителя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
над уважения до пълния претендиран размер от 150лв., тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
В срок е
постъпило възражение от С.И.П., чрез пълномощника й адв.С. с
вх.№401/03.01.2018г., че не дължи изпълнението на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Видно от
Разпореждане №1417/05.01.2017г., във връзка са постъпилото възражение от страна
на С.П., заповедният съд е дал указания на заявителя „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД- гр.П. да предяви иск относно вземането си.
В указания от
съда срок, заявителя е представил пред заповедния съд доказателства, че е подал
искова молба против С.И.П., с правно основание, чл.422, във вр. с чл.415 от НПК, с цена на иска: 336,68лв.
Не е спорно
между страните по делото, че през процесния период от време, С.И.П. е бил
собственик на имота, посочен в исковата молба, находящ се в гр.П., ул.”П.” №52,
ет.8, ап.23.
Видно от Препис-
извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия, за която
е задължението, съгласно изискването на чл.154 от Закона за енергетиката,
размерът на задължението е както следва: клиентски номер: **********, на
потребител С.И.П., адрес: *** е в общ размер от 336,68лв., от която: главница
за период от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.- 300,56лв. и лихва за период от
02.02.2015г. до 29.11.2017г.- 36,12лв.
По делото се
приложени Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на
потребители в гр.П. от които се установява, че купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда-
чл.3, ал.1.
Съгласно чл.4,
ал.1 от ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите
топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според
чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна
енергия в срок.
Съгласно чл.18 от
ОУ, търговското измерване и отчитане на продаденото на купувача количество топлинна
енергия се извършва по ред ,определен от продавача чрез средство за търговско
измерване- топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост.
Отчетеното по
този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между
отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец,
чрез системата за дялово разпределение или от продавача- чл.18,ал.4 от ОУ.
По делото са
приложени 20 броя фактури за доставена топлинна енергия на ответника П. за процесния
период- 20броя- л.161- 186. Приложени са и 20 броя писма и справки за средната
месечна температура през процесния период, изготвени от НИМХ към БАН.
От приетите по
делото протоколи за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване,
установява, че с протокол за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване
от 20.07.2015г. е демонтиран топломер №60824848, който е бил без поставена
пломба и е монтиран топломер №67332853.
Видно от Протокол
от 09.03.2017г., топломер с №67332853 е демонтиран и е поставен топломер с
№67046026. Протоколът е подписан от представители и на двете страни. Топломери
с №67332853 и № 67046026 са преминали последваща метрологична проверка и са
напълно пригодни технически средства за отчет.
От свидетелства
за проверка на средство за измерване- л.211 и л.213 се установява, че топломер
№67046026 е със заключение: „Съответства“ и е със срок на валидност на
проверката: 13.03.2017г. Съответно, топломер №********* е със заключение:
„Съответства“ и е със срок на валидност на проверката: 07.02.2019г.
Приет е по
делото и Технически отчет по
дог.№51/21.ІV.2006г. за определяне на технологичните разходи на абонатните
станции на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, изготвен от авторски колектив от
ТУ- София.
По делото е
приета и справка изготвена от „Техем Сървисис“ ЕООД за посемесечно разпределена
топлинна енергия на топлоснабдени имоти, като на л..321 са изложени данни за С.И.П..
Приложена е и допълнителна молба от дружеството- л.367-368, като се уточнява
данните от предишната справка, че се касае
поотделно за БГВ сградна инсталация и отопление. Приложена е справка-
л.371, отново с данни за С.И.П. за
период 01.04.2017г.- 30.04.2017г.
В показанията си
св.К. излага данни в насока, че месец февруари 2016г. е посетил абонатната
станция находяща се в гр.П., ул.“П.“ №52 по молба на Б.П.- брат на С.П.. Според
свидетелят, цялата тръбна инсталация, големи кранове, циркулационни помпи не
били изолирани. Усетил, че в помещението
е доста висока температурата, като в него имало две прозорчета, като личало, че
единия е счупен, а другия не е отварян никога. Визира, че температурата на
топлоносителя постъпваща в абонатната станция е била 71 градуса, а на водата 51
градуса. Същият коментира, че е ходил и през 2018г., като е констатирал същото,
както и през 2016г.
Видно от
заключението на единичната съдебно- техническа експертиза- л.339- л.353 се
установява, че сградната инсталация, съгласно чл.140, л.3 от ЗЕ е обща етажна
собственост. Преназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната
част на сградата- етажна собственост и чрез топлопроводите, топлинната енергия
достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин, тя отдава
топлинна енергия в сградата, чрез затопляне на стените, подовете, таваните и
повишава температурата в цялата сграда. Разпределената топлинна енергия на
процесния имот за процесния период е действително доставена. Дяловото
разпределение на топлинната енергия е изпълнено съобразно изискванията на
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради- етажна
собственост- приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Дяловото
разпределение на топлинна енергия по фактурите за процесния период е изпълнено
правилно и начислените суми съответстват на
дължимите суми.
Видно от
заключението на тройната съдебно- техническа експертиза-л.439- 465 в идентичност и с единичната експертиза се установява, че в
процесния период абонатната станция /АС/ е работела, а в съответствие с
нормативните изисквания количествата ТЕ за технологични разходи в АС,
обслужваща имота, са отчислявани за сметка на ЕВН. Общият топломер в АС и
сензорите му са били монтирани правилно, като броят и монтажът на топломерите в
АС е съответствал на изискванията на Наредбата за топлоснабдяване. След преглед
на приобщената документация, се сочи, че използваните топломери са от одобрен
тип, съгласно изискванията, преминавали са метрологична проверка и са били
годни средства за търговско измерване. Постъпилото количество ТЕ в АС било
отчитано с общия топломер в началото на всеки месец, като посредством т.нар.
„терминал“ били снемани показанията за ТЕ в 0,00 часа на първо число от месеца.
От отчетеното количество били приспаднати технологичните разходи и разликата
била разпределяна между всички потребители: за отопление на имот, БГВ и ТЕ,
отдадена от сградна инсталация. Дяловото разпределение било извършено коректно
и с оглед изискванията на Методиката. Разпределената ТЕ за периода била
действително доставена. По данни на топл. счетоводител и констатации на вещите
лица, в имота имало присъединени отоплителни тела, вкл. лира в банята. От
направените изчисления се установявало, че специфичният разход за БГВ бил
правилно определен, но ответникът не ползвал такава и не била начислявана сума.
Процесният имот получавал ТЕ през стените и пода на съседните отопляеми имоти.
Според вещите лица, размерът на ТЕ, отдадена от сградната инсталация за
процесния период, бил правилно изчислен- л.457. Изготвянето на общата и
индивидуални сметки на потребителите в СЕС се извършвало на база реално
постъпилото количество ТЕ, отчетено и фактурирано от ЕВН и разпределяно от
фирмата за дялово разпределение. Абонатът /ответницата/ за процесния период
потребил количество ТЕ за отопление: падащото се на имота количество ТЕ,
отдадена от сградната инсталация и количество ТЕ, отдадена от отоплителните
тела в имота за периода 01.10.- 31.10.2015г. в размер на 0,003002 MWh,
съответстващи на една дялова единица, отчетена от ИРУ.
Както е посочено от първоинстанционният съд в дадените обяснения пред
съда, вещите лица разясняват, че са направили изчисления от двете станции
„Руски“ и „Тракия“ в гр.П. /вкл. представени в табличен вид/, като според тях
следва да се използват данните от станцията, която е в градски условия, както е
в случая. Така, клиентите на дружеството не били ощетявани, дори напротив, т.к.
биха заплащали по- висока цена за сградна инсталация, ако изчисленията били
направени от станцията, намираща се извън града- където всички ветрове и
температури са по- ниски, в сравнение с тази, която се намира в центъра. Същите
обясняват, че установения счупен прозорец в помещението, където се намира АС,
не влияе на технологичните разходи, тъй като във формулата, по която се
изчисляват, не участва такъв компонент. Вещите лица са изготвили експертизата,
като са ползвали не само приетите по делото писмени доказателства,
предоставените им от ищеца данни, а и такива от фирмата за дялово
разпределение.
Видно от
заключението на съдебно- счетоводната експертиза- л.556-557 се установява, че
за времето от 01.10.2015г. до 30.04.2017г. по партидата на ответника /П./ не са
издавани кредитни известия /т.нар. минусови изравнителни сметки/.
Стойността на
топлинната енергия посочена за потребена от ответника в СТЕ по клиентски
№**********, обект на потребление ИТН 198765, на адрес на обекта: П., ул.“П.“ **********************
за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г. по месеци и пера е изчислена в
Приложение- 1 към заключението и за периода общо е в размер на 300,56лв., преди
датата на Заявлението по чл.410 от ГПК- 30.11.2017г. Няма данни за извършени
плащания и прихващания и оставащата сума е в общ размер на 300,56лв.
Размерът на
лихвата за забава върху главниците за топлинна енергия з периода от
01.10.2015г. до 30.04.2017г. по настоящия иск по месеци, изчислен съгласно ПМС
426/2014г., във връзка с чл.86 от ЗЗД по основен лихвен процент плюс 10 пункта
за периода от падежа на всяко плащане от 02.12.2015г. до дата 29.11.2017г.,
вкл. е изчислен в Приложение- 1 към заключението и общо за периода е 36,12лв.
Видно
от заключението на допусната пред въззивната инстанция тройна съдебно-
техническа експертиза- л.119- 143 същата е приета от съда, но не следва да бъде
обсъждана по нейното същество, тъй като на практика от страна на вещите лица не
се отрича, че същите не са посетили процесната абонатна станция когато са
давали отговор на поставените им задачи. В тази връзка от вещите лица е
изготвено ново заключение, след направен оглед на процесната станция, като
отново са дали отговори на поставените задачи и от първата експертиза, тъй като
не е отричат, че има непоискани изчисления и някои грешни изводи. В това
допълнителното заключение на тройната съдебно- техническа експертиза изготвено
от трите вещи лица- л.260- 269, с приложено към него допълнение от в.л.К.Б.,-
л.223- 257 се установява следното, че същите са направили оглед на процесната
абонатна станция, като са отговорили отново и на поставените по първата
назначена от въззивния съд въпроси.
Въззивният
съд не намира, че има основания да не приеме тази експертиза. В случая се
правят възражения същата да не бъде приемана, но по съществото си в нея се
дават отговори имащи отношения по съществото на спора, които няма основание да
не се възприемат изцяло. Има въпроси, по които съдът приема, че не са относими,
като дадените отговори в тях на практика не могат да променят крайните правни
изводи по същество.
В
този аспект от страна на вещите лица са посочени в табличен вид нормите за
качество на топлоснабдяването на КЕВР. Посочено е, че от приложената извадка на
договора за общи условия е видно, че Продавачът е поел ангажимента за
осигуряване на показателите за качество на ТЕ към клиентите си, като от
представената таблица на температурата на входяща и изходяща вода в АС за
процесния период може да се съди, че показателите за качество на ТЕ са
изпълнени. Вещите лица визират, че не е налице документ доказващ прекъсване на
топлозахранването по договора за процесния период към АС на ул.“П.“ №52 и следователно
топлинна енергия в съответствие с показателите на ДКЕВР в процесната АС е
доставяна.
Посочва
се от същите, че количествата топлинна енергия за технологични разходи се
определя по формула цитирана на л.265 /втората посочена формула/. При направената
от тях проверка е констатирано, че технологичните разходи са изчислени съгласно
тази формула в зависимост от отоплителен и неотоплителен сезон. При сравнение
на получените стойности с тези нанесени в сметка- фактурите се сочи, че същото
е изчислено коректно.
Вещите лица
визират, че формулата по т.6.1.1 от Методиката към Наредба 16-334 отчита топлофизичните особености на сградата и
отоплителната инсталация индиректно чрез Qдим,
тъй като тази мощност зависи от топлофизическите особености на сградата. От
формулата в наредбата се сочи, че за общата мощност е взето Qдим. Посочва се от
същите, че стойността на използваните фактурите действително инсталирана
мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период не е по- висока и се
определя от фирмата за Дялово разпределение в зависимост от това колко жилища и
с каква мощност на радиаторите ползват енергия за отопление. Констатирано е, че
при огледа на абонатната станция са установени уреди за следене на
температурата и налягането на топлоносителя. Единствено с водомер се отчита
допълването на топлоносител.
Вещите лица
сочат, че са отчислявани коректно технологичните разходи в абонатната станция в
съответствие с Методиката на ДКЕВР. В относимост на тези по същество въпроси е
и допълнение към тази експертиза, независимо, че е посочено е и „особено
мнение“ от вещото лице Б., тъй като изложените в него данни принципно не се
различават от взетото общо становище от вещите лица. В съдебно заседание,
вещите лица поддържат заключението си, като дават необходимите пояснения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба констатира, че същата е
редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Относно подадената частна жалба, същата е редовна и допустима,
подадена в срок от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
По отношение на
подадената въззивна жалба.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в
рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от
първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и
законосъобразно.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за частична недопустимост, респ. неправилност и
незаконосъобразност, като споделя изцяло изложените крайни правни изводи на
първоинстанционния съд.
Относно възражението за частична недопустимост на обжалваното решение,
въззивният съд не намира, че същото се явява основателно.
В този аспект следва да се посочи, че съгласно чл.150 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, месечната дължима от купувача сума за
топлинна енергия се състои от два компонента- сума, формирана по цена за
потребена топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата „дялово
разпределение“.
Нормата на чл.34, ал.1 от ОУ визира, че потребителите следва да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за услугата „дялово
разпределение“ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно услугата „дялово разпределение“ е формообразуващ компонент на
дължимата сума за топлинната енергия, а не самостоятелна претенция, отделна от
стойността на потребената топлинна енергия. Като компонент на месечната дължима
сума за топлинна енергия услугата „дялово разпределение“ се включва в
стойността на главницата, претендирана в производството по чл.410 от ГПК и в
настоящото такова, а претендираното обезщетение за забава е върху тази
главница.
При тези доводи няма основание да се приеме недопустимост на
обжалваното решение.
Относно неправилността на решението.
В тази насока е налице възражение, че между страните по делото не
съществува облигационно отношение, като няма сключен договор между страните,
съгласно изискването на относимата
според въззивника разпоредба на чл.149, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.
Както бе
посочено по- горе безспорно е, че жалбоподателката П. е собственик на недвижим
имот в гр.П., ул.“П.“ №23, като сградата в която живее е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Категорична е
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от
ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
Не може да има
спор, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. ОУ влизат в сила, без да
е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В тази връзка следва да
бъде посочено, че по делото са налице доказателства в насока, публикуването на
ОУ в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Този факт
на практика установява, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на ОУ за продажба на топлинна енергия.
Следва да се
посочи във връзка с възражението че липсва договор между страните, че не
съществува задължение за сключване на изрично писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди или изрично приемане на общите условия от последните, като условие
за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия. Основанието за този извод се извежда именно от фактът, че С.П.
притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда-
апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда- етажна собственост. Същият в
случая е достатъчен, за да направи собственика потребител- клиент на топлинна
енергия за битови нужди и за възникването на облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия.
Всичко изложено
извежда констатацията, че правоотношенията между страните възниква по силата на
самия закон и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Тези условия са задължителни и за заварените купувачи и имат силата
на сключен договор между тях и енергийното предприятие.
Безспорно е
установено от събраните доказателства, че са налице приети Общи условия на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
ведно с доказателства за тяхното публикуване в един централен и един местен
ежедневник.
Всичко това
установява че е налице между страните облигационна връзка, при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия.
Реално по силата
на тази облигационна връзка, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като
топлопреносно предприятие е длъжно да доставя топлинна енергия до имотите на
своите клиенти- чл.4, ал.1 от ОУ, а те от своя страна са задължени да заплащат
доставената енергия в уговорените в общите условия срокове- чл.34, ал.1 от ОУ.
За пълнота
следва да се посочи независимо, че тази констатация не е водеща, тъй като е
след процесния период на дължимост на парични задължения разяснения, дадени с
Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк.д.№2/2017г. на ОСГК на ВКС, което
по закон действат занапред, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл.150, ал.1 ЗЕ/. Писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване. Предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие.
В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Не са налице
основания да приеме възражението в насока, че липсват доказателства за реално
потребена топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.140а от ЗЕ, общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на топлинна енергия за горещо
водоснабдяване и топлинна енергия за отопление.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия /ТЕ/ за отопление, от своя страна, включва ТЕ за
отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните
тела в общите части на сградата.
Според чл.143,
ал.5 от ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
От заключенията
и на двете съдебно- технически експертизи приети пред районният съд, които
настоящата инстанция възприема изцяло, се установява, че за процесния период по
отношение на сградата, в която се намира имотът на въззивника е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В относимост на това заключение е и
второто допълнително заключение на тройната съдебно- техническа експертиза
назначена пред въззивната инстанция, тъй като въпросите на които е отговорено е
след направен оглед на процесната абонатна станция, която установява, че при
липса на постъпил документ доказващ прекъсване на топлозахранването по договора
за процесния период към АС на ул.“П.“ №52, топлинната енергия е в съответствие
с показателите на ДКЕВР и такава е доставяне в АС.
Следва да се
посочи, че съгласно решение от 05.12.2019г. на Съда на Европейския съюз по съединени
дела С 708/17 и С 725/17, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на
Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и
на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /„Директива
за нелоялни търговски практики“/, трябва да се тълкува в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда- етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление
и не го използват в своя апартамент. Посочено е още, че член 13, параграф 2 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006
година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент
в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Следва да се посочи
и че с решение №5 от 22 април 2010г. по конституционно дело №15 от 2009г., обн.
ДВ. бр.34 от 4 май 2010г. се отхвърля искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от
Закона за енергетиката обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., като в мотивите си Конституционният
съд е приел, че: „Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия
от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже,
и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на
вещно право в сграда- етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, всички съсобственици
трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части и сградната инсталация. При съсобствените вещи в сгради- етажна
собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в
отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите,
изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна
енергия за общите части и сградната инсталация. Потребителите са длъжни да
спазват условията, установени за всички от действащото право, и това го изисква
правовата държава. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда -
етажна собственост, не може да се даде предвид характера на подобни сгради“.
Следва да се
посочи, че в последната експертиза назначена пред въззивната инстанция се
установява, че правилно е приложена формулата по т.6.1.1 от Методиката, която
отчита топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация. На
практика следва да се приеме, че от страна на ищцовото дружество е доставено
топлинна енергия, като не са допуснати нарушения при изчисляване на
количеството отдадена топлинна енергия от сградната инсталация. Съответно
следва извод, че заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по естеството си. В този
смисъл не могат да бъдат споделени възраженията за неправилни изчисления, тъй
като вещите лице на практика се съобразяват именно с тази формула.
Независимо, че
от страна на П. са отстранени отоплителните тела, то съобразно разпоредбата на
чл.153, ал.6 от ЗЕ- когато потребители в сграда- етажна собственост прекратят
топлоподаването в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, не отпада задължението за заплащане на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. В този аспект, няма основание да се
игнорира, че в заключенията пред първата инстанция по приетите СТЕ пред
районния съд, че от издадените фактури за процесния имот, за периода на делото
е начислявана само топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, с
изключение на месец октомври 2015г., което не е определя съществено крайния
резултат.
Няма основание да се приемат за основателни възраженията на
жалбоподателката в насока, че топломерите в процесната абонатна станция не били
от одобрен тип и били неизправни.
Не може да има
спор по делото, съгласно приетите по делото писмени доказателства относими към
двата процесни монтирани топломера в АС, а именно: за периода 20.07.2015г.-
09.03.2017г.- топломер тип UH- 50, фабр.№67332853 и за периода от 09.03.2017г.-
топломер тип UH- 50, фабр.№67046026, че същите са от одобрен тип и са изправни.
В този аспект са Протокол
от 09.03.2017г., топломер с №67332853 е демонтиран и е поставен топломер с
№67046026. Протоколът е подписан от представители и на двете страни. Топломери
с №67332853 и № 67046026 са преминали последваща метрологична проверка и са
напълно пригодни технически средства за отчет.
От свидетелства
за проверка на средство за измерване- л.211 и л.213 се установява, че топломер
№67046026 е със заключение: „Съответства“ и е със срок на валидност на
проверката: 13.03.2017г. Съответно, топломер №********* е със заключение:
„Съответства“ и е със срок на валидност на проверката: 07.02.2019г.
Предвид на това
следва да се констатира, че и двата топломера касаещи процесния период, съответстват
на изискванията на Директива 2004/22/ЕО относно измервателните уреди и съгласно
изискванията на закона са преминали необходимите последващи метрологични
проверки, при които е констатирано, че съответстват на съществените изисквания
към тях.
Относно възраженията касаещи определянето на количеството технологични
разходи в абонатната станция, които не могат да бъдат споделени следва да се
посочи, че в приетите пред първата инстанция съдебно- технически експертизи се
установява, че в процесната сграда е изпълнена корекция на технологичните
разходи в абонаментната станция в съответствие с т.4,.1 от Методиката за дялово
разпределение към наредба №16-334 о 06.04.20007г. за топлоснабдяването, като
количеството на технологичните разходи на топлинна енергия в процесната
абонатна станция е определена правилно и в съответствие със законовите
изисквания. В относимост на тези констатации е и заключението на втората
допълнителна експертиза в което се визира, че количеството топлинна енергия за
технологични разходи за АС се определя по т.4 от Методиката на наредбата за
топлоснабдяване, като на стр.6 е и посочена формула по която се изчисляват
същите. При проверка от страна на вещите лица е констатирано, че технологичните
разходи са изчислени съгласно тази формула, като всичко е изчислено коректно.
Действително от показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че единия прозорец на АС е бил счупен, но по съществото си при
еднократно посещение в последната от този свидетел, не би следвало това да е
основание да се приеме, че на тази база следва да се приемат завишено количество
на технологични разходи.
Относно възражението за начислени стойности за БГВ, каквото е излагано
и пред първоинстанционния съд, то следва да се посочи, че такива на практика не
се претендират от ищеца, но независимо от тази констатация, то по СТЕ на л.446
е визирано, че специфичния разход за БГВ е правилно определен и начислените
суми са верни.
Не са налице
основания за приемане на възражението касаещо правилността на формулата по
т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение- Приложение към чл.61, ал.1 от действалата
за процесния период Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, респ.
оспорва количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за
процесния имот и общо за сградата.
Както бе
посочено и по- горе, във всички заключения на СТЕ се установява, че начислената
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е определена съгласно
действащата нормативна уредба, използвани са реални показатели при ежемесечно
отчитане на доставената в сградата топлинна енергия, правилно се отчислявани и
технологичните разходи на абонатната станция, като енергията, отдадена от
сградната инсталация е определена според действащата Методика за дялово разпределение
към Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Няма основание да не
се приеме от изложеното от страна на вещите лица, че Методиката, респ.
формулата по т.6.1.1 от нея, в максимална степен описва модела на реалното
потребление на топлинна енергия в съответната сграда при положение, че
отоплителната инсталация и сградата се експлоатират съгласно заложените по
проект температурни режими.
Възразява се
относно количеството топлинна енергия за отопление в сградата, където се намира
процесния имот, поради обстоятелството, че Методиката за дялово разпределение е
невярна.
Не може да има
спор отново, във възприетите от съда заключения на СТЕ, съгласно които,
дяловото разпределение на топлинната енергия за отопление в процесния имот и в
сградата, където се намира той е извършено съгласно Методиката за дялово
разпределение към Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и няма
разминавания с нормативните изисквания.
В случая, тази
формула е част от действащото законодателство в РБългария за процесния период
от време и следва да се приема, че тя следва да се съобразява от съда.
Налице е възражение
в насока, че за процесния период, количеството на енергията, отдадена от
сградната инсталация е по- голямо от 50% от количеството на енергията за
отопление на имотите в сградата, като по този начин се ощетявали интересите на
потребителите, което не може да се приеме за основателно.
В случая събрани
доказателства в тази посока по делото не са налице. В този аспект следва да се
посочи, че установените данни по делото са в насока, че отоплителната
инсталация е нормално функционираща.
Неоснователно следва
да се приеме възражението в насока, че при изчисляването на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, от страна на „ЕВН България Топлофикация“ се
използвали неверни данни за средномесечната температура на въздуха в гр.П..
В конкретният
казус, като доказателства по делото са приети писма и справки за средната
месечна температура в гр.П., през процесния период, изготвени от НИМХ към БАН,
филиал П. и съответно предоставени на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с цел
изчисляване на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Не е спорно, че тези температури са измерени от станцията на НИМХ към БАН,
филиал П., разположена на бул.„Руски“. Не е спорно, че в града е разположена и
втора такава- на Ж.П. гара „Тракия“.
Съгласно т.6.1.1
от Методиката за дялово разпределение, като елемент от формулата за изчисляване
на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, участва и
външната температура за съответното населено място. Няма основания да не се
приемат обясненията на вещите лица пред първоинстанционният съд, че са
направили изчисления от двете станции „Руски“ и „Тракия“ в гр. П. /вкл.
представени в табличен вид/, като според тях следва да се използват данните от
станцията, която е в градски условия, както е в случая. Така, клиентите на
дружеството не били ощетявани, дори напротив, т.к. биха заплащали по- висока
цена за сградна инсталация, ако изчисленията били направени от станцията,
намираща се извън града- където всички ветрове и температури са по - ниски, в
сравнение с тази. Няма основание в тази връзка да бъде игнорирано казаното от
тях, че установеният счупен прозорец в помещението, където се намира АС, не
влияе на технологичните разходи, тъй като във формулата, по която се
изчисляват, не участва такъв компонент.
Неоснователно
следва да се приема възражението, че Методиката за дялово разпределение-
Приложение към чл.61, ал.1 от действалата за процесния период Наредба №16-334
от 6.04.2007г. за топлоснабдяването е научно необоснована, като вместо нея
следва да се прилага Закона на Нютон за топлоотдаването съгласно решение за
справедливо дялово разпределение на реално потребена ТЕ от СИ /Математически
модел изготвен от Б.П./, предложено през м.юли 2013г.в Министерство на енергетиката.
Позовавайки се
отново на възприетите заключения на вещите лица по СТЕ съгласно които,
Методиката в максимална степен описва модела на реалното потребление на
топлинна енергия в съответната сграда, като същата е изработена на основата на
топлофизичните закони, включително и Закона за конвективен топлообмен на
Нютон-Рихман и Методиката на проф. Стамов за топлинните потоци не следва да се
приема, че е относимо по съществото на спор така представеното решение
/Приложение 14- 14а/.
Няма основание
да се приемат за основателни и възраженията в насока, че счетоводните
записвания на ищцовото дружество били нередовни, като „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД не е издавало фактури за доставената на ответника топлинна
енергия. В този смисъл следва да се посочи, че от заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза от страна на вещото лице не са установени
нарушения при водене на счетоводството в „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
Не следва да се
приема за основателно възражението, че не се дължи от страна на П. обезщетение
за забавено плащане мотивирано от обстоятелството, че „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД не било изпълнило задължението си по чл.31, ал. 4 - 6 от
публично известните общи условия за продажба на топлинна енергия - да издаде и
изпрати на ответника фактури за доставената до процесния имот топлинна енергия.
Това твърдение, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не било издавало фактури на П.
не почива на събраните доказателства по делото, а напротив. В този смисъл
следва да се посочи и разпоредбата на чл.150 от ЗЕ. Между страните по делото е
налице облигационна връзка, при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия. По силата на тази облигационна връзка, „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, като топлопреносно предприятие е длъжно да доставя топлинна
енергия до имотите на своите клиенти- чл.4, ал.1 от ОУ, а те от своя страна са
задължени да заплащат доставената им топлинна енергия в уговорените в ОУ
срокове, а именно в 30- дневен срок, след изтичането на месеца, в който е доставена
енергията- чл.34, ал.1 от ОУ. Ето защо, предвид уговорения в ОУ срок за плащане
на задълженията за доставена топлинна енергия и в унисон с разпоредбата на чл.84
от Закона за задълженията и договорите, в клаузата на чл.35, ал. 1 от ОУ е
предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията по чл.34, ал.1, какъвто
е и настоящия случай, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от деня
на забавата, до момента на заплащане на енергията.
На практика, видно
от цитираните клаузи от договора между страните, падежът на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия е предварително уговорен, като
неговото настъпване не зависи от каквито и да е условия, включително и от
издаването и изпращането фактури за доставената топлинна енергия.
Не следва да се
приема за основателно и възражението в насока, че фактурите, издадени за
доставената топлинна енергия в процесния имот не отразяват реалното енергийно
потребление, поради което и противоречат на чл.9, § 1 от Директива 2012/27/ЕС.
Тази цитирана разпоредба предвижда, че когато многофамилните сгради се
снабдяват от районна отоплителна или охладителна система, с цел осигуряване на
прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите
членки могат да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за
потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради.
Съответно при
анализ на относимите към отчитането на потребената топлинна енергия норми на
цитираната по- горе директива, не следва извод, че се установява противоречие
между тях и нормите на националното законодателство. Директива 2012/27/ЕС не
поставя изискване за конкретен метод на измерване и разпределение, нито за
монтаж на специален измервателен уред, отчитащ количеството на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. При регулацията на отчитането на
потреблението, Директива 2012/27/ЕС поставя изисквания за прилагане на
индивидуален подход, доколкото това е технически осъществимо и разходно
ефективно. С цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на
индивидуалното потребление директивата предоставя възможност на държавите
членки да въведат прозрачни правила за разпределението на разходите за
потреблението. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина
на разпределение на разходите. В случая, такива правила на национално ниво са
предвидени още с измененията на чл.143, ал.1 и 3 от Закона за енергетиката- със
ЗИДЗЕ /обн., ДВ, бр.74 от 2006г./, в резултат на които топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, не се определя в абсолютно число, а съгласно
правилата на т.6 и сл. от Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334
от 6 април 2007г. за топлоснабдяването.
В т.6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение както бе
визирано по- горе установява, че количеството топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на съответната
сграда и нейната отоплителна инсталация, като чрез изчислителна формула,
детайлно е указан начинът на определяне на нейното количество, от страна на
лицето по чл.139, ал.2 от ЗЕ- търговец, извършващ услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
Съгласно чл.10,
ал.1 от Директива 2012/27/ЕС, когато крайните клиенти не разполагат с
интелигентните измервателни уреди, посочени в Директива 2009/72/ЕО и Директива
2009/73/ЕО, държавите членки правят необходимото до 31 декември 2014г.
информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното
потребление, в съответствие с приложение VII, точка 1.1, за всички сектори,
обхванати от настоящата директива, включително енергоразпределителните
предприятия, операторите на разпределителни системи и предприятията за продажба
на енергия на дребно, когато това е технически възможно и икономически
оправдано. Същият не съдържа изискване всички компоненти от сметката за
доставена топлинна енергия /за отопление на имотите, за отопление на общите части
на сградата, за топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и за топла
вода/ да са изчислени въз основа на показания на индивидуални измервателни
уреди, тъй като поради обективни обстоятелства може да се наложи използването
на други данни /напр. потребление в общите части, топлопреминаване на между
отделни имоти в сградата, отдаване на енергия от елементите на вътрешната
отоплителна инсталация/.
От изложеното
следва да се приеме, че нито на ниво национално право, нито на ниво общностно
право, съществува безусловно задължение на държавите- членки за въвеждане на
специални уреди за измерване или на конкретен метод и формула за
разпределението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът не
игнорира в случая, възприетият в т.6.1.1. от Методиката към Наредба №16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването начин за разпределение отговаря на
техническите характеристики на сградите- етажна собственост и на режима на
собственост, на който се подчиняват техните общи части, включително сградната
инсталация за отопление, съобразен е с индивидуалния подход при разпределение
на потреблението, тъй като за всеки имот поотделно се взема предвид неговият
конкретен отопляем обем.
Налице е възражение,
че доставката на топлинна енергия в процесния имот е непоискана доставка по
смисъла на чл.62, ал. 1 от ЗЗП.
Категорична е
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ, че собственик на обект в сграда- етажна
собственост, независимо от факта, че е прекратил топлоподаването към
отоплителните тела в имота си, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Доколкото законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се
ползва от етажната собственост, макар последната да е неперсонифицирана, за
отношенията в енергетиката има характер на колективен субект, самостоятелен
потребител на услуга „доставка на централно отопление“.
В чл.11, ал.5 от
ОУ на ЕВН е предвидено, че въпреки прекратено топлоотдаване, клиентите в
сграда- ЕС остават такива и следва да заплатят отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела в общите части на сградата ТЕ.
Действително, Законът
за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006г., е приет след така
наложената уредба от ЗЕ, като изрично забранява доставката на централно
отопление без искане на потребителя. Съгласно нормите му непоискана доставка е
тази, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът,
в чл.62, ал.2 от ЗЗП, постановява, че непоръчаната доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане.
От друга страна
следва да се посочи, че с Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017г. по
тълкувателно дело №2/2016г. на ОСГК на ВКС се приема, че „законодателното
решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката
към този момент, защото чл.133, ал. 2 от ЗЕ изисква решение на общото събрание
на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа.“. Поради това се сочи, че няма как да се стигне до приложение на §1 от
ДР на ЗЗП при прилагане на нормите от ЗЕ. С решението си по тълкувателно дело
№2/2016г. ОСГК на ВКС постановява, че за отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия в сграда- етажна собственост /каквато е процесната/, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
чл.62, във вр. с §1 от ДР на ЗЗП.
Отново следва да
се посочат и постановеното решение от 05.12.2019г., с което Съдът на
Европейския съюз се произнесе по съединени дела С-708/17 и С-725/17 като
постанови, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, която задължава
собствениците на апартаменти в сграда- етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Според Съда
подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите
части на сграда - етажна собственост, което е вследствие на взето от етажната
собственост решение за присъединяване на сградата към централното отопление, не
представлява непоръчана доставка на централно отопление.
При тези
съображения в насока неприемане за основателни възраженията изложени във
въззивната жалба и коментирани единствено по тези имащи отношение към
съществото на спора и съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния
и въззивния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди, а подадената въззивна жалба, като неоснователна да се остави без
уважение.
По отношение на подадената частна жалба.
В конкретният
казус, тя е допустима, но по съществото си е неоснователна.
Първоинстанционният
съд за да остави без уважение молбата на ответника С.П. с правно основание
чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е
приел, че в същото са изложени мотиви относно причините за определяне на
оспорения размер на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Визирал е, че макар исковите претенции да не се отливат със значителна правна
сложност е налице фактическа такава, предвид и предприетата от ответника
защитна позиция с множество аргументирани оспорвания и възражения, по които
ищцовата страна е взела отношение, видно от писмените молби по делото и
изразената процесуална позиция устно в съдебните заседания. Посочил е, че
делото е усложнено откъм фактология и доказателствена съвкупност. Предвид
явяването на представител на дружеството в о.с.з., проявената активност и
усилия по защита интересите на страната, ангажирането на доказателства и
участието при събирането на такива е прието, че определеното юрисконсултско
възнаграждение не е прекомерно, за да бъде редуцирано в по- нисък размер.
Въззивният съд
няма основания да не приеме тези съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по дела
с материален интерес, възнаграждението е в размер от 100 до 300лв., като ал.2
от чл.25, предвижда, че то може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер за защита на дела, продължила повече от три заседания.
Не е спорно, че
пред първоинстанционният съд са проведени повече от три съдебни заседания, а
именно- тринадесет. Действително материалният интерес по делото не е висок, но
предметът на делото е усложнен, предвид многобройните правни и фактически
възражения на ответника, чрез неговия пълномощник. Събирани са множество писмени
доказателства, разпитан е свидетел, разпитвани са вещи лица по изготвените
съдебно- технически експертизи и съдебно- счетоводна експертиза, по което е
налице активност от страна на процесуалния представител на ищеца.
В случая не
могат да бъде възприето за основателно възражението изложено в частната жалба,
че настоящото производство не се различава от позицията, която е заела
ответницата по гр.д.№12336/2016г. и нейния брат по гр.д.№5295/2017г. по описа
на РС- П.. Тези дела, в случая не са приемани като доказателство по делото за
да може да се извеждат каквито и да е било изводи от тях, още повече за
идентичност на възражения, респ. за становищата на процесуалния представител на
ищеца.
При тези
съображения, настоящата инстанция приема, че следва да остави подадената частна
жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното определение под №260821 от
14.09.2020г., като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, няма основание за
присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски. Такива следва да се
присъдят в полза на въззиваемата страна. В случая от страна на последната не се
претендират разноски относно направените разходи касаещи платените
възнаграждения за вещи лица, а единствено и само юрисконсултко възнаграждение,
като не е и представен списък на разноските.
При тези данни,
в тежест на жалбоподателката П. следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна в размер на 150лв., съобразявайки
се, както с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна
помощ, съгласно която по дела с материален интерес, възнаграждението е в размер
от 100 до 300лв., съответно с правната и фактическа сложност на делото и конкретното
развитие на процеса пред настоящата въззивна инстанция.
Предвид на
гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2457/16.07.2020г., постановено по гр.д.№1252/2018г. по описа
на РС- П..
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№260821 от 14.09.2020г.,
постановено по гр.д.№1252/2018г. по описа на РС- П..гр.д.№1252/2018г. по описа
на РС- П. е оставена без уважение молбата на ответника С.И.П. от 12.08.2020г.
по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното Решение в частта за разноските-
относно присъденото на ищеца юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********, да
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.“ **, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 /сто и петдесет/лв.
Решението е окончателно
и не подлежи.
Председател:
Членове:1.
2.