Решение по дело №1736/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№               2109                        03.12.2019г.                                   гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                      ЧЛЕНОВЕ:1.  ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                           2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 1736 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл.70 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по предложение на Р. Г. – и.ф. прокурор при Районна прокуратура – Средец за възобновяване на административнонаказателното производство по наказателно постановление № 792/16.10.2018г., издадено от инж. С.Б.– Директор на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 от с.з. на В.В.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв.

В предложението се излагат доводи за наличие на основание за възобновяване на административнонаказателното производство по  чл.70, б. "д" ЗАНН. Иска се от съда да приеме предложението за основателно, да възобнови административнонаказателното производство по наказателно постановление № 792/16.10.2018г. и да го отмени.

За вносителя на искането за възобновяване на административното производство – наблюдаващ прокурор при Районна прокуратура – Средец, не се явява представител.

Ответникът по предложението за възобновяване – В.В.П., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв. Г., която оспорва искането.

Ответникът по предложението за възобновяване – РДГ-Бургас, редовно уведомен, не се явява, представлява се от юрисконсулт М., който намира искането за неоснователно.

В съдебно заседание за Окръжна прокуратура - Бургас, се явява прокурор Х., който поддържа предложението за възобновяване на административнонаказателното производство.

 

Възобновяването на административнонаказателни производства е извънреден способ за контрол върху наказателното постановление и съдебното решение, с който приключва въззивното производство.

Института на възобновяването е свързан с наказателните постановления, които са влезли в сила, както и с решени и/или прекратени от съда дела, образувани във връзка с обжалването на наказателните постановления.

Законът предвижда случаите, в които могат да бъда възобновени аминистративнонаказателни производства: 1. по отношение на влезли в сила наказателни постановления; 2. по отношение на прекратени дела при обжалване на наказателни постановления; 3.при решени дела с предмет обжалване на наказателни постановления, когато е постановено съдебно решение.

Възобновяването означава да започне отново административно-наказателно производство с цел да бъде постановено ново решение. Този извънреден контрол се различава от обжалването. Обжалването е свързано с невлезли в сила наказателни постановления, а при производството по възобновяване необходимо е актовете да са влезли в сила.

В настоящата хипотеза, с НП ответника П. е санкциониран за това, че на 10.10.2018г., в землището на с. Варовник, община Средец, съхранява на товарно превозно средство с рег № СН7134АС 10,68 пр.куб.м. технологична тополова дървесина без да е маркирана с КГМ. Постановлението е съставено на 16.10.2018г., в предвидените в ЗАНН срокове за това. Върху него е отбелязано ръкописно – осн. чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, НП се счита за връчено на 23.10.2018 г., влязло в сила на 30.10.2018 г.

За доказване факта на влизане в сила на наказателното постановление, по делото е приложено копие на пощенски плик с клеймо /л.44/. Видно от същия, писмото е изпратено на 19.10.2018г. и се е върнало на 23.10.2019г., като върху него е направено нарочно отбелязване – ОТСЪСВА.

Съгласно чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, а когато тези лица не се намират на посочения от тях адрес, а новият им адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тъй като в ЗАНН липсват изрични правила относно реда, по който да бъде извършено връчването, то предвид разпоредбата на чл.84 от същия закон, същото следва да се извърши съобразно чл.178 и сл. от НПК. В случая, липсват каквито и да е доказателства тези правила да са били спазени, преди да се приеме и да се отбележи, че НП е влязло в сила.

За да се приложи разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН на първо място е необходимо нарушителят да е посочил адрес, на който живее. В случая това не е налице, защото в административнонаказателната преписка няма данни В.П. да е посочил лично адреса, на който да бъде намерен, респ. да получава съобщения от административнонаказващия орган.

Отделно от това административнонаказващият орган е този, който има задължение да обезпечи надлежно връчване на издадено от него НП, но в настоящия казус не е извършил следващите от закона действия в тази насока.

Наказателното постановление е изпратено чрез пощенски оператор Български пощи. Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) условията за доставянето на пощенските пратки и на по­щенските колети се определят с Общи правила, изготвени от Комисията за ре­гу­лиране на съобщенията, в случая Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, Обн. ДВ, бр.45 от 15 Юни 2010г., изп. и доп. ДВ, бр.19 от 02.03.2018 г.

Относима към разглеждания случай е разпоредбата на чл.5 от Общите правила, съобразно която препоръчаните пощенски пратки (каквато е известието за доставяне - обратна разписка) се доставят на адреса на получателя срещу под­пис или може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на полу­ча­теля, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за са­мо­личност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, полу­чи­ло пратката, като ал.3 от същата правна норма, предвижда, че ако “при посе­ще­нието на адреса поради отсъствие на получателя по ал.1 или лицето по ал.2 по­щен­ската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя пис­ме­но служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на прат­ка­та в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кра­тък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведо­мя­ва­не на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.”

При съобразяване на посочените правни норми, не може да се обоснове катего­риче­н извод, че от страна на административнонаказващият орган, с оглед на  „връчването“  тези изисквания са спазени. Видно от известието за доставяне писмото е подадено в пощенския клон на 19.10.2018г., направен е опит за връчване, но поради причина че лицето „ОТСЪСВА“, писмото е върнато на 23.10.2018г. на подателя. Не е направен повторен опит за връчване, и не е изтекъл нормативно установения срок от поканата за получаване на писмото. Не е налице хипотеза, непотърсено, или лицето живее на друг адрес. Пощенският оператор е направил нередовно връчване на писмо, но и административнонаказващия орган не е предприел последващи действия за да връчи НП редовно, а се е задоволил да посочи, че е налице хипотезата на чл.58, ал.2. Кое лице е направило това уточнение, на каква длъжност е лицето и кога точно е направено отбелязването, не е ясно. А именно датата на отбелязването се счита за дата на връчване на НП. Малко вероятно е на 23.10.2018г. пощенската станция в **да върне писмото в пощенска станция в гр.Бургас, и същото да бъде предадено на Регионална дирекция по горите гр.Бургас на същата дата.

При това положение, съдът намира, че административният орган не е доказал по-безспорен начин, нито личното връчване на издаденото наказателно постановление № 792/16.10.2018г., нито спазването на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН при ненамиране на лицето – адресат на НП.

Съгласно чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно факта подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване,  възниква от деня на връчване на акта – чл.59, ал.2 във вр. с чл.58, ал.1 ЗАНН. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган – чл. 170, ал.1 АПК.

Следва да бъде отбелязано, че лицето е наказано с НП за това, че съхранява на товарно превозно средство 10.68 пр.куб.м. технологична дървесина без да е маркирана с КГМ. Видно от представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, бързото производство е започнало по повод съобщение за транспортиране на 10 куб.м дървесина в землището на с. Варовник, общ. Средец, без необходимите съпроводителни документи за това, като дървата не са маркирани с КГМ, което представлява престъпление по чл.235 от НК.

Текстът на  чл.70, б."д" от ЗАНН предвижда възможност административно-наказателното производство да бъде възобновено когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление. Видно от изложеното по-горе, не е налице идентичност между предмета на двете производства. Наказателното постановление е издадено за това, че П. е съхранявал дървесина без КГМ, а наказателното производство е образувано за това, че транспортира дървесина, без редовно писмено позволително – чл.235, ал.1 от НК.

Наличието на идентичност между деянията /административното нарушение и твърдяното престъпление/ е необходима предпоставка за възобновяване по реда на  чл.70, б."д" от ЗАНН. Констатираната липса на идентичност, води до извода, че искането на наблюдаващия прокурор следва да бъде отхвърлено, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за възобновяване на административнонаказателното производство.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.73, във вр. с  чл.70, б."д" от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХІХ-ти състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предложението на Р. Г. - и.ф. прокурор при Районна прокуратура - Средец за възобновяване на административнонаказателното производство по наказателно постановление № 792/16.10.2018г., издадено от инж. С.Б.– Директор на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 от с.з. на В.В.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

       2.