РЕШЕНИЕ № 17
Гр. Сливен, 11.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
При участието на секретаря Соня Василева и
Зам.окръжния прокурор Диана Стоева, като се запозна с докладваното от съдия
Яница Ченалова ВНОХД № 633 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по протест и допълнение
към него, подадени от
прокурор в РП – Сливен и въззивна жалба и допълнение към нея от адв. К.К. *** –
повереник на гражданския ищец и частен обвинител Я.О.Я. срещу Присъда № 135/22.10.2018
г., постановена по НОХД № 1638/2017г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал подсъдимия Х.Я.Х. за невинен в това, че на 09.07.2017 г. в гр. Сливен, причинил на Я.О.Я. ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в открито счупване на основата на черепа – фрактура на
левия фронтален синус, който участва в изграждането на черепната основа в
областта на предната черепна ямка, протекла с
кръвотечение от носа, причинила на пострадалия „Проникващо нараняване в
черепната кухина”, като подс. Х. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от пострадалия Я.О.Я. граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането 09.07.2017 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
С протеста на РП – Сливен и допълнението
към него се настоява, че присъдата е неправилна и необоснована. Твърди се
некоректен анализ на приобщените доказателства, тенденциозни изводи на съда при
обсъждане на свидетелските показания. Поставен е акцент върху липсата на
съпоставка между гласните и писмените източници на информация за достигане на
обективни възприятия по фактите и правото. Прокурорът е предложил свой прочит
на доказателствената съвкупност, излагайки подробни съображения в допълнението
към протеста. Настоява се за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова присъда, с която подс. Х. да бъде признат за виновен и да
му бъде наложено съответно наказание. Алтернативно се претендира отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба на адв. К.К. *** –
повереник на частния обвинител и
граждански ищец Я.О.Я. присъдата на СлРС е оспорена като материално и
процесуално незаконосъобразна, както и необоснована. В допълнителна въззивна
жалба се настоява, че първоинстанционният съд не е извършил прецизен анализ на
доказателствата по делото. Изразено е несъгласие с фактическите и правни изводи
на съда. Заключено е, че обвинението е доказано несъмнено, а оправдаването на
подсъдимия е резултат от превратно и избирателно интерпретиране на
доказателствения материал. Съдът е упрекнат в липса на обективност. С
въззивната жалба се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено
съответно наказание. Иска се уважаване изцяло на предявения граждански иск за
неимуществени вреди като основателен и доказан. Претендират се направените по
делото разноски от частния обвинител и граждански ищец. Алтернативно
повереникът настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В с.з. пред
настоящата инстанция представителят на ОП – Сливен поддържа протеста на РП – Сливен.
Моли същият да бъде уважен на основанията посочени в него.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител поддържа жалбата си, както и
съображенията на държавното обвинение. Намира изводите на СлРС, че майката на
пострадалия му е причинила увреждането, а не подсъдимия, за неправилни. Счита,
че първоинстанционният съд е изменил по необясним начин фактите по случая.
Настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен, както и за уважаване на гражданския иск. Претендира за
направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия намира присъдата на РС – Сливен за правилна и законосъобразна.
Счита, че невинността на подсъдимия се доказала по безспорен начин, а съдът в
пълнота анализирал всички доказателства по делото. Моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена. Настоява за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
В личната си
защита и последната си дума подс. Х. заявява, че е невинен. Моли присъдата на
СлРС да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното в протеста
на РП – Сливен и допълнението към него, като съобрази въззивната жалба и
допълнителната въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец, като взе
предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з.,
като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и
чл.314 от НПК, намери, че в хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо мотивите към атакуваната
присъда.
Производството пред първата съдебна
инстанция е образувано по обвинителен акт срещу подс. Х.Я.Х. за престъпление по
чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК. В обвинителния акт са очертани фактически
твърденията на прокурора, касаещи повдигнатото обвинение. Посочено е време,
място и конкретни действия на подсъдимия, преценени от държавното обвинение
като съставомерни по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
След проведено пред първата съдебна
инстанция съдебно следствие, с определение в с.з. на 22.10.2018 г. съдът е приобщил
писмените и гласните доказателства по делото, приключил е съдебното следствие, дал
ход на съдебните прения и изслушал становищата на страните и подсъдимия. С
присъда от същата дата съдът е признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото
му обвинение, оправдал е същия и е отхвърлил изцяло като неоснователен и
недоказан предявеният от постр. Я.О.Я. граждански иск. За да постанови този
резултат съдът е приел, че не подсъдимият, а майката на пострадалия е нанесла
удар, в резултат на който на пострадалия е причинена процесната средна телесна
повреда.
Въззивният съд констатира, че в изготвените
към присъдата мотиви са налице сериозни противоречия относно възприетата фактическа
обстановка, кредитираните доказателства и формираните правни изводи. Посочените
недостатъци не позволяват да се изясни волята на решаващия състав при решаване
на въпросите, включени в предмета на делото. Такива неясноти се установяват
относно описания от съда във фактическата обстановка механизъм на причиняване
на увреждането на пострадалия. Първоинстанционният съд приема, че на
инкриминираната дата и място е възникнала разправия между подсъдимия и негови
роднини. Според мотивите, в момента на нанасяне на удар с дървена пръчка върху
постр. Я., последният се е намирал между подс. Х. и баща си О. Х., опитвайки се
да предотврати сбиване помежду им. В този момент пострадалият се обърнал към
свид. К. Х. и по същото време получил удар с дървена пръчка от майка си свид. Г.П.,
която посегнала да удари подс. Х., но той се дръпнал като видял това. Така
ударът попаднал в главата на постр. Я. в лявата част на челото над лявото око. Изцяло
неясно от мотивите на съда къде са се намирали свид. К. Х. и свид. Г.П. спрямо
подсъдимия и пострадалия. Това е от особено значение, за да прецени
достоверността на възприетия механизъм на нанасяне на увреждането, респ.
лицето, което го е причинило, т.е. авторството на деянието.
От мотивите към атакуваната присъда не
става ясно въз основа на кои доказателствени източници съдът е приел посочения
във фактическата част механизъм. Даден е цялостен кредит на доверие на обясненията
на подсъдимия и на част от свидетелските показания, които са противоречиви
относно начина на причиняване на увреждането на пострадалия. Подсъдимият в
обясненията си заявява: „О. ме хвана много силно за гърлото, искаше да ме удари
с теслата. Я. се хвърли да ни разтърве. Жена му Г. хвана пръта и посегна да ме
удари, но удари Я.. Я. беше от лявата ми страна. Г. беше от лява страна на мъжа
си… Я. гледаше към майка си и баща си в момента, в който ни разтърваваше,
когато го удари майка му.“ Свид. К. Х., на чиито показания съдът също се е
доверил, е съобщил следното: „Х. беше застанал срещу брат си О.. Дойде Я., беше
застанал отляво на баща си, а Х. отдясно…Майка му на Я. – Г. през мъжете
замахна и удари сина си.“. Третата свидетелка, на чиито показания е дадена вяра,
свид. М.Х. – съпруга на подсъдимия, твърди, че майката на Я.Я. посегнала „през
мъжете“, искала да удари подс. Х., но ударила сина си Я.. Допълнително посочва
„Аз бях зад мъжа си, Я. беше от лявата му страна и ги разтърваваше. О. беше в
средата. Г. беше срещу нас.“ Очевидно е, че двамата близки на подсъдимия свидетели
– неговия брат К. Х. и съпругата на подсъдимия – М.Х., на чиито показания се
базира присъдата на първоинстанционния съд, са противоречиви относно
местонахождението на пострадалия спрямо спречкалите се братя – подс. Х.Х. и свид.
О. Х.. Те противоречат и с обясненията на самия подсъдим. Не е ясно от
фактологията в мотивите на СлРС нито кой къде се е намирал, нито точното
разположение на майката на пострадалия спрямо последния. По-нататък съдът е
кредитирал показанията на свид. Ц.Й., които противоречат с тези, дадени на
досъдебното производство, но съдът не е приобщил последните по реда на чл.281
от НПК. Съдът се е доверил и на показанията на свид. Ю.Г., който твърди „Х. и Я.
бяха един срещу друг държаха се в началото. Я. отиде да ги разтърве. Г. посегна
да удари Х., удари Я..“
Всички горепосочени гласни доказателства
съдът е приел за безпротиворечиви и въз основа на тях е формирал изводи за
авторството на деянието. Въззивният съд констатира явни противоречия в
цитираните показания, както и необсъдени в цялост обстоятелства, които се
установяват от останалите приобщени по делото доказателства. Изцяло извън
вниманието на решаващия състав е останало заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза. Съдът дори формално не е посочил дали кредитира
същата или не. При разпита в с.з. вещото лице д-р С. е дал вероятен механизъм
на получаване на удара в лявата челна половина на главата на пострадалия – ударът
най-вероятно е от горе на долу, от дясно на ляво. Това обстоятелство изобщо не
е обсъдено от първоинстанционния съд във връзка с месторазположението на
лицата, ръста и телосложението на подсъдимия, пострадалия и майката на
последния. При необходимост съдът е можел да постави допълнителна задача на
експертизата, но в конкретния случай заключението е изцяло игнорирано при
решаване на делото. По идентичен начин съдът е процедирал с писмените
доказателства – липсва коментар в мотивите към присъдата, както на медицинските
документи относно увреждането на пострадалия, така също на издаденото
съдебно-медицинско удостоверение, съставените предупредителни протоколи по ЗМВР
за процесния и последващ инцидент, подадена жалба от майката на пострадалия,
предхождаща инкриминираната дата. Съдът е концентрирал вниманието си единствено
върху гласните доказателства, като се е доверил на част от тях, а други
дискредитирал, без да изложи убедителни и ясни аргументи за приложения подход.
Нарушена е разпоредбата на чл.14 от НПК – присъдата на СлРС не е основана на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като на кредитираните гласни доказателства, независимо
от вътрешните им противоречия, е придадено по-голямо значение, отколкото на
останалите доказателствени източници, голяма част от които въобще не са
коментирани от съда. Не на последно място извън вниманието на съда е останал и
приобщеният писмен и аудиоматериал, съдържащ информация от тел.112 относно
подадените сигнали за процесния инцидент. Видно от съдебния протокол от 22.10.2018г.
съдът е възпроизвел съдържанието на сигналите, т.е. е възприел обстоятелствата,
при които са подадени същите. Евентуален анализ и съпоставка на информацията в
аудиозаписите, приложени на CD по
делото, като брой, съобщени данни, шум, подали ги лица, също са можели да
допринесат за изясняване на фактическата обстановка по-пълно, както и за
изграждане на обосновани изводи към съдебния акт.
Предложеният частичен и неясен прочит на
гласните доказателства без комплексен анализ на всички доказателства, е рефлектирал
в противоречиви и неясни правни изводи. В правните изводи СлРС лаконично приема,
че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието. Липсват ясни,
убедителни аргументи, от които да се направи извод за формираната от съда воля.
Нормата на
чл.305, ал.3 от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи
установените обстоятелства, доказателствените източници въз основа на които
обстоятелствата се установяват, както и правните съображения на съда за взетото
решение. При противоречиви доказателствени материали съдът е длъжен да изложи
защо едни от тях приема, а други не. Тези свои задължения в конкретния случай първоинстанционният
съд не е изпълнил, като изготвените мотиви към първоинстанционната присъда не
отговарят на изискванията на чл.305 от НПК. Липсват убедителни и ясни аргументи
въз основа на кои доказателства съдът е построил фактическата обстановка и
правните си изводи. Противоречивите и
непълни мотиви, съгласно трайната съдебна практика се приемат за пълна липса на
мотиви и обуславят наличие на основание
за отмяна на атакуваната присъда по смисъла на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2
предл.1 от НПК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила не би могло да
бъде отстранено от настоящата инстанция, тъй като в противен случай
процесуалните права на страните биха били сериозно накърнени, тъй като ще бъдат
лишени от една съдебна инстанция по фактите. В този
смисъл съдебният състав не може да коментира останалите възражения по
съществото на делото, наведени в протеста на РП – Сливен и въззивната жалба на
гражданския ищец и частен обвинител.
Констатираното процесуално нарушение е основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. При новото разглеждане районният съд следва да проведe
ново съдебно следствие, при което да изследва обективно, всестранно и пълно
правнорелевантните за спора обстоятелства, да извърши цялостно и задълбочено
обсъждане на доказателствените материали и ако се налага да събере включително
и по свой почин и допълнителни доказателства за установяване на обстоятелствата
и фактите, включени в предмета на доказване. При постановяване на акт по
същество, същият да бъде надлежно мотивиран, при съобразяване разпоредбите на
процесуалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, пр.
2 , вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло
присъда № 135/22.10.2018
г., постановена по НОХД № 1638/2017г. по описа на РС – Сливен.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за
ново разглеждане от друг състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: