№ 257
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.323 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на Е.М. срещу разпореждане от
20.08.2021 година на СРС, НО, 1 състав, постановено по НЧХД № 15471 по
описа на съда за 2019 година, с което е върната като нередовна жалбата,
депозирана от Е.М. срещу разпореждане от 14.07.2020 година, с което
наказателното производство е било прекратено.
В частната жалба се излагат твърдения, че постановения
първоинстационен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в
нарушение на ЕКЗПЧ. Моли се делото да бъде върнато на СРС за
разглеждането от друг съдебен състав.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба и
провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че
същото трябва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
С разпореждане, постановено на 14.07.2020 година по НЧХД №
15471/2019 година по описа на СРС, НО, 1 състав, наказателното
1
производство е било прекратено на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2
вр. чл.81 ал.1 от НПК, като е прието, че частната тъжба не отговаря на
изискванията на закона, тъй като не е представен документ за внесена
държавна такса. Искането на частния тъжител за освобождаване от държавна
такса е било оставено без уважение, поради и което е било задължително
представянето на доказателства в тази насока. Прекратяването на
наказателното производство е било обжалвано с частна жалба, по отношение
на която отново е бил направен извод за нередовност, поради невнасяне на
дължимата държавна такса. Държавната такса, която е следвало да бъде
внесена, за да бъде допустима частната жалба, е била в размер на 6 лева, като
същата отново не била внесена, поради и което е била върната от
първоинстанционния съд.
С оглед така установените обстоятелства, въззивният съд намира за
правилно и законосъобразно разпореждането на първоинстанционния съд, с
което е върната депозираната от тъжителя жалба срещу разпореждането за
прекратяване на наказателното производство.
Това е така, тъй като депозираната жалба формално не отговаря на
императивните изисквания на закона и в частност изискването за представяне
на доказателство за платена държавна такса. Въззивният съд напълно споделя
аргументите на районния съд, съобразно които в случая липсват основания за
освобождаване на тъжителя от внасянето на държавна такса, както и че така
определения размер на държавната такса е пренебрежимо нисък, за да бъде
изобщо в невъзможност за плащане от когото и да е било. Нещо повече,
следва да се има предвид, че дори и в затвора, всеки един лишен от свобода
има правото да работи, както и да си осигурява парични средства, които да
покриват неговите нужди. Частният тъжител е лице в трудоспособна възраст
и без конкретно посочени обективни причини за упражняване на трудова
функция. Ето защо самия факт на пребиваване на тъжителя в място за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода не го освобождава
автоматично от необходимостта за внасяне на дължимата по закон държавна
такса. В този смисъл и след като съдът е отказал да освободи тъжителя от
държавна такса, и е указал необходимостта от внасяне на същата, негово
2
непреодолимо задължение за редовността на жалбата е било внасянето на
необходимата държавна такса, както и предоставянето на доказателства за
нейното внасяне. С неизпълнението на това изискване на закона, подадената
жалба се явява нередовна, поради и което правилно е била върната от
първоинстанционния съд.
Въззивният съд следва да посочи, че както от нормите на ЕКПЧ, така
и според тези на Хартата на основните права в ЕС, правото на достъп до
съдебен контрол на постановените от първата инстанция актове не е
абсолютно, като същото може да бъде ограничено от вътрешното
законодателство на всяка от страните членки на Съвета на Европа,
респективно от тези на ЕС, както е в конкретния случай, с въвеждането на
изискване за внасяне на държавна такса, като по този начин се дисциплинира
процесуалното поведение на правоимащото на жалба лице.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 323, ал. 2 от НПК‚
Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.08.2021 година на СРС, НО, 1
състав, постановено по НЧХД № 15471 по описа на съда за 2019 година, с
което е върната като нередовна жалбата, депозирана от Е.М. срещу
разпореждане от 14.07.2020 година, с което наказателното производство е
било прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3