№ 97158
гр. С., 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Частно гражданско
дело № 20221110153359 по описа за 2022 година
По отношение на претендираната сума в размер на 150,00 лева, представляваща
неустойка за забава, съдът следва да изложи следните съображения: настоящият
съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи на
добрите нрави като критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и
размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна
функция.
Видно от представения по делото договор никъде не е регламентирано
задължението за заплащане на неустойка за забава.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение
му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл
определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о./ Ето защо
заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираната
неустойка заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на
1
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ......... с ЕИК: ......... и адрес: ........., общ. Столична,
обл. С. (столица) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. Я. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ....... (........) 4, общ. Столична, обл. С. (столица) В
ЧАСТТА по отношение на претендираната сума в размер на 150,00 лева,
представляваща неустойка за забава.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2