Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 23.07.2012 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, наказателна колегия, в
публичното съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди и
дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Пламен Деянов
при участието на съдебният секретар С. Х. , като
разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД №
650/2012 год., за да се произнесе
, взе в предвид следното:
И.Г.В.
, ЕГН - ********** ***.22 , обжалва Наказателно постановление № 179/ 09.05.2012
год. изд.от Началника на РУМВР към ОД на МВР - гр. Кюстендил , с което за
нарушение по чл.6, т.1 пр.3 на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.2 т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата му е
наложено административно наказание съответно
глоба в размер на 20 лева.
Развиват
се подробни съображения за незаконосъобразноста на атакуваното постановление.
Ответника по жалбата не взима становище по същата и
редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител.
Районен съд гр. Кюстендил, след като обсъди по отделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства , приема за установено
следното:
На
19.04.2012 год. около 16,50 часа жалбоподателя паркирал личният си
автомобил марка „Форд екскорт” с ДК № КН 3253 АМ на паркинга намиращ се по протежение на улица „Райна Цанева” край
знак Д-21 , обозначаващ паркоместа за
инвалиди водачи на МПС. В същото време служители на РУП - МВР гр. Кюстендил
съвместно със служители на общинска полиция и репатриращият автомобил
проверявали неправилно паркирани автомобили. Тези служебни задължения се
изпълнявали от свидетелите Р.К. М.и Ю. Е.Б..
Виждайки паркираният автомобил те предприели репатриране на същият. При появата
на жалбоподателя , му обяснили , че така паркираният автомобил е в нарушение на
ЗДвП чл.6 , поради което ще го санкционират. На възраженията , че мястото не е
обозначено по надлежният ред и не е маркираното като място за паркиране от
водачи инвалиди те отговорили , че табелата обозначаваща броят места е
открадната , поради което след като местата са повече от едно то той е извършил
нарушението.
Разпитани в ОСЗ на 11.07.2012 година
актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта разказват,кога къде и как са
констатирали нарушението. Актосъставителя М. твърди ,че действително автомобила на нарушителя е
бил паркиран неправилно и затова е съставил акта за извършено нарушение на чл.
6 т.1 от ЗДВП. Нещо повече той твърди
,че това място за паркиране е било и със нанесена хоризонтална маркировка т.е.
настилката оцветена със синя боя ясно различима от пътното покритие. В уверение
на твърдението си сочи направените от
тях снимки на местонарушението. Свидетеля Б. потвърждава твърденото от
свидетеля М.. Но твърденията на свидетелите
след като жалбоподателя представи отговора на Директор ОП „ Охрана” при Община Кюстендил с
приложения към него снимков материал съдът счита ,че не следва да кредитират. Същите
са в очевидно противоречие с ОТРАЗЕНАТА
ОБЕКТИВНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на снимките. Видно от
приложения снимков материал е липсата на стикер обозначаващ автомобила като
такъв ползуван от инвалид. Но липсва каквато и да е снимка , чрез която
безспорно да се установи , че същият автомобил е паркиран на място
предназначено за водачи инвалиди. Заснетото пътно покритие е с изтрита бяло боя
и липсващи каквито и да е части от синя такава. Всичко това не дава възможност към
датата на проведеното ОСЗ да се определи дали е вярно твърдението на
актосъставителя или не. Липсва снимка на посочения в акта знак № Д 21 или поне
на части от него.На предявените в ОСЗ снимки липсва каквато и да е колонка
сочеща каквото и да е наличие на пътен знак на посоченото от актосъставителя
място. Нещо повече въпреки възраженията направени на мястопроизшествието и в
последствие до актосъставителя , последните са оставени без каквото и да е
последствие и на практика „Свидетелите” са се саморазправили с водача на
автомобила , след като са го натоварили и закарали на наказателният паркинг.
При това най - малко будят недоумение последващите им действия по съставянето
на акта , след като са получили заплатената наказателна такса от тридесет лева.
Свидетеля М.е съставил АУАН № 179/19.04.2012
в които убедително сочи ,че извършеното нарушение е нарушението на разпоредбата
по ЗДвП. чл. 6 „ Участниците в
движението: т.1съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; . Но видно от
съдържанието на ЗДвП тази разпоредба се намира в Глава
втора , ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА , Раздел I „Общи правила” а описаното в
диспозитива на АУАН нарушение а в последствие пренасянето на същото описание на
нарушението и в атакуваното НП , очевидно касае специалните правила уредени в
ЗДвП същата глава но Раздел ХIХ , Престой. Паркиране. Пътно
превозно средство, спряно поради повреда.
ЗДвП , Чл. 98 ал. (2) Освен в посочените в ал. 1 случаи
паркирането е забранено:т.4. на места , определени за инвалиди; Така чрез съставянето на АУАН и
вследствие на него атакуваното НП чрез посочване на общото правило за поведение
вместо специалното такова е довело до нарушение и на правилата на ЗАНН и по точно на чл. 42 ,т. 4 и т. 5 както и на чл.
57 ал.1 т. 5 „ описание на
нарушението,датата и мястото , където е извършено , както и на доказателствата ,
които го потвърждават”. И чл. 57 ал. 1 т. 6
„законните разпоредби , които са били нарушени виновно”. При това следва
да се отбележи , че АНО не е изследвал въпроса относно наличието или липсата на
виновно поведение от страна на жалбоподателя. Видно от отговора на писменото възражение
и приложения към него снимков материал е наличието на стремеж на всяка цена да
се наложи наказание. Нещо повече при наличието на собственика на автомобила АНО
си е позволил да приложи превратно и разпоредбата на Глава шеста
„ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ” , чл. 171 За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: т.5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното
средство е: б) паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай
лицата по чл. 168 уведомяват районното
полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за
новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното полицейско управление; неправилното прилагане на
законовите разпоредби е довело и до неправилното определяне видът и размера на
наказанието чрез прилагането разпоредбата на ЗДвП , чл. 183 , ал. 2 Наказва се
с глоба 20 лв. водач , който: 1. неправилно престоява или е паркирал
неправилно; заедно с тази по чл. 171 т.5 / след като след отказа на водача на
автомобила да заплати на място глоба в размер на 20 лева автомобилът му е
вдигнат и закаран на наказателният паркинг а в последствие и съставен
атакувания акт.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от показанията на свидетелите и
материалите по административнонаказателната преписка.
Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът
счете, че жалбата е процесуално допустима като подадена в
срок и от лице, имащо право на жалба, а
по същество частично неоснователна, поради което атакуваното
постановление ще се отмени.
Мотивите на съда са следните:
Съгласно ЗДвП , Чл. 98 ал. (2) Освен в
посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено: т.4. на места , определени
за инвалиди; При неизпълнение на това им задължение са следва предвидената в
закона санкция ЗДвП -, чл. 183 ,
ал.2Наказва се с глоба 20 лв. водач, който: 1. неправилно престоява или е
паркирал неправилно; При нарушение за виновното лице се следва санкцията
предвидена в именно този закон. За административно наказващият орган остава
правото но и задължението да прецени извършеното нарушение и съобразно
предвиденото в закона да санкционира нарушителя. При това за него е
задължителна преценката относно наличието на маловажен случай или не , както и
тази относно съразмерността на санкцията с нарушението. В случая е видно , че
такава преценка не е извършвана и административно наказващият орган е наложил
най -тежкото предвидено в закона наказание. Видно от подаденото своевременно
възражение е факта на отричане наличието на нарушението от страна на
жалбоподатела ,които твърди , че не го е направил. Посочените от АНО и
приложени в делото писмени доказателства не потвърждават наличието на описаното
от него нарушение а по - скоро го опровергават. Както бе посочено по-горе на
мастопроизшествието / от направената и приложена към писмените доказателства по
делото снимка липсва какъвто и да е пътен знак и твърдяната хоризантално маркировка в син цвят /. Видно
от оригинала на АУАН е ,че жалбоподателя го е подписал на място и с особено
мнение. Но АНО не е взел това в предвид и не е положил усилие да изпълни
задължението си по чл. 52 ал.4 „като извърши и разследване на спорните
обстоятелства”. Не без значение е и факта ,че за едно и също нарушение са
наложени две коренно различни по вид и размер наказания. /репатриране на автомобила
в наказателен паркинг въпреки присъствието на собственикът му за да бъде
заплатена наказателната такса за освобождаването му а в последствие и налагане
на глоба от двадесет лева за това че е нарушена разпоредбата на правилата за
паркиране /.
Но очевидно допуснатото неизпълнение на задълженията
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН както и на чл.52 ал.4 ЗАНН са довели до неяснотата
относно мястото , обстоятелствата при които е извършено нарушението както и
доказателствата , които го потвърждават. Административно наказващият орган е
задължен служебно да следи съответствието на отбелязаното в АУАН нарушение с
материалния закон и приложи правилно разпоредбите му. Съдът счита , че не е
доказано по надлежният ред описаното в Наказателно постановление № 179/
09.05.2012 год. нарушение по чл.6, т.1
пр. 3 от ЗДвП от страна на жалбоподателят и административнонаказателната му
отговорност е незаконосъобразно ангажирана , поради което атакуваното
постановление ще се отмени. Следва да се отбележи и това , че в АУАН не е индивидуализирано
конкретното местонахождение на твърдяното нарушение по време на проверката ,
посочва се наличието на пътен знак , които липсва в приложените /снимки
изготвени от АНО на мястото/ писмени доказателства по делото което също не
позволява да се приеме за безспорно установено и доказано нарушение. Съдът
счита , че този пропуски в АУАН не може да се попълват и поправят едва в
съдебната фаза с показанията на свидетелите, констатирали нарушението.
Допуснатите пропуски сами по себе са до
степен съществени , и нарушават правото на защита на жалбоподателят,което е и
самостоятелно основание за отмяната на постановлението.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН,съдът:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 179/ 09.05.2012 год. изд.от Началника на РУМВР към ОД на МВР -
гр. Кюстендил , с което на И.Г.В. , ЕГН - ********** ***.22 за нарушение на
ЗДвП чл.6, т.1 пр.3 на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.2 т.1 пр.2 от
Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание
съответно глоба в размер на 20 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
Административен процесуален кодекс пред Административен съд-гр.Кюстендил в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :