М О Т И В И
към Решение
№ 569 по АНД № 858/2016 г. по описа на Районен съд – Силистра
Производството
е по чл. 375 и сл. от НПК във връзка с чл. 78а от НК.
Постъпило
е Постановление на РП – С. с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по 78а от НК на обв. И.М.Л.,
с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл. чл. 313, ал. 1 от НК,
а именно, за това, че на 31.07.2012 г. в с. К., обл. С. в сградата на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – С. е потвърдил неистина в писмена декларация с вх.
№ 14654/31.07.2012 г. по описа на ОДМВР – С., която по силата на закон – чл. 8,
ал. 2 от Закона за българските лични документи и чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се дава
пред орган на властта при ОДМВР – С. за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно – за кражба на СУМПС № *********, издадено на И.М.Л. с
ЕГН **********, извършена на 30.07.2012 г. в гр. С., в дискотека „Орбита”.
Районна
прокуратура – С., надлежно уведомена, явява се лично прок. Константин Йовев, който
поддържа внесеното предложение и моли на обв. И.М.Л. да бъде наложено
административно наказание в рамките на минимума предвиден в закона.
Обв.
И.М.Л., редовно призован, не се явява. По делото е депозирана молба с вх. №
7803/11.10.2016 г. от адв. И.Р. и адв. Н.Н., защитници на И.М.Л., с която
същите завяват, че на тази дата са ангажирани с участие в различни съдилища, за
което са депозирали писмени доказателства. Въпреки отсъствието си молят да се
даде ход на делото. Заявяват, че обв. Л. следва да бъде освободен от нак.
отговорност по чл. 78а от НК и молят да му бъде наложено наказание в размер до
300 лв. съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК.
СЪДЪТ,
след като прецени представените по делото доказателства прие за установено следното:
Досъдебното
производство е било образувано срещу И.М.Л. с ЕГН **********,***, за това, че на
31.07.2012 г. в с. К., обл. С. в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
С. е потвърдил неистина в писмена декларация с вх. № 14654/31.07.2012 г. по
описа на ОДМВР – С., която по силата на закон – чл. 8, ал. 2 от Закона за
българските лични документи и чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се дава пред орган на
властта при ОДМВР – С. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно – за кражба на СУМПС № *********, издадено на И.М.Л. с ЕГН **********,
извършена на 30.07.2012 г. в гр. С., в дискотека „Орбита”.
От
фактическа страна е установено, че в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност” при ОДМВР – С. е била извършена проверка по Преписка на ГДНП с вх.
№ 32600 – 21766/2016 г. в която се съдържат данни, че на 16.05.2016 г. в Р
Полша при извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от водача И.М.Л.,
управляващ л. а. „BMW” с ДК№ DSG 25852 е
било отнето СУМПС, издадено от българските власти с № *********. С писмо от
01.06.2016 г. от Главна дирекция „Национална полиция”, подписано от началник
отдел „Пътна полиция”, адресирано до Директор ОД на МВР – С., по компетентност
е било изпратено копие на Преписка с изх. № KmT.5430.4.446.2016/2016 г. на Полската
полиция, заедно с иззетото свидетелство за управление, издадено на името на И.М.Л.
с ЕГН **********,*** с № ********* на 03.05.2006 г. и валидно до 12.09.2015 г.
След
завръщането си в Р България, И.М.Л. подал в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
С. документи за издаване на ново СУМПС, в т. ч. и декларация по чл. 17, ал. 1
от ПИБЛД във вр. с чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, заведена с вх. № 14654/31.07.2016
г., в която декларирал, че СУМПС с №
********* е било откраднато на 30.07.2012 г. в гр. Силистра, в дискотека
„Орбита”. Същият е подал заявление входирано под № 1 – 3446/31.07.2016 г. за
издаване на ново СУМПС.
На
02.08.2012 г на И.М.Л. е издадено ново СУМПС с № ********* със срок на
валидност до 02.08.2022 г., което е получил лично срещу подпис на 09.08.2012 г.
С Писмо рег. № 3286р – 20855/01.06.2016 г. сектор „ПИП” при ОДМВР – С. са
изпратили СУМПС с № *********, издадено на 03.05.2006 г. на името на И.М.Л. за
унищожаване на осн. чл. 14, ал. 2 от Наредба I – 157/2002 г.
В ДП
е назначена графическа експертиза от заключението на която е видно, че подписът
положен в графа „Декларатор” в Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДЛ във вр. с
чл. 160, ал. 1 от ЗДвП с вх. № 14654/31.07.2012 г. по описа на ОДМВР – С., е изпълнен
от И.М.Л. с ЕГН ********** ***.
Имайки
предвид, че за умишлено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години или глоба от 100 до 300 лв.,
както и обстоятелството, че обв. Л. не е осъждан, не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този член, както и че няма причинени
имуществени вреди от обвинението, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 78а, ал. 1 от НК и същият следва да бъде приложен.
При
така установеното, съдът намери, че от обективна страна обв. Л. е осъществил
състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на 31.07.2012 г. в с.
К., обл. С. в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – С. е потвърдил
неистина в писмена декларация с вх. № 14654/31.07.2012 г. по описа на ОДМВР – С.,
която по силата на закон – чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични
документи и чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се дава пред орган на властта при ОДМВР – С.
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно – за кражба на
СУМПС № *********, издадено на И.М.Л. с ЕГН **********, извършена на 30.07.2012
г. в гр. С., в дискотека „Орбита”.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като форма на вината.
Обв. Л. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици, целял ги е и е искал тяхното
настъпване. В момента на попълване на съдържанието на декларацията подсъдимия е
съзнавал, че това деяние не отговаря на действителността и че удостоверява една
неистина, т. е. че е изгубил шофьорската си книжка.
СЪДЪТ,
като все предвид, че предвиденото наказание за горепосоченото престъпление е до
3 г.
„Лишаване от свобода” /за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда
„Лишаване от свобода” до 3 години или глоба от 100 лв. до 300 лв./, няма
причинени имуществени вреди от престъплението, обв. Л. не е осъждан и не е
освобождаван от нак. отговорност по реда на чл. 78а от НК, счита, че последния
следва да намери приложението си.
При
индивидуализацията на наказанието, СЪДЪТ прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
признаването на вината от обв. Л. по време на досъдебното производство,
изразеното съжаление от него по време на досъдебното производство и чистото му
съдебно минало.
Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът установи, високата обществена опасност
на извършеното деяние от страна на обв. Л..
Като
взе предвид наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
обстоятелството, че деецът не е с висока степен на обществена опасност,
финансовото състояние, обществената опасност на деянието, СЪДЪТ определи
наказание към минимума, предвиден от закона, относно обв. Л..
Относно
искането в молбата депозирана по делото от защитниците на обв. Л. за
приложението на чл. 78а, ал. 5 от НК и като взе предвид становището на ответната
страна, съдът счита, същото за неоснователно, тъй като ал. 5 на чл. 78а от НК,
следва да бъде приложена, ако за извършеното престъпление е предвидена само
глоба или глоба и друго по - леко наказание. В случая обв. Л. е обвинен за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода
до 3 години или глоба от 100 до 300 лв. Настоящия съдебен състав счита, че не
са налице предпоставките за приложението на чл. 78а, ал. 5 от НК, тъй като за
престъплението в което обв. Л. е обвинен са предвидени две алтернативни
наказания. Наказанието глоба в случая не би могло да бъде реализирано, тъй като
същият е неосъждан, не е освобождаван от нак. отговорност по реда на чл. 78а от НК и по – благоприятният вариант за него се явява именно този ред, поради което
съдът счита искането изложено в молбата от адв. Р. и адв. Н. за приложението на
чл. 78а, ал. 5 от НК се явява неоснователно и го отхвърля като такова.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: