Присъда по НОХД №1831/2023 на Районен съд - Плевен

Повдигнато е обвинение от РП – ПЛЕВЕН против подсъдимия за
престъпление по чл.325, ал.2 от НК.
В проведеното открито заседание прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият се явява лично и с адвокат Ц. и моли да бъде оправдан.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Х. П. П. е роден на ***. в гр.Плевен. ЕГН **********. Българин.
Български гражданин. Средно образование. Безработен. Неженен. Адрес за
призоваване в страната: ***. Осъждан.
П. живее в град Плевен на посочения адрес. Тъй като му била спряна
месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП, на 02. 05. 2023г., П.
отишъл в *** - гр.Плевен на площад ***, където се срещнал с ***ката. М.
М. се съгласила да приеме П.. С влизането си в кабинета, подсъдимият
започнал да крещи на М. и да й държи сметка защо са му спрени социалните
помощи. М. се опитала да го успокои и да му обясни причините, но той
въобще не се вслушвал в думите й, а продължавал да вика и да се заяжда с нея.
Виковете на П. били чути от колегите на М., като част от тях - свидетелите В.
П., Г. Н., Е. Б. отишли да видят каква е причината за това поведение.
Свидетелят Г. Н. застанал между подсъдимия и М., опитвайки се да го
успокои, но П. продължавал да крещи и започнал да обижда всички, като
казвал: „Вие сте лъжци, мошеници, крадци, смешници, затова сме на това
положение. Вие сте виновни“. След това П. затворил вратата на кабинета на
М. и я заключил с ключ, който стоял на ключалката, за да не могат да влязат и
други нейни колеги и започнал да удря с юмруци по вратата. В този момент в
кабинета влязъл и свидетелят Х. Г., който минал през другата врата откъм
коридора. П. продължавал да обижда свидетелката М.. Г. му обяснил, че не
може да си позволява такова поведение в сградата на тази институция, като
подсъдимият не му обърнал внимание, а започнал дори още по - силно да
крещи. М. многократно отправяла молби към П. да изрази писмено исканията
си и да излезе от кабинета, но той отказвал и продължавал да крещи и да
обижда. Колеги на М. се обадили на тел. 112 и поискали съдействие от
органите на полицията. Пристигналите на място органи на реда възприели
грубото и арогантно отношение на подсъдимия към държавните ***. ***те
органи беседвали със ***те на *** и извели П. от сградата.
По случая е образувано и проведено досъдебно производство.
С оглед изясняване на обстоятелствата по случая, в качеството на
свидетели са разпитани М. К. М., В. Т. П., Г. К. Н., Е. К. Б., Х. Г. Г. и В. К. Л..
Назначена и изготвена е съдебнопсихиатрична експертиза. Видно от
заключението, подсъдимият Х. П. е с *** - ***, ***.
*** при подсъдимия не е психична болест в тесния смисъл на това
понятие и не може да бъде приравнено към „продължително“ разстройство на
съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. П. е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
02.05.2023г. От медицинска гледна точка по време на инкриминираното
деяние подсъдимият е могъл правилно да възприема, запаметява и да
1

възпроизвежда факти и събития от значение за досъдебното производство. П.
има съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните
следствени действия спрямо него и не е налице медицинска пречка, която да
възпрепятства участието му във фазите на водения против него наказателен
процес. При налагане на наказателната мярка подсъдимият може да разбира
смисъла й, т.е. спрямо него може да бъде реализирана наказателна
отговорност. При П. не са установени психични психотични деструкции,
както понастоящем, така и в миналото, които да могат да бъдат приравнени
към промяна на съзнанието по смисъла на закона и да са медицинска
предпоставка за прилагането на принудителни медицински мерки във връзка с
чл.89 от НК.
При така събраните доказателства не може да се направи обоснован
извод, че подсъдимият е осъществил с деянието си от субективна страна
състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като на 02.05.2023г. в
гр.***, в сградата на *** извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи
се в заключване на входната врата на кабинет на ***а на ***, удряне с юмруци
по същата врата, отправяне на цинични реплики към М. К. М. - *** на ***, В.
Т. П. - *** в ***, Г. К. Н. - *** в ***, Е. К. Б. – началник - отдел в ***, Х. Г. Г. -
*** в ***: „вие сте лъжци, мошеници, крадци, смешници. Затова сме на това
положение, вие сте виновни“.
С действията си подсъдимият не е нарушил установения обществен
ред, тъй като деянието не е имало външна насоченост, не е извършено на
открито публично място пред граждани, присъствали са само служебни
лица: ***ката М. К. М. и *** В. Т. П., Г. К. Н., Е. К. Б. и Х. Г. Г..
От субективна страна деянието не е осъществено при форма на вината
пряк умисъл. П. не е целял настъпването на общественоопасните
последици.
Предвид изложеното, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде
оправдан по така повдигнатото обвинение, тъй като деянието не съставлява
престъпление.
По повдигнатото от Районна прокуратура – Плевен обвинение,
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт се основана на
свидетелските показания, писмените доказателства, съдебнопсихиатричната и
съдебнотехническата експертиза, като освен всички свидетели, разпитани на
Досъдебното производство, в съдебното следствие са разпитани допълнително
още един *** и *** А. Ц.. От показанията на тези свидетели, съпоставени с
останалите събрани в съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
може да се направи извод, че има налице вътрешни противоречия и
нелогичности, пораждащи съмнения в достоверността, предвид явно
изразеното от всички свидетели желание подсъдимият да бъде наказан по
някакъв начин. Пример, във връзка с тези разминавания на свидетелските
показания с останалите събрани доказателства: свидетелят Г. и свидетелката
Б. категорично заявяват, че Г. е звънял четири или пет пъти на Единен
европейски номер 112, а от отговора на РЦ – Монтана на тел. 112 е видно, че
2

е проведен от него само един разговор. От предоставената информация от РЦ
Монтана се установява, че свидетелят А. Ц. е провел само един разговор,
който не касае заключване на подсъдимия в ***ския кабинет. В показанията
си свидетелят Ц. твърди, че вратата на кабинета е била заключена. Вътре са
били подсъдимият и ***ката М.. Същото се твърди от двамата разпитани ***
на МВР /свидетелите Д. и Л./ - те също твърдят, че като са пристигнали,
вратата на кабинета откъм коридора е била заключена. Те са дошли много
време след идването на охранителя, съобразно събраните доказателства.
Видно е от събраните на съдебното следствие доказателства, че е имало едно
първоначално по - спокойно започване на разговора между подсъдимия и М.,
независимо от използвания от П. по-висок тон и по-емоционално изразяване
на исканията и темите, които дискутира.
Видно от свидетелските показания, това е безпротиворечиво,
постепенно е нараснал конфликтът в кабинета на ***ката на ***, с
пристигането на все повече *** на *** и влизане в словесни пререкания
между тях и подсъдимия. Безспорно е установено от всички свидетелски
показания липсата на отправени персонално от подсъдимия обидни или
цинични думи, така както е описано в обвинителния акт, към някои от ***те,
а заявяваното от него „Вие сте лъжци, мошеници, крадци смешници, за това
сме на това положение, вие сте виновни.“ е общо изразено отношение към
социалноикономическата ситуация в страната.
От установената по несъмнен начин на съдебното следствие фактическа
обстановка, могат да бъдат направени следните правни изводи:
Не са събрани достатъчно доказателства за хулиганско деяние, по
смисъла на чл.325, ал. 1 от НК.
Установеното по несъмнен начин на съдебното следствие деяние на
подсъдимия покрива дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от Указа за
борба с дребното хулиганство.
Последното, съобразно постановките в Постановлението на пленума на
Върховният съд № 2/29.06.1974г, установено по несъмнен начин деяние на
подсъдимия в приемната на ***, от приблизително 15.30ч. до 15.55ч. на
02.05.2023г., изразено в скарване със силен глас, с викане между подсъдимия
и свидетелите, представлява дребна хулиганска проява, в хипотезата на
непристойно държание към орган на властта, нарушаващ обществения ред и
спокойствие. Извършеното деяние не е съставомерно. Не са осъществени
признаците на престъплението по чл.325, ал.2 от НК, поради по - ниската
степен на обществена опасност. Предвид установеното в хода на съдебното
следствие, че деянието му, изразено в скарване и викане към свидетелите, се
явява реакция на подсъдимия, по повод отказа за продължаване изплащане на
отпуснатата му социална помощ. В тази връзка, липсва безмотивно
буйстване и хулигански мотив в поведението на подсъдимия.
Разграничаването между едрото и дребното хулиганство в настоящия случай,
се извежда от обществената опасност на деянието, а според чл.1, ал.3 от Указа
за борба с дребното хулиганство, то е непристойна проява, изразена в
употреба на ругатни, псувни, или други неприлични изрази на публично
3

място, пред повече хора. Изразява се в оскърбително отношение и държане
към гражданите, към органите на властта или в скарване, сбиване или друго
подобно действие, с което се нарушава общественият ред и спокойствието, но
поради своята по–ниска степен на обществена опасност, не е престъпление по
смисъла на НК. Грубо нарушаване на обществения ред ще е налице, в
случай, че подсъдимият, чрез установените по несъмнен начин на съдебното
следствие негови действия, изразява брутална демонстрация против
установения ред и нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
На съдебното следствие се установи, че скарването, с викане между
него и ***те е по повод на негови активни действия за изясняване причините
за постановения отказ. Не се установиха и хулигански действия на
подсъдимия, свързани с повреда или унищожаване на имущество в ***ския
кабинет на на *** – Плевен. Визираното в нормата на чл.325 ал.1 от НК явно
неуважение към обществото, ще е налице, в случай, че подсъдимият по
установен несъмнен начин изразява открито висока степен на неуважение
към личността. На съдебното следствие не е установено подсъдимият да е
отправял псувни към ***те, нито по несъмнен начин да е извършил
посегателство против телесната им неприкосновеност, а обидните думи:
лъжци, мошеници, смешници, крадци, ги е изразявал общо. Това е заявено и
от самите свидетели по тяхна оценка. Съгласно заключението, дадено от
вещото лице в Съдебнопсихиатричната експертиза, причината за
буйстването на подсъдимия в кабинета да ***а на *** се корени в наличието
на заболяване от ранна детска възраст, касаещо емоционална нестабилната му
личност.
При така изложените доводи, съдът следва да признае подсъдимия за
невинен, на основание чл.304, предл. 4 от НПК, по така повдигнатото
обвинение за хулиганство, извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът съобрази постановките в Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015г. по Тълк. дело №3/2015г. на Общото събрание на наказателната
колегия на ВКС, относно приложението на чл.4, параграф Първи от Протокол
№ 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, забраняващ двойната наказуемост и двойното изтърпяване на
наказание, досежно разграничаването на деянията по Указа за борба с
дребното хулиганство и по Наказателният кодекс.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	22
Дата:	11 март 2025 г.
Съдия:	Светла Илменова Замфирова

Дело:	20234430201831
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 август 2023 г.

Присъда по НОХД №1831/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите