Решение по дело №978/2020 на Административен съд - Варна

КОДЕКС на труда

Чл. 416. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., доп., бр. 48 от 2006 г., изм., бр. 108 от 2008 г.) (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.).

(3) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) В случаите по ал. 3, изречение второ актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

(5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

(6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред.

(7) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г.).

(8) Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

(9) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

(10) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).

Анотирана съдебна практика

Р Е Ш Е Н И Е 

 

   №  ...................../ ................ 2020 г.   гр. Варна

                       

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЙОВА ПРОДАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ :  ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                                   ДИМИТЪР МИХОВ

 

при секретаря Наталия Зирковска  и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 978 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Варна,  против Решение № 275/17.02.2020 г. по н.а.х.д. №4089/2019 година на Районен съд Варна, ХІІІ състав.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложени са съображения за спазване от органа на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН с извършеното уведомяване. Според жалбоподателя представените по делото доказателства установяват, че с поведението си управителят на дружеството е възпрепятствал осъществяването на правомощията на контролния орган, което е дало основание за приложение на разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ Изложени са съображения за издаване на наказателното постановление при съобразяване на изискванията на чл.57 от ЗАНН, при доказано качество на  работодател на санкционираното дружество. Искането е оспореното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна „Евразия 2013” ООД оспорва жалбата в писмен отговор.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по съображения за допуснати от наказващия орган процесуални нарушения при описанието на нарушението и връчването на съставения акт на нарушителя.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:

С решението от 17.02.2020 г., Районен съд Варна отменя Наказателно постановление №03-005800 от 04.05.2016 г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което на „Евразия 2013” ООД, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.415, ал.2 от КТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.2 от КТ.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд приема, че  при проверка през месец февруари 2016 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, на строителен обект „Ваканционни жилища” УПИ 83404.5031.556 по кадастрална карта на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна,  са заварени четири лица, които не знаели за кого работят, но посочили, че са се уговорили с човек от града. На оградения обект била поставена информационна табела, на която било отразено, че строител е „Лидер АМТ“ ЕООД, възложител - „Евразия 2013“ ООД. При посещение в офиса на „Евразия 2013” ООД на 11.02.2016 г. била  връчена призовка на управителя на дружеството Н.М.да се яви на 11.02.2016 г. в Дирекция „Инспекция по труда” Варна. На посочената дата лицето не се явило в Дирекцията, но се обадило по телефона и помолило да се яви на следващия ден. Не му била връчена призовка за явявване на 12.02.2016 г., но управителят се явил на 12.02.2016 г., като заявил, че не носи поисканата документация. Връчена му била втора призовка за явяване на 15.02.2016 г. На посочената дата лице, представящо се за Н.М.се обадило по телефона и помолило да се яви на следващия ден 16.02.2016 г. в 17 часа. За тази дата не била връчена призовка. На 16.02.2016 г. отново никой не се явил в Дирекция „Инспекция по труда” Варна.

 При посочените констатации против дружеството е съставен АУАН за нарушение по чл. 415 ал. 2 от КТ, за това че работодателят противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения по спазване на трудовото законодателство. АУАН е съставен в отсъствие на представляващия дружеството и не е връчен. На 20.04.2016 г. АУАН е публикуван в интернет страницата на ИА ГИТ. Като възприема фактическите констатации и правната квалификация на деянието по АУАН наказващият орган налага на „Евразия 2013“ ООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000 лв. на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 415 ал. 2 от КТ. 

Районният съд преценява, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съгласно представените по делото доказателства, в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е отменено от въззивния съд по съображения за допуснати в административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения.

Въззивният съд преценява като нарушена процедурата по връчване на АУАН, по съображения, че дружеството не е участвало в административното производство, с което е ограничено правото му на защита. Според съда събраните доказателства не установяват изпълнение на изискванията на чл.416, ал.3 от КТ за лично връчване на АУАН, представляващият дружеството не е търсен лично и на адреса за управление за връчване на АУАН. Не са представени доказателства за изпращане на акта за връчване по пощата на посочения в Търговския регистър адрес на управление. Правото на участие на дружеството в административно-наказателното производство е нарушено, то е лишено от възможността да узнае фактическия състав на обвинението, с което е съществено процесуално нарушение, което определя незаконосъобразността на акта. Въззивният съд разграничава в мотивите си „предявяването“ на акта за установяване на административно нарушение по чл.43 от ЗАНН от правилата по „връчването“ на акта, предвидени нормата на чл.416, ал.3 от КТ, като приема, че е извършено нарушение на чл.43 от ЗАНН.

В решението е прието, че в наказателното постановление липсва ясно и конкретно описание на нарушението по чл.415, ал.2 от КТ, като са посочени четири дати на явяване на представител на наказаното дружество в Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, но са представени само две покани и не са представени доказателства за извършеното уведомяване по телефона. Районният съд счита, че непредставянето на изискани документи не може да се приравни на неоказване на съдействие, както и не е равнозначно на противозаконно пречене на контролния орган, поради което дадената квалификация на деянието е в нарушение на закона.    

Касационната инстанция намира съобразени със закона изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, обуславящи отмяната на наказателното постановление.

Неизпълнението на предвидените от специалната норма на ал.3 на чл.416 от Кодекса на труда правила за връчване на Акта за установяване на административно нарушение е категорично установено от събраните по делото доказателства.

При тълкуване на разпоредбата на чл.416, ал.3 от Кодекса на труда касационният състав намира, че правилото относно личното връчване на акта е относимо само към физическите лица, като не споделя изразеното от районния съд становище за връчване на акта лично на управителя на дружеството. По отношение на юридическите лица е приложима разпоредбата на първото предложение от второто изречение – връчването да се осъществи на адреса на управление, където съобщението може да бъде прието както от управителя /при ООД/, така и от всяко лице със съответни представителни права.

По делото не са представени доказателства, които да установяват действия на наказващия орган по връчване на акта на адреса на управление. Обратните разписки, установяващи опит за връчване чрез пощенски оператор съдържат забележка, че писмата не са потърсени, но не установяват промяна на адреса, респ. неговото напускане от санкционираното лице. Нещо повече, АУАН е изпратен с писмо с обратна разписка на адрес ул.”***, който безспорно не е адресът на управление на дружеството според регистрацията в Търговския регистър  към този момент – район Одесос, Приморски парк 536, №271.

Не са представени и доказателства в подкрепа на твърдението в касационната жалба за удостоверен отказ на управителя на „Евразия 2013“ ООД да получи съобщението за изготвения акт.

Установените обстоятелства на неизпълнение на императивните правила по връчване на Акта за установяване на административно нарушение, които гарантират запознаване на дееца с фактите, които изпълват състава на нарушението и по този начин обезпечават правото му на защита, правилно са преценени от районния съд като абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Връчването на акта по смисъла на чл.416, ал.3 от КТ и предявяването на акта по чл.43 от ЗАНН са насочени към правната последица – запознаване със съдържанието на акта и осигуряване на възможността за защита. Касационният състав намира, че независимо от различието в ползваните понятия и разграничаването, което прави нормата на чл.43 от ЗАНН между подписването и предявяването, посочвайки ги като  отделни действия, те имат ефекта на връчването на акта, поради което между разпоредбите на чл.416, ал.3 и чл.43 от ЗАНН не е налице различие, още по-малко колизия. Двете норми си съответстват по съдържание.

При служебната проверка на оспореното решение относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационният състав не намира основание за неговата отмяна.

При изложените съображения съдът намира касационната жалба за неоснователна. Законосъобразно постановеното решението на въззиввния съд следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо от Административно-процесуалния кодекс, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275/17.02.2020 г. по н.а.х.д. 4089/2019 година на Варненския районен съд, ХІІІ състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: