Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
13.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Светла Атанасова и с участие на
прокурор Маргарита Георгиева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия
Хр. Димитрова КАНД № 100 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., против Решение № 25/08.04.2022г. на Районен съд – Нови
пазар, постановено по АНД № 390/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт
е отменено Наказателно постановление № 21-0307-000784/20.09.2021г., издадено от
Началник група към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар, в частта му, с която на Г.Е.А.,***,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че не са налице
отменителните основания, коментирани от съда, като поддържа становището, че наказателното
постановление е издадено законосъобразно в условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Заявява, че обективно невъзможното повторно изследване на взетата кръвна проба
от водача не е ограничило правото му на защита в степен, налагаща отмяна на
правораздавателния акт. Сочи, че нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е безспорно
установено, поради което неправилно съдът е отменил наказателното постановление
в тази му част. Въз основа на изложеното в жалбата моли за отмяна на съдебния
акт и за потвърждаване на наказателното постановление в отменената му част.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт С., която заявява, че поддържа касационната жалба и
по аргументите, изложени в същата, както и в съдебно заседание моли за отмяна
на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна, Г.Е.А.,
депозира писмен отговор, в който застъпва тезата за неоснователност на
оспорването. В съдебно заседание Г.А., чрез упълномощен процесуален
представител адвокат Д.М., релевира подробни съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение, въз основа на които моли
същото да бъде оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Предлага съдът да остави в сила обжалваното въззивно решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.07.2021г. около
13.30 часа в с. Стоян Михайловски, по ул. „Копринков“ до читалище „Христо
Ботев“, Г.А. управлявал собствения си мотоциклет „С.“ рег. № ******, като при
управлението загубил контрол се блъснал в паркирания лек автомобил „О.А.“ с
рег. № *******, собственост на М.С., вследствие на което възниква ПТП с
пострадало лице и материални щети. Местопроизшествието било посетено от
полицейски служител при РУ - Нови пазар -
свидетелят К.Б.Б., който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 307р10316/15.07.2021г. В резултат на падането по А. имало видими травми, поради
което свидетелите С. А. и О.М.го качили в автомобила на първия от тях и го
откарали в „МБАЛ – Шумен“ АД, където водачът бил хоспитализиран.
В болничното заведение Г.А. бил
посетен от полицейски екип, включващ свидетелят Ц.Ц., който го изпробвал с
техническо средство за употреба на алкохол „Алкотест дрегер 7510“ рег.
№ARBB-0003 от 23.04.2021г., като уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта
на водача в размер на 1.23 промила. На водача е съставен АУАН бл. №
760227/14.07.2021г. от Й.Н.Ф.- мл. автоконтрольор при РУ-Нови пазар, в
присъствието на свидетеля Т.К.Д., с който на Г.А. е вменено извършването на
административно нарушение, съставомерно по чл.5, ал.3 от ЗДвП. При предявяване
на акта Г.А. собственоръчно отбелязал, че има възражения. Против водача е съставен
и АУАН бл. № 760226/14.07.2021г. за административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Издаден му е и талон за изпращане на медицинско изследване, което е
изпълнено.
Съставените АУАН били прекратени на
основание чл.33, ал. 2 от ЗАНН и изпратени на ШРП с оглед данните за извършено
престъпление. По този повод било образувано ДП № 264/2021г. по описа на РУ –
Нови пазар, вх. № 2602/2021г. по описа на ШРП. Заключението на назначената по
ДП химическа експертиза /Протокол № 155/09.07.2021г., изготвен от Д.Г.- химик в
специализираната химическа лаборатория към сектор НТЛ - ОД на МВР - гр.Шумен/ посочило,
че на базата на извършения на 09.07.2021г. анализ по газхроматографски метод, в
пробата кръв, иззета от лицето Г.А., има наличие на алкохол в размер на 1.02
промила.
С постановление от
06.08.2021г. на ШРП досъдебното производство е прекратено, като прокурорът
приел, че от водача не е реализиран състава на престъплението по чл.343б, ал.1
от НК, както и не е реализиран състава на друго престъпление от общ характер. Предвид
резултата от химическата експертиза, при която било установено наличието на алкохол
в кръвта на водача – 1.02 промила, прокурорът счел, че по делото се съдържат
доказателства за извършено административно нарушение, а именно - управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 и под 1.2 промила,
установена по надлежния ред, поради което разпоредил материалите по делото да
се изпратят по компетентност на Началника на РУ - Нови пазар, което е сторено.
След като наблюдаващият
прокурор по ДП № 2021г. прекратил същото и изпратил материалите по него по
компетентност на РУ - Нови пазар, с Наказателно постановление №
21-0307-000784/20.09.2021г., издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, началник
група към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар, приел, че водачът Г.А. е допуснал
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което му наложил административни
наказания „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Със същото наказателно постановление
спрямо водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било връчено на Г.А. на 29.09.2021г., който на 05.10.2021г.
депозирал жалба чрез наказващия орган, оспорвайки Наказателно постановление №
21-0307-000784/20.09.2021г. единствено в частта му, с която са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В жалбата, депозирана в 7-дневен
срок от връчване на наказателното постановление, лицето отправило искане на
основание чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози за
извършване на повторна експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта му от друга лаборатория и друг експерт.
Постъпила жалба, ведно с
административно наказателната преписка е изпратена от РУ – Нови пазар в Районен
съд – Нови пазар на 11.10.2021г.
Със свое Разпореждане от
20.10.2021г. по образуваното АНД № 390/2021. по описа на РС – Нови пазар съдът
назначил повторна съдебно-химическа експертиза със задача вещото лице да
изследва кръвната проба, дадена от Г.А., взета на основание Талон за медицинско
изследване бл. № 094168/07.07.2021г., намираща се на съхранение в НТЛ при ОД на
МВР – Шумен.
В отговор на
разпореждането от страна на ОД на МВР – Шумен бил изпратен отговор от
26.10.2021г., с който съдът е уведомен, че към датата на получаване на акта на
съда, срокът за съхранение на въпросната кръвна проба е изтекъл и тя е
подготвена за унищожаване.
Със свое Определение №
129/03.11.2021г. решаващият състав на РС – Нови пазар приел, че не са налице
основания да отмени разпореждането си за назначаване на повторна експертиза и
указал на вещото лице да я извърши.
С Разпореждане № 46 от
26.01.2022г. съдът задължил НТЛ при ОД на МВР – Шумен да предостави на вещото
лице кръвната проба за извършване на назначената експертиза.
На 01.02.2022г. е
изпратен отговор от страна на ОД на МВР – Шумен, съгласно който кръвната проба
вече е унищожена предвид изтичането на срока за съхранение, регламентиран в
чл.26, ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017г.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че процесното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН след
произнасяне от страна на прокурора за липса на престъпление. Съдебният състав
посочил, че визираното нарушение е описано неясно и неразбираемо, което е
рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на лицето. Предходната
инстанция счела също, че е с унищожаването на взетата кръвна проба е осуетено и
извършването на разрешеното от съда, законово допустимо доказателствено искане,
като по този начин е възпрепятствано изясняването на фактическата обстановка по
делото. Воден от тези съображения, съдът отменил наказателното постановление в
обжалваната му част.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната съдебна инстанция. Правните
доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено
при обстойно обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност. С оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи
до отмяната му.
Производството пред районния съд е
инициирано по жалба на соченото за нарушител лице, оспорвайки частично
издаденото срещу него наказателно постановление. В тази насока следва да се
отбележи, че наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2
от ЗАНН, доколкото по делото се установява, че съставеният срещу лицето АУАН,
съдържащ констатации за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
законосъобразно е бил прекратен на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН с оглед
следващата се преценка за осъществено престъпление от съответния прокурор. Едва
след прекратяване на ДП наказващият орган е издал и процесното НП. Противно на
възприетото становище от районния съд, касационната инстанция намира, че същото
съдържа необходимите законови реквизити и в частност - дава ясно описание на
деянието и обстоятелствата, при които то е извършено, без да е налице породена
неяснота за привлеченото към отговорност лице за това какво нарушение му се
приписва, съответно как да организира своята адекватна защита.
Независимо от изложеното,
касационният състав се солидаризира напълно с мотивите на районния съд, че е
налице друго допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
на защита на наказаното лице. Безспорно е по делото, че административно наказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
съставомерният признак относно алкохолната концентрация е установен
първоначално чрез техническо средство Дрегер, а впоследствие и с протокола за
химическо изследване. Безспорно е също, че след връчване на наказателното
постановление на 29.09.2021г., с предявената на 05.10.2021г. въззивна жалба,
своевременно нарушителят е поискал повторно извършване на химически анализ,
позовавайки се на законово признатата му възможност с чл.27, ал.3 от Наредба №
1/19.07.2017г. Съгласно посоченото правило, в седемдневен срок от връчване на
наказателното постановление /каквато е и настоящата хипотеза/ или от
предявяване на обвинението за престъпление по чл.343б от Наказателния кодекс,
изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на
химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по
чл.26, ал.4 от посочената наредба. Този срок към момента на депозиране на
въззивната жалба в деловодството на наказващия орган не е бил изтекъл, което
обстоятелство се потвърждава и от касатора. Нормотворецът с чл.26, ал.4 от
Наредба № 1 изрично е указал, че пробите по ал.1 и контролните проби към тях се
съхраняват за срок не по-малък от 3 месеца. Този императивно установен
минимално предвиден период не е бил изтекъл към датата на депозиране на
въззивната жалба (според представителя на административно наказващия орган това
се е случило към 07.10.2021г.). Своевременното искане от страна на лицето обаче
не е било съобразено от страна на наказващия орган предвид необходимостта от
предприемане на последващи действия по гарантиране пълноценното упражняване
правото на защита на лицето, като преписката е изпратена в съда на
11.10.2021г., където е била входирана на следващия ден. Видно от съдържанието
на касационната жалба, жалбоподателят потвърждава, че минимално
регламентираният 3-месечен срок е бил изтекъл и пробата е била подготвена за
унищожаване и към датата на образуване на делото в районния съд. Изложеното
сочи на бездействие на административно наказващия орган във връзка с надлежно
упражнено искане на нарушителя с правно основание чл.27, ал.3 от Наредба №
1/19.07.2017г., вследствие на което е нарушено правото му на защита в
производството по оспорване на наказателното постановление. Изводите в горния
смисъл в оспореното съдебно решение са правилни. При наличие на предпоставките
по чл.27, ал.3 от Наредбата за упражняване на правото, за органа по
производството (в случая – административно наказващия орган) възниква
задължението да допусне повторно извършване на химически анализ. В случая
срокът за упражняване на правото по чл.27, ал.3 от Наредбата е спазен с
подадената в 7-дневния срок от връчване на наказателното постановление жалба, а
към тази дата не е изтекъл и тримесечният срок по чл.26, ал.4 от Наредбата за
съхранение на пробите кръв. Правото на повторен химически анализ по чл.27, ал.3
от Наредба № 1/19.07.2017г. не е поставено взависимост от други процесуални
условия, поради което административно наказващият орган е бил длъжен да
предприеме действия по запазване на пробата, доколкото е бил надлежно уведомен
с обективираната претенция на привлеченото към отговорност лице. Неизпълнението
на това задължение е препятствало и следването на дадените от съда
разпореждания за повторен химически анализ. В противовес с твърденията на
касатора за законосъобразност на действията на съответните органи на МВР, съдът
намира, че те са предприети преждевременно. Да се приеме противното становище
означава изрядната в случая страна, депозирала своевременно искане за повторно
изследване, да търпи неблагоприятни последици, резултат от поведението на други
лица, което разбиране не съответства на духа на нормативния акт. Налице е
нарушение на изискванията на чл.27, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017г., което е
ограничило правото на защита на нарушителя и гарантираната му от закона
възможност да иска събиране на доказателства по делото.
Наред с това, осуетеното повторно изследване на кръвната проба сочи и на неустановеност на концентрацията алкохол, като съставомерен признак от обективната страна на релевираното деяние. След като законодателят е допуснал провеждането на контролно изследване по чл.27, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017г., то резултатите от него биха били определящи за прилагане на санкцията. Констатираното процесуално бездействие на административно наказващия орган по искането на нарушителя, има за последица невъзможност да се установи действителната концентрация на алкохол и повдигнатото обвинение се явява недоказано. В този смисъл издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил правилно решение, което касационната инстанция счита, че трябва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 25/08.04.2022г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 390/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 13.06.2022 г.