Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 7650 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 58940 от 05.03.2020 г., постановено по гр.
д. № 39844/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 33 състав, е признато за
установено по иска, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД, че З.К.К. дължи на „Ч.Е.Б.“ АД,
сумата от 1 425, 89 лв., представляваща задължение за ползвана топлинна
електрическа енергия за периода 04.08.2018 г. – 04.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед от 11.04.2019 г., постановена по реда на чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 19622/2019 г. по описа на СРС, 33 състав за имот с клиентски №
3101929104444, находящ се на адрес гр.
София, ул. „******. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 39, 14
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.10.2018 г. – 26.03.2019
г. в размер на законната лихва върху главницата от 1425, 89 лв., представляваща
задължение за ползвана енергия за периода 04.08.2018 г. – 04.01.2019 г. Ответникът е осъден за заплати на ищеца
сумата от 698, 92 лв. – разноски в заповедното и исковото производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника З.К.К., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че решаващият съд е обсъдил само
ангажираните от ищеца доказателства, като не е съобразил заявените възражения
срещу преядения иск. Твърди, че не е приел писмено общите условия на ответника.
Поддържа заявените с писмения отговор на исковата молба възражения срещу
предявения иск. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли
предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба ищеца „Ч.Е.Б.“ АД оспорва същата. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Представените
по делото общи условия на ищцовото дружество да одобрени от ДКЕВР и са
публикувани в сайта на КЕВР. Същите са публикувани и във вестник „Посредник“
брой 229 от 26.11.2007 г., както и вестник „Телеграф“ брой 927, поради което и
на основание чл.98а, ал.3 и ал.4 ЗЕ са влезли в сила, без да е необходимо
тяхното изрично приемане от потребителите. Тази норма е специална, поради което
чл.16 ЗЗД не намира приложение. На основание чл.19, ал.8 от общите условия на
дружеството неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от
задължението да заплати дължимата сума в срок. Независимо от това издадените от
ответника фактури във връзка с потребената електрическа енергия са изпращани на
адреса на потребителя. От експертното заключение на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза е установено, че процесният електромер е
преминал лабораторна проверка през 2016 г. и подлежи на последваща проверка
през 2021 г., поради което съставлява годно средство за целите на търговското
измерване. В съответствие с изискванията на процесуалния закон решаващият съд е
изготвил доклад по реда на чл.146 ГПК, срещу който ответникът е нямал
задължения. Излага съображения, че в първоинстанционното производство съдът не
е допуснал сочените от жалбоподателя процесуални нарушения.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника, което се регулира от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на дружеството, които са публикувани в
редица издания на периодичния печат. Съгласно чл.98а ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия за периода 04.08.2018 г. – 04.01.2019 г., но ответникът не
е заплатил стойността на доставената му електрическа енергия по издадените
фактури. Електроснабденият имот се намира в гр. София, ул. “******, с клиентски
номер 3101929104444. Издадените фактури за посочения период са на името на
потребителя З.К.К., които са на стойност 1 425, 89 лв., която не е заплатена. Във
връзка със задълженията на ответника е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посоченото задължение, по което съдът е
постановил исканата заповед. Длъжникът е възразил срещу постановената заповед.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
му дължи сумата от 1 425, 89 лв. – главница за периода 04.08.2018 г. –
04.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 29, 30 лв. - мораторна лихва върху посочената главница. Претендира
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
С молба – уточнение от 06.08.2019 г. ищецът е уточнил,
че мораторната лихва е претендирана със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но същото не е уважено от съда в тази му част. По тази причина
предявява осъдителен иск за това вземане.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита същия за недопустим и неоснователен. Изложените в исковата молба фактически твърдения счита, че са неверни. Тъй като ищецът не е представил сключения между страните договор, нито е приел общите условия на ищеца съобразно чл.16 ЗЗД, счита, че искът се явява недопустим. Поддържа, че по делото не е доказано, че средството за търговско измерване не е доказано, че е изправно. Същевременно средството за търговско измерване е собственост на ищеца, който следва да снеме показанията му и да ги съобщи на потребителя. Твърди, че не е получил съобщение относно вземането на ищеца, поради което задължението не може да бъде изискуемо. Поддържа, че представените справки от ищеца съставляват вторични счетоводни документи по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗСчет. Също така те не са подписани от лицето, което ги е съставило. Счита, че клаузата на чл.19, ал.8 от общите условия на ищеца, на които се позовава в исковата молба, са неравноправни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.Въз основа на заявление от 04.04.2019 г., подадено от „Ч.Е.Б.“ АД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от11.04.2019 г. по гр. д. № 19622/2019 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, срещу З.К.К. за сумата от 1 425, 89 лв. - главница за ползване на електрическа енергия за периода 04.08.2018 г. – 04.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 105, 43 лв. – разноски по делото, от които: 29, 30 лв. – държавна такта и 76, 13 лв. – юрисконсултско възнаграждение.Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира като посочената главница, така и лихва за забава в размер на 39, 14 лв. за периода 05.10.2018 г. – 26.03.2019 г. Съдът не се е произнесъл по това искане, като заявителят не е сезирал заповедният съд за допълване на заповедта.В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът З.К.К. е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в
срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Липсва спор между страните относно принадлежността на правото на
собственост на процесния имот. На 07.02.2017 г. ответникът, като потребител на
енергийни услуги, е депозирал заявление до ответника с искане за предоставяне
на разпечатка за дължимите суми за процесния имот. На 10.07.2018 г. ответникът
е поискал от ищеца справка за прекъсване/възстановяване на електрическото
захранване до процесния имот за периода 01.01.2015 г. – 01.07.2018 г. На
21.05.2019 г. ответникът е депозирал жалба до ищеца затова, че не е получавал
съобщения за количествата потребена електрическа енергия.
По делото са представени съставените от ищеца фактури за исковия период
на обща стойност 1 425, 89 лв.
От заключението на вещото лице М.К.Г.-Н. по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че отразеното количество електрическа
енергия във фактурите за потребената електрическа енергия за клиент З.К.К. с
клиентски № 3101922910444 за обект в гр. София, ж. к. „Банишора“, ул. „******,
се отнасят за исковия период от 04.08.2018 г. до 04.01.2019 г., съвпада с
данните за доставените количества електрическа енергия по месеци от
разглеждания период, отразен в справката за консумация на клиенти, представена
по делото. Средството за търговско измерване за абонат с клиентски №
310192910444 за горепосочения обект е с година на производство 2010 г., като
същият е преминал лабораторна проверка през 2016 г. Същото ще бъде подменено за
периодична проверка през 2021 г., поради което за разглеждания период 04.08.2018
г. – 04.01.2019 г. средството за търговско измерване е технически изправно.
Експертното заключение не е оспорено от страните. Същото е задълбочено
обосновано и компетентно дадено, както и изцяло кореспондира с останалите
ангажирани по делото доказателства. Липсват доказателства, които да
разколебават доказателствената му стойност. Ето защо съдът изцяло го възприема.
Жалбоподателят е представил по делото Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. В чл.19 е предвидено, че
потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната врежа
веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР за снабдяване и цена за
разпределение. Продължителността на
периода за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават
ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на
обекта. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението
да заплати дължимата сума в срок.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В нормата на чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ е регламентирано, че по
регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните
снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК
на ВКС, е разяснено, че между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя
да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без
значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в
писмена форма или по друг начин.
В чл.98а ЗЕ е регламентирано, че крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В чл.4, ал.2
от общите условия на ищеца, които регулират спорното правоотношение, е
предвидено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за
домакинството си.
В случая ищецът е обвързан от облигационна връзка с ответника като
собственик на електроснабдения имот, поради което е страна по спорното
правоотношение има качеството потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1,
т.41б, б.“а“ ДР на ЗЕ. Налице е и извънсъдебно признание от страна на ответника
на облигационната му връзка с ищеца чрез депозираните от него заявления и
жалба, в качеството му на потребител на енергийни услуги за процесния имот. Ето
защо и доколкото не е необходимо сключването на писмен договор, възражението на
жалбоподателя за липсата на договорно правоотношение между страните се явява
неоснователно.
Жалбоподателят поддържа, че общите условия на ищеца не регулират спорното
правоотношение, тъй като не ги е приел изрично. На основание чл.98а, ал.1 ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В
ал.4 на същия текст е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо
оплакването му е неоснователно.
Жалбоподателят поддържа възражението си,
направено с писмения отговор на исковата си молба, че общите условия на ищеца
не са одобрени от КЕВР. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД са одобрени с решение № ОУДПЕЕ-059 от
07.11.2007 г., като същите са изменени и допълнени с решение № ОУДПЕЕ-03 от
26.04.2010 на ДКЕВР. Тези факти са общоизвестни и като такива не подлежат на
доказване, на основание чл.155 ГПК. Ето защо доводът на жалбоподателя се явява
неоснователен.
Жалбоподателят поддържа, че по делото не
е доказано, че средството за търговско измерване е технически изправно. За
установяване на това обстоятелство по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице М.Г.-Н.се установи, че
процесното средство за търговско измерване да абонат с клиентски № 310192910444
за обект в гр. София, ж. к. „Банишора“, ул. „******, е с година на производство
2010 г., като е преминал лабораторна проверка през 2016 г. То подлежи на
подмяна за периодична проверка през 2021 г., т. е. след исковия период. Ето
защо възражението на жалбоподателя е неоснователно.
Жалбоподателят счита клаузата на чл.19
от общите условия на ищеца за неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 и т.3 ЗЗП.
Редът и начинът за заплащане на стойността на доставената електрическа енергия
е регламентиран по начин, който не засяга законоустановените права на
потребителите, включително и тези, на
които се позовава жалбоподателя - не изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, поотношение на търговеца или доставчика или
на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
договорни задължения, включително не изключва възможността за прихващане на
задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има
спрямо него; не поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля. С оглед на това възражението на жалбоподателя е неоснователно.
Тъй като стойността на доставената
електрическа енергия през исковия период възлиза на 1 425, 89 лв., предявеният иск
относно претендираната главница е основателен.
Предвид обстоятелството, че относно
претендираната мораторна лихва не е постановена заповед за изпълнение,
процесуално допустимо е да се предяви осъдителен иск за тази претенция.
Задължението на ответника е парично и за
периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва. В общите
условия на ищеца е предвиден срок за заплащане на ежемесечните задължения, като
изискуемостта на задължението не е обусловено от връчване на съобщението на
задължението на потребителя. Ето защо претендираните от ищеца задължения са
изискуеми, а ответникът е поставен в забава. Жалбоподателят не е изложил
оплаквания във връзка с размера на мораторната лихва, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не
следва да се обсъжда. С оглед на това искът за заплащане на мораторна лихва се
явява изцяло основателен.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че предявените установителен и осъдителен иск са изцяло основателни.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
По делото не са ангажирани
доказателства относно сторените от ответника по жалбата разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което такова не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58940 от 05.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 39844/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 33
състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.