№ 474
гр. Дупница, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА Р. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510100188 по описа за 2025 година
"Топлофикация-Перник" АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. Перник 2303,
кв. "Мошино", ТЕЦ "Република", е предявила срещу З. В. К., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.34, ал.1 и ал.6 и чл.42,
ал.1 от Общи условия на "Топлофикация-Перник" за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди в гр. Перник. Искането е да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна
енергия за апартамент № 16, находящ се в гр. ***, сума в общ размер на 3575, 32 лв., от
които: 3030, 63 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., 544, 69 лв. - лихва за забава за периода от 08.07.2022
г. до 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е битов клиент на топлинна енергия по смисъла на
Закона за енергетиката за топлоснабден имот - апартамент № 16, находящ се в гр. ***.
Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия, които се
изготвят от "Топлофикация-Перник" АД, одобряват се от Комисията за енергийно и водно
регулиране и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник. Общите условия обвързват топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите и без
да е необходимо сключване на индивидуален договор. Ответникът не е упражнил правата си
по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация-Перник" АД от 2008 г.
Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр със запазено вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Ответникът е титуляр на вещно право на
1
ползване върху описаното жилище.
Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна
енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ задължението на лицето /фирмата за
дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия;
задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна
енергия. В зависимост от договора, подписан между СЕС и ФДР, заплащането може да става
на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или при ежемесечен реален отчет.
Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите
условия е определен редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия: в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, длъжникът изпада
в забава.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и не е погасил задължението си, възлизащо на: 3030, 63 лв. -
главница; обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 544, 69 лв. за периода
от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г.
Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал
заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 5690/2024 г. по
описа на РС - Перник. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение срещу ответника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който не оспорва претендираните суми по размер, а оспорва тяхната дължимост
от него, тъй като в исковия период жилището било обитавано от А. Л. С. и В. А. Л., които са
собствениците на жилището. Поради това ответникът счита иска за неоснователен по
отношение на него. С отговора е направено искане за привличане на А. Л. С., ЕГН
********** и В. А. Л., ЕГН **********, двамата с адрес: град *** като трети лица –
помагачи в процеса на страната на ответника, което е уважено, и е предявен обратен иск
срещу тях с правно основание чл.59 ЗЗД. Искането е, при условия на евентуалност, в случай,
че бъде осъден и заплати на ищеца претендираните суми, за осъждане на ответниците по
обратния иск да му заплатят при условия на разделна отговорност /А. Л. С. – ¾, В. А. Л. – ¼/
сумата, заплатена от него по първоначалните искове, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането, както и направените разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците по обратния иск са подали
отговор, в който твърдят, че в исковия период не са живели в описания апартамент и не са
ползвали топлинна енергия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно, че през исковия период З. В. К. е бил
титуляр на вещното право на ползване /запазено от него при прехвърлянето на правото на
собственост на неговата дъщеря Е. З.ева С.а с представения нот. акт № 124, т. III, д.№
1116/1996 г. на нотариус В. Я./, а А. Л. С. и В. А. Л. са били собственици на апартамент №
16, находящ се в гр. ***.
Във връзка с установяване на стойността на потребената за процесния период
топлоенергия ищецът по първоначалния иск е представил извлечение от сметка по
партидата на ответника, като ответникът е уточнил, че не оспорва размера на
претендираните от ищеца суми за главница и обезщетение за забава.
2
Приложено е ч.гр.д. № 5690/2024 г. по описа на РС - Перник, по което са представени
Общите условия на "Топлофикация - Перник" за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди в гр. Перник и са приложени доказателства за спазване на
срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
С декларация с нотариално заверен подпис на 14.11.2024 г. З. В. К. е направил отказ
от запазеното с нот. акт № 124, т. III, д.№ 1116/1996 г. на нотариус В. Я. право на ползване
върху процесния апартамент.
От показанията на свидетелката И.С. се установява, че познава семейството на А. С.,
а със З. К. се запознала преди 35-36 години, когато дъщеря му Е. сключила брак с А. С.. През
1997 г. А. С. заявил на З. К., че не може да ползва процесния апартамент, тъй като той и
съпругата му Е. живеят в него. Преди около 15-16 г. свидетелката придружила З. К. при опит
да влезе в апартамента, при който установили, че ключът е сменен. През м. октомври 2024 г.
отново придружила З. К. при нов неуспешен опит да влезе в апартамента. От разговорите с
близките на А. С. /брат му, снаха му, сестра му/ свидетелката знае, че А. С. живее в
процесния апартамент.
От показанията на свидетеля К. С. се установява, че от около 30 години З. К. живее в
гр. ***, а при опит преди 15-20 години да влезе в процесния апартамент бил изгонен от А.
С..
От показанията на свидетелите Б.Б. и Д.Н. се установява, че в периода след 2018 г. до
настоящия момент В. Л. живее със съпругата си в къща в квартал „Калкас“. Свидетелят Б.Б.
не знае, къде живее А. С., като преди смъртта на майка му преди 2-3 години живеел при нея
в нейната къща. Според свидетеля Д.Н. през целия си живот А. С. е живял в къща на ***.
От представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответниците по
обратния иск се установява, че постоянният и настоящият адрес и на А. Л. С., и на В. А. Л. е
в гр. ***, апартамент № 16.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното
от правна страна:
Предявените първоначални обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.34, ал.1 и ал.6 и чл.42, ал.1 от Общите условия на
"Топлофикация-Перник" за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди
в гр. Перник и в тежест на ищеца по тях е да установи, че се намира в договорни отношения
с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия
на ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с
нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка
от сумите е изискуема.
От гореописаните нотариален акт № 124, т. III, д. № 1116/1996 г. на нотариус В. Я. и
декларация с нотариално заверен подпис от 14.11.2024 г. се установява, че ответникът е бил
титуляр на вещно право на ползване върху процесния апартамент в исковия период – от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. По делото не е спорно, че процесното жилище е
топлофицирано, респ. че сградата - етажна собственост, в която се намира, е присъединена
към топлопреносната мрежа. Следователно съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката
ответникът е клиент на топлинна енергия и е длъжен да монтира средства за дялово
разпределение в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. С доклада по делото като обстоятелство, ненуждаещо се
от доказване е посочено, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
3
нужди от "Топлофикация-Перник" АД на потребители в гр. Перник от 2008 г. са
публикувани и са влезли в сила.
Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и
задължения съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Предвид обстоятелствата, обявени за безспорни с доклада по делото, установено е
наличието на договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия за
процесния имот и за процесния период, регулирано от общите условия на ищцовото
дружество; установено е количеството на потребената топлоенергия, като не е спорно, че не
е заплатена, поради което е дължимо и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени чрез признаване
по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 3030, 63 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот - апартамент № 16, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
– 30.09.2024 г., до изплащане на вземането; 544, 69 лв. - обезщетение за забава за периода от
08.07.2022 г. до 17.07.2024 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото /за държавна такса – 99, 72 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК/, както и направените от
ищеца разноски по ч.гр.д. № 5690/2024 г. по описа на РС - Перник /в размер на 71, 51 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл.78,
ал.8 ГПК/. Неоснователно е възражението за недължимост на юрисконсултско
възнаграждение с оглед изричната разпоредба на чл.78, ал.8 ГПК, респ. – за прекомерност,
предвид определянето му в минимален размер.
С оглед на основателността на първоначално предявените искове, на разглеждане
подлежи и предявения от ответника по главния иск обратен иск с правно основание чл.59
ЗЗД срещу третите лица-помагачи. Ищецът следва да докаже, че в исковия период жилището
е било обитавано от ответниците по иска.
В тежест на ответниците по насрещния иск е установяването на фактите, на които
основават възраженията си.
По делото не е спорно, че З. К. през 1996 г. е прехвърлил правото на собственост
върху процесния апартамент на дъщеря си, а ответниците по обратния иск са нейни
наследници по закон /А. Л. С. - в качеството на преживял съпруг, В. А. Л. – син/. Въпреки
запазеното право на ползване, от гласните доказателства се установи, че от около 30 години
З. К. живее в гр. ***, а през този период не е имал достъп до апартамента, приживе на
дъщеря му обитаван от нея и семейството й. От гласните доказателства се установи както
недопускането до апартамента на З. К. от А. С., така и липсата на ключ за входната врата на
апартамента. Ответниците не оспорват обстоятелството, че З. К. няма ключ за процесното
жилище.
От показанията на свидетелката И.С. се установи, че от разговорите с близките на А.
С., с които общува /брат му, снаха му, сестра му/ знае, че А. С. живее в процесния
4
апартамент и понастоящем. Показанията на свидетелката са житейски достоверни, предвид
установеното по делото обстоятелство, че процесният апартамент в по-ранен период е бил
семейно жилище на дъщерята на З. К. и семейството й. Житейски достоверно е да се приеме
въз основа на нейните показания, че преживелият съпруг и синът на Е. З.ева С.а са
продължили да живеят в семейното жилище, до което безспорно се установи, че З. К. няма
достъп. Доказателство в тази насока е и обстоятелството, че включително до настоящия
момент заявеният постоянен и настоящ адрес на двамата ответници е в процесното жилище.
Показанията на свидетелката И.С. не се опровергават от показанията на свидетелите
Б.Б. и Д.Н.. От техните показания се установява по безспорен начин, че в исковия период В.
Л. живее със съпругата си в друго жилище. По отношение на А. С. тези показания са
колебливи и си противоречат: свидетелят Б.Б. не знае, къде живее А. С., като съобщава
единствено, че преди смъртта на майка му преди 2-3 години живеел при нея в нейната къща,
което не изключва впоследствие отново да се е установил в собственото си жилище. Според
свидетеля Д.Н. през целия си живот А. С. е живял в къща на ***, което противоречи на
всички останали доказателства по делото.
Поради изложеното по делото се установи, че в периода 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г.
процесното топлоснабдено жилище е ползвано от А. С.. Ответниците по обратния иск не
оспорват начислените суми за потребена топлинна енергия и за обезщетение за забава по
размер.
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
Фактическият състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва наличие на обогатяване на
едно лице за сметка на друго, обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото,
връзка между обедняването и обогатяването, липса на основание за обогатяването и липса
на друг иск, с който обеднелият да се защити. В тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на
ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването
(връзката между тях).
По делото е установена дължимостта на сумите за потребена топлинна енергия от З.
К. в качеството на титуляр на правото на ползване на процесното жилище, ползвано в
периода на потребяване на топлинната енергия от титуляра на правото на собственост - А.
С.. По смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД разместване на имуществени блага, лишено от основание,
има при неоснователно получаване, придобиване или спестяване на имущество от едно лице
за сметка на друго лице. Заплащането на сумите за потребена топлинна енергия от З. К. би
довело до неоснователно обогатяване на А. С., посредством спестяването на стойността на
потребената от него топлинна енергия. С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е създадена
възможност при неоснователно разместване на имуществени блага имущественото
равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил
за сметка на друг, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В конкретния случай сумата на обогатяването съвпада с размера на
обедняването.
Следователно са налице предпоставките за осъждане на ответника по обратния иск А.
С., при заплащане от З. К. на сумите по главните искове, да му заплати /съобразно
направеното искане/ ¾ от платеното: 2272, 97 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 16, находящ се в гр.
***, за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
5
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 30.09.2024 г., до изплащане на
вземането; 408, 52 лв. - обезщетение за забава за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г.
По делото се установи, че в исковия период В. Л. е живял в друго жилище;
представеното удостоверение за настоящ адрес не опровергава останалите събрани
доказателства – тези удостоверения се основават на заявен от всяко лице адрес, като при
неизпълнение от лицето на задължението му по чл.99, ал.1 от ЗГР да заяви промяната на
настоящия си адрес обективно не отразяват актуалното местоживеене на лицето. Поради
това по отношение на В. Л. не са налице предпоставките за уважаване на предявения
обратен иск - за осъждане, при заплащане от З. К. на сумите по главните искове, да му
заплати /съобразно направеното искане/ ¼ от платеното: 757, 66 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № 16, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК –
30.09.2024 г., до изплащане на вземането; 136, 17 лв. - обезщетение за забава за периода от
08.07.2022 г. до 17.07.2024 г.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по обратния иск
А. С. следва да заплати на ищеца по обратния иск разноски по делото за държавна такса
съразмерно с уважената част от иска на стойност 128, 42 лв., както и разноски за заплатена
такса за съдебни удостоверения – 20 лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Ответникът по обратния иск В. Л. не е претендирал разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. В. К., ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация-Перник" АД, ЕИК
*********, сумите: 3030, 63 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 16, находящ се в гр. ***, за периода
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 30.09.2024 г., до изплащане на вземането; 544,
69 лв. - обезщетение за забава за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г.
ОСЪЖДА З. В. К., ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация-Перник" АД, ЕИК
*********, направените разноски по делото на стойност 199, 72 лв., както и разноски по
ч.гр.д. № 5690/2024 г. по описа на РС - Перник в размер на 121, 51 лв.
ОСЪЖДА по предявения обратен иск с правно основание чл.59 ЗЗД А. Л. С., ЕГН
**********, да заплати на З. В. К., ЕГН **********, сумите: 2272, 97 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № 16, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК –
30.09.2024 г., до изплащане на вземането; 408, 52 лв. - обезщетение за забава за периода от
08.07.2022 г. до 17.07.2024 г., както и сумата 240, 92 лв. – разноски по делото по
първоначалния иск съразмерно с уважената част обратния иск, при условие, че З. В. К.
изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалните искове с правно
основание чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу В. А. Л.,
ЕГН **********, за осъждането му да заплати на З. В. К., ЕГН **********, сумите: 757, 66
6
лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот - апартамент № 16, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
– 30.09.2024 г., до изплащане на вземането; 136, 17 лв. - обезщетение за забава за периода от
08.07.2022 г. до 17.07.2024 г., както и съразмерна част от разноските по делото по
първоначалния иск, при условие, че З. В. К. изпълни постановеното срещу него осъдително
решение по първоначалните искове с правно основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА А. Л. С., ЕГН **********, да заплати на З. В. К., ЕГН **********,
направените разноски по делото по обратния иск за държавна такса съразмерно с уважената
част от иска на стойност 128, 42 лв., разноски за заплатена такса за съдебни удостоверения –
20 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Решението е постановено при участието на привлечените трети лица – помагачи А. Л.
С., ЕГН ********** и В. А. Л., ЕГН ********** на страната на ответника по първоначалния
иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7