^{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№                                              19. 10. 2009 г.                                      гр. Хасково}

^{В ИМЕТО НА НАРОДА}

Хасковският окръжен съд                                                      гражданска колегия

на дванадесети октомври                                          двехиляди и девета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Т. Х.

 

Секретар: М.Д.

Прокурор: Г. Гешев

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 116 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Г.Х.А. е предявила против С.С.Х. иск с правно основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС.

Ищцата твърди, че е майка на ответника, който страда от тежка олигофрения – тежка имбецилност, за което с Експертно решение № 0078/ 29.01.1997 г. му е определена първа група инвалидност с чужда помощ – пожизнено. Твърди, че състоянието му не му позволява да извършва съзнателни действия за задоволяване на най – елементарните си потребности и да защищава интересите си, поради което желае да бъде постановено съдебно решение, с което С.С.Х. да бъде поставен под пълно запрещение.

Ответникът С.С.Х. не взима становище по иска.

Прокурорът изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС, същият е предявен от надлежна страна по чл. 336, ал. 1 ГПК – ищцата е майка на ответника,  поради което е допустим.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС предвижда, че непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

От представеното по делото Експертно решение № 73/ 29.01.1997 г. е видно, че С.С.Х. страда от Тежка олигофрения – тежка имбецилност. Спастична дрипареза – средна степен за горни крайници. Тежка степен за долни крайници, поради което му е определена първа група инвалидност с чужда помощ – пожизнено.

От показанията на св. С.Х. А. – баща на ответника, се установи, че поради заболяването си синът му не може да изпълнява и най – елементарни действия за задоволяване на потребностите си, грижите за който са поети изцяло от него и съпругата му.

При непосредственото изслушване на ответника на основание чл. 337, ал. 1 ГПК съдът констатира, че ответникът не разбира смисълът на зададените му въпроси за възраст, семейно и здравословно сътояние и не отговори на същите.

При тези данни по делото съдът намира предявения иск за основателен. Основание за поставяне на едно лице под запрещение е наличието на душевна болест или слабоумие. В случая по категоричен начин се установи, че ответникът С.С.Х. страда от тежка форма на олигофрения, която не му позволява правилно да възприема заобикалящата го среда и да взима адекватни решения. Същият няма съзнание за своите потребности, не може да формира съзнателна воля и да извършва действия, насочени към задоволяване на своите нужди. Ответникът не може да се справя дори с най – елементарните ежедневни задачи, като за него се грижат неговите родители. От горното се налага извод, че това заболяване е засегнало така дълбоко личността на ответника, че ограничава напълно способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да се грижи за своите работи и интереси. Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице кумулативните предпоставки на чл. 5, ал. 1 ЗЛС, поради което в интерес на ответника С.С.Х. е да бъде поставен под пълно запрещение и за назначаването му на настойник, който да се грижи за неговите работи.  

Мотивиран от горното, съдът    

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ С.С.Х. с ЕГН ********** ***.  

След влизане на решението в сила препис от решението да се изпрати на органа по настойничество в община Хасково за назначаване на настойник на поставения под пълно запрещение С.С.Х..

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

  Съдия: