Решение по дело №324/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 ГПК и е образувано по жалба на К. К. К. от гр.Б. – взискател по изп.д. № 97/2013 г. по описа на ЧСИ Ш Д- № 796 от РКЧСИ, с район на действие – ОС Б., чрез адв.Е Й от АК Кюстендил насочена против извършеното от ЧСИ разпределение на постъпили суми по цитираното изп.д. от 03.10.2013 г.

Поддържа се в жалбата, че ЧСИ е извършил неправилно разпределението на постъпилите по делото суми, като не е заделил такива и за жалбоподателя за сумата от 800 лв., представляваща разноски по изпълнението за снабдяването с изп.лист, т.е. направени в интерес на всички взискатели.

Присъединените взискатели в изп.производство не са взели становище по жалбата.

В мотивите си по делото ЧСИ поддържа неоснователност на същата.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по изп.д. № 97/2013 по описа на ЧСИ Ш Д с рег. № 796 от РКЧСИ, с район на действие – ОС Б., намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирано лице – присъединен взискателят по изп.производство.

Доводите на ЧСИ за недопустимост на жалбата са несъстоятелни, доколкото тридневния срок за възражение срещу предявеното разпределение в случая е изтекъл в неприсъствен ден /06.10.2013 – неделя/, поради което и жалбата е подадена в първия присъствен ден – 07.10.2013 г.

По арг. от чл.60, ал.6 ГПК, като подадена в рамките на първия следващ присъствен ден изтичането на срока, жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Жалбата е основателна.

Установява се от приложеното изп.д. № 97/2013 г. по описа на ЧСИ Ш Д че то е образувано по молба на жалбоподателката и въз основа на приложен от същата изп.лист, издаден в нейна полза на 18.12.2012 г. по ч.гр.д. № 3620/2012 г. по описа на РС Б. срещу А. Е. А. за сумата от 10 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 17.12.2012 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 200 лв. Внесена ДТ и сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Следователно от посочените суми 800 лв. са за разноски по снабдяването с изп.лист, въз основа на който е започнало принудителното изпълнение по изп.производство.

Видно е от протокола за разпределение от 11.09.2013 г., изготвен от ЧСИ, че същата сума е посочена като дължима на взискателката К..

Тя обаче е отделена от сумата от 1 508,50 лв., която ЧСИ е приел, че е направена за разноски по принудителното изпълнение.

Именно последвана сума е била призната единствено от ЧСИ с крайното разпределение като разноски на взискателя, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение, съгласно чл.136, ал.1 ЗЗД.

За такива разноски обаче не са признати 800 лв., посочени в изп.лист, въз основа на който, както вече се посочи, е образувано изп.дело и е започнало принудителното изпълнение.

При така установеното от фактическа страна се налага извода, че действайки по гореописания начин ЧСИ е допуснал нарушение на установените от нормата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД правила относно установената привилегия при предпочтителното удовлетворение на направените от страните по изп.производство разноски.

Същата е установила привилегия не изобщо за разноските, направени в изп.производство , а само за тези, които са по обезпечаването и принудителното изпълнение, и които, безсъмнено, ползват всички кредитори в производството.

В случая няма спор, че направените от жалбоподателката разноски за снабдяване с изп.лист, въз основа на който е образувано и е протекло принудителното изпълнение по изп.дело, са такива, които ползват всички взискатели, защото именно въз основа на този изпълнителен лист е започнал изп.процес и са извършени процесуални действия, посредством които се е стигнало да удовлетворяване на вземанията и на присъединилите се кредитори – Държавата и Юробанк България .

Затова и тези разноски е следвало да се отнесат от ЧСИ към разноските, ползващи се с предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като вместо сумата от 1 508,50 лв. за взискателката К. К. се задели сумата от 2 308,50 лв.

По изложените съображения направеното разпределение от ЧСИ следва да бъде частично отменено, в горния смисъл.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Протокол за извършено разпределение на осн.чл.460 ГПК от 11.09.2013 г. по изп.д. № 97/2012 г. по описа на ЧСИ Ш Д с рег. № 796 от РКЧСИ, с район на действие – ОС Б. в частта му, с която на взискателя К. К. К. са определени дължими разноски по обезпечаване и принудително изпълнение, ползващо се с право на предпочтително удовлетворение, съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в размер на 1 508,50 /хиляда петстотин и осем лева и петдесет стотинки/

ВРЪЩА изпълнително дело № 97/2012 г. по описа на ЧСИ Ш Д, с рег. № 796 от РКЧСИ, с район на действие – ОС Б. за изготвяне на ново разпределение, в което сумата от 2 308,50 /две хиляди триста и осем лева и петдесет стотинки/ в полза на взискателката К. К. К. се признае като такава, представляваща изплащане на вземане по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД за разноски за обезпечаването на принудителното изпълнение.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: