МОТИВИ към Присъда № 29 от 28.09.2018г. постановена по
НЧХД № 572/2018г. по описа на Районен съд - гр.Монтана.
Наказателното производство пред Районен съд -
гр.Монтана е образувано по внесена тъжба и последващи уточнения към нея от
страна на Б.Г.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Б.Е. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx по
обвинение за това, че на 23.11.2016г., пред своята колежка Л.П., при обсъждане
между тях на негови задължения по кредит, в качеството си на длъжностно лице при
изпълнение на службата си, публично и разпространено чрез писмена разпечатка ДЗ:
********** на ,,ПРОФИ КРЕДИТ България" ООД, го е обидила и наклеветила
като в е изказала нещо унизително за неговата чест или достойноство в негово
присъствие и същевременно разгласила позорно обстоятелство, наричайки го
,,малоумник" - престъпления по чл.148, ал.1 т.1, т.2 и т.4 във вр. с
чл.146, ал.1 от НК и чл.148, ал.2 във вр. с ал.1 т.1, т.2 и т.4 във вр. с
чл.147, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител Б.Б. се явява
лично и чрез упълномощения си повереник адвокат Н.В. - САК, поддържа
обвинението. В пледоарията на процесуалния представител се изтъкват доводи, че
от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства
безспорно са налице достатъчно доказателства, че подсъдимата, при условията на
идеална съвкупност, е извършила две престъпления, а именно обида и клевета,
като е нарекла в писмената разпечатка паострадалия ,,малоумник". Изложени
са подробни аргументи по същество и в заключение е направено искане за
реализиране на наказателна отговорност по отношение на подсъдимата. Претендира
и разноски.
Защитникът на подсъдимата адвокат А.Д. - САК пледира
за постановяване на изцяло оправдателна присъда и по двете обвинение. Пред съда
изтъква съображения, че въпросната разпечатка, в която частният тъжител е бил
наречен ,,малоумник", не е имала адресат, нито пък подсъдимата е
използвала изявлението като средство за комуникация със свидетелката Л.П..
Излага подробни съображения в тази насока. Претендира и разноски.
Подсъдимата Б.И., в своя лична защита и последна дума,
се солидализира със становището на своя защитник и моли да бъде оправдана.
Съдът като съобрази събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Б.Е.И. е родена на xxxгxxx,,Гоце
Делчев" № 240, вх.Г, ет.7, ап.91, българка, български гражданин, с висше
образование, омъжена, работи, неосъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимата Б.И. работи в ,,ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД на длъжността ,,специалист принудително изпълнение" в
Отдел събиране на вземания Централен офис - гр.София. Частният тъжител Б.Б.
имал кредит в дружеството, а от 01.11.2017г., в качеството му на кредитен
експерт, е имал сключен договор за сътрудничество с дружеството, който бил
прекратен, считано от 08.03.2018г.
На 23.11.2016г. в 16:22:17ч. подсъдимата Б.И. влязла в
информационната система с данни за отпускане на потребителски кредити Collection Navigator, който е част от системата E - gate
и която система била предназначена единствено за вътрешна информация на
служителите. Във връзка с проведен разговор с частния тъжител, написала в
дясната колонка на разпечатка с надпис ,,остави бележка”, съдържаща финансова
информация за дълга на Б.Г.Б. ДЗ: **********: ,,Този малоумник иска да му се
намали запора, защото вече са внесени 2 000 лева по дълга. Като му казах, че
има разлика от доброволно плащане и принудително изпълнение, той ми твърди, че
не съм му била казала така миналия път. Категорично за този - никакво
споразумение. Ако иска да внася 1/3, ако ли не за още 2 -3 месеца ще го приключа".
Въпросната информация, както и текстовете, отразени в нея, били достъпни за
ограничен кръг хора и то при въвеждане на потребителско име и парола.
В 17:11:27ч. свидетелката Л.П., която работила на
длъжността мениджър ,,Принудително изпълнение" в дружеството, също
отразели в дясната графа на разпечатката, че длъжникът Б., явно имайки предвид
частния тъжител, й се обадил във връзка с неговия кредит и тя му предоставила
допълнителна информация.
На 04.10.2017г. по неустановен начин частният тъжител
успял да се снабди с въпросната разпечатка ДЗ: ********** и да прочете
написаното от двете служителки подсъдимата И. и свидетелката П. във връзка с
обслужването на неговия кредит. Възприемайки непосредствено написаното от
подсъдимата Б.И. в графа ,,остави бележка”, в което било написано, че лицето е
,,малоумник” се почувствал обиден. Впоследствие споделил пред своя брат -
свидетелят Л.Б. и неговия колега И.И. написаното в разпечатката.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание подсъдимата Б.И. депозира
лаконични обяснения, в които твърди, че не познава частния тъжител, не си
спомня за случая и в приложената разпечатка не забелязва да става дума за
него. В хода на съдебното следствие бяха разпитани две групи свидетели - на
обвинението и на защитата. Първата група, в лицето на брата на частния тъжител Л.Г.,
както и на неговия колега И.И. потвърждават в своите показания, че пострадалият
Б.Б. им споделил, че в писмена разпечатка, която им бил показал, бил наречен от
подсъдимата ,,малоумник". Същият имал вид на човек, който бил обиден и
унизен, което се отразило на цялостното му поведение. Същевременно бяха
разпитани в качеството на свидетели по искане на защитата Л.П. и В.Н.. В своите
показания свидетелката П. категорично отрича да е узнала за написаната бележка
от страна на подсъдимата. При разпита си заявява, че въпросната колонка в
приложената разпечатка, съдържаща надпис ,,остави бележка", не е
предназначена за електронна комуникация между служителите, а има за цел
единствено да послужи като напомняне на работещия. Също така свидетелката
признава, че само ограничен кръг от лица имат достъп до написаното и то само след
персонално влизане в информационната система след въвеждане на потребителско
име и парола, както и че написаното от подсъдимата Б.И. нито е било адресирано
до нея, нито пък е била запозната с неговото съдържание. Депозираното
впоследствие отразяване в същата графа ,,остави бележка” от страна на
свидетелката Л.П. не е в отговор на написаното от подсъдимата, а хронологично
действие, свързано с поведението на пострадалия по неговия кредит.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля В.Н.,
който работи като бек офис мениджър в дружеството ,,ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД.
При показанията си лицето потвърждава твърденията на
свидетелката П., че не е чел съдържанието на разпечатката, обективно само
определен кръг лица имат достъп до въпросните разпечатки, с една от които
пострадалият е бил наречен ,,малоумник", както и че влизането и
прочитането на съдържанието трябва да бъде по конкретен повод и във връзка с
определена информация. Свидетелят е категоричен, че лице, различно от онова,
което работи по даден кредит и което описва информация по него, не би проявило
интерес да проникне в информационната програма и да прочете написаното от даден
служител.
Съобразявайки събрания по делото доказателствен
материал съдът не възприема за абсолютно достоверни обясненията на подсъдимата,
че не е познавала частния тъжител, тъй като очевидно е работила във връзка с
обслужване на негов кредит. Макар и не лично, но лицето й е било служебно
известно във връзка с нейната служба. По делото също така не бяха ангажирани
доказателства, от които да е видно да е имало някаква кореспонденция между
подсъдимата и друго лице, различно от пострадалия, преди да бъде написана
думата ,,малоумник”. Независимо, че в графа ,,остави бележка” липсва конкретен
адресат на думата, то хронологията на отразяване на написаното от страна на
подсъдимата и впоследствие на свидетелката Л.П., която вече посочва, че Б. й се
бил обадил, по недвусмислен начин навежда на единствения възможен извод, че
именно тъжителят е провел разговор и с двете по различно време. В този смисъл
кратките обяснения на подсъдимата следва да бъдат възприети единствено и само
като нейна защитна позиция.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани
свидетели като обективни и безпристрастни и ги цени при формирането на своето
вътрешно убеждение и мотивирането на присъдата. Показанията на първата група
свидетели И.И. и Л.Б. следва да бъдат кредитирани на плоскостта на вторични
доказателствени средства, тъй като въпросните лица не са непосредствени
очевидци на твърдяната в тъжбата електронна комуникация между подсъдимата и
свидетеля Л.П., а са научили и възприели за написаното в процесната разпечатка
от подсъдимия.
По делото няма спор, че подобна разпечатка е
съществувала към момента на деянието и че в нея лицето е било наречено
,,малоумник".
Поради тази причина и следва да бъдат ценени
показанията и на двамата свидетели като правдиви и подкрепени от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Същите се покриват изцяло и от
депозираните към делото писмени становища на дружеството ,,ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД. Видно от съдържанието им е, че действително
информационната система, която е генерирала разпечатката, съдържаща
квалификацията ,,малоумник", е изцяло вътрешна и не е насочена към
външните потребители. След погасяването на задължението по договора на частния
тъжител, информацията по неговия кредит е била изтрита, поради което и
дружеството е в невъзможност да представи разпечатка на коментарите по събиране
на вземанията.
Също така изрично е упоменато, че частният тъжител
неправомерно се е снабдил с въпросната разпечатка, която освен че не е имала
никакъв адресат, е могла да бъде видяна от ограничен кръг хора и то след
предварителен и конкретен повод и съответен интерес.
По отношение на втората група свидетели съдът намира,
че показанията им също следва да бъдат възприети като достоверни, тъй като и те
се подкрепят от писмените доказателства по делото. Разликата с показанията на
първата група свидетели обаче се изразява в обстоятелството, че доколкото
липсват оборващи твърденията на свидетелката П. доказателства, че тя не е чела
написаното в нея, съдът следва да кредитира показанията й с необходимото
доверие при мотивирането на своя акт. В нейна подкрепа е и изнесената от
свидетеля В.Н. информация във връзка с действието на електронната програма, в
която подсъдимата е обидила и наклеветила пострадалия. При своя разпит
свидетелят е категоричен, че никога не е чел конкретната разпечатка и
вероятността това да е станало от някой от останалите служители е минимална, а
и няма доказателства по делото това да е станало. Доколкото и тези показания се
подкрепят от писмените доказателства и същевременно не се оборват от други,
същите следва да бъдат кредитирани също като достоверни.
При така установената фактическа обстановка и извършен
анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства
настоящият съдебен състав намира, че повдигнатото с тъжбата частно обвинение
обида и клевета, извършени при условията на идеална съвкупност, не съставлява
престъпление.
Съгласно чл.304 пр.последно
от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато деянието не съставлява
престъпление. Тази разпоредба предполага, че обвинението следва да бъде
подкрепено от достатъчно на брой както преки, така и косвени доказателства,
които поотделно и в тяхната съвкупност да докажат извършено конкретно противоправно
деяние, което да покрива признаците на престъпление по чл.9, ал.1 от НК.
Въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът намира за безспорно установен фактът, че подсъдимата
Б.И. е отразила в приложената към делото разпечатка думата ,,малоумник", визирайки
именно частния тъжител. Хронологията на кореспонденцията по недвусмислен начин
навежда на единствения възможен извод, че както подсъдимата, така и
свидетелката Л.П. самостоятелно са коментирали въпроси, свързани с кредита на
пострадалия, очевидно комуникирайки поотделно с него. Също така не следва да се
споделя възражението на защитника й, че след като вече не може да бъде
предоставена в оригинал, въпросната разпечатка не е съществувала към момента на
деянието. Това е така, тъй като по делото е приложено заверено копие от
разпечатка, а от приложено писмо на ,,ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД от
14.09.2018г. до съда е видно, че след погасяване на задължението на дадено
лице, информацията по кредита се изтрива от програмата Collection Navigator.
Поради тази причина и към момента на разглеждане на делото не може да бъде
предоставена разпечатка от коментарите по кредита на частния тъжител. Също така
не може да бъде възприето и становището, че изписаната дума няма адресат, тъй
като тълкуването на цялостния текст, както и последващото споменаване от страна
на свидетелката П. в своята графа ,,остави бележка” по недвусмислен начин
навежда на единствения възможен извод за обсъждане на действия във връзка с
проведен разговор именно с частния тъжител.
Независимо от не уважените възражения за
защитата в тази им част, съдът се солидализира с останалите аргументи на
защитата във връзка с липсата на съставомерност на деянието.
По отношение на първото обвинение, повдигнато
с тъжбата, в което се излагат фактически твърдения, че частният тъжител бил
обиден от подсъдимата, съдът намира, че същото не покрива признаците на
извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК и оттам отсъстват и
квалифициращите признаци на изпълнителното деяние.
Употребената от подсъдимата дума ,,малоумник"
сама по себе си може да осъществи състава на престъплението обида, защото е
годна да накърни достойнството на тъжителя и е принципно съставомерна. В
конкретният случай обаче това не е достатъчно, за да се приеме, че съставът на
това престъпление е осъществен. Съображенията за тази решаваща констатация
следва да бъдат потърсени в обществените отношения, които се защитават
посредством този вид престъпления, както и в спецификите на конкретния казус, характеризиращи
обстоятелствата, при които думата е била написана. Престъплението обида засяга
чувството за лично достойнство на гражданите и цели да измени обществената им
оценка. Оттук е и извода, че за да се засегне лицето, то трябва да възприеме
непосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия, а
това не може да стане ако обидните думи не са били чути и обидните действия не
са били видени. Ето защо Върховния съд приема в Решение № 390 - 70 - 1 н.о. ,
че за да бъде осъществен състава на чл.146, ал.1 от НК не е достатъчно
обиденият физически да е присъствал на мястото, където са изказани обидните
думи и изрази или са извършени обидните действия, а е необходимо още те да
бъдат възприети от него, като ги чуе или види.
Разбира се може да има обида и тогава,
когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по
радио или телевизия или ги прочете. Във всички случаи обаче подсъдимият следва
да действа с намерение, унизителното отнасяне да бъде възприето от пострадалия.
В конкретния случая не се установи такова
нещо. Гласните и писмени доказателства сочат, че обективната е написала думата
,,малоумник", очевидно визирайки частният тъжител, но същата не е била
адресирана и сведена до знанието на свидетелката Л.П.. Обективно е била
отправена обида, не адресирана до никого. В обстоятелствената част на тъжбата е
посочено, че думата ,,малоумник" е била сведена до знанието на
свидетелката П., което с категоричност беше отречено от показанията й пред
съда. Същевременно от приложената разпечатка и хронологията на написаното не
може да бъде направен еднозначен извод, че написаното от двете служители е
вследствие на комуникация между тях двете, независимо от факта, че очевидно
през приблизително едно и също време частният тъжител и провел разговор с тях.
Обидата е умишлено престъпление, при което
деецът следва да съзнава, че извършва нещо, като унижава честта или
достойнството на другиго и то по начин такъв, че последният да възприеме това
обидно съдържание.
В случая не може да има какъвто и да е
умисъл за обида на тъжителя у подсъдимия, тъй като последният не е съзнавал, че
неговата дума ще бъде възприета от лицето, за което се отнася. В тази връзка
както беше посочено по - горе в мотивите, свидетелите П. и Н., както и
писмените доказателства по делото, представляващи отговорите на ,,ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД изрично подчертават, че достъп до системата имат твърди
ограничен кръг хора, отразеното в дясната колонка на разпечатката е
предназначено единствено за лицето, което го е написало и представлява
единствено и само вътрешна информация, не предназначена за външни лица.
Следователно подсъдимата няма как да има умисъл, че написаното от нея по адрес
на пострадалия, ще бъде узнато от него. Допълнителен аргумент в тази насока са
и самите отговори на дружеството, в което е работила. В тях изрично се посочва,
че платформата E - gate е изцяло вътрешна и не е насочена към външни потребители.
Тъй като деянието не съставлява
престъпление, по разбиране на настоящия съдебен състав се явява безпредметно
излагането на мотиви по квалифициращите му признаци.
Въз основа на изложените правни
съображения съдът намира, че подсъдимата Б.Е.И. не може да носи наказателна
отговорност поради несъставомерност на деянието както от обектива, така и от
субективна страна и я оправда по повдигнатото й обвинение в извършване на
престъпление по чл.148, ал.1 т.1,
т.2 и т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
По отношение на второто обвинение по чл.148, ал.2 във
вр. с ал.1 т.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.147, ал.1 от НК според изложените в частната тъжба факти и направените впоследствие
уточнения, подсъдимата е осъществила състава и на престъплението клевета, като
използвайки думата ,,малоумник" е разгласила и позорно обстоятелство. Инкриминираното
деяние се изразява в употребата на точно определена дума, като при уточнението
си на тъжбата пострадалият твърди, че се е почувствал обиден от
написаното за него.
Както беше посочено по – горе в мотивите при
престъплението обида деецът казва или извършва нещо унизително за честта и
достойноството на засегнатия в негво присъствие, като използва епитети, изрази
или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърнява неговата
самооценка като личност.
При клеветата не се дава личностна оценка за
пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се
приписва извършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. Тук
съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото
или настоящето на засегнатия, като наказателна отговорност на дееца отпада при
установяване на нейната истинност. В настоящия казус думата ,,малоумник” не е
произнесена в присъстивето на тъжителя и също като предходнот обвинение, не е
била сведена до знанието на цитираното в тъжбата лице – свидетелката Л.П.. Същите
аргументи, свързани с електронната комуникация между нея и подсъдимата, важат в
пълна сила и при настоящето обвинение. При разпита си свидетелката заявява, че
не е чела въпросната разпечатка и не е узнавала по никакъв начин за написаната
дума от страна на подсъдимата. При очертаните фактически параметри на частното
обвинение, съдът приема че от доказателствата по делото не се доказа свеждане
на думата ,,малоумник” до знанието на друго лице. Поради тази причина макар и
обективно написвайки дума, която безспорно е позорно обстоятелство, отразяващо
отрицателно качество на пострадалия, същата не е имала адресат и не се доказа
да е била възприета от свидетелката П. или от неограничен кръг лица.
В случая не е налице елемент от обективната страна на
изпълнителното деяние, а именно подъсдимата да е ,,разгласила” позорно за
пострадалия обстоятелство. При разгласяване по смисъла на чл.147, ал.1 от НК се
разбира довеждане до знанието на трето лице преписаните на тъжителя позорни
обстоятелства (в този смисъл е и Решение
№ 51/19.02.1980г. по н.д.№ 26/1980г. на ВС - ІІ н.о.).
Инкриминираното деяние се явява несъставомерно и от
субективна страна, тъй като като служител в дружеството ,,ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, подсъдимата Б.И. ясно е съзнавала, че написаното в разпечатката по адрес
на частния тъжител, е било предназначено единствено и само за нейна вътрешна
информация. В случая волевият момент на умисъла й не е бил свързан с желанието
да наклевети частния тъжител, нито пък със съзнанието, че думата е била адресирана
до свидетелката Л.П.. Подсъдимата няма как да знае или дори да предполага, че което
и да е лице ще се снабди с разпечатката и ще прочете съдържанието й, за да допусне
че ще наклевети конкретно лице.
За пълнота следва да се посочи, че макар и теоретично,
в случая не би могло да се говори и за опит към наклеветяване по чл.18, ал.1 от НК, тъй като субективната увереност на подсъдимата не е включвала съзнанието,
че комуникира с друго лице, както и че пострадалият ще се снабди с въпросната
разпечатка и ще узнае за написаното от нея.
Със същите доводи, каквито бяха изложени и по първото
обвинение, доколкото не бяха установени признаците на извършено престъпление
клевета, е безпредметно обсъждането на квалифициращите признаци по чл.148, ал.2
във вр. с ал.1 т.1, т.2 и т.4 от НК.
Като последица от постановяването на оправдателна
присъда и по двете обвинения, подъсдимата следва да бъде оправдана и по
правната квалификация на обвинението, в извършване на престъпление при
условията на идеална съвкупност по чл.23, ал.1 от НК.
При така изложените правни и фактически аргументи
настоящият съдебен състав намира, че внесеното частно обвинение спрямо
подсъдимата Б.Е.И. е необосновано и не се подкрепя от събраните в хода на
съдебното производство доказателства, поради което и същата следва да бъде
призната за невинна и оправдана изцяло и по повдигнатото й обвинение в
извършване на престъпления по чл.148,
ал.1 т.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл.148, ал.2 във вр. с ал.1
т.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1
от НПК съдът осъди частиня тъжител Б.Б. да заплати на подсъдимата Б.И. сумата в
размер на 800.00 лева, представляваща направените в хода на наказателното
производство разноски за упълномощен защитник, както и 5.00 лева държавна такса
по сметка на съда в случай на издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: