О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№7668
гр. Ямбол, 19.12.2017 г.
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 16-ти състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети
декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
като разгледа
гражданско дело № 4034 по описа за 2017 година, взе предвид следното.
Образувано е по предявени от С.М.С. *** срещу Банка „ДСК” АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, обективно, кумулативно съединени искове,
с правна квалификация, съответно чл.55, ал.1, предл. 1
ЗЗД за връщане на заплатена без основание сума в размер на 5424.10 лева и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2853.00 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.02.2014 г. – 26.10.2017 г., като се претендира и
присъждане на законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба до окончателно й погасяване.
Ищецът твърди, че на
27.02.2008 год. сключил с ответното дружество договор за кредит,съгласно който
от ответника и отпуснал кредит в размер на 180 000 лв.,който следвало да
изплати в срок от 360 месеца,считано от датата на усвояването му.С влязло в
сила решение № 750/04.12.2014 год. по гр.дело № 349/2014 год. по описа на
ЯРС,ответното дружество било осъдено да й заплати сумата от 12 001.16
лв.,представляваща надвнесена лихва по посочения договор в резултат на
извършена едностранна промяна от страна на ответното дружество на лихвения
процент.По време на производството било установено размера на получените без
правно основание суми,съставляващи изплащане на задължение по възнаградителни лихви в повече от визираното в договора за
кредит и прилежащия към него погасителен план,така и без основание удължаване
на погасителния план на задължението,както и натрупаните допълнително
задължение под формата на възнаградителна лихва.
Последните не били предмет на предявения по гр.дело № 349/2014 год. по описа на
ЯРС иск,като в тази връзка с посоченото решение по гр.дело липсвало произнасяне
на получените без правно основание суми от ответното дружество. Ищеца твърди,че
в резултат на едностранната промяна получените от нея месечни вноски са
погасявали основно задължението по лихвата и не са могли да удовлетворяват задължението по вноската по
главницата,в резултат на което нейния размер е намалявал по бавно от договорените,като
са се натрупвали нови лихви върху непогасената част от договорените вноски по
главницата.При окончателното погасяване на кредита от страна на ищеца през
месец август 2014 год.,предсрочно,задължението й било едностранно завишено със
сумата от 5 424.10 лв.,без ищцата да носи вина затова. След приключване на
г.дело № 349/2014 год. по описа на ЯРС ищцата твърди,че на 19.03.2015 год.
депозирала искане за изплащане на дължащата се лихва върху посочената сума в
размер на 2853.00 лв.,която сума също била получена без основание,но не
получила отговор. Твърди се,че ответното дружество отказало доброволно да й
възстанови получените без правно основание суми,поради което за ищеца възниквал
правен интерес да поиска връщането им по съдебен ред.Иска се ответното дружество да бъде осъдено да й
заплати сумата от 5424.10 лв.,платени без основание суми по договор за ипотечен
кредит от 27.02.2008 год. Също така
върху главницата възникнало и задължение за ответника да престира
законна лихва в размер на 2853.00 лева, която ищецът претендира за периода 01.02.2014
г. – 26.10.2017 г., което също не било изпълнено, поради което и претендира
постановяването на съдебно решение, с което осъдителните искове да бъдат уважени.
В срока за отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК от банка „ДСК” ЕАД е депозиран такъв, в който
предявения главен иск се оспорва като недопустим.Излагат се доводи,че има
влязло в сила решение на съда,което да установява със сила на присъдено нещо,че
ответника дължи именно тези суми.Алтернативно се прави искане за постановяване
на решение с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Възраженията за
недопустимост на исковете са неоснователни. Процесуалната допустимост на
предявения главен иск се извежда от фактическите твърдения на ищеца да е
извършил престация в рамките на договорно
правоотношение, като задължението за осъществяването й, негов елемент, е
отпаднало с обратна сила. Това е достатъчно за наличието на правен интерес от
провеждане на иск за изравняване на неоснователно обогатяване.
Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат
приети.
Основателно е искането на ищеца за изискването и прилагането на гр.дело
№ 349/2014 год. по описа на ЯРС.
Основателно е искането на ищеца за изискване от ответното дружество
кредитното досие по договор за ипотечен кредит от 27.02.2008 год. и като такова
следва да бъде допуснато.
Основателно е искането на ищеца за назначаването на съдебно счетоводна
експертиза и като такова следва да бъде допуснато.
Извършена е проверка по
реда на чл. 140,вр.чл.146 ГПК. Налице са
предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и
отговора по нея писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество да представи в
едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане заверени преписи от
кредитното досие по договор за ипотечен кредит от 27.02.2008 год. сключен между
банка „ДСК“ и С.М.С. ***.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА гр.дело № 349/2014 год. по описа на
ЯРС.
ДОПУСКА назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза,като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и
където е необходимо да отговори на поставените с исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Д. която да бъде
призована за съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150.00 лв. вносим от ищцовата страна по сметка на ЯРС в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение,като експертизата да бъде извършена след
представянето на доказателства от ищцовата страна за
платения депозит по сметка на ЯРС.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите, че на 27.02.2008 год. страните са сключили
договор за ипотечен кредит.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в съдебно заседание на 18.01.2018 г. от
11,00 часа, за когато
да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение,а на ищеца
–препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове, с
правна квалификация, съответно чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД за сумата от 5424.10 лв.получена без правно основание по договор за
ипотечен кредит от 27.02.2008 год. и
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2835.00 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.02.2014 г. – 26.10.2017 г..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията да е заплатил в рамките на договора за ипотечен кредит от
27.02.2008 год.,като от ищеца са събрани
суми,като не е съществувало основание затова.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест,по иска с правна квалификация чл.55,ал.1,предл.1
ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти,а именно :извършване на
престация и извършено плащане на процесните
суми,както и получаването им от ответното дружество,като ответното дружество
следва да докаже наличието на правно основание за получаването им.
По акцесорния иск ищецът следва да
докаже наличието на главно задължение, за изпълнението на което ответникът е
изпаднал в забава и размера на дължимото обезщетение.
За подлежащите на доказване факти са
направени доказателствени искания.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба,
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна
такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може
да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: