№ 567
гр. Варна, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500424 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Ж. Г., ЕГН **********, срещу
Решение №4484/11.12.2024г. по гр. дело №4249/2024г. на ВРС, 18-ти състав, в
частта с което е увеличен размерът на определената с Решение
№***********г. по гр.д. №*******г. на ВОС издръжка, дължима от Е. Ж. Г.,
ЕГН**********, в полза на детето К. Е. Г., ЕГН**********, чрез неговата
майка и законен представител Г. Х. Г., ЕГН**********, за разликата над
270.00лв. до 450.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба –
09.04.2024г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на
осн. чл.150 СК.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
размера на издръжката до 270лв. на месец.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваната му част, е
незаконосъобразно и необосновано. При постановяването му не са обсъдени
всички доказателства по делото или последните са тълкувани неточно. Детето
няма доказани особени или специфични нужди спрямо другите деца на сходна
възраст. Изводите на ВРС относно доходите на бащата са в противоречие със
1
събраните по делото доказателства. Недоказано е бащата да ходи регулярно на
почивки и екскурзии и да води висок стандарт на живот, както е приел ВРС. В
същото време той има задължение към друго дете, което не е оценено от ВРС
в достатъчна степен. А от трите леки автомобила и един товарен, двата леки
„Ф.“ и „Р.“ не са в движение (първият е с откраднати регистрационни табели, а
вторият е спрян от движение). По тези причини моли за отмяната на
решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска за над 270лв., при
преизчисляване на разноските с оглед на това; моли и за разноски пред ВОС, а
в о.с.з. поддържа искането си.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Моли за потвърждаване
на решението в обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС, а в о.с.з.
поддържа позицията си.
Контролиращата страна ДСП-В. не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание
чл.150 от СК на К. Е. Г., ЕГН**********, чрез майка му и законен
представител Г. Х. Г., ЕГН**********, за изменение на присъдената с влязло
в сила Решение №***********г. по гр.д. №*******г. на ВОС издръжка,
дължима от Е. Ж. Г., ЕГН**********, в полза на детето К. Е. Г., чрез майка му
и законен представител Г. Х. Г., чрез увеличаването й от 115.00лв. на
450.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба – 09.04.2024г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че Г. Г. и Е. Г. са родители на детето К. Г.,
родено на ********г. С влязло в сила Решение №***********г. по гр.д.
№*******г. на ВОС бил установен произходът на момчето от ответника,
родителските права били предоставени на майката, а бащата бил осъден за
издръжка на детето от 115лв. на месец.
Твърди се, че от посочения съдебен акт досега са изминали години, през
които икономическите условия са се променили, детето е пораснало и
нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали. Към момента
грижите за детето са поети изцяло от майката, като двамата живеят в гр. В.П. в
жилище, осигурено от нея. К. е ученик в СУ „Св. Св. К.М.“ гр. В.П., посещава
тренировки по футбол и ходи на частни уроци по английски език, за което
майка му заплаща допълнително около 100 лв. на месец. Детето ползва и
2
мобилен телефон, месечната такса за който възлиза на 15 лева. Наред с това
майка му му предоставя джобни пари в размер на 70 лева месечно. През
почивните дни майката и детето посещават гр. Ш. и гр. В., където ходят на
кино, куклен театър, посещават Морската градина и различни детски
центрове, което налага допълнителни разходи.
Твърди се още, че ответникът живее в гр. В. в собствено жилище и е
управител и съдружник в „Г.“ ООД, ЕИК *********, регистрирано по ЗДДС,
както и едноличен собственик на капитала и управител на „ЕГБ. ЕООД, ЕИК
********. Същият е в добро здравословно състояние, има добър стандарт на
живот, в работоспособна възраст, работи в частния бизнес, отдава под наем и
къща за гости. Наред с жилищния си имот същият притежава и нива и
поземлен имот в землището на с. Е., общ. Ш..
С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна и
подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди
ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му
състояние.
По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски,
като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му със сочения от
ищеца съдебен акт за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не
оспорва и че майката полага основните грижи за детето; не възразява и срещу
увеличаването на издръжката, но до размер от 250.00лв. на месец.
Твърди обаче, че размерът на претендираната издръжка над признатият е
необоснован и прекомерен, с оглед на нуждите на детето и възможностите на
родителя. Оспорва твърдените с исковата молба допълнителни разходи за
заплащане на тренировки по футбол и частни уроци по английски език, както
и за развлечения извън гр. В.П.. Счита, че при определяне на издръжката
следва да се съобразят единствено обичайните за възрастта на детето
потребности. Оспорва да е в състояние да предоставя издръжка в
претендирания размер. Признава, че е управител и съдружник, респ.
едноличен собственик на капитала на посочените в исковата молба търговски
дружества, но оспорва да реализира значителни доходи от тях. Относно „ЕГБ.
ЕООД сочи, че последният обявен ГФО е бил за 2020г. (без печалба), като след
2020г. дружеството не осъществява дейност, а „Г.“ ООД било регистрирано на
29.05.2023г., като то не отдава под наем собствен имот, а нает имот,
представляващ къща за гости. Тъй като тази дейност е със сезонен характер,
доходи от управлението на дружеството са получени само през м. юни-август
2023 г., при това в размер на минималната работна заплата за страната. Сочи,
че регистрацията по ЗДДС на дружеството е обусловена от обстоятелството,
че то ползва услугите на платформата Booking, в който случай регистрацията
е задължителна. Поддържа, че през останалата част от годината е безработен и
не получава доходи от трудови договори или други източници. Изтъква, че е
наложен запор на дяловете му и в двете дружества за задължения към „Банка
3
***“ АД по сключен договор за банков кредит, за принудителното изпълнение
на които е образувано дело. Признава, че притежава собствен апартамент в гр.
Варна. Излага, че живее в него с друго свое непълнолетно дете, за което
полага грижи – М. Е.а Г.а, родена на *******г. През 2015 г. върху апартамента
била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ***“ АД и същият
понастоящем е възбранен по образуваното от банката изпълнително дело.
Описаната в исковата молба нива в землището на с. Е. съставлявала
наследствен имот, от който той е придобил 1/20 ид. част, от която никога не е
получавал доходи. Оспорва някога да е бил собственик на другия описан в
исковата молба недвижим имот в същото село, като заявява, че е притежавал
единствено сграда, която е продал през 2012г.
По същество моли за уважаване на иска максимално до 250лв. на месец
и за отхвърлянето му за разликата до претендираната сума. В о.с.з. поддържа
позицията си и искането си до съда.
Контролиращата страна ДСП-Варна изразява становище, че нуждата от
увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на
задължението преценката е на съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на
страните и приложимия закон съдът преценява, че установеното по делото от
фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства
на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на чл.272 от
ГПК въззивният съд препраща към него. Не се споделят от ВОС оплакванията
за неправилно кредитиране на част от приетите писмени и гласни
доказателства, доколкото те и останалите по делото доказателства са коректно
и съвкупно разгледани и анализирани от състава на първоинстанционния съд,
а правните му изводи ще бъдат обсъдени по-долу.
От приетото пред ВОС удостоверение от ОД на МВР-Варна се изяснява,
че на 13.01.2025г. Е. Г. е подал молба за издаване на удостоверение за заявена
от него кражба, извършена на 05.05.2020г., на „2 бр. регистрационни табели
„********“ от избено помещение, по което заявление е било образувано ДП
№… (непосочено) за 2025г. на 1-во РУП-Варна.
От приетата пред ВОС разпечатка (справка) от Гаранционен фонд на РБ
става ясно, че към дата 16.01.2025г. за МПС с рег. №******** няма сключена
валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение
за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да
бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите
на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
4
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение
№152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При
съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката
следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е
налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на
издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на
комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за
издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да
докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за
изменени възможности на призования за плащане родител, респективно
ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези
две групи решаващи по иска обстоятелства.
В настоящия случай се установи, че от предходния съдебен акт от дата
02.06.2017г., съобразно който бащата е бил осъден да заплаща издръжка на
детето от 115.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент
въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали
близо осем години. Това е много голям период от време, през който
икономическите, социалните и обществените отношения в страната са
претърпяли съществени промени, които водят до значимо нараствене на
потребностите на всеки човек, в това число на подрастващо дете, за средства
за транспорт, храна, дрехи и обувки, здравни и санитарни разходи, обучение,
култура и спорт. Само разликата в минималната работна заплата за страната от
предходното решение (460лв.) до момента (1077лв.) е много голяма (близо
240%), което презюмира увеличение на издръжката най-малко в съпоставим
мащаб при равни други обстоятелства, доколкото минималната издръжка на
децата се определя в съотношение спрямо минималната заплата в България, на
осн. чл.142, ал.2 СК. Съобразно ПМС №359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. МРЗ
в България е в размер 1077.00лв., поради което минималната издръжка на дете
възлиза на 269.25лв., но такава се се присъжда за деца в най-ранна възраст и
без никакви други нужди, поради което на общо основание същата е явно
недостатъчна за децата в ученическа възраст.
В настоящия случай се установи, че към устните състезания пред ВОС
детето К. е на почти 9 години (съвсем скоро ще ги навърши) и е ученик във
втори клас през настоящата учебна година. Обичайна е за всички ученици на
подобна възраст нуждата от предварително и периодично закупуване на
дрехи, на обувки, на тетрадки и на допълнителни помагала извън базовия
пакет учебници, за които несъмнено се отделят средства. От гласните
доказателства се изясни още, че момчето има стоматологични проблми, за
лечението на които са приети фискални бонове. От показанията на св.Г. се
5
изясни и че детето участва в извънкласни прояви, както и посещава театър и
кино, които несъмнено са полезни за всяко дете, но също костват средства, в
които ответникът следва да участва, тъй като целта на издръжката по СК е
задоволяване на потребностите на детето по същия начин, както биха били,
ако родителите не бяха разделени.
Освен това следва да се отбележи, че тъй като в периода на изпълнение
на настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, те също следва да
се отчетат при формирането на крайната издръжка (мотиви в Определение
№629 от 14.05.2015г. по гр.д. №1197/2015г. на 4-то ГО на ВКС; и в други),
без за тях да се води следващо дело с аналогичен предмет.
На последно място като коректив следва да се съобразят и официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от домакинство
за първото тримесечие на 2025г., от който след изключване на разходи, които
обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и тютюневи изделия,
жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки,
изплщане парични задължения към трети лица и други) размерът на средния
месечен разход за едно дете доближава 620лв. (но без отчитане на възрастта и
на другите конкретно изяснени по делото нужди на детето).
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години, съдът
намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето от около
650.00лв. на месец. И доколкото майката ще продължи да полага
непосредствените ежедневни грижи за детето, а бащата има значително по-
малко време на лични контакти с детето, което при това не ползва редовно,
последният следва да заплаща приблизително 2/3 ид. части от паричната
издръжка или сума в рамките на предявената по делото, а другата част следва
да посреща майката, при отчитане на грижите и издръжката в натура.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) действително не се установи
ответникът да получава средства от ТПО. В същото време има свидетелски
данни, че същият работи в частния сектор, в т.ч. изработване и поставяне на
жилищни и гаражни врати и други услуги с ковано желязо, което предполага
доходи от труд дори и ако такива не са официално регистрирани. На следващо
място от приетите пред ВРС и пред ВОС справки се установи, че ответникът е
собственик най-малко на два леки и един товарен автомобил (данните пред
ВОС касаят само МПС с ДК №******** – л.а. Ф. Е., но не и другите МПС от
справката пред ВРС), което също е показателно за финансовите му
възможности, при отчитане и че обичайно товарен автомобил не се ползва за
обикновено лично шофиране, особено при притежаван друг лек автомобил.
На следващо място от показанията на св. А. се установи, че отв. Г. има и
наследствена къща в с. Е., която отдава под наем от една година и половина и
по този начин също получава средства. И към всичко друго бащата е в
трудоспособна възраст и без здравни противопоказания. Следователно той
може да реализира доходи поне в размер на средната работна заплата в РБ, с
6
които да издръжа детето си (с приоритет пред личните му нужди). Колкото до
обстоятелството, че ответникът има и друго дете – това е несъмнено, но видно
от представеното удостоверение за раждане то ще навърши пълнолетие само
след два месеца (през м.07.2025г.), с което това алиментно задължение ще
отпадне.
При анализа на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
определеното по размер задължение за издръжката на детето не съставлява
непреодолима пречка за ответника, с което и тази предпоставка е налице, като
предявеният иск се явява доказан и в този смисъл подлежащ на уважаване до
разглеждания от ВОС размер от 450лв.
В заключение по изложените подробни съображения и поради съвпадане
на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението на
последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адв. хонорар. Възражението за
прекомерност на същия е основателно, предвид невисоката сложност на спора
и по-малкия обем на защитата във въззивното производство без събиране на
доказателства от този в първоинстанционното. От друга страна вземането не
следва да бъде намалено под размера на хонорара на другата страна, защото
осъществената от двамата пълномощници защита е съпоставима по вид, обем
и съответствие с изискванията на ЗАдв. С оглед на това следва да се присъди
възнаграждение от 500лв. в производството пред ВОС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4484/11.12.2024г. по гр. д. №4249/2024г.
на ВРС, 18-ти състав, в частта с което е увеличен размерът на определената
с Решение №***********г. по гр.д. №*******г. на ВОС издръжка, дължима
от Е. Ж. Г., ЕГН**********, в полза на детето К. Е. Г., ЕГН**********, чрез
неговата майка и законен представител Г. Х. Г., ЕГН**********, за разликата
над 270.00лв. до 450.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба –
09.04.2024г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на
осн. чл.150 СК.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА Е. Ж. Г., ЕГН**********, да заплати на К. Е. Г.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Г. Х. Г.,
ЕГН**********, сумата от 500.00лв. – адв. хонорар за защита пред ВОС, на
7
осн. чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8