Решение по дело №144/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на В. Д. П., от гр. Добрич, чрез адв. М. Г., ДАК, срещу Решение № 4/ 22.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № ********** от 19.12.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което по същество е отказано да ѝ бъде зачетен допълнителен учителски стаж на длъжността „дружинен ръководител“.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон. Административният орган неправилно не бил приел за учителски стаж положеният от жалбоподателката труд на длъжността „дружинен ръководител" в Основно училище „В. Левски" - с. Божурово, общ. Добричка. Според жалбоподателката от представената пред административния орган трудова книжка се установява, че е работила като дружинен ръководител с работодател ОК на ДКМС, гр. Толбухин. Прави оплакване, че като този стаж не се признава от ответника за учителски, а само за стаж от трета категория, то тя няма възможност да получава пенсия (добавка) от Учителски пенсионен фонд. Настоява, че положеният през периода 01.09.1973 г. – 01.04.1975 г. стаж следва да бъде признат за учителски, като се позовава на § 9 от ПЗР на КСО, съгласно който времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. В тази връзка изтъква, че по онова време са действали Закон за народната просвета (ЗНП, отм.), Правилник за прилагане на ЗНП (отм.) и Указ № 330/ 1954 г. за народната просвета (отм.). Сочи, че дейността на дружинния ръководител включва учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения и се изпълнява от лица с педагогическо образование. Продължава, че на основание чл. 41, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП), идентичен на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за учителски стаж се счита и трудовият стаж на лица, заемащи длъжност по списък, утвърден от МОН и НОИ, а длъжността „дружинен ръководител“ фигурира в този списък. Счита, че към момента на полагане на процесния труд дружинните ръководители и организаторите са били със статут на учителски кадри, т.е. свързани с възпитанието на децата от основния курс на образование, като длъжностите, вкл. тази на дружинен ръководител, се изпълнявали от лица с педагогическо образование и са включвали обучителни функции. Набляга, че положеният труд при осемчасов работен ден в учебно-възпитателните заведения и в основните училища се зачитал за учителски стаж на основание чл. 15, раздел „Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета (обн, изв. бр. 90 от 1954 г.). Според жалбоподателката в ЗНП (отм.) не е предвиден изричен норматив за задължителна преподавателска дейност на дружинните ръководители, които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от основния курс на образование, поради което възразява срещу изтъкването му като мотив за неуважаване на подаденото от нея заявление за признаване на конкретния стаж за учителски.

Жалбоподателкато твърди, че през посочения период е работила като дружинен ръководител, под непосредственото ръководство на директора на учебното заведение, при пълното законоустановено работно време от 8 часа, при 6-дневна работна седмица, като е участвала в мероприятия, тържества и други дейности, свързани с учебно-възпитателния процес на деца от 1 до 8 клас.

При така изложеното с жалбата се иска отмяна на оспореното Решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв. Г., която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. М., която оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Добрич, III състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от В. Д. П. З. (л. 33) с вх. № 2121-24-18/ 17.11.2023 г. на бланка за „заявление за отпускане на пенсия и/или добавка“ с искане да ѝ се отпусне пенсия за допълнителен стаж с представяне на допълнителни доказателства, т.е. да бъде зачетен допълнителен учителски стаж на длъжността „дружинен ръководител“ за периода 01.09.1973 г. – 01.04.1975 г. Към заявлението е приложена трудова книжка № 69/ 01.09.972 г., издадена от НОУ „К. и М.“, обр. УП-3 № 8/ 11.06.2012 г., изд. от Общински съвет на БСП-Добрич, Служебна бележка № РД 18-4/ 24.10.2023 г., обр. УП-3 № 24/ 09.11.2023 г., изд. от Общински съвет на БСП-Добрич. Впоследствие от Общински съвет на БСП-Добрич е издадено ново удостоверение обр. УП-3 с № 33/ 21.11.2023 г., с което е удостоверено, че В. Д. П. е работила като дружинен ръководител в училището в с. Божурово от 01.09.1973 г. до 01.04.1975 г. (1г. 7м.) и от 01.04.1975 г. до 07.09.1984 г. като инструктор „ДПО“ (секретар).

Претенцията на жалбоподателката е, че осигурителният ѝ стаж, посочен в Заявлението като дружинен ръководител, следва да бъде зачетен като учителски със съответните последици от това.

С Разпореждане № **********/ 19.12.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ (л. 44) е отказано на основание чл. 19, ал. 1 – 3 от НПОС зачитането на процесния стаж за учителски. Отказът е обоснован с писмо изх. № РД18-8/ 08.12.2023 г. на ОУ „В. Левски“, с. Божурово, с което се заявява, че училището не може да потвърди сведения за учителски стаж с изпълнена норма за задължителна преподавателска дейност за периода 01.09.1973 г. – 01.04.1975 г., в каквато насока административният орган е поискал доказателства.

С жалба вх. № 1012-24-8/ 22.01.2024 г. (л. 47) разпореждането е обжалвано по административен ред със същите доводи като тези в жалбата по съдебен ред.

Ответникът е разгледал жалбата и с Решение № 4/ 22.02.2024 г. (л. 48) е потвърдил Разпореждане № **********/ 19.12.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Добрич.

В Решението е отразено, че по Заявление обр. УП-1 вх. № МП 8139/ 23.06.2014 г. с Разпореждане № **********/ 08.08.2014 г. на В. Д. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 1, 2, във връзка с § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, при навършена възраст 61 г. и 8 м. и осигурителен стаж от трета категория - 41 г. 09 м. 00 д., от който 25 г. 09 м. 00 д. - учителски осигурителен стаж.

Видно от Опис на осигурителен стаж, претендираният за учителски такъв е отразен в описа по т. 2 по УП-3 № 08/ 11.06.2012 г. с осигурител: Общински съвет на БСП, длъжност „секретар“, 01.09.1973 – 07.09.1984 г. (л. 28), общо за периода 11 г. 00 м. и 06 д., т.е. процесният стаж от 01.09.1973 г. до 01.04.1975 г. не е признат за учителски при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

С Решението е потвърдено обжалваното разпореждане по същите мотиви, каквито са изложени в разпореждането. Административният орган допълнително е указал, че материята, която е уредена от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, през времето до 01.01.2000 г., е регламентирана със Закона за пенсиите (обн. 1957 г., сега отм.) и Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (обн. 1958 г., отм.), като с разпоредбите на чл. 41 от ППЗП (отм.) е въведена дефиниция на учителския трудов стаж и условията за неговото зачитане, а именно, че според чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа, при което е приел, че действащият през процесния период ППЗП и изискванията за зачитане на учителски трудов/осигурителен стаж по НПОС са напълно идентични. В резултат е потвърдил разпореждането.

По делото е приложена Служебна бележка изх. № РД 18-4/ 24.10.2023 г. на ОУ „В. Левски“, с. Божурово, общ. Добричка, в която е отразено, че жалбоподателката е работила за процесния период на длъжност „дружинен ръководител“ на пълен щат в училището (л. 35).

Видно от Удостоверение изх. № 33/ 21.11.2023 г. на Общински съвет на БСП – Добрич, е анулирано УП-3 № 8 от 11.06.2012 г. и УП-3 № 24/ 09.11.2023 г. , цитирано по – горе, като е издадено такова от 21.11.2023 г., в което е отразено, че за периода 01.09.1973 г. – 01.04.1975 г. г-жа П. е работила като дружинен ръководител в училището в с. Божурово и от 01.04.1975 г. до 09.1984 г. като инструктор „ДПО“ (л. 36).

В Уведомително писмо от ОУ „В. Левски“ – с. Божурово (л. 38) е посочено, че по данни на работещите в сферата на образованието лицата „дружинни ръководители“ са били приемани на работа с акт за встъпване в длъжност съгласно заповед на ОК на ДКМС или ДПО „Септемврийче“, не са вписвани в Списък образец 1 на училището, както и във ведомостите, тъй като са работили по седмични планове и графици за разпределяне на часовете на пълен норматив, изготвени от ОК на ДКМС/ ДПО „Септемврийче“, откъдето са получавали заплата.

Като доказателство по делото са приети ведомости за трудово възнаграждение, налични в Областен съвет на БСП – Добрич (л. 68 – 86), в които фигурира жалбоподателката.

По делото е разпитана като свидетел г-жа М. М. К., работила заедно с жалбоподателката в училището в с. Божурово, чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни, взаимно допълващи се и съответни на събраните по делото писмени доказателства. Св. К. заявява, че познава жалбоподателката от 1973 г., когато постъпила на работа като дружинен ръководител в училището. Сочи, че благодарение на труда на г-жа П. (тогава не била семейна и затова такава била фамилията ѝ), училището многократно било награждавано. Споделя, че жалбоподателката като дружинен ръководител работела с децата, организирала кросове, походи, работела през целия ден в училището, шестдневна работна седмица, контактувала с класните ръководители, осъществявала всяка дейност, която планирала, като провеждала мероприятия в извънучебно време, на които се отзовавали и родителите, и децата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на оспорване, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Анализът на събраните доказателства установява, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентните по закон органи, в предписаната писмена форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съображенията за наличие на противоречие с материалния закон са следните:

Между страните не е налице спор, че през процесния период от 01.09.1973 г. до 01.04.1975 г. жалбоподателката е работила на длъжност дружинен ръководител.

Няма спор, че този стаж не е зачетен за учителски такъв.

Няма спор по делото, че тази длъжност жалбоподателката е упражнявала в ОУ „В. Левски“, с. Божурово, общ. Добричка.

Спорът се състои в това дали следва да бъде зачетен като учителски стаж положеният от нея труд като дружинен ръководител.

Видно от отразяването в трудовата книжка, приета като доказателство по делото, (л. 19, на гърба), В. Д. П., по – късно В. Д. П., е притежавала към процесния период полувисше образование, завършено в Институт за начални учители с диплома № 1036/ 30.06.1973 г. в гр. Бургас, с основна професия учителка, като тази трудова книжка е издадена от ОУ „К. и М.“, Ведрина, общ. Добричка, на 01.09.1972 г., където е работила до 01.09.1973 г. като възпитател. В трудовата книжка е отразено, че от 01.09.1973 г. г-жа П. е започнала работа към ОК на ДКМС, с просветна дейност, като дружинен ръководител в с. Божурово. Работила е като такава до 01.04.1975 г., когато е преназначена на друга длъжност към ОК на ДКМС – гр. Толбухин. Упражняването на длъжността е отразено във ведомостите за заплати, приети по делото.

Както беше посочено, спор относно упражняването на труд, мястото на упражняване, заеманата длъжност няма.

При постановяване на оспореното Решение Директорът на ТП на НОИ - Добрич се е позовал на чл. 19, ал. 2 от НПОС, според който учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа, приемайки че жалбоподателката не е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска работа. В тази насока е и упражнената в съдебно заседание защита от процесуалния му представител, който заявява, че лицето изпълнява първите две изисквания на чл. 19, ал. 2 от НПОС, но не отговаря на третото условие, а именно да бъде изпълнен норматив на задължителна преподавателска дейност.

Посочените от ответника в оспорения административен акт норми са материалноправни и нямат обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на лицата, възникнали и осъществени през предходен период от време. Недопустимо е положеният през минали периоди труд да се преценява в хипотезите на материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в по-късен момент. В тази връзка следва да бъде съобразено следното:

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по КСО се признава времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. С оглед на посочената разпоредба трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно нормите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуване на трудовото или осигурителното правоотношение.

При така изложеното, следва да се има предвид, че към момента на полагане на труда от жалбоподателката като дружинен ръководител в периода от 01.09.1973 г. до 01.04.1975 г. действащият нормативен акт, уреждащ отношенията в сферата на образованието, е Законът за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/ 1991 г.). В действащата към момента на полагане на труда нормативна уредба не е разписано изискване за изричен норматив за задължителна преподавателска дейност на дружинните ръководители. В тази връзка е ирелевантно за признаването на стажа на длъжността дружинен ръководител като учителски дали жалбоподателката е осъществявала преподавателска дейност и при какъв норматив, каквото изискване съществува, но в по-късно приети нормативни актове - чл. 41, ал. 2 (нова - ДВ, бр. 10 от 1998 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.) и чл. 19, ал. 2 от НПОС, на които неправилно се позовава ответникът.

Дружинните ръководители са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от основния курс на образование. В самата трудова книжка като дейност е отбелязано „просветна“. От показанията на разпитаната по делото свидетелка, преценени във връзка с останалите приети по делото доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява осъществяването на трудова дейност от жалбоподателката като дружинен ръководител в конкретното учебно заведение, която дейност в пълна степен е съответстваща на преподавателската дейност. Тя е била с работно място в ОУ „В. Левски“ в с. Божурово, работела е с учениците, вкл. в извънучебно време, изпълнявала е мероприятия по план, действащи възпитателно върху развитието на учениците, осъществяла е дейност в полза на физическото и психическото им израстване, която дейност, определена към онзи момент като просветна такава, е съответна на дейност с учителски функции.

Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила към 1975 г., сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри.

В подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че длъжността дружинен ръководител е включена по - късно в списъка на длъжностите, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) и чл. 19, ал. 2 от НПОС, с разликата че в тях, но на по – късен от процесния период етап, е въведено изискване за норматив на преподавателска дейност. Важното е обаче, че към момента на полагане на труд от жалбоподателката такова изискване не е било налице. В ЗНП (отм.) не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители (посочени в закона като „ръководители на организацията „Септемврийче"), които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Дейността на дружинния ръководител към Димитровската пионерска организация „Септемврийче" се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения, а в случая жалбоподателката е притежавала педагогическо образование, завършвайки съответния Институт за начални учители. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители, полаган в основните училища, а в случая училището е основно, т.е. от първи до осми клас, се зачита за учителски на основание чл. 15, раздел „Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. Съгласно чл. 43, б. „в“ от ЗНП от 1948 г. (отм.) завършилите институт за начални учители или едногодишен педагогически курс за начални учители имат права на начални учители, а г-жа П. е с такова образование. При положение, че тя е работила от 01.09.1973 г. до 01.04.1975 г. като дружинен ръководител в Основно училище „В. Левски", с. Божурово, при пълното законоустановено работно време, положеният стаж следва да бъде зачетен за учителски (В този смисъл е трайната еднопосочна практика на ВАС, съдържаща се в решенията по административни дела № 1309/ 2007 г., № 1438/ 2008 г., № 9853/ 2009 г., както и по адм. д. № 6299/ 2022 г., VI о., по адм. д. № 3223/ 2022 г., VI о., по адм. д. № 487/ 2017 г., VI о., по адм. д. № 5729/ 2017 г., VI о., по адм. д. № 3140/ 2017 г., VI о. и др.).

По делото е безспорно установено реалното полагане на труд в ОУ „В. Левски“, с. Божурово, съответно естеството му, свързано с възпитание на деца от началния и основния курс на обучение, вкл. в извънучилищно време, както и че, както беше посочено за отразено в трудовата книжка, което не се оспорва, жалбоподателката притежава необходимата педагогическа квалификация, при отработено пълно законоустановено работно време, видно от приетите по делото ведомости за положения стаж като дружинен ръководител на г-жа П..

С оглед изложеното жалбата се явява основателна, което налага обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и делото да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

При този изход на спора и своевременно стореното от процесуалния представител на жалбоподателката искане, съобразно представения договор за правна защита и съдействие (л. 87), следва да бъде осъден ответникът да заплати на същата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. Д. П., от гр. Добрич, Решение № 4/ 22.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 19.12.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2121-24-18/ 17.11.2023 г. на бланка за „заявление за отпускане на пенсия и/или добавка“, подадено от В. Д. П., от гр. Добрич, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, в срок от един месец от получаване на преписката.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на В. Д. П., [ЕГН], от гр. Добрич, сумата от общо 600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд - Добрич пред Върховния административен съд.