№ 360
гр. Стара Загора, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20235500500537 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Н. П. П. от с.А., ***,
чрез адв.И. М. от АК - Стара Загора, против Решение № 321/14.06.2023г.,
постановено по гр.д. № 772/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък в
частта, с която искът на Н. П. П. срещу А. А. А., А. А. А., О. А. А. и Д. Н. И., с
правно основание чл.45 и чл.53 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 5000 лева
до предявените 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, унижение, неудобство, накърняване на
честта и достойнството от извършеното от четиримата ответници на
08.07.2021г. престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.1 вр. с ал.1
от НК – причиняване на лека телесна повреда в качеството му на длъжностно
лице при изпълнение на службата му на кмет на с.А., ***, ведно със законната
лихва от 08.07.2021г.
Въззивникът счита, че решението в обжалваната му част е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Счита, че исковете му са
основателни в целия им размер. Сочи, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства при условията на пълно и главно доказване било
установено нА.чието на силно завишена степен на обществена опасност на
извършеното престъпление и последиците от него. Счита, че районният съд
правилно установил нА.чие на виновно поведение на ответниците извършили
изключително грубо, агресивно и цинично нападение срещу ищеца – кмет на
село А., но счита като неправилен извода на съда, че с оглед на посочените
по-горе обстоятелства и с оглед принципите на справедливостта визирани в
1
чл.52 от ЗЗД на въззивника следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лева и че това обезщетение е
съответен паричен еквивалент, доколкото такъв е възможен за търпени от
ищеца унижение, неудобство и накърняване на неговата чест и достойнство в
резултат на извършеното от ответниците престъпление.
Претендира отмяна на постановеното решение в обжалваната му част,
като вместо него бъде постановено друго, с което бъдат осъдени ответниците
А. А. А., А. А. А., О. А. А. и Д. Н. И. и четиримата от с.А., *** да му заплатят
още 15 000 лева, представляваща разликата над 5000 лева до предявените 20
000 лева, с правно основание чл.45 и чл.53 от ЗЗД – обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания, унижение,
неудобство, накърняване на честта и достойнството от извършеното от
четиримата ответници на 08.07.2021г. престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във
вр. с чл.130, ал.1 вр. с ал.1 от НК – причиняване на лека телесна повреда в
качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му като кмет
на с.А., ***, ведно със законната лихва от 08.07.2021г. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другите страни А. А. А., А. А. А., О. А. А. и Д. Н. И., четиримата от с.А., ***.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, предвид
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявеният иск е за неимуществени вреди с правно основание чл.45 и
чл.53 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че изпълнявал длъжността кмет на кметството в с.А.,
***. На 08.07.2021г. в това си качество бил помолен за съдействие от
полицейския служител, отговарящ за с.А., *** Р.К., относно лице от селото,
нарушаващо обществения ред. По време на оказване на съдействието се
наложило да бъде извикан и друг екип на полицията, поради агресивното
поведение на ответниците, близки на нарушителя на обществения ред. След
оказване на съдействието, при което заедно с полицейските служители били
обиждани и псувани, бил нападнат и зверски пребит от О. А. А., А. А. А., А.
А. А. и Д. Н. И. в централната част на селото, в присъствието на много
свидетели. Нападението било изненадващо, жестоко и в знак на отмъщение
заради това, че е изпълнил служебните си задължения. Тези агресивни
действия били описани подробно и квА.фицирани в обвинителния акт по
н.о.х.д.№40/2022г. по описа на РС- Казанлък като престъпления по чл.131 ал.1
т.1 вр.с чл.130 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК за всеки един от
ответниците. В резултат на нанесените множество удари от тях претърпял
множество травми - разкъсно-контузна рана на лицето, множество
охлузвания, оток и кръвонасядания по главата, лицето, лявата ушна мида и
корема, болезненост в основата на шията отзад, а кръвонасядането в дясната
челна област на лицето му, било описано като специфично увреждане под
формата на отпечатък от подметка на обувка в областта на главата му като
ударите били нанасяни и с крак, докато бил съборен на земята и дълго време
2
не можел да се възстанови. Преживял силни болки, шок и страдания.
Зверският побой, нанесен му без причина и при пълното незачитане на закона
и морала от страна на ответниците, пред очите на много свидетели от селото,
предизвикА. в него голям психически стрес, уплаха и възмущение. С
Определение от 24.02.2022г. по н.о.х.д.№40/2022г. по описа на РС-Казанлък
по реда на чл.29 от НПК и на основание чл.382, ал.6 от НПК, съдът одобрил
споразумение, с което на четиримата подсъдими по делото - ответници по
исковата молба били признати за виновни и им било определено наказание за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК от по десет месеца лишаване от свобода, отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3години за всеки един от тях.
Споразумението влязло в законна сила от датата на неговото одобрение и
вписване - 24.02.2022г. Това пораждало правният му интерес от предявяване
на иска. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД
да осъди О. А. А., А. А. А., А. А. А. и Д. Н. И., да му заплатят солидарно
сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - болки, страдания, възмущение и психически стрес,
вследствие на извършения от тях жесток и циничен побой по повод
изпълнението на служебните си задължения като на кмет на с.А., ***, ведно
със законната върху посочената сума от датата на деликта - 08.07.2021г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците не са подА. отговори на
исковата молба. В откритото заседание те не се явяват и не вземат становище
по исковата молба.
За да постанови решението си КРС е приел за установено следното:
От приложеното н.о.х.д.№40/2022 г. по описа на РС-Казанлък се
установява, че с влязло в сила определение е одобрено споразумение, с което
подсъдимите А. А. А., А. А. А., О. А. А. и Д. Н. И., всички от с.А., ***, в
съучастие като извършители са признати за виновни в това, че на 08.07.2021г.
в с.А., *** са причинили лека телесна повреда на длъжностно лице - Н. П. П.,
роден на 12.12.1959г., по повод изпълнение на службата му в качеството на
кмет на същото село, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лицето,
множество охлузвания, оток и кръвонасядания по главата, лицето, лявата
ушна мида и корема, болезненост в основата на шията отзад, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-
престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от
НК. На всеки един от подсъдимите А. А. А., А. А. А., О. А. А. и Д. Н. И. е
наложено наказание: на основание чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 вр. с ал.1 и чл.54 от НК, наказания лишаване от свобода за срок от
десет месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от три години.
От показанията на свидетелите Р.Г.К. и Л.Р.П. съдът е установил, че на
08.07.2021г. пред магазина в центъра на с.А., ищецът е бил съборен на земята
и бит от А. А. А., А. А. А., О. А. А. и Д. Н. И., затова, че като кмет на селото е
оказал съдействие на полицейски инспектор към Участък- Павел баня, РУ на
3
МВР- гр.К. при връчване на акт по УБДХ и задържане на А. Н.К. за
нарушаване на обществения ред. Следствие на побоя ищецът е получил рани
по главата и лицето, подутини в областта на очите му, синини по ръцете и
откритите части на тялото, бил е блед, оплаквал се е от болки в главата, едва е
говорел, треперел е и бил закаран от екип на Спешна помощ в ФЦНСТ в
гр.К.. След инцидента той е бил притеснен, чувствал се е унизен и засрамен
от случилото се в присъствието на хората от селото, а когато е започнал
работа след ползване на болнични, е станал резервиран, по -неуверен и по-
рядко излизал от кметството. Извикана била линейка, сложили са му система
и са тръгнА. за Бърза помощ в гр.К.. Ищецът е бил в болнични около две
седмици. Оплаквал се е, че го боли главата и не е добре. Ходил е на скенер и
на очен лекар, предписА. са му мазила и болкоуспокоителни и за раните по
главата. След инцидента е започнал да не спи нощем, не е говорил много,
затворил се е в себе си, не искал да излиза в селото. Чувствал се е унизен,
защото инцидентът е станал, когато е имало пред магазина много хора и
хората са видели, че са го съборили на земята и са го били, а единият е викал
„убий го, убий го!“, а друг човек го е измъкнал от тях.
При така установеното, КРС е направил следните правни изводи:
Съдът е намерил предпоставките на чл. 45 ЗЗД за доказани. Одобреното
от съда споразумение по н.о.х.д.№40/2022 г. по описа на РС- Казанлък е
задължително на основание чл.300 от ГПК и по арг.на чл.413 вр. с чл.383, ал.1
от НПК за настоящия съд относно извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което съдът е приел, че
безспорно е нА.це противоправно деяние, извършено виновно от ответниците
на 08.07.2021 г. в с.А., ***, по което ищецът е пострадало лице. Затова
ответниците като преки причинители на вредата следва да носят отговорност
по чл.45 от ЗЗД, като в случая е приложима и нормата на чл.53 от ЗЗД- ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Деянието е
извършено от ответниците при нА.чието на пряк умисъл, защото са знаели, че
ищецът като кмет на селото е оказал съдействие на полицейски орган и са
осъзнавА., че със събарянето му на земята и нанасянето на удари по главата и
тялото извършват посегателство върху неговата телесната неприкосновеност,
върху честта и достойнство му и са ги целели. С извършеното умишлено
деяние по чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК ответниците са причинили
на ищеца травматични увреждания, представляващи лека телесна повреда,
които са довели до болки и страдания. Причинната връзка на деянието и
причинените на ищеца неимуществени вреди- болки и страдания в резултат
на травматичните увреждания, унижение, срам, накърняване на честта и
достойнството му като кмет на селото се установява по категоричен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания са
необорени. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД се дължат всички вреди, които са в
пряка и непосредствена последица от увреждането, а нормата на чл.52 от ЗЗД
сочи, че размерът на обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост. В случая при определяне размера на обезщетението за
4
неимуществените вреди съдът е взел предвид: Начинът, по който са
причинени вредите: от престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.1,
във връзка с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК; Формата на вина- пряк умисъл;
Характерът и тежестта на уврежданията: разкъсно-контузна рана на лицето,
множество охлузвания, оток и кръвонасядания по главата, лицето, лявата
ушна мида и корема, унижение, неудобство, срам, накърняване честта и
достойнството на ищеца като длъжностно лице; Периодът на възстановяване
от мекотъканните наранявания -две седмици; това, че деянието е извършено
на публично място, в присъствието на неопределен кръг от хора и с позорящо
отношение, както и механизмът на нанасяне на уврежданията- побой от
четири лица, което неминуемо е довело до по- големи по интензитет
негативни психически преживявания у ищеца, съпроводени с чувство и за
страх от физическо оцеляване. При съобразяване нормата на чл.52 от ЗЗД
съдът е намерил, че за претърпените от ищеца унижение, неудобство и
накърняване честта и достойнството, той следва да бъде обезщетен със сумата
2500 лв. и 2500 лв. за причинените му болките и страдания следствие на
получените травматични увреждания. Предявеният иск за неимуществени
вреди е намерил е основателен за сумата от 5000 лв., а в частта до
претендираните 20000 лв. го е отхвърлил.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели
на въззивното производство, намери за установено следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят по установената от съда
фактическа обстановка, поради което съдът намира, че не следва да я обсъжда
в мотивите на въззивното решение. Оспорва се единствено размера на
присъденото обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, в
резултат на виновното поведение на ответниците.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното. Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД изисква установяването при
условията на кумулативност на всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма- умисъл или небрежност. Одобреното от съда споразумение
по н.о.х.д.№40/2022 г. по описа на РС- Казанлък е задължително на основание
чл.300 от ГПК и по арг.на чл.413 вр. с чл.383, ал.1 от НПК за настоящия съд
относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца. Затова безспорно е установено по делото нА.чието на противоправно
деяние, извършено виновно от ответниците на 08.07.2021 г. в с.А., ***, по
което ищецът е претърпял неимуществени вреди. Ответниците като преки
причинители на вредата носят отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съгласно чл.53 от
ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. С
5
извършеното умишлено деяние по чл.131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК
ответниците са причинили на ищеца травматични увреждания,
представляващи лека телесна повреда, които са довели до болки и страдания.
Причинната връзка на деянието и причинените на ищеца неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на травматичните увреждания,
унижение, срам, накърняване на честта и достойнството му като кмет на
селото се установява по категоричен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели и от приложеното НОХД. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД
ответниците следва да репарират всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, белези и загрозявания и др. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните
обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и
трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи
трудовата си кариера и да се социА.зира, обществено и социално положение,
икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в
резултат от трудовата злополука.
В случая при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да съобрази: начинът, по който са
причинени вредите - чрез престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК; Формата на вина- пряк умисъл;
Характерът и тежестта на уврежданията: разкъсно-контузна рана на лицето,
множество охлузвания, оток и кръвонасядания по главата, лицето, лявата
ушна мида и корема, претърпените от ищеца унижение, неудобство, срам,
накърняване честта и достойнството му като длъжностно лице; нарушението
на нормалния начин на живот за известен период от време; затрудненията в
социалната комуникация и при изпълнение на служебните задължения;
периодът на възстановяване от нараняванията -две седмици; това, че деянието
е извършено на публично място, в присъствието на много хора, както и
6
механизмът на нанасяне на уврежданията- побой от четири лица, което
неминуемо е довело до по- големи по интензитет негативни психически
преживявания у ищеца, съпроводени с чувство на страх от физическо
оцеляване. Предвид изложените по – горе обстоятелства и при съобразяване с
принципът на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че за претърпените от ищеца
унижение, неудобство и накърняване честта и достойнството, както и за
причинените му болките и страдания, вследствие на получените травматични
увреждания, следва да бъде обезщетен със сумата 20 000 лв. Предявеният иск
за неимуществени вреди е основателен изцяло в претендирания от ищеца
размер. На основание чл.53 от ЗЗД обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди се дължи солидарно от ответниците.
С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба на Н. П. е основателна. Решението на районния съд следва
да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 5000 лв. до размера
20 000 лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още
15000 лв. за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Сумата се
дължи заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
й изплащане.
Решението следва да бъде отменено и в частта, относно дължимите
разноски между страните, като вместо това въззивната инстанция следва да
присъди изцяло разноските на ищеца в размер на 1500 лв. за първата и 900
лв. за втората инстанции за адв. възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 321/14.06.2023г., постановено по гр.д. №
772/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта, с която искът на Н.
П. П. срещу А. А. А., А. А. А., О. А. А. и Д. Н. И., с правно основание чл.45 и
чл.53 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 5000 лева до предявените 20 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдените
разноски между страните, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** от с.А., ***, А. А. А., ЕГН
********** от с.А., ***, О. А. А., ЕГН ********** от с.А., *** и Д. Н. И.,
ЕГН ********** от с.А., ***, да заплатят солидарно на Н. П. П., ЕГН
********** от с.А., ***, на основание чл.45 и чл.53 от ЗЗД, още 15 000
/петнадесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение,
неудобство, накърняване на честта и достойнството от извършено на
08.07.2021г. престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.130, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК- причиняване на лека телесна повреда в качеството
7
му на длъжностно лице при изпълнение на службата му като кмет на с.А.,
***, ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** от с.А., ***, А. А. А., ЕГН
********** от с.А., ***, О. А. А., ЕГН ********** от с.А., *** и Д. Н. И.,
ЕГН ********** от с.А., ***, да заплатят солидарно на Н. П. П., ЕГН
********** от с.А., ***, на основание чл.78, ,ал.1 ГПК сумата от 2400/две
хиляди и четиристотин/ лв., представляващи направените пред двете
инстанции разноски за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8