Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 31.07.2018 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                     

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: *** 

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 969 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 416/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 277 от 31.01.2018 г. е разпоредил Длъжникът *** с ЕГН ***, с адрес: ***, да заплати на кредитора ****** с ЕГН ***, с адрес: ***, следните суми: 2 000 лева, представляваща главница - дължима сума по устен договор за паричен заем, сключен между страните на 28.01.2015 г., със срок на връщане на предоставената в заем сума – 30.07.2015 г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2018 г. до окончателното плащане; 50 лева – държавна такса; 300 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 06.02.2018 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 416/2018 г./.

В изпълнение на посочените указания кредиторът е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 969/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Според изложените в исковата молба твърдения между страните на 28.01.2015 г. /тази дата е уточнена от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 04.06.2018 г./ е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 2 000 лв., които заемополучателят е следвало да върне на 30.07.2015 г.

С оглед реализиране на вземането си *** поискал в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение, а след нейното влизане в сила и изпълнителен лист за спорната сума. След като длъжникът в заповедното производство възразил срещу дължимостта на заявената сума, за ищеца се породил правен интерес от търсената искова защита.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен и недоказа*** Според *** процесната сума от 2 000 лв. представлява покупната цена на продадения от ответника на ищеца л.а. марка***.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представената към исковата молба вносна бележка от 28.01.2015 г. ****** внесъл в полза на *** по банковата му сметка в *** сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/. В обсъждания документ като основание за извършения банков превод е посочено: **.

На 14.03.2017 г. ищецът отправил покана до ответника, чрез *** за връщане на общо заетата сума от 21 000 лв., от които процесните 2 000 лв. Поканата е получена на 15.03.2017 г. от бащата на ответника.

Заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид количество и качество. Този договор е реален и консенсуален – счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя; безвъзмеден и неформален също така е и едностранен, защото само заемателят има задължение – да върне заетото. Парите и заместимите вещи преминават в собственост на заемателя. Те се предават на заемателя за потребление и консумиране.

По отношение задълженията и отговорностите на заемателя – основното негово задължение е да върне заетите пари в същото количество или вещи от същия вид качество и количество. Заемателят дължи и лихва, но само ако тя е уговорена писмено. При неизпълнение на задължението да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество, заемателят отговаря за причинените вреди по общите правила за отговорността. Заемодателят може да иска обезщетение по общите правила.

В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането и*** В обсъждания случай настоящият състав намира, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за заем, по силата, на който ****** е предоставил в заем на *** сумата от 2 000 лв.

Представеният по делото писмен документ – вносна бележка за плащане от 28.01.2015 г., издадена от ***, обективира сключения между страните договор, по силата на който ищецът предоставя в заем на ответника сумата от 2 000 лв. Този документ удостоверява задължение за връщане на парична сума, т.е. доколкото съдържа елементите на договор за заем, може да се приеме, че между страните са налице валидно възникнали облигационни правоотношение по договор за заем, по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

В подкрепа твърденията на ищеца са и събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите *** и ***, и двамата без родство със страните. Свидетелите са категорични, че са запознати с финансовите отношения между *** и ***, свързани с предоставянето в заем на различни суми на ответника от страна на ищеца, необходими му /на ***/ във връзка с отглеждането на ***. 

Изложените по-горе съображения и съобразно установената фактическа обстановка се налага извода, че възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 във вр. с чл. 240 и сл. от ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, ответникът, в качеството му на заемател, следва да установи факта, че е изпълнил задължението си за периода на действие на договора за зае*** Като не е сторил това, съдът е длъжен да приеме, че такова не се е осъществило.

На следващо място процесуалното поведение на ответникът по делото, която съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания, тъй като от тяхното настъпване се цели извличане на изгодни правни последици, а именно, че е изпълнил точно и в пълен обем договорните си задължения за връщане на заетата сума, води до извода, че същият е неизправна страна по договора, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцата процесната сума. В тази връзка следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението на ответника, поради което предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи до претендирания от ищеца размер от 2 000 лв.

Предвид на това и с оглед основателността на претенцията относно главното задължение, законосъобразно се явява и искането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде присъдено и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018 г. /датата, на която заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в канцеларията на Добричкия районен съд/ до окончателното й изплащане.

Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме, че ищецът е доказал по безспорен начин по пътя на пълното и пряко доказване, с годни доказателствени средства твърдяното от него каузално отношение – даването в заем на ответника на 20.01.2015 г. на сумата от 2 000 лв.

По отношение възражението на ответника, че извършеният от ищеца банков превод на сумата от 2 000 лв. представлява покупната цена на л.а. марка***, който *** закупил от него, същото е неоснователно. От представения по делото ***, се установява, че ищецът е закупил от ответника посоченият по-горе автомобил на 05.06.2015 г., т.е. значително по-късно от датата на сключване на процесния дговор, за сумата от 400 лв., която е получена от продавача напълно при сключването на договора. Изложеното във връзка с този договор навежда на извода, че между двете правоотношения – процесното и това по договора на покупко-продажба на МПС не е налице връзка, тъй като страните са заявили, че покупната цена възлиза на сумата от 400 лв., а не 2 000 лв., като и че тези 400 лв. са получени от продавача напълно при сключването на договора.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск е основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване.

Съответно, при така постановения резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща платена държавна такса и възнаграждение за упълномощения адвокат. По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат на 350 лв. /триста двадесет и пет лева/, от която: 25 лв. – платена държавна такса, и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че *** с ЕГН ***, с адрес: *** ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 277 от 31.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 416/2018 г. в полза на кредитора ****** с ЕГН ***, с адрес: *** сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем, сключен между страните на 28.01.2015 г., със срок на връщане на предоставената в заем сума – 30.07.2015 г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА *** с ЕГН ***, с адрес: *** да заплати на ****** с ЕГН ***, с адрес: *** сумите от: 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски; 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 416/2018 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: