Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5865 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Главен иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД с цена на иска 5000 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска
1093,93 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена
искова молба от М. Й.К., ЕГН**********,***
против Д.Д.Д., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че на 08.05.2013г. ищецът М.К. - като купувач и
ответникът Д.Д.Д. и неговата ***А.Б.Д./към настоящия
момент починала/ - като продавачи подписват предварителен договор по реда и
условията на чл.19, ал.3 от ЗЗД. Предмет на договора е сключването на
окончателен договор, с който се прехвърля правото на собственост на следния
недвижим имот, находящ се в ***, а именно: ***, в
сградата на етажна собственост на ***, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена. Твърди, че
към датата на подаване на настоящата искова молба имотът, предмет на
предварителния договор, съгласно скица на сграда № 15-64134-15.02.2017,
издадена от АГКК, СГКК - Плевен, представлява обект в сграда с идентификатор
56722.662.102.5., град Плевен, община Плевен, област Плевен по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
сградата: А.Б.Д., брой етажи: 1, застроена площ: 21 кв.м., предназначение:
хангар, депо, гараж, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.662.102, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма. Твръди, че предаването на владението върху
гаража, предмет на договора, страните са регламентирали в т.4, а именно
владението на недвижимия имот се предава от продавачите на купувача в деня на
подписване на договора. Твърди, че уговорката им по отношение на цената е
описана в т.2, а именно: недвижимият имот „ ...се продава за сумата от 5 000
лева, която сума купувача е изплатил на продавачите напълно и в брой преди
подписване на настоящия предварителен договор. ”. Твърди, че в т.3 продавачите
са поели задължение да прехвърлят собствеността на купувача върху недвижимия
имот в едномесечен срок от снабдяването им с нотариален акт за собственост по ***. Твърди, че към датата на сключване на
предварителния договор продавачите Д.Д.Д. и неговата ***А.Б.Д.са
***на *** „8 март“, считано от дата 20.07.1993г., с право на придобиване на
гаража. Процесният недвижим имот първоначално е
определен на майката на ответника с Разпределителен протокол № 11 от
18.06.1978г., като след тази дата последната /по данни на другите кооператори/,
е започнала да го ползва. След встъпването на Д.Д.Д.
през 1993г., като член съкооператор наравно с ***си, имотът е записан на името
и на двамата, а след смъртта на А.Б.Д.гаражът се води на името на ответника Д.Д.Д.. Твърди, че съгласно т.6 страните по предварителния
договор са постигнали и уговорка, че купувачът има право да встъпи като член
кооператор в *** град Плевен единствено по отношение на гаража, като
продавачите са длъжни да окажат пълно съдействие за приемането на купувача като
член кооператор. Твърди, че няколко години продавачите изтъквали пред ищеца
различни причини най-вече от административен характер, които са пречка да бъде
издаден на тяхно име нотариален акт на основание давностно
владение, но категорично заявяват, че не са се отказали от подписване на
окончателен договор с ищеца. Предвид това, че М.К. ползвал необезпокоявано
гаража и с оглед добрите им взаимоотношения, последният не се притеснявал
относно забавянето на сключване на договор под формата на нотариален акт за
имота. Твърди, че за съжаление през 2015г. продавачът А.Б.Д.починала и
ответникът информирал ищеца, че ще му отнеме известено време, докато се
стабилизира, но ще финализира стартиралата от него и ***му
процедура по снабдяване с нотариален акт на основание давностно
владение и наследство, за да се пристъпи към изповядване на окончателен договор
за процесния имот. Твърди, че ищеца дал своето
съгласие, тъй като продължавал да ползва и владее гаража. На един по-късен етап
обаче, връзката между ищеца и Д.Д.Д. е преустановена
от страна на ответника, без основателна причина за това. Твърди, че последният
започнал да се крие и да избягва ищеца, въпреки че продажната цена по
предварителния договор му е изцяло заплатена, а М.К. продължавал да владее
необезпокоявано имота. Твърди, че процесния предварителен договор е сключен в предвидената
форма, предметът е ясно описан, с всички нужни характеристики, като идентификацията
на гаража е точна и непротиворечива. Твърди, че ищецът е изправна страна, тъй
като е изпълнил своите задължения по договора, като напълно и в брой е заплатил
цялата уговорена между страните продажна цена още преди подписването на
предварителния договор, поради което и предаването на владението върху гаража,
е станало в деня на подписване на предварителния договор. Твърди, че към
момента, в който страните са се съгласили да настъпят правните последици по
предварителния договор продавачите са били собственици на имота на основание давностно владение повече от 20 години, тъй като от датата,
когато им е разпределен имота и са станали ***до датата на сключване на
предварителния договор, са минали повече от 20 години, поради което продавачите
са били собственици на недвижимия имот по давност и единствено поради своето
бездействие същите не са се снабдили своевременно със съответния документ за
собственост. Моли, основание чл.19. ал.З от ЗЗД
предварителния договор от 08.05.2013г., сключен между М.К. - като
купувач и Д.Д.Д. и неговата ***А.Б.Д./към настоящия
момент починала/ - като продавачи да се обяви за окончателен, както и да бъде
признато за установено по отношение на Д.Д.Д. и
неговата ***А.Б.Д., че към датата на сключване на предварителния договор -
08.05.2013г. същите са били собственици на подробно описания по-горе гараж,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право
на строеж върху терена на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода от 20.07.1993г. до 08.05.2013г., респективно да бъде признато
за установено, че след предаване на владението на недвижимия имот, ищецът е
продължил да ползва и да владее процесния гараж. При
условията на евентуалност, в случай, че не предварителния договор не бъде
обявен за окончателен, на основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД прави
изявление за разваляне на предварителния договор с обратна сила, поради
неизпълнение на договорни задължения от страна на продавача, ведно със
законните последици от това, като ответникът бъде осъден да върне продажната
цена - 5000 лева, ведно с мораторната лихва върху
тази сума, считано от 08.05.2013г. до датата на подаване на настоящата искова
молба в размер на 1093.93 лева и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на настоящата искова молба до изплащане на вземането. Моли да бъде
признато право на задържане на ищеца
върху процесния имот до връщане на недължимо получената сума от 5 000
лева, представляваща платената продажна цена по предварителния договор, ведно с
мораторната лихва върху тази сума, считано от
08.05.2013г. до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на
1093.93 лева. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който твърди, че исковата молба по настоящото дело е
подадена на 07.08.2018 г., поради което е изтекла предвидената от закона
погасителна давност, както за искът с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за
обявяване за окончателен Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот сключен на 08.05.2013 г., така и за евентуалния иск,
поради което следва да бъдат отхвърлени с произтичащите от това законни
последици. Твърди, че иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е недопустим.
Счита, че предмет на Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот сключен на 08.05.2013 г., е ***, в сградата на етажна
собственост на *** и владението му няма как да се предаде от продавачите на
купувача в деня на подписване на договора, тъй като продавачите не са
собственици. Твърди, че в тази връзка е водено от ответника гр.д.№ 5996/2018 г.
на Плевенския PC по реда на чл.38а З***, по което съдът се е произнесъл с
Решение №24/09.01.2018 г., което е в
законна сила от 21.05.2018 г.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 08.05.2013г. Д.Д.Д. и А.Б.Д.като
продавачи и М.Й.К. като купувач, сключват посочения договор, по силата на
който продавачите се задължават да
прехвърлят на купувача собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в ***, а именно: ***, в сградата на етажна
собственост на ***, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху терена/т.1/. Описаният в т.1 от
договора недвижим имот се продава за сумата от 5000 лв., която сума купувача е
изплатил на продавачите напълно и в брой преди подписването на настоящия
предварителен договор./т.2/. Съгласно т.3 от Договора, продавачите се
задължават да прехвърлят собствеността на купувача върху недвижимия имот в
едномесечен срок от снабдяването им с нотариален акт за собственост от ***.
„Владението на недвижимия имот се предава от продавачите на купувача днес при
подписването на настоящия нотариален акт“/т.4/. Уговорено е в т.6, че купувачът
по този договор има право да встъпи като член-кооператор в *** 8–март гр.Плевен
единствено по отношение на гаража, описан в т.1 от настоящия договор.
Продавачите са длъжни да окажат пълно съдействие за приемането на купувача за
член-кооператор. Съгласно т.7 Настоящият предварителен договор се разваля при
следните условия: А/ по взаимно съгласие, Б/ при виновно неизпълнение на
задълженията на страните по договора, в случай че изправната страна не желае обявяването
му за окончателен. При разваляне на договора на основание т.7, б.А от договора
страните си дължат върщане на получените престации.
От Справка-удостоверение за периода от
08.05.2013г. до 19.02.2015г. за М.К., изготвена от нотариус С.И.е видно, че има
вписано нотариално удостоверяване на описания по-горе предварителен договор,
което удостоверяване е с № 3139/08.05.2013г.
Съгласно Удостоверение за наследници №
14-441/09.02.2017г. наследник на А.Б.Д.е Д.Д.Д..
От Протокол от 20.07.1993г. е видно, че е приета
молбата на А.Д.и ½ идеална част от *** се прехвърля на сина ѝ Д.Д..
От Протокол № 11/18.06.1978г. от общо
събрание на членовете на *** –8-ми март Плевен се установява, че е взето
решение за разпределение на имотите в ***, като А.Б.Д.получава описания
апартамент, както и ***,14 кв.м.
От Удостоверение № 3312/07.08.2017г. е видно,
че *** *** гр.Плевен е регистрирана в съда в том седми, стр.189 от 20.12.1976г.
с последен управителен съвет: К.Л.- ***, Ю.Б.-***, А.Б.-член и ***- В.З., М.Б.и
А.Г..
Видно от Решение № 24/09.01.2018г., постановено
по гр.д.№ 5996/2017г. по описа на РС-Плевен, потвърдено с Решение №
176/20.04.2018г., постановено по в.гр.д.№141/2018г. по описа на ОС-Плевен, е
прекратено производството по делото по отношение на предявеният от Д.Д.Д. против М.Й.К. ИСК с правно основание чл.38а от З*** за
изваждане на ответника от ***в секция Б на *** „***“ в гр.Плевен, ***, поради
недопустимост на иска и със същото
решение е осъден, на основание чл.38а от З***, М.Й.К. с ЕГН **********,***, ДА
ОПРАЗНИ И ПРЕДАДЕ на Д.Д.Д. с ЕГН **********,***,
следния недвижим имот: ***, находящ се в сградата на ***
„***“, в гр.Плевен, ***, ***, със застроена площ от 102,85кв.м., състоящ се от
три стаи, кухня, столова, баня и клозет, ведно с прилежащите му ТАВАН №3 с площ
от 20 кв.м. и МАЗЕ с площ от 4,60кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху земята.
Съдът дава вяра на показанията на св.Ю.М.Б.и В.И.А.
като преки, незаинтересовани, взаимнокореспондентни и
в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че св.Ю.Б. живее в ***, в която се намира процесния
гараж и е била член-кооператор в *** ***, тъй както и ответника Д.Д., заедно с покойната му ***А.Д.. Преди 6-7 години за пръв
път е видяла и чула за ищеца по делото. Тогава разбрала от ответника и неговата
майка, че гаража, който им е бил разпределен като членове на *** е „продаден“,
за което Д. е получил един мерцедес и пари. С мерцедеса си возел музикалните
инструменти и ходел да свири. Д. помагал при извършването на ремонт на гаража
на ищеца по делото. В последствие те „продали“ и апартамента. Вероятно всички
член-кооператори, с изключение на ответника по делото са се снабдили с
нотариални актове за собственост на разпределените им обекти от *** ***. След
като влязъл във владение на процесния гараж М.К. е
наел работници, които са извършили ремонтни дейност в гаража и пред него. Той е
обяснил, че е „купил“ гаража, а ищеца често е ходил при работниците, докато е протичал
ремонта. Д. се хвалел, че е взел мерцедес, както и 5000 лв. за гаража.
Представени са и други неотносими
доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.3 ЗЗД, всяка от страните по
предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор.
За целта предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно
съществените условия за окончателния договор, като в такъв случай договорът се
счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Съгласно
чл.363 ГПК когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху
имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят
е собственик на имота. Предпоставка за уважаване на предявен иск по чл. 19, ал.
3 от ЗЗД е да са налице при условията на кумулативност
всички елементи от следния фактически състав - между страните да е бил сключен
действителен предварителен договор за покупко-продажба на процесния
имот, който договор следва да съдържа всички съществени елементи на
окончателния, както и да са налице условия за прехвърляне собствеността върху
вещта - в това число, че продавачите по предварителния договор са собственици
на имота, предмет на сделката. Чрез искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД се упражнява потестативното право на ищеца, да обяви предварителния
договор за окончателен. С предварителния договор договарящите се страни се
задължават една на друга за сключването на окончателен договор. Т.е. създава се
с предварителния договор субективно право за всяка от страните да се иска
сключването на окончателния договор. За осъществяване на това право при
неизпълнение на задължението като процесуална възможност е искът по чл. 19,
ал.3 от ЗЗД. От това решение произтичат гражданскоправните
последици, които биха се породили между страните, ако те доброволно биха
сключили окончателния договор.
Предварителният договор, предмет на предявения иск, сключен между
страните по делото на 08.05.2013г. договор е действителен, отговаря на
изискванията за форма и съдържание на чл. 19, ал.1, ал.2 от ЗЗД. - сключен е в
писмена форма и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор. От доказателствата по делото се установява безспорно, че между
страните е възникнала валидна облигационна връзка. Представеният по делото
предварителен договор за покупко - продажба отговаря
на законовите изисквания за редовност на предварителното съглашение с оглед
възможността същото да бъде обявено за окончателно, а именно: писмена форма,
страни, индивидуализиран имот по площ, граници, местонахождение и цена.
Подписаното съглашение е валидно, доколкото с подписване на договора страните
са демонстрирали воля да се обвържат от неговите клаузи за продажба, съответно
покупка на имота. Цената на имота видно от предварителния договор страните са
определили на 5000 лева, които ищеца е заплатил при подписване на договора, за
което е направено изрично изявление в предварителния договор. По отношение на
действителността на съглашението не са направени възражения от ответника по
делото.
Поради това съдът приема, че ищеца
е изправна страна по договора. С оглед разпоредбата на чл. 363 от ГПК в това
производство съдът извършва преценка относно предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред, тъй като при евентуално уважаване на иска
съдебното решение съставлява деривативно правно
основание за придобиване на правото на собственост. С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, всяка страна носи доказателствената
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. В тежест на ищеца беше да докаже правото на собственост на ответника
върху процесния недвижим имот.
Съдът намира, че по делото не се доказа ищеца да е бил съсобственик
заедно с неговата ***А.Д./чийто единствен наследник е съгласно представеното
удостоверение за наследници/ към датата на подписване на процесния
предварителен договор 08.05.2013г. Не се установява и ответника да е собственик
на процесния гараж към настоящия момент. Не е спорно
между страните и се установява от представените писмени доказателства, както и
събраните гласни такива, че ответника по делото Д.Д.,
както и неговата ***А.Д.са били член-кооператоли в ***
*** –Плевен, а понастоящем, след смъртта на последната, член-кооператор е
ответника по делото Д.Д.. Не се установи по делото,
обаче той да се е снабдил с нотариален акт и по силата на това действие да е
станал собственик на процесния гараж. Съгласно чл.35,
ал.2 З*** въз основа на влязлото в сила решение по предходната алинея/за
приемане на окончателна цена и определяне на идеалните части/ и след
представяне на необходимите документи нотариусът снабдява членовете на
жилищностроителната кооперация с нотариални актове. Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на
сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с
издаването на нотариалния акт. Съгласно ал.3 жилищностроителната кооперация
се прекратява, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове. Не
се установи ответика по делото да се е снабдил с
нотариален акт за процесния гараж и съответно да е
придобил право на собственост върху него. Установи се от показанията на св.Ю.Б.,
че голяма част от член-кооператорите са се снабдили с нотариални актове, но
наличието на такъв за процесния гараж не се установи по
делото. В този случай, процесния гараж продължава да
бъде собственост на *** ***, която не е прекратена, тъй като поне един от
член-кооператорите за поне един от недвижимите имоти не се е снабдил с
нотариален акт и не е придобил правото на собственост.
Ищеца по делото се позовава на придобиване на правото на собственост от
ответника, както и от неговата ***А.Д.по давностно
владение, осъществявано от тях от датата на разпределение на имота съгласно
разпределителния Протокол № 11/18.06.1978г. до датата на сключване на процесния предварителен договор 08.05.2013г.
Няма пречка член - кооператор да придобие по давност имот на ***, докато
е неин член, съгласно Решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136/2009 г. на
ВКС, І г.о. В него е прието, че след построяването на сградата и въвеждането
ѝ в експлоатация член-кооператор в *** може да придобие по давност
обекта, който е определен за него, при бездействие на управителните органи на ***
за снабдяване на член- кооператорите с нотариални актове по чл. 35, ал.2 З***.
Изводът е мотивиран с това, че жилищностроителната кооперация се образува за
снабдяване на членовете ѝ със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез
организиране на строителната дейност, и след като сградата е построена, обектът
на собственост е възникнал и целта на *** е постигната, само бездействието на
управителните органи на *** не може да бъде пречка за придобиване на правото на
собственост от нейните членове.
Съгласно Определение №530/16.11.2017 по дело №1182/2017 на ВКС, ГК, I
г.о. придобиване по давност от член
кооператор на разпределения му с протокола по чл. 28, ал.1, т.5 З***
самостоятелен обект е възможна, когато в продължение на повече от 10 години
след построяване на сградата и предаване на владението върху отделните обекти
на членовете, на които са разпределени, управителните органи на *** не са
предприели предписаните в закона действия по извършване на ценообразуване на
обектите в сградата, и/или за свикване на общо събрание, което въз основа на
разпределението по чл. 28, ал. 1, точка 5 да приеме окончателната цена на
имотите и да определи припадащите се идеални части от общите части в сградата и
от мястото, съответно от правото на строеж, и/или след като това решение влезе
в сила - да поискат от нотариуса да снабди членовете на жилищностроителната
кооперация с нотариални актове, които прехвърлят правото на собственост върху
обектите от патримониума на *** в патримониума
на член-кооператорите. И ако законът не определя срок след построяване на
сградата, в който да се извършат тези действия, това е защото се предполага, че
в общ интерес на всички членове е те да бъдат извършени в кратки срокове след
приключване на строителството. Влязлото в сила решение на общото събрание на ***
по чл. 28, ал.1, т.5 З*** по своята същност е сходно с предварителен договор за
продажба на недвижим имот и създава за член-кооператорите обосновано правно
очакване след построяване на сградата да придобият от *** собствеността върху
разпределените им самостоятелни обекти. В този смисъл са и мотивите към т.2 от
ТР № 5/2014 от 24.06.2016 г. на ОСГК на ВКС. Когато собственикът *** не
изпълнява задълженията си по чл. 35 З***, член-кооператорът има на разположение
исковата защита по чл. 36, ал.2 З***, която обаче не изключва възможността, при
наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС, за оригинерно придобиване на правото на собственост. Наличието
на членствено правоотношение с *** за придобиване на
обект от категорията на посочените в чл. 1, ал.1 З*** и на решение на общото
събрание по чл. 28, ал.1, т.5 З*** обективират
намерението на член-кооператора за придобиване на право на собственост върху
разпределения му имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, придобивната давност
е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Нормативната ѝ уредба е в глава VІІІ ЗС, наименована „придобиване и изгубване на вещни права” в
разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79,
ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен
път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.
Следователно изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС волеизявление
/позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица –
придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва автоматично
с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната
давност има действие ex lege
означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на
юридическите факти, като юридически факт придобивната
давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение
нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния без
участие на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият състав на
владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като
своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната
давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението
и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране
чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да
се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание/. Съгласно чл.77 ЗС вещните права се придобиват чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Следователно
принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз
основа на обективирано волеизявление за това. Целта
на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на
обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на
вещните права с оглед правната сигурност.
Не се установи ответника по делото, нито неговата ***да са изразявали воля
за придобиване право на собственост върху процесния
гараж по давностно владение. След като на основание
чл.120 ЗЗД давността не се прилага
служебно – необходимо е заинтересованата страна да се позове на нея за да
настъпят правните последици. С оглед факта, че по делото не се установи,
ответника по делото да се позовал на осъществяването на фактите от фактическия
състав на придобивната давност в негова полза, то не
може да бъде прието, че той е придобил правото насобственост
върху процесния гараж на основание давностно владение.
След като се установи, че не е осъществен един от кумулативно
изискуемите елементи от фактическия състав за уважаване на иска с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД, а именно ответника по делото да е собственик на поцесния недвижими имот, то следва предявения иск да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. При този извод за
неоснователност съдът не дължи произнасяне по направеното възражение за
погасяване по давност на предявения иск.
Съобразно извода за неоснователност на главния иск, съдът дължи
произнасяне по предявените евентуалени искове.
По искът с правно основание
чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД с цена на иска 5000 лв.:
В чл. 55, ал.1, предложение трето ЗЗД е уреден иск
за връщане на даденото при отпаднало основание. Характерното в този случай е,
че към момента на даването основанието съществува, т. е. между страните е
налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото разместване,
но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от
различно естество. Отпадането на правното основание може да се дължи на
разваляне на договора, било то извънсъдебно, или съдебно, на унищожаване на
договора, на настъпване на прекратително условие.
Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е
налице и при престиране по развален срочен договор.
Даденото подлежи на връщане, вземането на кредитора става изискуемо, но
длъжникът не изпада в забава с факта на разваляне на договора.
В тежест на ищеца по делото беше да докаже наличието
на правно основание въз основа на което платил на ответника сумата от 5000 лв.,
както и да докаже отпадането на това основание. В тежест на ответника беше да
докаже точно изпълнение на задълженията си по процесния
предварителен договор, както и всичките си направени възражения. Да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил точно- в срок, в количествено и качествено отношение
задълженията си по договора, поради което едностранното адресирано изявление на
ответника за разваляне на договора поради неизпълнение не е произвело действие.
Установи се по делото, че ответника не е изпълнил
задължението си по процесния предварителен договор да
придобие правото на собственост върху процесния
гараж, предмет на предварителния договор от 08.05.2013г., като се снабди с
нотариален акт и да прехвърли правото на собственост в едномесечен срок от
снабдяването си с нотариален акт съгласно т.3 от Договора на ищеца по делото. Според
създадената задължителна практика, обективирана в
постановените реда на чл. 290 ГПК: решение № 21/30.06.2015 г. по т. д. №
1107/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г.
на ВКС, II т. о., решение № 233/21.12.2013 г. по т. д. № 514/2012 г. на ВКС, I
т. о., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при
наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал.
1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление
до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя
от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с
изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения
срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за
едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние,
е диспозитивна и страните по договора са свободни и
могат да се отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне.
Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното
действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след
изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на
достигане на уведомлението до длъжника. Не се установи по делото и липсват
такива твърдения, подобно изявление за разваляне на договора, ищеца да е
отправял до ответника и той съответно да го е получил преди подаване на
исковата молба. Такова изявление се съдържа в исковата молба.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД "когато денят на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му", а съгласно ал. 2 на същия текст "когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е поканен от
кредитора". Отговорността на длъжника за неизпълнение съгласно чл. 87, ал.
1 ЗЗД действително се поражда след изпращане на покана за изпълнение с
предупреждение, че след изтичане на подходящ срок договорът ще се счита за
развален. Исковата молба, обаче, има значението на покана, при положение, че
към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат
на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор. Щом реално няма изпълнение,
самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на
връчване препис от исковата молба. /Решение
№ 706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., ГК/.
Съдът намира, че в настоящия случай, по процесния
договор не е определен срок за изпълнение на задължението на ответника, да
прехвърли правото на собственост на процесния гараж,
тъй като не е определен срок, в който той да се снабди с нотариален акт за
собственост, от който момент да бъде отчетен, определения в т.3 от договора
едномесечен срок. Поради изложеното, съдът приема, че в процесния
предварителен договор няма определен ден за изпълнение и исковата молба има
значение на покана и тъй като до приключване на съдебното дирене няма
изпълнение на поетото от ответника договорно задължение, той е изпаднал в забава от момента на връчване
на препис от исковата молба. Той виновно не е изпълнил поетото по договора
задължение, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че
голяма част от останалите член-кооператори на *** *** са се снабдили с
нотариални актове, поради което не е имало пречка и за ответника да се снабди с
такъв и да придобие правото на собственост върху процесния
гараж. Както беше посочено по-горе, дори да не са изпълнени условията за придобиване
на правото на собственост по уредения в З*** ред, то ответника по делото е
разполагал с правната възможност да придобие правото на собственост върху процесния гараж по давностно
владение. Видно е, че той е осъществявал владение повече от 10 години върху
разпределения му гараж, но не се е позовал на придобивна
давност и по тази причина не е придобил правото на собственост върху процесния имот и по давностно
владение. Изявлението на ищеца по делото за разваляне на процесния
предварителен договор от 08.05.2013г. е достигнало до ответника чрез получаване
на препис от исковата молба на дата 20.11.2018г., от която дата то е произвело
действие и предварителния договор от 08.05.2013г. е развален на основание
чл.87, ал.1 ЗЗД.
Ответника по делото е противопоставил възражение за
погасяване по давност на правото на ищеца да развали процесния
предварителителен договор, тъй като то е направено
повече от 5 години след сключване на договора на 08.05.2013г., едва с подаване
на исковата молба на 07.08.2018г. Съдът намира възражението за неоснователно. В
чл. 87, ал. 5 ЗЗД е предвидено, че правото да се разваля договорът се погасява
с петгодишна давност. Като част от уредбата на самото субективно преобразуващо
право нормата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД визира срока, в който следва да се упражни
от кредитора това право, т. е. в който е необходимо кредиторът да отправи
едностранното изявление до неизправния съконтрагент.
Моментът, в който същото това волеизявление достигне до длъжника няма отношение
към самото упражняване на правото на кредитора за разваляне на договорната
връзка, а както вече беше посочено е релевантно за настъпване на правните
последици на волеизявлението за разваляне. Поради което и фактът на получаване
на волеизявлението не е обхванат от хипотезиса на
правната норма на чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Получаването от длъжника на едностранното
изявление на кредитора за разваляне на договора след изтичане на петгодишния
срок, в който изправната страна е могла да иска изпълнение на вземането си или
разваляне на договора, не погасява по давност правото на кредитора по чл. 87,
ал. 1-3 ЗЗД, ако той е отправил изявлението за разваляне в този срок. Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 87, ал.5 от ЗЗД правото да се разваля договора се
погасява с петгодишна давност. Поставя се въпросът откога започва да тече
посочения давностен срок. Съгласно установената
съдебна практика / виж решение № 865 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2134/2008 г., IV г. о., ГК/ срокът започва да тече от момента, в който правото
на разваляне на договора може да бъде осъществено, т.е. от момента на
неизпълнение на задължението. Както беше посочено по-горе, в настоящия случай
ответника по делото е изпаднал в забава едва след получаване на препис от
исковата молба, която има качеството на покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД. В
този смисъл давностния срок по чл.87, ал.5 ЗЗД е
започнал да тече едва от получаване от ответника на препис от исковата молба на
20.11.2018г. и не е изтекъл към момента на отправяне на изявлението за
разваляне на договора, направено с исковата молба.
По делото се установи от извънсъдебното изявление на
ответника по делото за неизгоден за него факт, съдържащо се в т. 2 от процесния Предварителен договор от 08.05.2013г., че «Описаният
в т.1 от договора недвижим имот се продава за сумата от 5000 лв., която сума
купувача е изплатил на продавачите напълно и в брой преди подписването на настоящия
предварителен договор. Това изявление се ползва с материална доказателствена сила, като извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт. Неговото удостоверително изявление, съдържащо се в
договора не е оспорено, поради което съдът приема за доказан факта, че
ответника Д.Д. е получил от М.К. сумата от 5000 лв. по
процесния предварителен договор.
Принципът, закрепен в чл. 88 ЗЗД е, че развалянето
има обратно действие. Това правило осигурява защита както на кредитора, така и
на длъжника по разваления договор. Изправната страна, която е престирала във връзка с изпълнението на договора, но не е
получила насрещно изпълнение, ще получи обратно даденото. По аргумент от чл.
55, ал. 1 ЗЗД всяка от страните следва да върне всичко, което е получила във
връзка с отпадналото основание.
С оглед гореизложеното искът с правно основание
чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен в целия си предявен размер, в едно с лихвата за забава
върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
По
искът с правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 1093,93 лв.:
Ищецът е направил искане, ответника да му заплати
лихва за забава върху сумата от 5000 лв., дадена на отпаднало основание считано
от датата на сключване на предварителния договор на 08.05.2013г. до подаване на
исковата молба. Съдът намира искът за изцяло неоснователен. За задължението за
връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма определен срок. Следователно, за да изпадне
в забава длъжникът следва да бъде поканен./ Решение № 706 от 30.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., ГК/. Исковата молба има ролята на покана в настоящия случай, тъй като
именно с нея е развален процесния предварителен
договор и съответно е възникнало правото за връщане на дадената сума от 5000
лв. на отпаднало основание. Поради изложеното следва искът с правно основание
чл.86 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер от 1093,93 лв.
Ищеца е направил и искане да му бъде признато право
на задържане върху процесния гараж до връщане на недължимо получената сума от 5000
лева, представляваща платената продажна цена по предварителния договор, ведно с
мораторната лихва върху тази сума, считано от
08.05.2013г. до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на
1093.93 лева. Принципът, закрепен в чл. 88 ЗЗД е, че развалянето има обратно
действие. Това правило осигурява защита както на кредитора, така и на длъжника
по разваления договор. Изправната страна, която е престирала
във връзка с изпълнението на договора, но не е получила насрещно изпълнение, ще
получи обратно даденото. По аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД всяка от страните
следва да върне всичко, което е получила във връзка с отпадналото основание.
Ищеца по делото дължи връщане на владението върху процесния
гараж, получено на основание разваления предварителен договор за покупко-продажбата
му. Направеното искане от ищеца по делото намира правното си основание в чл.90,
ал. ЗЗД , съгласно който длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо
вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение,
може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето.
В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. Съгласно
Решение № 53 от 29.I.1986 г. по гр. д. № 899/85 г., II г. о., който е осъден да
върне вещта, получена по развален предварителен договор, с иска за връщане на
цената може да претендира да се признае едновременност на изпълнението на
решенията - да задържи вещта, докато му се върне цената. В случая между
страните е сключен предварителен договор, по който едната страна е предала
владението върху имота, а другата е платила уговорената цена. Договорът не е
осъществен по нотариален ред. Вземанията на двете страни - за връщане на
владението и цената, произтичат от едно и също правно отношение -
неосъществения предварителен договор. Всеки от длъжниците
има основание да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не
изпълни своето към него. Който е придобил владението на недвижим имот по силата
на неосъществен предварителен договор за покупко-продажба, може във форма на
възражение да иска едновременно изпълнение на двете задължения - той да предаде
имота, а ищецът да му върне броената по договора сума. До изпълнението на
задълженията ответникът има право да задържи имота./Решение № 942 от 19.IV.1966 г. по гр. д. № 484/56 г., I г. о./.
Ищеца може на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД да иска от ответника да изпълнят едновременно взаимните си задължения,
произтичащи от неосъществения договор, обещание за покупко-продажба на
недвижимия имот, предмет на иска като той върне имота и ответника му заплати
броената по договора сума. Правният ефект на това възражение на ищеца е равен с
правото на задържане. Несъмнено е, че ищеца има срещу ответника вземане за
връщане на броената по неизпълнения писмен договор сума, както и че това вземане
е изискуемо. Също е безспорно, че това вземане на ищеца произтича от едно и
също правно отношение - именно сключения между страните договор, обещание за
продажба на недвижим имот. По силата на този договор, недвижимият имот, предмет
на иска, се намира във владение на ищеца. По същия договор е и броената сума,
подлежаща на връщане поради неосъществяване на договора, обещание за продажба.
Налице са при това положение всички условия на чл. 90, ал. 1 ЗЗД, за да може ищеца
да откаже да предаде недвижимия имот-гараж, докато ответника не му изплати
дължимата сума, т.е. да иска едновременно изпълнение на двете задължения.
Правото на длъжника по чл. 90, ал. 1 ЗЗД е един съществуващ в негова полза
способ, за да бъде принуден кредиторът да изпълни и той своето задължение.
Следва да бъде постановено, на основание чл. 90, ал.1 от ЗЗД едновременност на
изпълнение на задълженията на М. Й.К.,
ЕГН********** за предаване на владението върху ***, в сградата на етажна
собственост на ***, гр.Плевен, ***със задължението на Д.Д.Д.,
ЕГН********** за заплащане на общата
сумата от 5000 лв., като получена на отпаднало основание.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените деловодни разноски в настоящото съразмерно
с уважената част на претенцията. Направено е искане за присъждане на направени
разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК за държавна такса, такса за издаване на удостоверения, за снабдяване със
скица, за вписване на исковата молба, за обезпечителна заповед и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 865,00 лв. Съдът намира, че на ищеца по делото
следва да бъдат присъдени само разноските, за които има представени
доказателства по делото за извършването им. Такива са тези за заплатена ДТ в
размер на 200 лв., 10 лв. за съдебни удостоверения и 600 лв. за адвокатски
хонорар. За останалите претендирани суми няма
доказателства по делото за извършването им. Исковете са предявени при условията
на евентуалност и събраната ДТ е за един иск съгласно чл.72 ГПК, поради което
следва да бъде присъдена в цялост от 200 лв. За адвокатското възнаграждение,
следва да бъде присъдена сумата от 200 лв., тъй като същото е уговорено за трите
иска, предявени при условията на евентуалност и липсва изрично посочено, за кой
от исковете какъв размер на адвокатско възнаграждение е определено. Направените
разноски за удостоверения в размер на 10 лв. не следва да бъдат поставяне в
тежест на ответника по делото, тъй като те са издадени във връзка с отхвърления
иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за снабдяване с данъчна оценка и скица
на имота. Предвид изложеното следва ответника да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 400 лв. деловодни разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство. По делото е представен списък с разноски, както и договор за
правна помощ и съдействие, в който е уговорено, че адв.С.М.
ще предостави правна помощ на Д.Д. безплатно. Нормата
на чл.38, ал.1 ЗАдв.
Посочва лицата, на които адвоката може да предостави безплатна правна помощ.
Липсват и възражения на другата страна за наличие на предпоставките. Предвид
изложеното и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва ищеца
да бъде осъден да заплати на адв. С.М. адвокатско възнаграждение, определено в
минималния размер съгласно Наредба за минималните размери за адвокатските
възнаграждения, в размер на 446,36 лв. съобразно цената на отхвърлените искове
с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М. Й.К., ЕГН**********,***
против Д.Д.Д., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.19,
ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2013г. по силата на който Д.Д.Д. и А.Б.Д.като продавачи се задължават да прехвърлят на
купувача М. Й.К. собствеността върху
следния недвижим имот, находящ се в ***, а именно: ***,
в сградата на етажна собственост на ***, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, Д.Д.Д., ЕГН**********,*** да плати на М. Й.К., ЕГН**********,*** сумата от 5000 лева, ведно с лихвата за
забава от 07.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
сума, получена на отпаднало основание поради разваляне на Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2013г., КАТО ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 90, ал.1 от ЗЗД едновременност на
изпълнение на задълженията на М. Й.К.,
ЕГН********** за предаване на владението върху ***, в сградата на етажна
собственост на ***, гр.Плевен, ***със задължението на Д.Д.Д.,
ЕГН********** за заплащане на общата
сумата от 5000 лв., като получена на отпаднало основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й.К., ЕГН**********,*** против Д.Д.Д., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1093,93 лв., представляваща лихва за забава
върху сумата от 5000 лв. платена на отпаднало основание за периода от
08.05.2013г. до 07.08.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.Д.Д., ЕГН**********,*** да плати на М. Й.К., ЕГН**********,*** сумата от 400,00 лв.
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр.чл.38, ал.2 ЗАдв., М. Й.К., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА адв.С.М.,*** сумата от 446,46 лв. за предоставена безплатна
адвокатска помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: