Р Е
Ш Е Н
И Е
260238/4.12.2020г.
град Шумен
Шуменският
районен съд , в публичното заседание на двадесет
и седми август, през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Съдия : Зара Иванова
при секретаря
А.П. , като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №3893 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.132, ал.1,т.2 от СК
Депозирана
е искова молба от А.Р.И., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис 15, адвокат С. Б. срещу Л.Н.Р., ЕГН ********** , адрес: ***,
в която посочва, че е майка
на детето Н.Л. Н., ЕГН**********, а ответникът е негов баща. Детето се родило по време на съвместното им
съжителство с ответникът, в с.Черна, продължило от 2008 г. до 2011 г. По време
на това съжителство ответникът рядко се хващал на работа, а надникът, който
получавал в тези редки случаи използвал
за свои нужди. Не помагал при
отглеждането на детето, не давал
средства за неговата издръжка, употребявал често алкохол и ставал изключително
агресивен след употребата на такъв. През 2011 г. ответникът заминал за Италия
и ищцата твърди, че от него момент
не го е
виждала и не поддържат никакви контакти. Ответникът не се е интересувал
от детето, а за отглеждането му получавала помощ от нейните родители. Ищцата излага, че на 20.08.2016 г. сключила граждански брак с
лицето И. М. И. и от тогава живее със съпруга си, който приел детето й като
свое собствено. Детето също приело съпругът й като свой баща. Неколкократно от
училище уведомявали ищцата, че въпреки,
че детето носело имената на биологичния си баща, самото то сочело И. като свой
баща и пишело неговите имена като свои бащино и фамилно име. От бракът си с И. ищцата заявява, че имат едно родено дете,
момченце, към което Н. бил силно привързан. Към момента живеели в дома на
съпругът й в с. Соколец, общ. Руен, обл. Бургас. С
влязло в сила Решение от 10.04.2017 г. постановено по гр.д. № 647/2016 г. на
Районен съд Айтос, ответникът бил осъден да заплаща на малолетното им дете,
чрез нея като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер
на 120 лева, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Със същото решение ответникът бил осъден да
заплати на детето им издръжка за минало време: по 95 лева месечно за периода от
05.10.2015 г. до 31.12.2015 г. и по 105 лева месечно за периода от 01.01.2016
г. до 04.10.2016 г. вкл., или в общ размер на 1 231, 29 лева, ведно със
законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Дори и след
постановяване на цитираното решение ответникът не нравил опити да контактува с детето, не се е
обаждал, че иска да види детето и не се е интересувал от него, нито пък е
плащал присъдената издръжка. Дезинтересирал се е напълно от нуждите на детето.
Ответникът никога не е показвал поведение на грижовен родител, не е направил
никакви опити да спечели доверието и привързаността на детето, трайно не е
давал издръжка на синът си и по никакъв начин не се е интересувал от него, не е
търсил лични контакти, не е проявявал интерес за ежедневието на детето, за
неговото развитие, здраве и образование. Детето също не говори за баща си, не
го познава и се страхува да не бъде взето от него. Ищцата моли да бъде постановено решение с което да бъде лишен
ответникът от родителски права по отношение на детето Н. Л. Н., ЕГН **********
поради това, че без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка, като
упражняването на родителските права върху малолетния Н. Л. Н., ЕГН **********
бъдат предоставено на нея като негова майка. Алтернативно,
моли съда да бъдат ограничени родителските права на ответника, като му се
отнеме правото да дава съгласие за пътуване на детето в чужбина.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените
искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му
особен представител депозира отговор в който заявява, че така предявеният главен иск с правно основание чл.132, ал.1,
т.2 от СК е допустим, но неоснователен,
почиващ на неверни факти и обстоятелства. Оспорва депозирания иск по основание.
Счита същия за неоснователен и моли да бъда отхвърлен. Заявява, че предявения в
условията на алтернативност иск за ограничаване на родителски права за
недопустим в рамките на настоящото производство, но ако съдът счете, че искът
е допустим, ответникът твърди, че същият
е неоснователен. Ответникът оспорва изведената в депозираната от ищцата искова
молба фактическа обстановка и твърдения като неистинни и не отговарящи на
обективната действителност. Не оспорва обстоятелството, че е баща на детето Н.
Л. Н., родено по време на съвместното им съжителство с ищцата. Оспорва
твърденията на ищцата, свързани с неполагане на фактически грижи за детето,
свързани с отглеждането му - както на полагане на преки грижи, така и на
финансово участие в подпомагане на растежа на детето. Оспорва твърденията на
ищцата свързани с наличие на агресивно поведение от негова страна спрямо
ищцата, както и за наличие на проблемна употреба на алкохол. Излага, че
действително, принуден от икономическата обстановка в България и невъзможността
да реализира доходи в достатъчен за подкрепа на растежа на детето размер, се принудил да живее и работи в
чужбина, с оглед генериране на финансови средства, но твърди, че не отговарят на истината твърденията на
ищцата, свързани с дезинтересираност от негова страна спрямо детето им. Излага,
че действително към настоящия момент живее и работи в чужбина и няма обективна
възможност да бъде физически до детето си, но това обстоятелство не можело и не
следвало да се третира като дезинтересираност спрямо собственото му дете.
Представителят на ШРП намира, че искът е основателен.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното .Удостоверение зараждане издадено въз основа на ат за
раждане № *** г. на Община Шумен, страните са родители на детето Н.Л. Н., ЕГН**********.
По делото са разпитани като свидетели М. С. А., С. А. О. и Х. А. Х.
които еднозначно ,
непротиворечиво и убедително заявяват , че от около 2010г., бащата заминал за Италия и от този момент не
осъществява никакви контакти с детето, не дава
и дължимата издръжка. Тези
обстоятелства се потвърждават и от представения Социален доклад ПР/Д-А-Р/2-002
от 13.0.2020 г. на АСП. Детето е
изслушано по реда на чл.15 и сл. от Закона за закрила на детето . То заявява,
че живее с майка си, чувства се добре с нея и със семейството си. Разказва, че
не се е виждал и не се чувал с баща си от много време.
От
изложеното съдът намира за доказано, че ответникът, като баща на Н. Л. Н., не е
полагал нужните грижи за него,
считано от около 2010г. Безспорно се
доказа факта, че бащата е преустановил
всякакви контакти с детето, както и в същия период не е давал издръжка .
Разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.2 от СК изисква кумулативно наличие на две
предпоставки за лишаване от родителски права –родителят без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Законът не дава
официална дефиниция на използвания от закона израз „трайно”, но съдът с оглед
преобладаващата съдебна практика и конкретните обстоятелства, намира, че период
от около девет-десет, какъвто е установеният по делото, категорично покрива
изискването за „трайно“ абдикиране от
родителските задължения. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, заявени чрез назначения му особен
представител, че отсъствието на бащата от пределите на РБългария представляват
обективна причина да не полага грижи за детето. Вярно е, че физическото
разстояние е обективна причина ответникът да не полага физически грижи за детето
си, но в настоящият случай е доказано, че той не прави опит за никакъв контакт
– по телефон или други средства за дистанционна комуникация. Както посочват
свидетелите, той напълно е „изчезнал“ от живота на детето. С оглед на това, съдът приема, че притежаването
на родителските права от двамата родители не е в интерес на детето Н. Л. Н., т.к. то от години е лишено от родителските грижи на баща си и незаинтересоваността му, създава редица
пречки на майката пълноценно да осъществява родителските си правомощия, в
случаите на необходимо съгласие от двамата родители. Поведението на
ответника представлява цялостно
неизпълнение на родителските задължения, трайно виновно бездействие, поради
което и формалното им притежаване е неоправдано и нецелесъобразно за детето.
Съобразно изложеното съдът намира, че искът се явява изцяло основателен и
следва да се уважи като такъв.
Съобразно
чл. 134, т.2, във връзка с чл. 59, ал.8 от СК, съдът дължи произнасяне
относно мерките за лични контакти на
лишения от родителски права с детето му .В настоящия случай съдът намира, че в
интерес на детето е този режим да е стеснен , а именно всяка втора и четвърта
събота от месеца от 10,00 до 14,00 часа. От събраните доказателства е видно, че
към настоящият момент детето е отчуждено от баща си и ако последният реши да
потърси контакт с детето, съдът счита, че е целесъобразно в началото детето да
не бъде извън семейната среда за дълъг период. Ако контактът между детето и
бащата бъде възстановен, няма пречка режимът на лични контакти да бъде променен
съобразно нуждите и интереса на детето.
Разпоредбата
на чл.134, т.2 от СК изисква съда да определи и издръжка на детето, ако тава не
определена. В случая с Решение от 10.04.2017 г. постановено по гр.д.
№ 647/2016 г. на Районен съд Айтос е определена издръжка за
детето, като не е заявено искане за промяна на размера и , ето защо не е
необходимо съдът да се произнася по този въпрос.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца извършените деловодни разноски в размер на 836 лева
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, ЛИШАВА Л.Н.Р.,
ЕГН ********** , адрес: ***
от упражняване на родителски права по
отношение на детето Н. Л. Н., ЕГН **********,
поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка.
На основание чл.
134, т. 2 СК, ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти между Л.Н.Р., ЕГН ********** и
детето му Н. Л. Н., ЕГН **********,
както следва : всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 до 14,00 часа.
ОСЪЖДА Л.Н.Р., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.И., ЕГН **********, сумата 836 (осемстотин тридесет и шест) лева –
деловодни разноски .
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
На основание чл. 136 от СК, след влизане в
сила на решението, препис от същото ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Община Шумен за съответно вписване на лишаването от
родителски права в регистъра на населението и на Дирекция „Социално
подпомагане” –Шумен.
СЪДИЯ :