РЕШЕНИЕ
№ …………………/21.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и седми септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 16455 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Е.М.“ ЕООД срещу В.А.В. осъдителен иск с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на липси в размер на сумата от 9644,49 лв.,
представляваща липса на парични средства от оборота на търговски обект -
Магазин *, находящ се в гр. *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 31.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че между ответницата и „* бил сключен Трудов
договор № */23.05.2016 г., по силата на който „****в качеството на
работодател е възложил на ответницата в качеството на служител да изпълнява
длъжността „Офис Мениджър“ в отдел Търговски Център *.
Уточнява се, че трудовите права и задължения на ответницата били прехвърлени
без прекратяване на трудовото правоотношение по процесния трудов договор от „****на
ищеца при хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ – в резултат на преотстъпване
или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително на
материални активи, за което било подадено уведомление до НАП от 02.05.2017 г.
Поддържа се, че страните по трудовото правоотношение - „Е.М.“ ЕООД и В.А.В.
изпълнявали задълженията си по него. Излага се, че на 08.05.2018 г. при
спазване на изискванията на трудовото законодателство била съставена Заповед за
дисциплинарно уволнение № *, връчена на лицето
на 08.05.2018 г., с която управителят на дружеството-работодател наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответницата за извършени от последната
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, изразяващи се
във вреда, причинена от работника по повод изпълнение на трудовите му
задължения - увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства - в конкретния случай била
установена липса на парични средства от оборота на търговския обект в размер на
9 644,49 лв. Била съставена и Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение по договор № */23.05.2016 г. на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради дисциплинарно уволнение, връчена също
на 08.05.2018 г. В законоустановения срок
ответницата не оспорила по надлежния ред уволнението си. Поддържа се, че
основанията, поради които управителят наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“, са посочени подробно в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. От заповедта било видно, че е спазена изцяло процедурата по спазване
на трудовото законодателство, касаеща дисциплинарното производство. Съставена
била докладна записка от Кънчо Марков - ръководител звена самоохрана. Поискани
били обяснения от лицето за констатираното нарушение, като такива били дадени,
но от тях причините за извършеното нарушение не се изяснявали. Самата липса
била установена въз основа на Заповед за извършване на инвентаризация на
паричните средства в касата към 20.04.2018 г., въз основа на която била
извършена инвентаризация на касата, съставен бил Акт (Протокол за касова
наличност) от 20.04.2018 г., разписан от членовете на комисията, извършваща
инвентаризацията, в т.ч. и ответницата. В резултат на проверката била
установена липса в размер на 9644,49 лв., съобразно разликата между търсената
наличност по касовата книга в размер на 11 281,19 лв. и установените при
инвентаризацията налични суми в размер на 1636,70 лв. Навежда се довод, че
според длъжностната характеристика на ответницата е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, съгласно т. 5, 7, 8, 9 и 10 от Раздел „Задължения“ в длъжностната
характеристика, а в т. 5 от раздел „Отговорности“ е посочено, че лицето
отговаря за техниката, стоковите и материалните ценности. Ответницата имала
права пряко да влияе върху финансовите показатели на дружеството – т. 1, 3, 4,
5 и 7 от Раздел „Права, а в т. 1 и 2 от Раздел „Критерии за оценяване на
трудовото представяне“ са посочени изпълнение на плановите разчети и рационално
изразходване на бюджетните средства. В този смисъл ищцовото дружество счита, че
ответницата отговаря за липсата в размер на 9644,49 лв., причинена на
работодателя, тъй като са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на работника за възстановяване на липсващите парични суми в пълен
размер. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни
разноски, вкл. направените в производството по обезпечение на иска по ч.гр.д. №
14761/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 43 с-в.
В съдебно заседание,
чрез процесуален представител, ищецът поддържа предявения иск и моли за
постановяване на решение в положителен смисъл. Настоява, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установяват предпоставките
за ангажиране имуществената отговорност на ответницата. Представя писмена
защита, в която развива подробни съображени по същество на спора.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата В.А.В.,
чрез назначения ѝ особен представител адв. Ч., в който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа че, в заповедта за
дисциплинарно уволнение липсват мотиви, като е посочено единствено, че се
издава на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради което счита за невярно
твърдението, че уволнението е поради констатираната липса на оборот. Счита за
недоказано твърдението, че ответницата носи отговорност за констатираната липса
в оборота. Сочи, че същата не е работила на каса и не е оперирала с оборотни
средства. Излага се, че не е представено писменото обяснение от ответницата по
този повод, а в доклада на Кънчо Марков е посочено, че е имало такова. При тези
съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ответникът
не се явява, представлява се от особен представител адв. Ч., който изразява
становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Представя писмена защита, в която излага съображения по същество на спора и
настоява допуснатите гласни доказателства да не се кредитират, доколкото
свидетелката се е ползвала от писмени бележки – приложения по делото протокол
за липси, съставен от комисия с нейно участие.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между
страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че в процесния период между тях е съществувало трудово
правоотношение по Трудов договор № */23.05.2016 г.,
прекратен със Заповед № 191/08.05.2018 г., поради дисциплинарно уволнение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Не е спорно между
страните, а и от справка за приети уведомления от 02.05.2017 г. (л. 67) се
установява, че трудоводовото правоотношение между В.В. и * е продължило с „Е.М.“
ЕООД на основание чл.123, ал. 1, т. 7 от КТ.
Съгласно представения
по делото трудов договор от 23.05.2016 г., В.В. е
заемала длъжността „офис мениджър“ в отдел ТЦ Чаталджа гр. Варна, ул. Чаталаджа
№49 при задължения, обективирани в длъжностната й характеристика
и съставляващи неразделна част от трудовия договор.
Видно от т. 5, 7, 8, 9 и 10 от Раздел „Задължения“ в
длъжностната характеристика, на служителката В.
било възложено утвърждаване на вътрешнофирмени документи в т.ч. заявки и
протоколи за бракуване, износни бележки, инвентар и документи на търговския
обект, да управлява приходите и разходите на магазина, както и търговските
показатели и стоковата наличност – корекции на стоковата наличност, отрицателни
стокови наличности, липси, брак, кражби. В т. 5 от раздел „Отговорности“ е
посочено, че лицето отговаря за техниката, стоковите и материалните ценности, а
съгласно т. 1, 3, 4, 5 и 7 от Раздел „Права“ са предвидени възможности за
взимане на самостоятелни решения при управление на обекта. В т. 1 и 2 от Раздел
„Критерии за оценяване на трудовото представяне“ са посочени изпълнение на
плановите разчети и рационално изразходване на бюджетните средства.
Видно от заповед за
извършване на инвентаризация на ръководителя Радулов, е наредено комисия, в
състав от четирима членове, да извърши инвентаризация на паричните средства в
касата към 20.04.2018 г. в магазин *, като оформи
резултатите протокол в срок до
20.04.2018 г.
Съгласно
представената по делото касова книга на „Е.М.“ *
за периода от 20.04.2018 г. до 20.04.2018 г., изготвено от главния счетоводител
Анета Никова, началното салдо за периода възлиза на 19227,29 лв., разхода на
7946,10лв, като крайното салдо възлиза на сумата от 11281,19 лв.
От представения по
делото прокол за касова наличност от 20.04.2018 г., съставен от комисия в
състав Филчева, В., Журналова и Никова, се установява, че след извършената
проверка е констатирана липса в размер
на 9644,49 лв.
Видно от искане с
изх. № */24.04.2018 г. на управителя Радулов от В.В. са поискани писмени обяснения за установената липса,
като съобразно отбелязването в документа, същото е получено от ответницата. На 01.05.2018 г. е
представено писмено обяснение от В.В., с което заявава, че няма какво да допълни в обясненията си.
Представена е
докладна на * – ръководител звено самоохрано,
съобразно която В.В., не е дала обяснение за
констатираната липса, поради което предлага налагане на дисциплинарно наказание
на същата.
Видно от
представената заповед за дисциплинарно уволение №*/08.05.2018
г. е прекратено трудовото правоотношение на служителката В., поради причинена
от нейна страна вреда на работодателя по повод изпълнение на трудовите й
задължения – липса на парични средтсва от оборота на търговския обект в размер
на 9644,49лв., установени при инвентаризация.
От анагажираните по делото гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля *, главен касиер при
ищеца, се установява, че задълженията на В. в търговския обект обхващали
събиране, отчитане и инкасиране на паричните средства всеки работен ден от
касиерките в обекта и предаването им на „инкасото“ *.
Излага, че ответницата извършва контрола за съответствие между касовата наличност,
предадена от касиерките и зачислените чрез компютърната система, като
съхранявала получените пари в каса, до която единствено В. имала достъп. Само
тя съхранявала парите до предаването им на *.
Сочи, че при извършената проверка е констатирала несъответсвия, за което е
поискала обяснения, но такива не получила. Споделя, че при проверката В. нямала
възражения срещу протокола за липси и го е подписала доброволно.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
За основателността на
така предявения иск е необходимо установяване на следните факти: работникът или служителят да
осъществява отчетнически функции, т. е. той да е поел задължение по трудово
правоотношение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности; противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се
в несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника;
причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг, неотчетност на поверените
му материални ценности, като тези имуществени вреди да са с неустановен
произход; причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на
отчетническите функции и настъпилите липси и виновно поведение на отчетника.
С иска по чл. 207, ал.1, т.2 от КТ
работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ
отчетнически функции, при констатирана липса в повереното на отчетника
имущество. Причинната връзка между вреда с неизяснен произход и действията и
бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от
работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са
възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената по аргумент от
разпоредбата на чл. 126, т.8 КТ за опазване имуществото на работодателя ( в
този смисъл решение №878/09 от 14.01.2010 г. по гр. дело №3785/2008 г. на ВКС,
IV г.о.).
В случая от събраните по делото
писмени и гласни доказателства – длъжностна характеристика, подписана от
ответницата на 23.05.2016 г. и показанията на свидетелката *, се установи, че служителката В. е
изпълнявала отчетнически функции - функции по събиране, съхранение, разходване
и отчитане на парични и материални ценности в търговкия обект, в който е
изпълнявала трудовите си задължения. Възраженията на ответната страна, че не е
изпълнявала такива функции, не се подкрепят от анагажираните доказателства,
поради което и са неоснователни.
Наличието на вреда за работодателя,
изразяваща се в липса на парични средства,
се установява от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.
Протоколът за извършената инвентаризация от 20.04.2018 г., в която са
обективирани резулататите от проверката за установи липси в касовата наличност,
като частен документ, подписан от ответницата се ползва с доказателствена сила
за удостоверените в него неизгодни факти за последната. Неговата автентичност
не е опровергана, поради което съдът намира за доказан фактът на констатирана
липса в размер на 9644,49лв. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на
свидетелката Филчева, които съдът макар да кредитира при условията на чл. 172
от ГПК, поради наличието на трудовоправни отношения между свидетелката и ищеца,
намира за вътрешнологични, последователни и достоверни. Фактът, че свидетелката
се ползва при разпита с писмени бележки – съставения констативен протокол от
проверката, не опровергава доказателствената стойност на показанията й,
доколкото същите се покрепят и от останалите събрани по делото писмени
доказателства. Поради това, съдът намира за неоснователни доводите на
процесуалния представител на ответната страна, че не следва да ценят
показанията на свидетелката Филчева. Съобразно показанията й се установява, че
единствено В. е разполагала с достъп до касата и всички касиерки са отчитали
постъпленията от дневния оборот на нея. До предаване на другия отчетник Марков,
паричните средства се съхраняват от В. и същата носи отговорност за наличието
им. Последната е подписала и протокола за липса без възражения, което също съставлява
признание на неизгодния за нея факт – липса на парична сума в размер на
9644,49лв.
От анализа на събраните
доказателства (докладна на * и показанията на *) се извежда, че причената вреда се
изразява именно в неотчетената парична сума и не е установен произхода на тази
липса.
Съобразбо трайната съдебна практика, в това
число т. 14 от ППВС № 5 от 15.X..1955 г., ответникът по иска с правно основание
чл. 207 от КТ разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес
законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на
негови действия или бездействия, а именно поради нормален производствено
стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или
крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна служебна
заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл. 83,
ал.1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени
средства, в т.ч. и свидетелски показания.
В случая не са ангажирани
доказателства, които да оборят презумираната от закона виновност на служетелката В. за констатираната липса. На същата е
наложена и най-тежката дисциплинарна санкция – уволнение, за установеното от
работодателя провинение, като няма данни тя да е отменена. Следователно, са налице
предпоставките за ангажиране на пълната имуществена отговорност на служителката
В..
Неоснователно е възражението на
ответната страна, че заедно с В. отговаряли и други лица за отчитане на
паричните средства, поради което не следва да отговаря за констатираната липса.
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в решение № 29/30.03.2016 г.
по гр.д. № 3441/2015 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 380 от 02.06.2009 г. по
гр.д. № 758/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и др., което разрешение настоящия съдебен
състав изцяло споделя, отчетниците отговарят пред работодателя солидарно за
причинените му имуществени вреди, като по аргумент от чл.122 от ЗЗД, не може да
се ограничи избора му срещу кого от солидарните длъжници да насочи и да търси
обезвреда за цялата си претенция. Ето защо, отговорността на служителката В. не
може да бъде изключена на това основание, доколкото безспорно се установи, че е
изпълнявала функции на отчетнник в предприятието на работодателя.
По изложените съображения
предявеният иск се преценява за основателен в предявения размер и следва да се
уважи. Следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената сума от момента на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
На основание 78, ал.1 ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски, включително сторените в
обезпечителното производство съобразно даденото с ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение.
По отношение претендираната
от ищеца държавна такса в размер на 40 лв. за обезпечителното производство и 385,78лв.
за исковото производство, съдът намира
искането за присъждането им в тежест на ответника за неоснователно.
Разпоредбата на чл.359 от КТ, съобразно която производството по трудови дела е
безплатно за работниците или служителите, се отнася за всички видове
производства и независимо от това дали те са ищци или ответници по предявен от
работодателя им иск. Те дължат заплащане на разходите на работодателя за
заплатено адвокатско възнаграждение (в този смисъл Решение №448/17.06.2010 г.
по гр.д. №21/2009 г. на ВКС, Определение 101/24.02.2011 г. по ч.г.р.д. №
555/2010 г. на ВКС, Решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2944/ 2013 г.,
ІV г.о. ).
Разноските обаче за особен представител в размер на 812,22лв. са дължими на ищцовата страна, тъй като същите съставляват сторен разход,
който е възстановим на ищеца, а не разноски в производството по смисъла на
чл.359 от КТ.
На ищцовата
страна следва да бъдат присъдени и сторените разходи за адвокатско
възнаграждение в хода на обезпечителното и исковото прозиводство, съобразно
представените доказателства. Срещу техния размер ответната страна е направила
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Уговореният и
заплатен от ищцовата страна адвокатски хонорар е в предвидения от Наредба №
1/2004 г. минимален размер. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. В настоящият случай е установено по делото, че адвокатът на въззиваемия е регистриран по ЗДДС, както и че страната е
платила адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като тази сума
се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, поради което следва да
бъде включена в размера на присъдените разноски (в този смисъл е установената
съдебна практика на ВКС –Определение № 344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015
г. на ВКС, II ТО; Определение №
422/21.07.2015 г. по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 670/19.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3982/2015 г.
на ВКС, IV ГО).
Ето защо в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата от 2372,22лв., от които 600лв., заплатено
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №14761/2018 г. на ВРС, 812,22лв за особен представител и 960лв. –
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.А.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *,
сумата от 9644,49 лв. (девет хиляди шестотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди -
липса на парични средства от оборота на търговски обект - *,
находящ се в гр. *,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 31.10.2018 г. до окончателното
й изплащане, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ
ОСЪЖДА В.А.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя *, сумата от 2372,22лв. (две хиляди триста седемдесет и два лева и двадесет и
две стотинки), разноски по делото, от които 600 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. №14761/2018 г. на ВРС, 812,22лв за особен представител и 960 лв. –
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :